НАШАТА ЖЕРТВА

Евреи 9:11-10:18

За да разберем посланието към Евреите, ние трябва да имаме представа за това през какво са преминавали неговите получатели. То най-вероятно е написано през годините от 66 до 69 и е изпратено до малка група юдейски християни, живеещи в Рим. Тези християни са преминавали през духовна криза. Сънародниците им са ги обявявали за предатели и са упражнявали натиск върху тях да се върнат към старата си вяра в Моисеевия закон с неговите ритуали и жертви. Юдаизмът бил официалната, традиционна религия на народа им. Тогава как един патриот би могъл да се отвърне от националната си религия, и то в момент в който лоялността и предаността към родината са толкова необходими? Може би са им казвали: „Каква въобще е тази ваша религия? Вие нямате първосвещеник, нямате светилище, не принасяте жертви… Как си мислите, че служите на Бога?“ Авторът на Евреите, обаче, казва на своите приятели: „Това не е вярно. Ние не само, че имаме първосвещеник, но и нашият първосвещеник е по-превъзходен от юдейския, защото е Божий Син, поставен в служението си от Самия Бог. Той служи не просто в храма, а в самото небесно светилище и принесе за нас една далеч по-съвършена жертва от просто някакви си животни – еднократна саможертва, която наистина очиства греховете ни.“ Може би и ние днес сме под същия натиск. И нашите сънародници ни казват: „Какво правите вие? Каква църква сте? Вие сте друговерци, вие нямате патриарх, нямате храмове с куполи и икони, не палите свещи, не подавате за умрелите, не правите курбани.“ Но искам да ви насърча. Ние имаме небесен първосвещеник, който служи в небесното светилище. И Той ни кани поради жертвата, която Той е направил за нас, да пристъпваме с дръзновение в Божието присъствие. Цялата публикация „НАШАТА ЖЕРТВА“

НАШИЯТ ПЪРВОСВЕЩЕНИК

Евреи 4:14-5:10

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. 15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.

1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците, 2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ, 3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си. 4 А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон, 5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал:

„Ти си Мой Син.
Аз днес Те родих“;

6 както и на друго място казва:

„Ти си свещеник до века
Според чина Мелхиседеков“

7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, 8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, 9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, 10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

Цялата публикация „НАШИЯТ ПЪРВОСВЕЩЕНИК“

ТЪНКОСТИ НА УВЕЩАНИЕТО

Евреи 3:13

Днес ние живеем в едно време на пресяване. Много хора в църквите стават безотговорни – мислят си, че работата в църквата ще върви и без тях. Така постепенно разреждат своите посещения на богослуженията и малко по малко отпадат от вярата.

Целта на това поучение е да насочи вниманието на съвременните християни към един от инструментите за утвърждаване, поддържане и запазване на християнската вяра, който беше широко използван по времето на апостолите. Увещанието е нещо, което може и трябва да се върши от всички християни. То не е само за пастирите и лидерите в църквата, а за всички. Според Евр.3:13 ние трябва да го правим „един на друг“ – т.е. всеки на всеки.

13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Според този стих увещанието е противоотрова срещу закоравяване на сърцето и отпадане от вярата. То успява там, където проповядването, поучаването, пророкуването, изобличаването и евангелизирането не са достатъчни. Цялата публикация „ТЪНКОСТИ НА УВЕЩАНИЕТО“

ЗАЩО ДА ВНИМАВАМЕ ЗА ДУХОВНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ?

Евреи 2:1-4

1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога. 2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, 3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули; 4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

Цялата публикация „ЗАЩО ДА ВНИМАВАМЕ ЗА ДУХОВНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ?“

ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

I. ПОВОД ЗА НАПИСВАНЕТО

Християните, към които е написано Посланието към Евреите са преминавали през духовна криза. Тяхната духовна незрялост им е пречела да видят ясно истинската стойност и ценност на християнството. Очаквало ги е страдание, ако продължат да следват Христос. Фактически те вече са страдали. Християнството се отделяло от юдаизма. Враждебността на юдеите-нехристияни правело невъзможно за юдеите-християни да се покланят в района на храма в Ерусалим. И ние знаем от Деяния, Галатяни, и от други послания, че юдаистите непрекъснато създавали проблеми на християните и в другите градове. Напрежението между евреи и езичници, което се чувствало през всичките първи тридесет години от историята на християнството се засилило, когато църквите започнали да си съперничат със синагогите по броят на привържениците си и разпространението си по целия свят. Юдейските християни били под непрекъснат натиск от сънародниците си да продължават да поддържат вярата си в Моисеевия закон с неговите ритуали и жертви. В същото време ап. Павел учел, че Христос е края, изпълнението на закона за всички, които вярват в Него. Евреите-християни не можели да продължават едновременно да бъдат част и от юдаизма и от християнството. Тогава, какво да правят – дали да се върнат към юдаизма или напълно да се отделят от него, понасяйки всички тежки последствия от този акт? Цялата публикация „ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ“