БЪЛГАРИЯ И МИСИИТЕ

Радвам се, че живеем във време като това. Радвам се, че заедно можем да бъдем свидетели и участници на Божието дело през XXI век и на израстването на Българската протестантска църква до едно ново и отдавна желано ниво на зрялост.

Евангелското дело в България има вече повече от 150 годишна история. Още през 1844 год. конрешанският мисионер д-р Ригс пише „Ние бяхме започнали работа и между българите“. И тази работа се оказва наистина благословена от Бога и успешна.

Според най-общите мисионерските критерии една страна е евангелизирана, когато Господното дело в нея се развие до там, че основаната в нея църква започне да има за пастири не мисионери, а водачи издигнати от местните хора, които провеждат богослуженията на местния си език и имат свой собствен превод на Библията. От този момент нататък се предполага, че тя ще може да се запази и развие самостоятелно, без външна подкрепа.

Според тези критерии основната мисионерска работа всред Българския народ е приключила още през 1871 год. когато в Цариград е бил отпечатан първия превод на цялата Библия на новобългарски – още докато сме били под турско робство. Оттогава досега протестантизмът в България е претърпял едно бурно развитие и е заел своето достойно място всред българските вероизповедания. Слава на Бога за това!

И все пак Българската църква доскоро – защото по всичко личи, че това нейно състояние се променя – имаше един огромен недостатък, който като че ли беше потулван, премълчаван и пренебрегван. Българските църкви – включвам в това число всички евангелски деноминации, а и православната и католическата църкви в България – все още самостоятелно, без финансова помощ отвън не са изпратили нито един мисионер.

Православието за разлика от католицизма няма обичай да изпраща мисионери. И изглежда че това негово разбиране се е прехвърлило и в протестантските църкви по нашите земи. Това обаче е един огромен недостатък. Нещо повече, неизпращането на мисионери е едно недопустимо непокорство на Великото поръчение на нашия Господ Исус Христос:

„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух…“

За да бъдем ние „научени“ и за да се радваме на наша собствена църква, други църкви са се покорили на Христовите думи. Но тази свята заповед само за американските и западните църкви ли се отнася? Не се ли отнася и за нас?

Световната тенденция в мисиите е те да престанат да бъдат насочени само от запад на изток, но да бъдат пренасочени „от всички народи към всички народи“. Време е и ние да се покорим на Великото поръчение и да се съобразим с тази тенденция.

Това е като развитието на едно дете. Докато е малко, то само взема, само получава. Но, колкото и да е сладко, ако си остане завинаги малко, то едва ли ще бъде за радост на родителите си. Белегът за зрялост е способността на човек да поема отговорност не само за себе си, но и за другите.

Нашият Небесен Баща иска да пораснем. Българската църква, смело мога да кажа, отдавна вече може сама да се грижи за себе си. Но е време и ние да имаме свои собствени духовни деца в недостигнатите с благовестието страни. Време е нашата Църква да стане мисионерска църква. В противен случай тя няма да бъде нормална!

Поради финансовото ни състояние и поради това че всяка местна църква няма подготвени мисионери, сами по отделно не можем да се справим. Но заедно можем. Затова се радвам, че можах да присъствам на историческото събрание на 26 Януари 2002 година в Пловдив на което се основа Българската Мисионерска Мрежа. Благодаря на Бога за Ивайло Шатровски, за призива от Бога и видението, което Той е вложил в сърцето му, да обикаля българските църкви и да ги предизвиква да пораснат и да поемат своята част от отговорността за мисиите.

Молейки се за страните от прозореца 10/40 и давайки за българи мисионери, ние можем да участваме в изпълнението на Великото поръчение. Това е една чудесна възможност, предоставена ни от БММ. Това е Божие дело. Затова, нека да не го пренебрегваме, нека да не се дърпаме назад. Нека да не си намираме глупави извинения.

Но да дадем всичко от себе си и да изпълним Божията воля за България за време като това, в което живеем. Да дадем своя принос за израстването и узряването на Българската Църква! Амин!