НЕКА И НИЕ ДА СЕ ХВАЛИМ С КРЪСТА НА ГОСПОДА

Из проповед на Августин, епископ на Хипо, V век сл. Хр.

Страданията на нашия Господ Исус Христос са надеждата на славата и урок по търпение. Какво не биха си пожелали сърцата на вярващите, ако не дарът на Божията благодат, като заради тях единородният Божий Син, съвечен с Отец не се задоволи само с това да се роди като човек от човешко потекло, но дори и умря от ръцете на човеците, които беше сътворил?

На нас ни е обещано нещо велико от Господа, но още по-велико е това, което вече е направено за нас, и което ние днес възпоменаваме. Къде бяха грешниците, и какво правеха те, докато Христос умираше за тях? Ако Христос вече ни е дал дара на Неговата смърт, кой може да се съмнява, че Той ще дари светиите си и с дара на Неговия собствен живот? Защо нашата човешка слабост се съмнява, че човечеството един ден ще живее с Бога?

Кой е Христос, ако не Божието Слово: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ (Йоан 1:1)? Тази Негова сила да умре за нас: Той трябваше да вземе от нас нашата смъртната плът. Това беше начинът по който макар и безсмъртен, Той можа да умре; начинът по който Той избра да даде живот на смъртните човеци: Първо щеше да стане един от нас, а след това щеше да ни направи способни ние да станем едни от Него. Разбира се, от само себе си ние нямахме сила да живеем, нито пък Той от само Себе Си имаше сила да умре.

Следователно Той направи една чудна размяна с нас, чрез взаимно участие: ние му дадохме силата да умре, а Той ни даде силата да живеем.

Смъртта на Господ нашия Бог не трябва да бъде причина за срам за нас; по скоро тя трябва да е нашата най-велика надежда, нашата най-голямата слава. Като взе смъртта, която откри във нас, във вярност Той обеща да ни даде живот във Него, такъв, какъвто ние не можем да имаме сами по себе си.

Той ни възлюби до такава степен, че бидейки безгрешен, пострада за нас грешниците с наказанието, което ние заслужавахме за нашите грехове. Тогава как би могъл Той, да не ни даде наградата за нашата праведност, като самият Той е източникът на праведността. Как би могъл Той, чийто обещания са истинни да не възнагради светиите, като е понесъл наказанието на грешниците, макар и Самият Той да беше безгрешен?

Братя, нека тогава смело да признаем, и дори открито да провъзгласим, че Христос бе разпънат на кръст за нас; нека да го изповядаме, не със страх, но с радост, не във срам, а във слава.

Апостол Павел видя Христос и възвеличи правото Му на слава. Той би могъл да каже много велики и вдъхновени неща за Христос, но той не каза, че се хвали Христовите чудеса: със сътворението на света, понеже Той беше Бог с Отец, или пък с управлението на света, въпреки че Той беше също и човек като нас. Вместо това, той каза: „А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос“ (Галатяни 6:14)

ПРАЗНИКЪТ „ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ”

1 Коринтяни 11:17-34

Господната вечеря е най-често празнувания християнски празник. И това е така, защото празнуването на този празник е наредено от Самия Господ Исус Христос. Той каза: „туй правете за Мое възпоминание“ (1 Коринтяни 11:24). Господната вечеря е повод образно да се обърнем навсякъде около нас и да погледнем в шест посоки: Цялата публикация „ПРАЗНИКЪТ „ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ”“