ДЕНЯТ НА СМЪРТТА СТРУВА ПОВЕЧЕ ОТ ДЕНЯ НА РАЖДАНЕТО

Отче Небесен, прекланяме се пред твоята святост и сила. Благодарим Ти за Господ Исус Христос – затова, че той умря на кръста за нашите грехове, възкръсна за нашето оправдание – и затова, че сега ние имаме вечен живот в Него. Ние виждаме, че тези тленни останки пред които стоим са само пепел от един живот, който вече е преминал в Твоята слава. Благодарим ти за това, че душата на нашия брат е вече при теб и че един ден ние ще дойдем при нея. Отче, благослови всички негови близки и роднини и им дай Твоята утеха и Твоята мъдрост за да Те познаят. Всичко това просим в името на Господ Исус Христос. Амин!

Трудно е да се говори в такива моменти като този. Мълчанието, както никой друг път затваря устите на хората. Мъката за скъпия човек е сложила своя печат върху опечаленото събрание. И все пак в Библията четем, че денят на смъртта струва повече от деня на раждането (Еклисиаст 7:1-2)

1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането. 2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Опечалени близки, роднини, приятели и съседи на покойника, братя и сестри в Господа,

Днес сме се събрали да почетем един достойно изживян живот и да изпратим тези тленни останки на покойника до гроба. Когато стоим до гроб и до ковчег, всички ние си задаваме въпроса „Къде отиват мъртвите?“. Но нито този ковчег, нито гроба ни дават отговор на този въпрос. Някои от тук присъстващите знаят за Бога, други не. Но единствен отговор имаме от Бога, чрез Библията, която е Неговото Слово.

ИСТИНСКИЯТ ПРИЯТЕЛ

Един човек имал трима приятели. Той знаел, че може да разчита на тях. Случило се обаче така, че човекът бил обвинен в различни престъпления и извикан пред съда. И тъй, като имал нужда от защитници, той помолил приятелите си да свидетелстват за него и да го защитят. Дошъл деня когато верността на приятелите му била поставена на изпитание.

Когато ги помолил за помощ, първият му отговорил, че не може да го придружи, тъй като си имал свои ангажименти. Вторият го придружил до вратата на съда, но не влязъл вътре, а се върнал обратно в къщи. Третият не само го придружил и влязъл вътре, но и засвидетелствал за него по такъв начин, че човекът бил оправдан. Освен това, този трети приятел спечелил и благоволението на върховния съдия за подсъдимия.

Какво е значението на тази кратка притча? Човек има трима приятели на тази земя. Как се отнасят те към него, когато дойде часът на смъртта? Първият приятел е имотът. Той най-напред го оставя, понеже не може да го придружи в отвъдния свят. Вторият приятел на човека са неговите близки и роднини. Те го придружават до гроба, но от там се връщат отново по къщите си.

Третият, когото мнозина и не познават като приятел е всъщност техният истински приятел – Господ Исус Христос. Ако Той е твой приятел, то знай, че никога няма да те остави. Довери му се напълно. Той никога няма да те отблъсне или разочарова. Исус иска да те придружава през всичките дни на живота ти и когато тези дни свършат, да те заведе пред Господаря на света и Съдията на живите и мъртвите. Там той ще засвидетелства за теб и ти ще бъдеш оправдан и приет в Божието царство.

От момента на физическата му смърт до момента на възкресението му вярващият е в Христовото присъствие. Истинският християнин уверено изповядва заедно с ап. Павел:

38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

Ето го чудният и никога не пресъхващ извор на християнската радост. Сред най-големите страдания християнинът не престава да черпи от него и да насища душата си с неговите освежителни струи.

НАДЕЖДАТА В ХРИСТОС

В своята забележителна книга „Ад“ великият Данте е поставил над вратата на ада надпис: „Вие, които влизате тук, надежда всяка оставете.“ Действително, в ада няма надежда. Там тя е мъртва. На небето също няма надежда – там, тя е изпълнена. Надежда има само на земята.

На какво се надяваш ти в твоя живот? На сила и способности, или на обществено положение? Но има ли нещо трайно в този свят? Що е животът ни? Той е като сутринна мъгла, която се явява за малко, а после изчезва. Хубаво е човек да се надява на нещо. Но на какво да се надяваме, като всичко тук е временно и суетно.

