ДЕНЯТ НА СМЪРТТА СТРУВА ПОВЕЧЕ ОТ ДЕНЯ НА РАЖДАНЕТО

Отче Небесен, прекланяме се пред твоята святост и сила. Благодарим Ти за Господ Исус Христос – затова, че той умря на кръста за нашите грехове, възкръсна за нашето оправдание – и затова, че сега ние имаме вечен живот в Него. Ние виждаме, че тези тленни останки пред които стоим са само пепел от един живот, който вече е преминал в Твоята слава. Благодарим ти за това, че душата на нашия брат е вече при теб и че един ден ние ще дойдем при нея. Отче, благослови всички негови близки и роднини и им дай Твоята утеха и Твоята мъдрост за да Те познаят. Всичко това просим в името на Господ Исус Христос. Амин! Цялата публикация „ДЕНЯТ НА СМЪРТТА СТРУВА ПОВЕЧЕ ОТ ДЕНЯ НА РАЖДАНЕТО“

ОСВЕЩЕНИЕ НА ЦЪРКОВНА СГРАДА

Според Новия Завет църква е не сградата, а събранието на вярващите в Христос в което обитава Святия Дух. Все пак добро и правилно е сградите, които са издигнати за специално служение в името на нашия Господ и Спасител Исус Христос да бъдат изрично отделени и посветени за тяхното специфично предназначение. В Книгата на Ездра 6:16 четем, че когато по негово време храмът беше наново съграден: Цялата публикация „ОСВЕЩЕНИЕ НА ЦЪРКОВНА СГРАДА“

ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ

Водното кръщение е една от заръките на Христос. Ние го извършваме, защото Той го заповяда (Мат.28:19):

19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух…

Тази Христова заръка е намерила своето отражение в краткото изложение на основните доктрини, приети от Съюзът на Евангелските Петдесятни Църкви в България. По въпросът за водното кръщение там е записано: „Ние вярваме, че кръщението във вода чрез потапяне се отнася за всички, които са се покаяли и са повярвали, че Исус Христос е Божий Син. По този начин те свидетелстват пред света, че са умрели с Христос и са възкръснали с Него за нов живот (Мат.28:19; Деян.10:47-48; Рим.6:4).“

Днес аз бих желал да разгледаме това наше верую по отношение на водното кръщение като отговорим на четири основни въпроса относно водното кръщение. Те са: „Какво?“, „Кой?“, „Как?“ и „Кога?“. Цялата публикация „ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ“

НЕКА И НИЕ ДА СЕ ХВАЛИМ С КРЪСТА НА ГОСПОДА

Из проповед на Августин, епископ на Хипо, V век сл. Хр.

Страданията на нашия Господ Исус Христос са надеждата на славата и урок по търпение. Какво не биха си пожелали сърцата на вярващите, ако не дарът на Божията благодат, като заради тях единородният Божий Син, съвечен с Отец не се задоволи само с това да се роди като човек от човешко потекло, но дори и умря от ръцете на човеците, които беше сътворил?

На нас ни е обещано нещо велико от Господа, но още по-велико е това, което вече е направено за нас, и което ние днес възпоменаваме. Къде бяха грешниците, и какво правеха те, докато Христос умираше за тях? Ако Христос вече ни е дал дара на Неговата смърт, кой може да се съмнява, че Той ще дари светиите си и с дара на Неговия собствен живот? Защо нашата човешка слабост се съмнява, че човечеството един ден ще живее с Бога?

Кой е Христос, ако не Божието Слово: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ (Йоан 1:1)? Тази Негова сила да умре за нас: Той трябваше да вземе от нас нашата смъртната плът. Това беше начинът по който макар и безсмъртен, Той можа да умре; начинът по който Той избра да даде живот на смъртните човеци: Първо щеше да стане един от нас, а след това щеше да ни направи способни ние да станем едни от Него. Разбира се, от само себе си ние нямахме сила да живеем, нито пък Той от само Себе Си имаше сила да умре.

Следователно Той направи една чудна размяна с нас, чрез взаимно участие: ние му дадохме силата да умре, а Той ни даде силата да живеем.

Смъртта на Господ нашия Бог не трябва да бъде причина за срам за нас; по скоро тя трябва да е нашата най-велика надежда, нашата най-голямата слава. Като взе смъртта, която откри във нас, във вярност Той обеща да ни даде живот във Него, такъв, какъвто ние не можем да имаме сами по себе си.

