КАК ДА РАСТЕМ В ОСВЕЩЕНИЕ?

Филипяни 3:13
По поучение на Мат Чандлър

Във Филипяни 3 глава, ап. Павел говори за това защо да преследваме Исус, защо да се спускаме към Него в един непрестанен стремеж. Но е важно да  знаем не само защо, но също и как да го правим. Един от проблемите, които имаме в евангелските общества е, че ние събираме прекалено много информация – от книги, интернет, постоянни поучения и така нататък…, но като че ли сме слаби в приложението. „Добре, знам всичко това, но сега какво? Какво ще променя в живота си, как ще го приложа?“ Независимо, какво слушаме като истина от Божието Слово, ние винаги трябва да си задаваме два въпроса? Първо, как ще изглежда тази истина на практика в живота ми, и второ, кога ще я приложа – въпросите „Как ще се покоря на истината, която чувам?“ и „Кога ще се покоря на тази истина?“.

СВЯТО НЕУДОВЛЕТВОРЕНИЕ

Филипяни 3:12

12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.

Следващият стих е като едно повторение на това, което Павел вече е казал в ст.12.

13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, 14 спускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

Забележително е това, че ап. Павел, който е духовен гигант, който е апостол и светия, въпреки всичко казва, че не счита, че вече е достигнал до нивото на освещение на което ние всички трябва да бъдем. Това ни показва, че ние всички трябва да развием в себе си едно свято неудовлетворение. Не грешно неудовлетворение, не неудовлетворение, което да ни изнервя или ни ни изпълва със страх или с чувството, че Бог през цялото време ни се ядосва. Не недоволство, че нямаме материално благосъстояние – такова, каквото виждаме, че имат други хора около нас. Не такъв вид недоволство, но свято недоволство:

  • Свято неудовлетворение от качеството на нашето поклонение – неудовлетворение, което желае ние да се покланяме на Бог на по-дълбоко ниво от това, на което го правим в момента.
  • Свято неудовлетворение от дълбочината на връзката ни с Исус – неудовлетворение, която ни мотивира ние да желаем да имаме по-близка връзка и взаимоотношения с Бог Отец, Господ Исус и Святия Дух от тези, които имаме в момента.
  • Свято неудовлетворение от нивото на познание на Божието Слово – неудовлетворение, която ни кара да искаме да познаваме Божието Слово по-добре от нивото, на което го познаваме сега.
  • Свято неудовлетворение от нивото на молитвения ни живот – неудовлетворение, което ни кара да искаме да се научим да се молим по-дълбоко и по-мощно от начина по който се молим в момента.

Това не е неудовлетворение, което ни парализира, но неудовлетворение, което е постоянно в нас, неудовлетворение, което ни кара да искаме повече и повече от Бог Отец, от Исус Христос и от Святия Дух – повече познание, повече общение, повече опитности с Бога.

ВЪТРЕШНА САМООЦЕНКА

Какво можем да направим, за да развием такова свято неудовлетворение в себе си? Няколко неща. Първо – изпитване на себе си. Във 2 Коринтяни 13:5 ап. Павел казва:

5 Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си.

Ние трябва да се познаваме, да преглеждаме състоянието на сърцето си, мотивите си, слабостите си, силните си страни, нивото на нашето духовно развитие. Не бъди лъжец, когато се отнася до самия теб! Не лъжи себе си когато става въпрос за самия теб! Бъди честен със себе си! Признай си грешките, признай си недостатъците, признай си слабостите, признай си греховете. Признай си неправилните мисли, признай си нещата от живота, които обичаш твърде много и не желаеш да ги предадеш напълно на Господа. Трябва да има време в живота ти, когато ти да преглеждаш живота си и да осъзнаваш напълно какво става с живота ти, какво става със сърцето ти, какво става с ума ти. Ако ти знаеш докъде си достигнал в твоето пътуване с Исус, това ще се превърне в отправна точка от която да продължиш напред и нагоре в твоя духовен растеж. Вътрешната самооценка е като катализатор, като ускорител на святото неудовлетворение, което ще ни придвижи напред и на горе в нашия стремеж към Исус. За да каже „не съм достигнал“ (ст.11), „не съм сполучил“ (ст.12), „не съм уловил“ (ст.13), явно, че ап. Павел е правел едно такова вътрешно себеизпитване и самооценка. В основата на святото неудовлетворение е вътрешното самопознание – в какво сме силни и в какво сме слаби в нашия духовен живот.

СЪПОСТАВКА СЪС СВЯТОСТТА НА ХРИСТОС

И така, първото нещо, което ни е нужно за развитието свято неудовлетворение в нас е вътрешна самооценка – да знаем докъде сме достигнали, и второто е – съпоставка със светостта на Христос и с потенциала, който имаме в Него. Ти можеш да намериш и да се обградиш с хора пред които ти изглеждаш като супер духовен човек, като духовен гигант. Те може да са духовни бебета или недораснали християни и пред тях ти да изглеждаш почти съвършен. Но, мисля, че ще бъде много по-добре, ако постоянно се сравняваш не с хора, които са по-недоразвити от теб в духовно отношение, а със светостта и съвършенството на Христос. Във 2 Коринтяни 10:12 ап. Павел казва:

12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

Да мериш себе си със себе си и сравняваш себе си със себе си е неразумно. Този с Когото трябва да се мериш и да се сравняваш е твоя по-голям брат – Исус Христос (Евреи 2:11).

11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

Ако ние се сравняваме с Христос, това ще подхрани нашето свято неудовлетворение, понеже това сравнение постоянно ще ни напомня, че ние все още не сме постигнали до онова, за което сме били определени и това ще ни подтикне както ап. Павел да се стремим все повече и повече към Исус.

БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ ЗА РАСТЕЖ

Третото нещо, което ще ни помогне в нашия духовен растеж и в това да не прекъсваме стремежа си към Исус е знанието за Божиите обещания в тази насока. Това са обещания, че Бог ще работи в нас с цел развитие, растеж и зрялост. Едно от тези обещания е във Филипяни 1:6

6 като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.

Това е обещание, че ако Бог е започнал нещо в мен, той няма да го изостави, но ще довърши освещението, което е започнал.

Друго подобно обещание ни е дадено в 1 Коринтяни 1:8.

8 Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.

Бог ще работи в нас, ще ни утвърждава във вярата и освещението докато станем „безупречни“, казва ап. Павел.

Друго подобно обещание е 2 Коринтяни 3:18.

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

Тези обещания би следвало да създават в нас свято неудовлетворение когато виждаме, че имаме области в нашия живот, които изостават в преобразяването, в освещението, което Бог извършва в нас.

БЛАГОЧЕСТИВИ ХОРА

И четвъртото нещо, което ще ни помогне да развием свято неудовлетворение е това да се заобиколим с хора, които са толкова благочестиви, че благочестието им ни кара на моменти да се чувстваме неудобно от нашата собствена липса на благочестие в дадени области. Сещате ли се за такива хора? Това са хора, които са хора на молитвата, хора на благовестието, хора, които са напълно и изцяло посветени на Бога и това се вижда във всекидневния им живот, в начина по който успяват да ангажират вниманието на хората и да им представят благовестието по един лесно достъпен начин. Ако ние се заобиколим с такива хора, което са по-зрели в области в които ние се чувстваме слаби и недостатъчни, това ще ни помогне да развием свято неудовлетворение от себе си и ще ни мотивира да положим усилие да растем. В моя живот аз желая да бъда около хора, които са молители, хора на молитвата и хора на семейството. Защо? Защото те ще ме обвинят без думи – само с делата и поведението си. Те ще ме предизвикат, и ще ме подтикнат да пожелая, да поревнувам да имам това, което те вече имат във връзката си с Бог. Те ще ми напомнят, че аз нямам нужда само от интелектуални способности, а от силата на Святия Дух. Така че, ние имаме нужда от това да се заобиколим с хора, които са силни в областите в които ние сме слаби. Това ще предизвика в нас свято неудовлетворение от себе си и желание да се молим и да живеем като тях.

И така, днес се опитваме да отговорим на въпроса „Как?“ – как да се „спускаме“, как да „гоним“, как да се стремим към Исус? И отговорът е, че ние можем да го направим като подхранваме и развиваме в себе си свято неудовлетворение. Ние искаме да се покланяме на Исус по-ревностно, да познаваме Божието Слово по-добре, да се молим по-пламенно, да се обичаме по-горещо, да живеем по-свято, да обичаме семействата си още повече, да свидетелстваме за Исус по-дързостно, да имаме повече помазание, повече благодат и да искаме още и още и още от това, което Бог има за нас в Христос. Никога доволни от това, което имаме, от това до което сме достигнали в духовно отношение.

ЗАБРАВЯНЕ НА ЗАДНОТО

Но, нека да се върнем към нашия текст.

