ТИЙНЕЙДЖЪР КАТО ИСУС

Християнството не е просто философия или учение. То е връзка с една личност – Исус Христос. Ние сме Негови последователи. В училище ние учим предмети – български, математика, биология, химия и т.н. Като ученици, на Исус, обаче, ние не изучаваме някакъв предмет. Ние не изучаваме дори богословие, ние изучаваме Исус Христос. Стремим се да имаме връзка с Него, да бъдем Негови последователи. Христос е нашия пример за подражание. Затова, днес ще разгледаме какво правеше Исус, когато беше на дванадесет години.

В Лука 2:41-52 се казва:

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. 42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, 43 и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. 47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. 48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. 49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми? 50 А те не разбраха думата, която им рече. 51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. 52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

НА ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ

В ст.42 ни се казва, че това се случи, когато Исус беше на „дванадесет години“. На дванадесет години Исус не беше повече „детенце“, както е наречен в ст.40. На дванадесет години Исус беше вече „момчето Исус“. На дванадесет години Исус беше на път да стане тийнейджър. Тази дума – „тийнейджър“ произлиза от това, че на английски годините от тринадесет до деветнадесет завършват със сричката „тийн“ –„търтийн“, „фортийн“ и така нататък до „найнтийн“. С други думи „тийнейджър“ е човек на възраст между тринадесет и деветнадесет и годините от тринадесет до деветнадесет се наричат „тийнейджърски“. Сега Исус беше на дванадесет. Дванадесет не е „тийнейджърска“ година, но Той беше на път да стане тийнейджър.

Родителите на Исус ходеха в Ерусалим за Пасхата и преди това, но никога до този момент Исус не беше правил това, което направи когато беше на дванадесет години. Явно, има нещо, което се случва с децата в определен момент от тяхното развитие. За някои този момент може да настъпи когато са на десет, за други, когато са на четиринадесет, но настъпва момент в живота на момчетата и момичетата, когато те започват да разбират нещата, свързани с Бог и служението на Него. Така че, тази сутрин ние ще размишляваме върху този въпрос – как да бъдем тийнейджъри като Исус? Как да бъда тийнейджър като Исус?

УЧЕНИЕ

В ст. 46 ни казва, че Исус беше в храма, „седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше“. Какво означава това? Това беше начинът по който по онова време децата се учеха. Те седяха в синагогата или в храма и те се учеха от равините.

УЧЕНИК НА СВЯТИЯ ДУХ

Исая 50 глава съдържа пророчества за Месия. Думите от Исая 50:5-7 ст. се тълкуват като пророчество за покорството на Христос когато Той беше унижен и доброволно отиде на кръста. Там се казва:

5 Господ Иеова ми отвори ухото;
И аз не се разбунтувах,
Нито се обърнах назад.
6 Гърба си дадох на биене,
И бузите си на скубачите на косми;
Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.

Това е едно пророчество за това, което се изпълни когато Исус отиваше на кръста. Те го биеха, заплюваха Го, подиграваха Му се, присмиваха Му се, унижаваха Го.

Но, вижте как започва всичко. Защото, преди това пророчеството за страдащия Месия, преди 5 и 6 ст., в ст.4 се казва:

4 Господ Иеова ми даде език на учените,
За да зная как да помогна с дума на уморения;
Всяка заран Той събужда,
Събужда ухото ми,
За да слушам като учащите се.

Когато беше малък, и особено, когато беше на дванадесет и след това Исус се събуждаше сутрин и се молеше. В тази молитва Той се учеше да чува от Бог Отец. Бог му даде това „отворено ухо“ за да може той да слуша Божиите думи и така да има водителството на Святия Дух в живота си.

Първото нещо, което правеше Исус като тийнейджър беше, че Той се учеше. Но Той се учеше не само на знания за живота, Той се учеше на знания за Божието царство – знания за Бога, знания с които Той да може да служи на другите. Исус беше ученик на Святия Дух. Макар, че Самият Той беше едно от лицата на троицата, бидейки въплътен в плът и станал човек, Исус имаше нужда да се учи. И всяка сутрин Бог Отец го събуждаше, събуждаше духовното му ухо, за да слуша и да се учи като учащите се.

В тези стихове става дума за директни послания от Бог. Такива директни послания и насоки, биха могли да бъдат получени единствено чрез молитва. Така че, когато Исус беше тийнейджър, Той се учеше да разпознава гласа на Святия Дух. Когато беше тийнейджър, Исус се молеше и Той беше ученик на Святия Дух. Ако искаш да бъдеш тийнейджър като Исус, стани ученик на Святия Дух. Ако искаш да бъдеш тийнейджър като Исус, бъди човек на молитвата. Позволявай на Бог да те подбужда, Той да те води. Научи се да следваш Неговото водителство, за да можеш да помагаш „с дума“ на уморените, на подтиснатите, на онези, които са в трудно положение.

УЧЕНИК НА БОЖИЕТО СЛОВО

Въпреки, че беше Бог въплътен в човешко тяло, Исус пак имаше нужда да се учи и да придобива знания по начина по който ние, като човеци се учим. Това е първото нещо, което ние трябва да правим, ако искаме да бъдем последователи на Исус – да се учим – и това се отнася не само за тийнейджърите, но и за възрастните. Защото, няма значение на колко години си ти физически, въпросът е колко си зрял духовно. Бог желае децата да бъдат успешни в училище. Той благоволи в това те да се образоват и да растат в знание. Той иска те да се справят с учебния материал и да имат добри оценки в училище.

Но има и нещо друг, защото не всички хора имат еднаква дарба да учат, и различните хора възприемат нови знания по различен начин. Независимо дали сме или сме били добри ученици в училище, Бог иска всички ние да бъдем добри в училището на Святия Дух, да бъдем добри последователи на Христос, да бъдем добри ученици на Словото Му.

Когато бях ученик, аз се насърчавах много с Псалом 119:99. Там се казва:

99 По-разумен съм от всичките си учители,
Защото се поучавам в Твоите свидетелства.

Помислете си за вашите учители. Колко са умни те и колко много знаят в техните области на преподаване. Аз, обаче, имах дръзновението да кажа: „По разумен съм от всичките си учители.“. Не защото съм горд, а защото се поучавах в Божието Слово. За мен това беше нещо изключително насърчително и аз го бях приел за себе си. Докато учех в университета аз имах изключително добри професори. За съжаление, обаче, почти всички бяха атеисти, отхвърляха Бога и вярата в Него. Колко от вашите учители – говоря на децата – вярват в Бога? Ние бяхме благословени, че класната на по-малкия ни син беше наша сестра в Господа, но за съжаление тя е едно изключение. Днес много хора са изключително интелигентни, знаят много, но за съжаление, те отхвърлят Бог. Именно затова ние, които се поучаваме в Божието Слово сме по-разумни от тях. Не защото знаем повече от тях, а защото се поучаваме в Божиите „свидетелства“ (Псалом 119:99).

Така че, тийнейджъри, бъдете ученици на Исус, бъдете ученици на Божието Слово, бъдете ученици на Святия Дух. Бъдете добри в училище, но бъдете още по-добри в духовните дисциплини – молитва, четене и покоряване на Божието Слово, даване, борба с изкушенията и греха, слугуване на другите, свидетелстване за Исус.

ВАЖНОСТТА НА ПОКОРСТВОТО

Поучението в Божия Закон не е просто за да покажем колко много знаем. Днес има състезания по познаване на Библията и ние насърчаваме нашите деца да участват в тях. Защото по този начин те ще могат да научат повече за Божието Слово. Но има хора, които учат Библията, просто за да могат да побеждават другите в спор – само за да могат да покажат колко много знаят. Но, Бог желае ние да се поучаваме в Словото Му, не просто за да го знаем, а за да го изпълняваме и да му се покоряваме. Защото в Лука 12:48 се казва, че „всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква“. За Бог знание без покорство е нещо напълно неприемливо. То е непослушание и то е грях. В Притчи 28:9 се казва:

9 Който отклонява ухото си от слушане закона,
На такъв самата му молитва е мерзост.

Т.е, ако ти четеш Словото, което е Закона за нас, но въпреки това ти не му се покоряваш и си мислиш: „О, аз мога да си живея както си искам.“, а след това като изпаднеш в нужда, започваш да се молиш на Бога: „Господи, помогни ми!“. Но, ако ти искаш неща от Бог, а не се покоряваш на Словото Му, молитвата ти не е угодна на Бога. И, не само, че не е угодна на Бог, но тук се казва, че за Него една такава молитва е „мерзост“, нещо отвратително за Него.

СТРАХ ОТ ГОСПОДА

Исус, разбира се, не просто изучаваше Словото. Той го изпълняваше. По този начин Исус растеше в мъдрост.

В заключението на пасажа, в ст. 52 се казва, че Исус  „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“. Ако искаш да „напреднеш“ в мъдрост, ти трябва да започнеш от нейната основа. Коя е тя? Коя е основата на мъдростта? В увода на книгата на мъдростта, книгата Притчи, в 1:7 се казва:

7 Страх от Господа е начало на мъдростта;
Но безумните презират мъдростта и поуката.

Страхът от Господа е това с което да започнем. Тийнейджъри, ако искате да живеете като Исус, ако искате да бъдете тийнейджъри като Исус, имайте в сърцата си страх от Господа!

Когато слушаме Божието Слово, всеки трябва да го приема лично за себе си. Ние сме склонни, като го слушаме, да си казваме: „А, това е за този, или за онзи.“. Но, то не се отнася за някой друг. То се отнася за теб, то се отнася за мен.

Страхът от Господа е почитта към Него и искреното желание да живеем угоден на Него живот, като не нарушаваме заръките Му. Страхът от Господа е да се пазим от неправилни приятелства. В Притчи 1:10-16 се казва кои са неправилните приятели от които да се пазим. Страхът от Господа е желанието ни да опознаем Бог колкото се може по-добре. В Притчи 9:10 се казва:

10 Страх от Господа е начало на мъдростта;
И познаването на Светия е разум.

ОБЩЕНИЕ

Учението не е самоцел. Ние изучаваме Библията, за да може по-добре да опознаем авторът на Библията. Как можеш да опознаеш дадена личност? Като общуваш с него, като прекарваш време с него, като живееш с него.

На дванадесет годишна възраст Исус беше достатъчно зрял, за да може да приеме факта, че Бог не беше просто някакъв белобрад старец, който живее някъде там. Исус прие факта, че Бог е Негов духовен Баща и Той пожела да общува с Него и да изгражда взаимоотношения с Него. На дванадесет години Исус искаше да изгражда взаимоотношения с Отец. На дванадесет години Исус искаше да общува с Отец.

Традиционно Пасхата продължаваше седем дни. Исус дотолкова се увлече в изучаване на Закона, че когато кервана за Назарет потегли, Той просто го изтърва. Според някои историци по онова време жените са вървели в предната част на кервана, а мъжете в задната част на кервана. Поради това, че са били разделени, може би Йосиф си е мислел, че Исус е с майка си напред, а Мария, може би си е мислела, че Исус е с баща си отзад. В един момент, обаче, когато настава вечерта, Мария пита Йосиф: „Къде е Исус?“, а Йосиф пита Мария: „Къде е Исус?“. Йосиф казва: „Аз мислех, че е с теб!“, а Мария казва: „Аз мислех, че е с теб!“. И те тръгват да го търсят, но Исус го няма. А керванът е бил толкова дълъг, че е изисквал цял ден за да се претърси.

43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

Къде Йосиф и Мария намериха Исус? В храма.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

Когато Го видяха, Йосиф и Мария със сигурност се смаяха. Исус не просто питаше, той даваше отговори, и то такива отговори, че законоучителите го слушаха с удоволствие.

