КАК ТЪЛКУВАМЕ БИБЛИЯТА?

При тълкуването на Свещените Писания на Стария Завет и Новия Завет ние се стремим да се съобразяваме със следните

ПРИНЦИПИ НА ТЪЛКУВАНЕ

1. Откровението е приспособено за човека. Святото писание е написано така, че човек да може да го схване или асимилира. Исус се роди и живя като човек и така най-добре и най-пълно ни разкри Божията воля.

2. Психологически принцип. Богословът или проповедникът е изкупен човек, който има просветлението на Святият Дух. Вяра и просветление се изискват за доброто тълкувание.

3. Принцип на властта. Проповедникът е служител на Божието Слово. Той има само една основателна причина за правото си да изисква покорство и вземане на решение – декларирането на Божията истина.

4. Принцип на назиданието. Целта на всяко тълкувание е назидание и духовна промяна у слушателите.

5. Принцип на екзегезиса. Богословието не е по-добро от екзегезиса върху който то почива. Първоначалният контекст на дадения текст и първоначалното намерение на автора поставят допустими граници в които тълкуванието може да варира. („Не извеждай текста от контекста за да го направиш претекст за твоите разбирания!“). Един текст никога не може да означава това, което никога не е означавал.

6. Писанието тълкува писанието. По-смътните пасажи трябва да се разбират в светлината по-ясните, които засягат същия въпрос.

7. Едно значение, много приложения. Даден текст може да има само едно значение и много приложения. Това значение трябва да бъде установено чрез внимателно изучаване на пасажа. Едното значение обаче не ограничава текста. Той може да бъде приложим за редица въпроси или проблеми. Приложението на текста, което използва проповедника зависи от целта на проповедта. Но проповедника винаги трябва да разграничава първоначалното основно значение на текста от конкретното му приложение в неговата проповед.

8. Принцип на коректност към Словото. Ако даден текст е включен в проповедта, проповедникът има святото задължение да обясни неговото значение. Части от стихове не трябва да се използват само поради атрактивното им звучене.

9. Принцип на прогресивност на откровението. Бог разкрива истината за Своя план и истината за духовния свят постепенно. В Стария завет много идеи са скрити или дадени в зачатък. Това не означава че няма зрели идеи в Стария Завет, но пълнотата на Божието откровение е дадена в Новия Завет.

10. Христологичен принцип. Централната фигура в цялата Библия е Христос. Към Него сочи Стария Завет, от Него струи Новия Завет. Той е най-висшето и цялостно откровение за Бога. Благодарение на Него ние можем да бъдем отново в мир с Бога. Християнството не е просто философия или учение, а взаимоотношение с Христос. Една от целите на нашето служение е с помощта на Святия Дух да направим така, че възкръсналия Христос да „оживее“ от писанията и да се срещне лично с нас и нашите слушатели.

11. Принципът на практичното знание. Библията не е наръчник по всички въпроси. Тя не претендира да съдържа всичкото знание. Писанието е написано с намерението да даде на човека знание за спасението (2 Тимотей 3:15 и това, което е необходимо за един благочестив християнски живот (2 Тимотей 3:16). Тези две теми трябва да определят и областта на нашето проповядване.

12. Апофатичен принцип. Това, че Библията е боговдъхновена и непогрешима, не означава, че всичко в нея е ясно. Апостол Петър посочва, че самите пророци са се озадачавали от собствените си писания (1 Петрово 1:10) и признава, че Павловите послания са трудни за разбиране (2 Петрово 3:16). Ние познаваме нещата неясно, като в огледало (1 Коринтяни 13:12), затова, когато Библията не говори, най-добре ще направим ако и ние замълчим.

13. Принципът на критичността. Има разлика между това, което е записано в Библията и това, което Бог одобрява. Затова в текста трябва да се търсят следи, които посочват отношението на автора – дали той одобрява или не одобрява действията на своя герой в специфичната ситуация. Ако отношението на автора не е ясно изразено, пасажът трябва да бъде анализиран така, че да се види дали поведението на дадения герой е одобрено или осъдено от други ясни Библейски пасажи.

14. Не всяко обещание в Библията е за нас. Когато разглеждаме обещание трябва да определим дали то е универсално или персонално, дали се отнася само за конкретните му получатели или продължава да бъде валидно и за нас. Това е важно, понеже често се случва така, че ние решаваме, че дадено обещание се отнася за нас, а после се огорчаваме за това, че то не се е изпълнило. Истинската причина за неизпълнението му в нашия живот обаче не е, че Бог е бил неверен към нас, а просто, че обещанието не се е отнасяло за нас.