КРОТОСТТА НА МЪДРОСТТА

1 Царе 25:1-42

Би могло да се каже, че тази двадесет и пета глава на книгата Първо Царе е една картина, нарисувана върху Яков 3:13,17-18:

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта… Мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна. 18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Ако си наистина мъдър, ще бъдеш смирен, кротък, чист, умолим – ще бъдеш миротворец. През по-голямата част от живота си Давид беше такъв, но в случая с Навал той допусна несправедливото отношение спрямо него да го ядоса, да го изкара извън нерви, и ако разумната Навалова жена Авигея не беше го спряла, той би извършил нещо за което след това щеше горчиво да съжалява цял живот. Мисля, че това е урока, който можем да вземем за себе си от тази част от Божието Слово – да не допускаме несправедливостите на другите спрямо нас да ни изкарват извън нерви – вместо това да реагираме с кротостта на мъдростта. Цялата публикация „КРОТОСТТА НА МЪДРОСТТА“

СИЛАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО

1 Царе 3:1-21

В началото на шестнадесети век мотото на швейцарския град Женева е било „След тъмнината – светлина!“. То е отразявало смелото твърдение на Калвин и неговото поколение, че след тъмните векове на ранното средновековие светлината отново е дошла при хората чрез проповядването на Божието Слово. По онова време за да може тъмнината напълно да бъде прогонена от града всеки гражданин бил длъжен да слуша по шест проповеди на седмица. Първата била проповядвана в неделя при изгрев слънце, втората в девет сутринта, третата в три следобед. Останалите три били през работната седмица – съответно в понеделник, сряда и петък. Цялата публикация „СИЛАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО“

ГОВОРИ, ГОСПОДИ, ЗАЩОТО СЛУГАТА ТИ СЛУША!

1 Царе 3:1-21

Преди много години, преди да бъде изобретен телефона, във времето когато най-бързият метод на комуникации бил телеграфа, който използвал морзовия код, един младеж кандидатствал за работа като радист. Прочитайки обявата във вестника, той отишъл на съответния адрес. Когато пристигнал, влязъл в огромен офис в който кипяло оживление, шум, и наистина се работело на високи обороти. На фона на целия шум и тупурдия се чувал и звука на телеграф. Цялата публикация „ГОВОРИ, ГОСПОДИ, ЗАЩОТО СЛУГАТА ТИ СЛУША!“