Архив на категория: УВЕЩАНИЕ

ТЪНКОСТИ НА УВЕЩАНИЕТО

Евреи 3:13

Днес ние живеем в едно време на пресяване. Много хора в църквите стават безотговорни – мислят си, че работата в църквата ще върви и без тях. Така постепенно разреждат своите посещения на богослуженията и малко по малко отпадат от вярата.

Целта на това поучение е да насочи вниманието на съвременните християни към един от инструментите за утвърждаване, поддържане и запазване на християнската вяра, който беше широко използван по времето на апостолите. Увещанието е нещо, което може и трябва да се върши от всички християни. То не е само за пастирите и лидерите в църквата, а за всички. Според Евр.3:13 ние трябва да го правим „един на друг“ – т.е. всеки на всеки.

13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Според този стих увещанието е противоотрова срещу закоравяване на сърцето и отпадане от вярата. То успява там, където проповядването, поучаването, пророкуването, изобличаването и евангелизирането не са достатъчни.

I. КОЛКО НУЖНО И ВАЖНО Е УВЕЩАНИЕТО?

От Сол. 5:12 виждаме, че Божиите служители освен всичко друго трябва да бъдат и увещатели.

12 И молим ви, братя, да признавате тия, които се трудят между вас, като ваши настойници в Господа, и ваши увещатели,

Ако изследваме стиховете за увещание в Новия Завет, ще открием, че то е неизменно оръжие от арсенала на петкратното служение (Еф.4:11) и следователно е особено важно.

1. Увещанието е част от апостолската дарба.

В Деян.14:21-22 виждаме, че апостолите не само благовестваха, но и увещаваха новоповярвалите.

„21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, 22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.“

Апостолското увещание утвърждаваше душите на учениците.

2. Увещанието е инструмент и на пророческото служение.

Не само апостолите увещаваха. Пророците също го правеха. В Деян.15:32 четем за служението на двама от тях:

„32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.“

Ефектът от увещанието на пророците беше същия като от увещанието на апостолите – то неминуемо водеше до утвърждаване и закрепване на новообърнатите във вярата, а това продължава да бъде в сила и днес.

В 1Кор.14:3 където се описва какво прави онзи, който пророкува се казва:

„3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.“

3. Евангелизаторът използва увещание в своето благовестие.

Не само апостолът и пророкът, но и евангелизаторът не може без увещанието, като инструмент за служение. В Лука 3:18 виждаме, че Йоан Кръстител, който приготвяше пътя за идващия Месия „благовестяваше с увещания“.

„18 И с много други увещания той благовестяваше на людете.“

4. Пастирът и учителят също си служат и наблягат на увещанието.

В Деян.11:19-23 Лука е записал историята за основаването на църквата в Антиохия Сирийска. Първоначално разпръснатите от гонението на Савел вярващи благовестват само на юдеите, но някои от тях идват в Антиохия и тук започват да споделят Христос и с гърците. В резултат на Божието действие и евангелизаторското служение на тези юдейски християни, голямо число човеци повярват и се обръщат към Господ.

Когато вестите за така основаната църква достигат до ушите на апостолите в майката-църква в Ерусалим, те осъзнават, че новоповярвалите гърци в Антиохия се нуждаят от пастир и веднага изпращат Варнава, който да изпълнява това така нужно служение там. Забележително е, че първото нещо, което Варнава прави след като вижда какво е извършил Бог в Антиохия до този момент, е да започне да увещава новоповярвалите да бъдат непоколебими в своята нова вяра.

„19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите. 20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса. 21 Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа. 22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия; 23 който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.“

Вярвам, че с всичко това Святият Дух ни показва какво трябва да правим и ние с новите хора в църквата. Не само да се зарадваме, че са се спасили и да ги оставим на произвола на живота, а да им служим с увещание. Точно затова ние трябва да научим какво представлява увещанието и да придобием умение да го прилагаме в живота и общението си с хората.

Пишейки към Тимотей в 1 Тим. 4:13 ап. Павел заръчва на Тимотей, който по онова време изпълняваше ролята на пастир в Ефес:

„13 Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещаването и на поучаването.“

За това, че увещанието е от изключителна важност за нашия християнски живот, за постоянството ни в Христовото учение, за утвърждаването и непоколебимостта на вярата ни, свидетелства факта, че една цяла книга от Библията е написана като „увещателно слово“. Коя е тази книга? Сам авторът на Посланието към Евреите в 13:22 нарича съчинението си така:

„22 Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.“

II. КАКВО Е УВЕЩАНИЕТО?

Казано накратко, увещанието е устно противопоставяне, направено с любов.