12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. 13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното,

„Забравям задното“? Какво значи това? Това определено не може да значи ние да забравяме нашето минало или нашата история, защото на други места Бог ни казва да си спомняме и да помним това, което Бог е направил за народа си и за нас. Исус Навиев каза на водачите на израилевите племена да вземат дванадесет камъка отсред Йордан и да ги натрупат на мястото на което пренощуваха след като пресякоха реката по сухо. С каква цел? За да бъдат паметник, възпоменание на това, което Бог е направил за тях и утре, когато децата им ги попитат какъв е този паметник, те да обяснят, че това, е паметник за чудото, което Бог е направил за народа си, като е разделил водата на река Йордан пред ковчега на завета и пред тях (Исус Навиев 4:6-7).

Така че тези думи на Павел, че той „забравя задното“ не са позволение или извинение за нас да забравяме миналото си. Това, което той казва че забравя са нещата, които ограбват стремежа му към Исус и растежа му в освещение. Това са нещата, които ограбват връзката ни си Исус и произвеждат хладкост във взаимоотношенията ни с Него.

ВЧЕРАШНА БЛАГОДАТ

Кои са нещата, които са „задни“ за нас? Едно от нещата, които са задни за нас са нашите победи – нашите постижения и победи в миналото ни. Всяка една спечелена битка би могла да бъде чудесен спомен за Божието снабдяване и сила, но тя би могла също и да се превърне – ако се задоволим с нея и започнем да лежим на „стари лаври“ – в нещо, което произвежда самодоволство и духовен мързел. В 1 Коринтяни 10:12 ап. Павел ни предупреждава за това.

12 Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

Това означава да не лежим на стари лаври, да не се отпускаме заради победите, които вече сме постигнали, понеже борбата все още не е свършила. Войната с противника ни продължава и той само чака ние да се отпуснем духовно и да намалим нашата бдителност и осторожност за да може той да ни нападне. Отминалата победа ни е била дадена чрез една благодат, която е била за тогава. Днешната победа ще ни бъде дадена чрез благодат, която е за днес. Утрешната победа ще ни бъде дадена чрез благодат, която е за утре. Ако се опитаме да разчитаме на вчерашна благодат за днешна битка, тя ще бъде недостатъчна и неадекватна. За днешната ни битка ние се нуждаем от днешна благодат и тази благодат трябва да бъде измолена и получена чрез нашето днешно смирение и правилно стоене пред Господ сега, днес, в настоящето.

МИНАЛИ ПРОВАЛИ

Не трябва да допускаме и другата крайност – минал провал или нещо грешно, което сме направили в миналото да ни накара да си мислим, че поради това, което сме направили или което ни се е случило – нещо тъмно, нещо мрачно, нещо може би дори зловещо да ни накара да мислим, че ние сме недостойни Бог да работи с нас. В такъв случай ние твърдим, че ние сме единствените за които Божият благодат не е достатъчна. Той може да спасява Павел, да освобождава Петър, но ние имаме това нещо в нашия живот, в нашето минало за което според нас Христовата жертва на Голготския кръст не е достатъчна, не може да го покрие, не може да го поправи. Това е равносилно на това да смятаме, че ние въобще не се нуждаем от спасение. Просто е противоположната крайност. Вместо това, понеже спасението е по благодат и само заради достойнството на Христос, ние можем да се хвалим още повече за това, което Бог е направил за нас въпреки нашите слабости и тъмно минало. Не за да изтъкваме себе си, а за да изтъкнем благодатта и милостта на Христос. Това прави ап. Павел в 1 Тимотей 1:12-16

12 Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата, 13 при все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие; 14 и благодатта на нашия Господ се преумножи към мене с вяра и любов в Христа Исуса. 15 Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз. 16 Но придобих милост по тая причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот.

Тук ап. Павел казва: „Вижте какъв бях аз, но въпреки това, Бог ме счете за верен и ме назначи на апостолска служба.“ Тъмното му минало не блокира настоящото му спускане, преследване и стремеж към Христос, вместо това то го окуражи още повече.

ДАВАНЕ НА ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ

И така, говорим за свято неудовлетворение и забравяне на задното, но нека да се върнем отново към нашия текст във Филипяни 3:12-14

12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. 13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, 14 спускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

„Простирам се към предното“, „спускам се към прицелната точка“. Това са фрази за динамика и движение. И те ни напомнят, че независимо, че вече сме приели Исус, независимо, че вече сме се покаяли за греховете си и сме били оправдани чрез вяра, независимо, че сме били новородени и имената ни са записани в книгата на живота, ние трябва да се спускаме и да се стремим към нещо повече. Освещението е нещо повече от оправданието. И тук ап. Павел не говори за това спокойно да си вървим към него, той говори за „простиране“, за „спускане“, за тичане с всичка сила, за даване на всичко от себе си в това преследване, в този стремеж към Христос.