47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.

НАШИЯТ НЕБЕСЕН БАЩА

Когато Йосиф и Мария видяха Исус, те се зарадваха, смаяха се, но същевременно майка му му се скара. Ако вие изгубите детето си и го намерите след три дни, ще се зарадвате ли? Но ще има ли също и дисциплиниране?

48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

Как отговори Исус?

49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

Исус беше „по-напред с материала“ от тях и се учудваше как може те да го търсят. Това е първия път, когато чуваме Исус да нарича Бог негов „Отец“. Той каза: „Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?“. Тези думи ни показват, че Исус беше осъзнал, че по един уникален начин Той е Божий Син.

Разбира се, Исус е Бог, но и ние в определена степен сме Божии деца. В Йоан 1:12 се казва:

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

Когато се новородим, Бог става наш небесен баща.

Забележете контрастът в начина по който Мария и Исус използват думата „отец“ или „баща“, на гръцки „pater” или “patros”. Тя му казва: „баща ти и аз наскърбени те търсихме.“. Кого имаше в предвид Мария, когато говореше за бащата на Исус? Йосиф. Исус й отговори: „Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Баща Ми?“ Кой имаше в предвид Исус когато говореше за баща си? Мария говореше за земния баща на Исус, а Той говореше за неговия Небесен Баща. Освен това, говорейки за Бог, Той не Го нарече Баща ни – в множествено число, а Го нарече Баща ми – в единствено число. Това подчертаваше колко лично Исус беше приел Господ за негов Баща. Отец Беше Баща на Исус от самото начало, но израствайки като човек, в определен момент Исус осъзна тази истина.

По-късно Исус имаше спор с фарисеите по този въпрос.

Йоан 10:30-39

30 Аз и Отец едно сме. 31 Юдеите пак взеха камъни за да Го убият. 32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни? 33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. 34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз рекох, богове сте вие“? 35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши), 36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син? 37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва; 38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца. 39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

Бидейки тийнейджъри, ако сте приели Исус в сърцето си, ако сте взели водно кръщение, това означава, че сте приели и Бог Отец за ваш небесен Баща. Говорите ли си с вашия небесен Баща или живеете като че ли Него го няма или Той не съществува? Дали това не наскърбява сърцето Му?

НАШИЯТ ДУХОВЕН ДОМ

Исус имаше това съзнание за Неговия небесен Отец. Вижте, Той каза: „Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?“ С тези думи Исус даде определение не само за Бог, но и за храма. Ако Бог, беше Негов баща, то и храма беше негов дом.

Кой е Божия дом днес? Църквата. Днес храма на Бог е църквата. Исус чувстваше храма като свой дом. Следователно и ние би следвало да чувстваме църквата като наш дом. Чувстваш ли църквата като твой дом? Църквата за нас би следвало да бъде не само дом, в който влизаме и от който излизаме, тя би следвало да бъде храм, в който сме вградени завинаги. И това се отнася за тези, които са млади. Ако вие участвате в Господната вечеря, ако вие сте взели водно кръщение, това означава, че вие сте част от църквата. Вижте какво се казва в Ефесяни 2:20-22:

20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, 21 върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; 22 в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Забележете, църквата не ни е нещо чудно и неприсъщо. Църквата не е нещо, което принадлежи само на Исус Христос и на апостолите. Чрез вяра, самите ние се „вграждаме“ заедно в Святия Дух за Божие обиталище или Божий храм.

Затова, авторът на великото послание към Евреите 10:24-25 ни увещава да не пропускаме събранията си.