Увещанието включва умоляване, убеждаване, противопоставяне, насърчаване и предупреждаване.

1. Умоляване

За разлика от проповядването, което заповядва на хората да се покорят на благовестието на Царя, или поучаването, което просто съобщава дадена истина, която сама по себе си изисква да се съобразяваме с нея, увещанието съдържа в себе си нотка на умоляване. От посланията на ап. Павел можем да видим, че в своето увещание той често използваше молба и апел.

Пример за това намираме в Посланието към Филимон 1:8-9:

„8 Затова, ако и да имам право с голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава, 9 пак, заради любовта, предпочитам да те моля.“

Друг пример е 2Кор.6:1:

„1 И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.“

А също и Рим.12:1:

„1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Умоляването в увещаването предразполага към доверие и демонстрира любовта и загрижеността на увещателя.

2. Убеждаване

Увещаването не трябва да бъде просто апел или нареждане. То трябва да съдържа аргументи, доказателства и причини. Човекът когото увещаваме трябва да разбере, че за него е по-добре той да направи това, което му казваме. Ние трябва да можем да го убедим, че промяната в поведението му е в негов собствен интерес.

В Евреи първа глава, например, авторът на посланието, който иска да увещае своите слушатели да не се връщат назад от християнството към юдаизма привежда редица стихове от Старозаветното Писание в подкрепа на тезата, че Исус е по-велик от ангелите и следователно, неговото благовестие е по-авторитетно от Моисеевия закон, за който се смята, че е бил получен с посредничеството на ангели. С други думи, писателят на посланието изисква промяна в своите адресати не защото той казва така, а защото това е по-разумно и по-добро за самите тях и им го доказва.

„1 Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, 3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо, 4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. 5 Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога: – „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец, и Той ще ми бъде Син“? 6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: – „И поклонете се Нему, всички Божии ангели„. 7 И за ангелите казва: – „Който прави ангелите Си силни като ветрове, И служителите Си като огнен пламък“; 8 А за Сина казва: – „Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. 9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя“. 10 и пак: „В началото Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце е небето; 11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха, 12 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат. 13 А кому от ангелите е рекъл някога: – „Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие“? 14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?““

Ангелите са слуги, а Синът е Бог. Това е причината поради която откровението чрез Сина е по-важно от всички други временни и частични откровения. Доказал авторитета на Христос и превъзходството Му над ангелите, авторът на Евреи продължава във 2:1-4 със приложението на изложените вече доказателства. То е предупреждение за това колко опасно би било в такъв случай пренебрегването на Христовото слово и дело. Забележете думите „затова“ и „защото“. Те са връзката между доказателството и предупреждението в увещанието.

„1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога. 2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, 3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули; 4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?“

Доказателството придава сила и авторитет на увещанието. То е неизбежен негов елемент.

3. Противопоставяне

Въпреки добронамереността на увещателя към увещавания, в увещанието неминуемо се стига до конфронтация. Тя е нужна за промяната на посоката на мислене на този, който трябва да се промени.

В Тит 1:9 можем да видим, че трябва да познаваме добре „здравото учение“ и да сме безкомпромисни по отношение на Божиите истини. В тези стихове ап. Павел напомня на Тит какви трябва да бъде презвитера, а следователно и всеки един от нас:

„9 който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.“

Много често увещаването е един труден, но здравословен сблъсък, който може да доведе до радикална промяна в тези, които го приемат.

4. Окуражаване, насърчение и призив

Ако противопоставянето е насочено най-вече към делата на човека, то окуражаването е насочено към самия човек. След като му е било казано какво не трябва да прави, идва време да му се напомни какво трябва да прави.

Пример за това е Евр.6:7-12. В този пасаж, след като описва ужасната участ на дегенериралата и безплодна земя, авторът на посланието насърчава своите адресати, че това няма да се случи с тях и веднага след това им напомня какво се очаква от тях.

„7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; 8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори. 9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението. 10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. 11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край; 12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

В 10:22-24 след като е изложил в по-голямата си доказателствата, че Христовото свещенство, завет, светилище и жертва превъзхождат Аароновите и левитските, авторът на Посланието към Евреите преминава към призивите, окуражаванията и насърченията към своите адресати. Характерна за тях е думичката „нека“.

