ПРЕОБРАЗЕНИ УМОВЕ

Римляни 12:2

Промяната е част от нашата култура…

Но, въпросът е, дали ние се променяме?

Нашето видение е, че в нашата църква Господ Исус променя животите ни – един по един. Той променя

  • Нашите отношения,
  • Нашите приоритети
  • Нашите постъпки
  • Нашите домове
  • Нашето бъдеще

Но, всичко започва с промяната на ума. Цялата публикация „ПРЕОБРАЗЕНИ УМОВЕ“

ПРИДОБИВКИТЕ НА ДУХОВНИТЕ

Римляни 8:1-39

Спомням си как като младежи обсъждахме темата за духовността. Четяхме посланията на ап. Павел и срещахме там терминът „духовен човек”. Питахме се: „Какво значи това?”. Кои са „духовните” в църквата? Може би старите дякони… Не смеехме да се наречем „духовни”, първо, защото считахме, че да се нарече някой „духовен” би било признак на гордост. Казвахме си, че ако този и този казва, че е духовен, то той е горд. И второ, не смеехме да се наречем „духовни”, защото според нас тези, които се считаха за „духовни” – водачите на църквата – от наша гледна точка като младежи не постъпваха като много „духовни”… Цялата публикация „ПРИДОБИВКИТЕ НА ДУХОВНИТЕ“

СВОБОДА ОТ ЗАКОН

Римляни 7:1-6

НАШИЯТ ДУХОВЕН ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ

Трети март е денят на освобождението на България от турско робство. На този ден през 1878 година в Сан Стефано се подписва предварителното споразумение с което се слага край на Руско-турската освободителна война. Ние благодарим на Бога за това, че на този знаменателен ден ние биваме освободени от нашето петвековно турско робство. Всъщност това не е пълното освобождение на България, понеже тя остава васална държава на Турция за още 30 години, но все пак на тази дата се поставя началото на освобождението. Слава на Бога за политическата свобода на България! Защото, Бог е, който дава държавите, Бог е, който дава границите, Той е този, Който „поставя пределите на заселищата ни“ (Деяния 17:26). Но този велик национален празник е повод да се замислим не само за нашата политическа свобода, а и за освобождението от духовното робство което ни донесе Господ Исус Христос – нашия духовен Цар-освободител, който ни освободи от игото на греха. Цялата публикация „СВОБОДА ОТ ЗАКОН“

СВОБОДА В КРЪВТА НА ХРИСТА

Трети март е денят на освобождението на България от турско робство. На този ден през 1878 година в Сан Стефано се подписва предварителното споразумение с което се слага край на Руско-турската освободителна война. Ние благодарим на Бога за това, че на този знаменателен ден приключва нашето петвековно турско робство. Слава на Бога за политическата свобода на България! Но този велик национален празник е повод да се замислим не само за нея, а и за освобождението от духовното робство което ни донесе Исус Христос – нашия духовен Цар-освободител. Цялата публикация „СВОБОДА В КРЪВТА НА ХРИСТА“

БЛАГОДАТТА ЦАРУВА!

Римляни 5:12-21

12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, – 13 (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон; 14 при все това от Адам до Моисей смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия; 15 но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината; 16 нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание; 17 защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), – 18 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. 19 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни. 20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; 21 така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.

Цялата публикация „БЛАГОДАТТА ЦАРУВА!“

НАДЕЖДАТА ЗА БОЖИЯТА СЛАВА

Римляни 5:1-11

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; 2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

Цялата публикация „НАДЕЖДАТА ЗА БОЖИЯТА СЛАВА“

РОЛЯТА НА ВЯРАТА ЗА НАШЕТО ОПРАВДАНИЕ

Римляни 4:1-25

До тук в посланието си, ап. Павел вече е обвинил и юдеи и гърци, че всички са „под грях“ (Римляни 3:9-12). След това е обявил добрата вест за Божията благодат с която независимо от дела или закон Бог ни оправдава и изкупва от греха заради Христовото умилостивени на Голготския кръст. Той е говорил за Божията роля в оправданието, но сега обръща поглед и към човешкото участие. Защото във всичко, което прави Бог има две страни – Божия и човешка. Бог разбира се прави почти всичко, но и от човек се очаква нещо. При оправданието това, което се очаква от човека е той да вярва в Бога. В тази глава ап. Павел използва Авраам и Давид като примери за оправдание чрез вяра. Павел знае, че повечето от сънародниците му не приемат посланието му за оправдание независимо от дела и само чрез вяра в Исус Христос. Те се хвалят с произхода си от Авраам и с обещанията, дадени на Давид. Но, тук в тази глава апостолът казва, че и двамата велики герои на юдейската история са всъщност оправдани чрез вяра. В Павловите примери за Авраам и Давид можем да открием отговорите на три въпроса относно вярата – „Защо трябва да вярваме?“ „Как трябва да вярваме?“ и „В кого трябва да вярваме?“ Цялата публикация „РОЛЯТА НА ВЯРАТА ЗА НАШЕТО ОПРАВДАНИЕ“

ЗАКОНЪТ – УТЕЖНЯВАЩО ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВО?