Истинската надежда се гради на Божиите обещания в които душата ни уповава без никакво съмнение. Ако се гради на фантазията ни или на желанията ни, нашата надежда ще премине като лъх. Но има една истинска, вечна надежда – надеждата в Христос. В Йоан 14:1-3 Той каза на учениците си:

1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. 2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. 3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

В 1 Йоаново 3:2-3 апостол Йоан добавя:

2 Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. 3 И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.

Ние скърбим за нашите близки, но не като невярващите, за които няма надежда. Нашата надежда е сигурна. Тя е подпечатана с кръвта на Божият агнец и с помазанието на Святият Дух. Ние не казваме „последно сбогом“, а „довиждане“, защото имаме увереността на Божието Слово, че ще се видим отново (1 Солунци 4:13-18).

А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи!

Един ден, при пришествието на Христос нашите тела ще бъдат изменени и ние ще възкръснем от мъртвите.

НА КЪДЕ ЛЕТИМ?

Йов казва: „Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача“ (Йов 7:6). А в Псалом 90:10 Мойсей добавя, че годините „скоро прехождат и ние отлитаме“. Отлитат всеки ден нашите близки и познати. Отлитаме и ние. Но въпросът е: „На къде летим?“ Това зависи от посоката, която сме хванали. А посоката се определя от пътя по който вървим. Има само два пътя – широкия и тесния.

Широкият – пътят на греха в който върви множеството от този свят – води в погибел. А тесният – пътят на покаяние и вяра в Господа, път на чистота и святост, на себеобуздание, правда и любов – води към вечен живот. Нека нашето отлитане да не бъде към погибел, а към блажената вечност, към новото небе и новата земя в които живее правда!

В Посланието към Евреите 9:27 се казва: „тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд„. Каква ще бъде нашата присъда? Вечно осъждение заедно със сатана и неговите ангели (Матей 25:41) или ще кажем заедно с ап. Павел (2 Тимотей 4:7-8):

7 Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих; 8 отсега нататък се пази за мене венецът, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.

ДВА ВИДА СМЪРТ

В този свят няма нищо по-сигурно от смъртта. Всичко друго може да ни заобиколи или подмине, обаче смъртта обезателно ще дойде до всеки човек. Никой никога не ще избегне нейната остра коса. Смъртта е близо. Някога цар Давид каза: „само една крачка има между мене и смъртта“. Това е вярно за всеки един от нас, но почти никой не желае да мисли за него. Животът е слаб и крехък и се къса като нишките на паяжина.

И ние ще умрем, но как? В Библията четем само за два вида смърт – „в Господа“ и „в греховете си“.

В Откровение 14:13 се казва:

И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

За християнина смъртта е придобивка. Чрез нея става събирането ни с Господ и всичките светии. Праведният човек умира с надежда и желае този час, защото за него смъртта не е край, а врата към общението му с Господа. В Посланието към Филипяните 1:23 ап. Павел казва: „имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре“.

Другият вид смърт е „в греховете си“. В Евангелието според Йоан 8:34 Господ Исус каза: „ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.“ Какво казваше Той за себе си? Че е Божий син, че е спасителят на човеците. Този Спасител каза още „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота“ (Йоан 5:24). Бог желае да даде този вечен живот на всеки човек. Този живот получи (името на покойника) и умря в Господа. А каква ще бъде твоята смърт? Сега е момента да се замислиш!

КОГА ТРЯБВА ДА СЕ ПОКАЕ ЧОВЕК?

Ще – не ще, всеки човек в края на живота си ще бъде изправен пред вратите на вечността. А този край може да настъпи всеки момент.

Попитали един Божий работник: „Кога трябва да се покае човек?“.
– Петнадесет минути преди да умре! – отговорил той.
– Но кой знае момента на своята смърт?! – възразили тези, които го запитали.
– Точно затова трябва да се покаете веднага! – отвърнал Божия работник.

Две са вратите на вечността. Едната води в ада, а другата – в Божието присъствие. Христос каза: „Аз съм вратата“. Ти, който сега слушаш тези думи, имаш нужното време. Затова използвай случая! Покай се за греховете си! Измий се от тях в скъпоценната кръв на Исус Христос и влез през вратата на живота!

ДОСТАТЪЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Един вярващ лекар бил повикан при тежко болен пациент. По време на прегледа болният промълвил:
– Докторе, страхувам се от смъртта, много се страхувам. Кажете ми, какво ме очаква отвъд, след смъртта.
– Не зная – отговорил лекарят.
– Как?! Вие, който сте вярващ християнин, нима не знаете какво има след смъртта?
Лекарят не отговорил, а отишъл при вратата и я отворил. Веднага в стаята влязло неговото куче, което започнало да скача около него като по този начин изразявало радостта си от това, че можело да бъде със своя стопанин. Тогава лекарят казал на болния:
– Наблюдавахте ли кучето? То никога не е било в тази стая, не познава нито един предмет в нея. Знаеше само едно – че неговия господар е от другата страна на вратата – и щом я отворих, то влезе с голяма радост. Аз зная много малко за това, което ни очаква след смъртта, обаче едно зная, моят Господ Исус Христос е от другата страна на вратата. Това е достатъчно за мен. И когато вратата през която ще трябва да мина се отвори за мен, аз ще я премина с благодарност и радост.

Според Божието Слово смъртта не е край, а врата към Божието присъствие! Във 2 Коринтяни 5:6-8 четем:

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, 7 (защото с вярване ходим, а не с виждане). 8 – понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА НА СМЪРТТА

Един човек сключил договор със Смъртта според който тя се задължавала да предупреди човека когато наближи края на живота му, така че той да има време да се подготви. Дотогава той щял да се наслаждава на живота без да мисли за смъртта и за вечността.
Изминали години. Един ден внезапно Смъртта застанала пред него и му казала:
– Тръгвай, време е!
Възмутен човекът извикал:
– Ти не удържа на думата си. Беше ми обещала, че ще ме предупредиш за твоето идване, за да мога да се приготвя за пътуването си във вечността.
– Как! – извикала смъртта – как не те е срам да кажеш, че съм дошла без предупреждение?! А какво според теб бяха всичките болести, които ти прекара? Те ти бяха изпратени за да ти напомнят за моето идване. Всяко погребално шествие, което си срещал; всяко погребение на което си присъствал; не ти ли припомняха те за моето идване за теб? Всеки некролог, който си прочел трябваше да ти напомни, че един теб аз ще дойда и за теб и затова трябва да се подготвиш да ме срещнеш. Аз съм те предупредила – и то не веднъж. Хайде, тръгвай!
И бедният човек бил принуден да тръгне. А той не бил готов. Готов ли си ти за последното пътуване, което ти предстои?

СТРАНАТА НЕБЕ

В Откровението на Йоан 7:17 и 21:4 се казва:

Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка…

Това е една страна, където няма сълзи, нито болест, една страна, където няма болки, нито смърт. Хората, които живеят там никога не се уморяват, никога не остаряват. Никой на никого не казва „сбогом“, защото там няма раздяла и разочарование. В страната за която говоря няма грях, защото там никой не върши неправда. Там няма никакви нещастия. Можете да пропътувате хиляди километри и никъде няма да видите гробища или погребални процесии. Никога не ще видите черно на вратите, защото там никой не умира. Това е страната в която цветята никога не загубват аромата си, листата са вечно зелени.

Ще ме запитате, как знам всичко това? Бил ли съм там? Не, аз още не съм имал привилегията да посетя тази чудно хубава страна, обаче, други са били там. А Един, който дълго, много дълго време е живял там, дойде и разказа много неща за нея – Божият Син Исус Христос. Той каза, че тази страна се нарича НЕБЕ. Чуйте собствените Му думи за ония, които са негови (Йоан 17:24):

24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал;

Той си отиде обратно, обаче скоро ще се върне отново и ще ни заведе в Неговото Отечество. От онзи момент в който Той ни каза това, ние сме в непрестанно желание да отидем там. Това е страната за която се опитах да ви кажа. Не бихте ли дошли и вие? Защо не започнете приготовлението си за пътешествието още от сега? Това не е трудно. Само отворете сърцето си за Исус Христос, Царят на тази страна и го помолете да влезе в живота ви и да ви спаси. Тогава и вие ще възлюбите тази страна, както и всички Негови. И когато свърши житейския ви път, ще влезете в тази прекрасна страна за да се заселите там за всегда. Амин.

Нека Божият мир, който никой ум не може да схване да пази стража над сърцата и мислите ви в Исус Христос нашия Господ; и Божията благодат да бъде с вашия дух! Амин!

Вашият коментар