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

Някои хора имат обичай да ходят на църква от време на време. Те си казват: „Тази неделя, къде ще ходя на църква… Я по-добре да си поспя едно хубаво…“. Другата неделя: „Ще отида на излет.“. Третата неделя: „На мач съм…“ Четвъртата неделя – трябва да се прави лютеница. И така те започват да ходят на църква само на Рождество Христово и на Великден. Но, Божието Слово ни предупреждава, че денят на Христовото пришествие наближава. Земята се тресе от земетресения, наводнения и природни бедствия. Да не говорим за глада, за болестите и за войните. Всичко това ни подсказва, че нещо наближава, и ние знаем какво е то. Наблюдавайки тези белези ние трябва не да се отпускаме, а да се мобилизираме да служим на Бог още по-усърдно, да бдим и да се поддържаме будни и в добро духовно състояние.

Какво каза Исус? „Защо да Ме търсите?“ Това са първите думи на Исус, записани в евангелията. Исус беше на дванадесет години, и първите му думи, записани в евангелията са „Защо да ме търсите?“. Тези думи изразяват учудването на дванадесет годишния Исус, че родителите му не знаят, че в целия Ерусалим има само едно възможно място, където Той може да бъде. Къде беше единственото място, където Исус можеше да бъде? В храма, в „дома на Отца Му“. Къде е единственото възможно място на което едно Божие дете може да бъде в неделя сутрин? Ако някой ме търси в неделя сутрин къде може да ме намери? Без значение дали си пастор или не си пастор, ако ти си Божие дете, единственото място, където хората би следвало да те намерят в неделя сутрин е в църквата, в Божия дом. Исус каза: „Защо ме търсите? Това е толкова просто. Не знаете ли, че трябва да бъда в дома на моя Отец?“.

Докато децата на вярващите са малки, родителите им ги водят на църква. Но какво става с тях, когато пораснат, когато отидат да живеят в друг град, когато отидат и започнат работа или станат студенти в София или някъде другаде? Дали ще има нещо в сърцето им, което да ги жегне и да породи в тях желание да потърсят вярващи, братя и сестри в този град и да се присъединят към тяхното поклонение? Това ще бъде истинския тест за искреността на вашата вяра – дали искате в неделя да бъдете в Божия дом.

Ако искаш да бъдеш тийнейджър като Исус, първото изискване е учение – да бъдеш ученик – ученик на Святия Дух и на Божието Слово. На второ място, общение – Исус беше в храма и Той общуваше с небесния си Отец. Ти си Божие дете. Общуваш ли с Небесния си Отец? Общуваш ли с църквата, която е Неговия храм и Христовото тяло?

ПОСЛУШАНИЕ

Третото изискване е най-трудно, то е това, което тийнейджърите най-много мразят. Когато Исус отговори така на родителите си: „Не знаете ли, че трябва да се намирам около Бащиния ми дом, защо да ме търсите!?“, те не го разбраха. Това се казва в ст.50:

50 А те не разбраха думата, която им рече.

„За какъв баща ни говори това дете?… За какъв дом?… Какво му става?…“ Какво направи тогава Исус – когато собствените му родители не го разбраха? Почувства ли се неразбран и отхвърлен. Може би. Разбунтува ли се? Това, което е характерно за тийнейджърите е, че те мислят, че знаят повече от мама и тате. Те вече са ученици, имат интернет, знаят повече, и си мислят: „Какво ми се правят тези старите на интересни…“ Но, вижте как постъпи Исус – въпреки, че беше прав, той пак избра не да се разбунтува, но да се покори. Въпреки, че знаеше, повече от тях, въпреки, че беше прав, въпреки, че беше неразбран, въпреки, че може би се почувства дори отхвърлен, той пак избра да се покори. В ст.51 четем:

51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше.

Забележете, въпреки че беше Бог, въпреки че беше Божий Син. Въпреки че знаеше повече от тях и разбираше повече от тях, Исус им се покоряваше.

В Новия Завет покорството към родителите ни е ясно заповядано. В Колосяни 3:20 четем ясно разкритата ни Божия воля:

20 Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.

Тук се казва децата да се покоряват на родителите си „във всичко“. Това е трудната част на покорството – не да се покоряваш само от време на време, а постоянно. Защото децата биха приели да се покоряват от време на време, ама да не е всеки ден. Но, тук се казва постоянно, във всичко, не само от време на време. Разбира се, от родителите християни се очаква те да не отправят неразумни или несправедливи искания към децата си.