„22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода; 23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; 24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“

5. Предупреждаване

Освен умоляване, убеждаване, конфронтация и окуражаване, увещанието включва и предупреждение за това какво може да последва, ако дадения съвет не бъде възприет. Опасността най-често е от последствия, които са необратими. Пример за предупреждение намираме в Евр.12:15-18,25:

„15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него; 16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; 17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.“

„25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!“

Елементи на увещанието Характерна дума
Умоляване и апел Моля
Убеждаване Защото, за това
Противопоставяне и корекция Не
Окуражаване, насърчаване и призоваване Нека
Предупреждаване Внимавай!

III. КАК СЕ ИЗВЪРШВА УВЕЩАНИЕТО?

Когато увещаваме, ние трябва да знаем не само какво представлява увещанието, но и начина по който трябва да става то. В Новия Завет можем да намерим следните принципи по този въпрос.

1. Увещанието не бива да бъде манипулация.

То трябва да става с правилни мотиви.

В 1Сол.2:3 ап. Павел защитавайки служението си пред солунците казва:

„3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;“

Ако човек знае силата на увещанието и е овладял неговата техника, то той може да бъде изкушен да го използва за користни цели и за налагане на собствената си воля. Тогава обаче увещанието от духовно става плътско и може да послужи за укор вместо за благословение.

2. Увещанието трябва да бъде отговорно.

В 1Сол.2:11 виждаме примера на апостолите. Те увещаваха солунците с родителска загриженост – сериозно и отговорно.

„11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,“

3. Успешното увещание изисква дълготърпение.

Когато започнем да увещаваме някого трябва да знаем, че няма да бъде лесно. Затова е добре да се подготвим да бъдем търпеливи и ако е необходимо дори да се молим за това.

Във 2Тим.4:2 ап. Павел тържествено заръчва на младия Тимотей:

„2 проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.“

4. Увещанието трябва да става с уважение и респект.

Дори човекът когото увещаваме да е сбъркал и да е направил нещо ужасно. Дори и ние да сме правите, а той не, ние никога не трябва да засягаме достойнството му. Това би го накарало да се закорави, да се затвори в себе си и би го направило неподатлив на промяна. Затова в 1Тим.5:1 ап. Павел дава на Тимотей много мъдър съвет:

„1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща

Изобличението може да се възприеме като обида, но не и увещанието. Затова, когато увещаваме трябва да бъдем много внимателни – особено към по-възрастните братя и сестри, които имат по-голямо честолюбие.

5. Увещанието става с много думи.

Това е естествено, щом то трябва да включва умоляване, доказателства, конфронтация, насърчения и предупреждения.

В Деян.20:2 виждаме ясния пример на ап. Павел в това отношение:

„2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.“

6. Увещанието трябва да има една ясна основна цел.

Независимо, че увещанието обикновено е многословно, това не значи, че то трябва да бъде разпиляно и несвързано. Не, обикновено то е насочено само в една посока и тя е изтръгването на корена на проблема. Затова както виждаме от Деян.2:40 за Лука не е трудно да предаде увещанието на Петър към юдеите с едно изречение:

„40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

7. Въпросите увеличават ефекта на увещанието.

Това е така, защото въпросите ни карат да се замислим. А най-често именно това ни е нужно за да можем да се осъзнаем. В Евр.3:16-18 намираме една част от увещание, която е изпълнена с въпроси.

„16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея? 17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята? 18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?“

8. Има специална благодат за увещаване.

Има хора, на които Бог е дал специалната дарба да увещават. В Деян.4:36 четем за това как апостолите нарекоха Иосиф Варнава, което значи „син на увещание“ – това предполага, че Варнава имаше тази дарба. Вярвам, че Бог би благоволил и ние да се молим за тази благодат.

IV. КОГА ДА СЕ УВЕЩАВАМЕ?

И така, до тук говорихме за нуждата от увещание, за това какво съдържа увещанието и как трябва да се извършва то. Последният въпрос, който бих искал да разгледаме е мястото на увещанието във времето. Кога да се увещаваме? Божието Слово ни дава съвсем ясен, кратък и категоричен отговор на този въпрос – „всеки ден„. Щом дяволът ни атакува с „измамата на греха“ всеки ден, то и ние трябва да реагираме адекватно всеки Божий ден! В нашия основен текст (Евр.3:12-13) се казва:

„12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; 13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.“

А в Евр.10:25 се казва, че с напредъка на времето и приближаването към Второто пришествие степента и честотата на увещанието трябва да се увеличават!

„25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“

След като вече знаем колко важно е увещанието, какво представлява то, и как да го извършваме, нека да го прилагаме все по-често в живота си. Уверен съм, че резултатът ще бъде същият като през първи век – по-малко отпаднали и повече утвърдени във вярата братя и сестри в Христос.