Римляни 2:1-24

„БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ“…

Представям си как докато във втората половина на първа глава ап. Павел обвинява езичниците, които са отхвърлили Бог и са го заменили с идолите си, юдеите се наслаждават, кимат одобрително с глава и вътрешно казват: „Амин! Амин!“. Но, като добър проповедник сега ап. Павел обръща другата страна на въпроса. Като че ли той долавя мислите им на осъждение към езичниците и гордостта им от това, че са юдеи – че са привилегировани хора от избрания Божий народ, хора, които живеят – или поне се опитват да живеят – според Мойсеевия Закон. По онова време поради вярата си в Бога юдеите са си мислели, че са Божии любимци и към тях Бог ще покаже едно по-специално отношение – няма да съди своите така, както чуждите. Мислели са си, че понеже са избран народ са по-праведни от другите. Но, ап. Павел се обръща към тях и започва да им обяснява защо за онези, които имат Закона, той не е предимство, а „утежняващо вината обстоятелство“. Законът не може да ни избави от Божия гняв. Той не ни прави праведни, а само повишава стандарта според който ще бъдем съдени. Затова бихме казали, че може би не юдеите, а езичниците – онези, които нямат Закона – са в по-добро положение пред Божия съд. Те нямат Мойсеевия Закон и затова няма да бъдат съдени според Мойсеевия Закон, който между другото е доста строг. Те ще бъдат съдени според Закона, написан от Бог на сърцата им. А за юдеите можем да кажем, че независимо, че имат закона, грехът също е и в тях. Те могат да прикриват греха, могат да го осъждат, но не и да престанат да го вършат. Законът ни разкрива Божията воля, но не ни дава сила да я вършим. Той е като термометър, който ни показва, че имаме температура, но не я сваля. Ап. Павел знае, че независимо, че юдеите – фарисеите и законниците – осъждат греха, те пак го вършат и затова няма да избегнат Божия гняв. Цялата публикация „ЗАКОНЪТ – УТЕЖНЯВАЩО ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВО?“

КАК СЕ РАЗБОЛЯХМЕ ОТ „НЕЛЕЧИМ ГРЯХ“?

Римляни 1:18-32

Поставяйки по-късно в посланието си диагноза на човечеството „нелечим грях“ (Римляни 3:9,23), ап. Павел започва, като снема неговата анамнеза. Анамнезата (на гръцки „анамнезис“) е медицински термин, с който се означава подробното и последователно получаване на сведения от пациента или негови близки за характера и причините на възникналото в него заболяване. Когато отидете на лекар, обикновено той първо ви изслушва и ви задава въпроси, които да му помогнат да разбере как се е стигнало до състоянието в което сте в момента. Така че, това, което намираме в Римляни 1:18-32 е историята на човешкото заболяване, което се нарича „нелечим грях“. Това заболяване се дължи на разрива във взаимоотношенията между Бога и човека. А той се случва така. Бог създава човека и му се разкрива като Негов Бог с цел да общува с него и да го води към доброто. Но, човекът в своята гордост и глупост отхвърля Бога и с някакъв необясним и невменяем инат избира да той бъде бог сам на себе си. Изборът на човека разгневява Бога и той просто се оттегля от човека и го предава в робство на собствения му грях. Предаден под това ужасно робство човек е осъден на смърт. На човека му липсва Бог, но той вече е изгубил невинността си с която да се приближи при Бога. Липсва му и способността да произведе каквато и да било праведност. Така човекът се оказва в безизходица поради собствения си избор. Но това не е някаква обикновена безизходица. Това е безизходица в която той умира и от която няма сили да излезе. Той е като в блато в което всеки опит за излизане всъщност го потапя все по-надолу към дъното. Това е неговото състояние – състояние в което сам се е поставил – нелечим грях от който не може да се излекува. Именно затова той има нужда от спасение. А силата за спасение е Христовото благовестие. Цялата публикация „КАК СЕ РАЗБОЛЯХМЕ ОТ „НЕЛЕЧИМ ГРЯХ“?“

МОРАЛНИЯТ ДЪЛГ НА ХРИСТИЯНИНА

Римляни 1:13-16

Във 2Тим.4:5 четем:

„5 Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай служението си.“

В този стих се казва, че нашето дело е делото на благовестието, и че нашето служение е служението на благовестители. Цялата публикация „МОРАЛНИЯТ ДЪЛГ НА ХРИСТИЯНИНА“

САМАТА ВРАТА НА РАЯ

Римляни 1:16-11:36

Това, което революционно промени моето взаимоотношение с Бога е разбирането, което получих от Божието Слово, че Бог ме счита за праведен поради вярата ми в Исус Христос. Святият Дух ми даде това просветление, когато бях на около 19 години (през 1988) и четях Посланието към Римляните.

Разбира се моето преживяване не е уникално. Това е преживяването на всеки, който си е направил труда да прочете Посланието към Римляните със цялото си сърце. Цялата публикация „САМАТА ВРАТА НА РАЯ“

СВОБОДА ОТ ГРЯХ

Римляни 6:1-23

Исус ни освобождава от Мойсеевия Закон. Но, Той ни освобождава не само от Закона. Той ни освобождава и от греха. И начинът да бъдем освободени от греха е същия по който биваме освободени от Закона – чрез нашето идентифициране с Христос. Да се „идентифицираме“ с Христос означава да се „съединим“ с Него (ст.5), да се уеднаквим с Него, за „участваме“ в Него (ст.3). Защото, в Римляни 6:6 ап. Павел казва:

6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

Цялата публикация „СВОБОДА ОТ ГРЯХ“