Той ни възлюби до такава степен, че бидейки безгрешен, пострада за нас грешниците с наказанието, което ние заслужавахме за нашите грехове. Тогава как би могъл Той, да не ни даде наградата за нашата праведност, като самият Той е източникът на праведността. Как би могъл Той, чийто обещания са истинни да не възнагради светиите, като е понесъл наказанието на грешниците, макар и Самият Той да беше безгрешен?

Братя, нека тогава смело да признаем, и дори открито да провъзгласим, че Христос бе разпънат на кръст за нас; нека да го изповядаме, не със страх, но с радост, не във срам, а във слава.

Апостол Павел видя Христос и възвеличи правото Му на слава. Той би могъл да каже много велики и вдъхновени неща за Христос, но той не каза, че се хвали Христовите чудеса: със сътворението на света, понеже Той беше Бог с Отец, или пък с управлението на света, въпреки че Той беше също и човек като нас. Вместо това, той каза: „А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос“ (Галатяни 6:14)

ВСЯКОГА ДА СЕ МОЛИМ И ДА НЕ ОТСЛАБВАМЕ

В пчелните кошери има две вида пчели: работници и „вентилатори“. Работата на вентилаторите е да поддържат свежестта и сладостта на кошера. Те се събират на средата, навеждат глави и започват да махат бързо с крила. Подобно на мощно ветрило, това движение изтласква навън спарения, мръсен въздух от вътрешността на кошера и засмуква свеж въздух отвън.

Работата на тези пчели е подобна на тези в църквата, които са призвани в служение на молитва. Това са вярващите, чиято главна работа е да поддържат свежа и чиста духовната атмосфера в църквата. Това става чрез изискване на свежо помазание от Святия Дух. Ролята на тези вярващи-молители, подобно на това, което „пчелите-вентилатори“ правят за кошера е да поддържат здравето и духовната хигиена на църквата.

Затова, както каза Исус ние трябва всякога да се молим и да не отслабваме (Лука 18:1-8)

1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки: 2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, 5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

ТАКА ХЛОПАЙ, ЧЕ ДА ТИ СЕ ОТВОРИ!

Веднъж един учен отишъл по работа в един манастир. Застанал пред голямата манастирска порта и похлопал. Никой не му отворил. Похлопал още няколко пъти, но без резултат. Но той знаел, че в манастира винаги има някой. Затова решил да хлопа на вратата докато му отворят. Едва на петдесетия път чул, че някой завърта големия ключ и вратата се отворила. „Вие, май, съвсем не бързате да отваряте на вашите гости“, казал недоволно учения. Монахът отговорил: „Често тук идват невъзпитани момчета. Хлопат и след това бягат. Ето защо ние отваряме само на онези, които хлопат дълго. По това познаваме, че наистина имат желание да дойдат при нас.“

Ако искаш да ти се отвори „вратата“ и да получиш отговор на молитвата си, то бъди настоятелен и хлопай докато ти отворят. Това каза Господ Исус в Лука 11:5-10:

5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба, 6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него; 7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам; 8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. 10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

НАШИЯТ МОЛИТВЕН ДЕВИЗ

Ефесяни 6:18-19

На ежеседмичните събрания, които имаме в нашата църква, аз често призовавам всички заедно да кажем на глас следните думи от посланието към Ефесяните:

молещи се в Духа
на всяко време
с всякаква молитва
и молба,
бидейки бодри в това
с неуморно постоянство
и моление
за всичките светии,
и за мене,
да ми се даде израз
да отворя устата си,
за да оповестя дързостно
тайната на благовестието… Цялата публикация „НАШИЯТ МОЛИТВЕН ДЕВИЗ“

ПРАЗНИКЪТ „ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ”

1 Коринтяни 11:17-34

Господната вечеря е най-често празнувания християнски празник. И това е така, защото празнуването на този празник е наредено от Самия Господ Исус Христос. Той каза: „туй правете за Мое възпоминание“ (1 Коринтяни 11:24). Господната вечеря е повод образно да се обърнем навсякъде около нас и да погледнем в шест посоки: Цялата публикация „ПРАЗНИКЪТ „ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ”“