ПРОКЛЯТИЕТО ЗА НЕПОКОРСТВОТО НА РОДИТЕЛИТЕ

Във 2 Тимотей 3:1-5 ап. Павел ни предупреждава за усилните времена, които ще настанат в последните дни. Една от характеристиките на хората в това последно време е, че те ще бъдат „непокорни на родителите си“.

1 А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. 2 Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, 3 без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, 4 предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, 5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.

Тийнейджъри, трябва да знаете, че непокорството на родителите е проклето. Едва ли би могло да има по-сурово наказание за непокорството от това, описано в Притчи 30:17:

17 Окото, което се присмива на баща си,
И презира покорност към майка си,
Гарвани от долината ще го изкълват,
И орлови пилци ще го изядат.

Зад присмиването и презрението на окото се крие гордостта на сърцето. И тук се казва, че такъв човек ще умре от насилническа смърт и няма да бъде погребан, а ще се бъде изложен на природните стихии. Трупът му ще се превърне в храна за хищните птици. Това звучи като филм на ужасите, но точно това се казва. Добре известно е, че гарваните, орлите и лешоядите, които се хранят с мърша първо атакуват очите на жертвите си.

17 Окото, което се присмива на баща си,
И презира покорност към майка си,
Гарвани от долината ще го изкълват,
И орлови пилци ще го изядат.

Като чета тези думи, аз си казвам: „Господи, как мога аз това нещо да го кажа в църквата? Това са ужасни неща!“. Но, това е Божието Слово. Последиците за едно отношение на подигравка и присмиване на родителите са ужасяващи. Тази картина би следвало да смрази кръвта ни и да ни накара да се пазим от закоравяване на сърцето и от непокорство на родителите ни. Затова е написано с такъв образен език.

БЛАГОСЛОВЕНИЕТО ЗА ПОКОРСТВОТО НА РОДИТЕЛИТЕ

Божието Слово ни разкрива и още нещо. Не само, че непокорството на родителите е проклето, но че пък покорството на родителите е благословено. В Ефесяни 6:1-3

1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; 2 „Почитай баща си и майка си“, (което е първата заповед с обещание), 3 „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята“.

Забелязвате ли контраста, непокорните на родителите ще бъдат поразени преди да остареят, и сурово наказани за непокорството си, докато тези, които се покоряват на родителите си – на тях ще им бъде „добре“ и ще бъдат възнаградени с дълголетие.

Исус е наш Спасител и Господ. Това, че е Спасител се изразява в това, че ни спасява от греха и ни дава вечен живот и Святия Дух. В Него Бог ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места. Но освен Спасител, Той е също и наш Господ. Ако Той е наш Господ, какви сме Му ние? Служители или слуги. В Христос ние имаме свобода от сатана и греха, но в същото време бидейки Божии слуги, ние не вършим нашата воля, но Неговата. Слугата не прави това, което той иска, той прави това, което Господарят му иска, нали? Да бъдеш ученик на Исус и негов слуга означава да ходиш не там, където ти искаш да ходиш, а да ходиш там където Той иска да ходиш. Не да гледаш това, което ти искаш да гледаш, а да гледаш това, което Той иска да гледаш. Не да правиш това, което ти искаш да правиш, а това, което Той иска да правиш. С други думи да живеем живота си според Неговата воля.

Как да бъда тийнейджър като Исус? Подражавай му в тези трите – учение, общение и послушание. Исус се учеше и той се учеше не само на знания, но на Божието Слово. Исус общуваше с Отец в Божия дом. Исус се покоряваше на родителите си. Дванадесет годишният Исус е пример за тийнейджърите в три неща – учение, общение и послушание. Бихме могли да кажем, че ако ги практикуваме, ние ще имаме напредъка „в мъдрост, в ръст, и в благоволение пред Бога и човеците“, описан в последния ст.52 на този пасаж.