Ап. Павел използва такъв език и на други места в посланията си. Например в 1 Тимотей 4:7-8.

7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие. 8 Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот. 9 Това слово е вярно и заслужава приемане; 10 понеже за това се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите.

Какво означава да отхвърляме скверните и бабешки басни? Това означава да престанем да си играем игрички. Да не зацикляме във второстепенни и маловажни неща. Християнският живот не е игра. Той е борба, работа, труд, устояване, дисциплина. Думата „подвизаваме“ в ст. 10 означава да участваш в атлетическо състезание или да се бориш в състезание по борба или бокс – да се състезаваш в играта. На гръцки тази дума е „агонизомай“ и от нея най-вероятно произлиза думата агония. Агонията е предсмъртно състояние на организма момент в който човешкият организъм дава всичко от себе си, за да запази живота си. Да се подвизаваш означава да се проявяваш в определена област на обществения живот – проява в спорта, в политиката, в културата. Да се подвизаваме означава да бъдем най-добрите в нашата област.

В 1 Коринтяни 9:24-27 ап. Павел е още по-красноречив:

24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. 25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен. 26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

Ние не тичаме просто за да участваме в състезанието. Ние тичаме, ние се боксираме, ние се борим, за да спечелим златния медал, да станем първи в нашата област. Спечелването на този златен медал изисква къртовска работа, неимоверна воля и желязна дисциплина.

Идеята за благодатта е прекрасна, но тя може да бъде подвеждаща, ако не бъде разбрана правилно. Да, Исус е Този, който ни освещава и Той е Този, който ни променя, но Той го прави чрез дисциплина, чрез лишение, чрез работа, чрез постоянство, чрез борба, чрез изпитания и чрез пот. И ние трябва да направим всичко това практично и да си зададем въпроса в какво се изразява моята борба? В какво се изразява моя труд? В какво се изразява моята дисциплина? В какво се изразява това да дам всичко от себе си, за да постигна желания резултат?

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

Може би е добре да си поставяме духовни цели и да се стремим да ги достигаме. Например, всеки ден да четем по една глава на ден от Божието Слово. Всеки ден да се молим по един час, или ако не можем по един час – да започнем с пет минути, с десет минути и така постепенно да увеличаваме времето си за молитва. Спомнете си какво казахме в началото за въпросите, които да си задаваме за всяка духовна истина, която научаваме. Кои бяха те? Първо, как ще я приложа в живота си, и второ, кога ще я приложа в живота си. Първо, „Как?“ и второ, „Кога?“ Ако успеем да си отговорим на тези два прости въпроса, ние ще имаме план за действие, който ще можем да осъществим. Ако не си съставим план за действие, тогава ние не обучаваме себе си в благовестие, а си играем на игрички. Ако ти казваш, че искаш да се молиш повече – добре, „Как?“ и „Кога?“ Ако ние не си задаваме тези въпроси всяка неделя или всеки път когато научаваме истини от Божието Слово, това ни превръща в едни глупави, или „забравливи“ слушатели на Божието Слово, както казва Яков – слушатели, които не са изпълнители, такива при които има несъответствие между думи и дела.

И така, поддържай свято неудовлетворение в сърцето си. Как?

  • Като редовно си правиш вътрешна самооценка;
  • Като се сравняваш не със себе си, а с Исус;
  • Като си припомняш Божиите обещания да работи с теб;
  • Като се обграждаш с хора, които са силни в областите в които ти си слаб.

Забравяй задното. Как?

  • Като не лежиш на стари лаври и не допускаш самодоволство и духовен мързел в сърцето си, като изискваш от Бога прясна благодат и прясно помазание за днешните битки.
  • Като не допускаш да бъдеш обезкуражен от мрачните моменти в миналото си, а ги използваш за да се одързостиш още повече в Божията благодат.

Простирай се към предното. Как? Като си поставяш конкретни духовни цели и полагаш всяко старание и нужната дисциплина да ги постигаш и осъществяваш.

  • Ще прекарвам повече време с Исус. Как и кога?
  • Ще се моля повече. Как и кога?
  • Ще изграждам повече духовни приятелства. Как и кога?

Не забравяй да си задаваш въпросите „Как?“ и „Кога?“. Те ще ти помогнат да прилагаш Божиите истини на практика в живота си и да позволиш на Исус да извършва реални и осезаеми промени в теб и в характера ти. Може би е добре също, когато си съставиш план за действие, да го споделиш с някого, пред който да бъдеш отговорен за осъществяването на този план и който да те насърчава в твоето духовно пътуване.