ЗА РИБА ИЛИ ЗА ХОРА?

Йоан 21:1-19

Това е последната глава на евангелието на Йоан и тя описва третото явяване на Исус пред апостолската група. Първото явяване на Исус Христос във възкресенско тяло пред учениците му беше в самия ден на възкресението, но тогава Тома не беше там (Йоан 20:19-24). Второто беше след осем дни, специално за Тома (Йоан 20:26-29) – това, което празнуваме на Томина неделя. А това, за което става дума в тази глава, беше третото явяване на Исус (Йоан 21:14). За разлика от първите две, то не беше в Юдея, а в Галилея. Спомнете си, че и в Евангелието на Матей се казва, че когато Исус възкръсна, Той каза на жените: „Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.” (Матей 28:7). И тука виждаме че това се изпълнява и Исус се явява на апостолите не само в Юдея, но също и в Галилея – край Тивериадското езеро (ст.1-3).

1 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви: 2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

Беше минало разпятието, беше минало възкресението и учениците като че ли бяха доста уморени и малко под стрес. Защото всичко се беше случило невероятно бързо. В Рамките на около 10 дни бяха се случили толкова много събития: Исус беше възкресил Лазар, на другия ден беше влязъл в Ерусалим като цар, след това беше поучавал в храма, после се състоя последната вечеря, последваха молитвата на Елеонския хълм, предателството и залавянето, осъждането, разпятието, а след това и възкресението на третия ден. Всичко това беше много емоционално, много напрегнато за апостолите, предполагам. Така че, може би ап. Петър си помисли: „Ако отидем да правим нещо с ръцете си, ще се успокоим и ще ни улегне всичко това, което сме преживели, ще можем да го осмислим.” И той каза: „Дайте да отидем за риба.”. Обаче, прилягаха ли тези думи на апостола, който трябваше да бъде употребен за основаването и изграждането на новозаветната църква? Спомнете си какво му каза Исус когато го призова: „От сега човеци ще ловиш” (Лука 5:10). А пък Петър вместо да каже на апостолите: „Отивам да ловя хора – отивам да благовествам.”, какво каза? „Отивам за риба, отивам да ловя риба.” Няма нищо лошо в риболова, разбира се, но като че ли тук има нещо опасно. Като че ли думите на Петър предават едно такова настроение: „Ето, Великден мина, Исус възкръсна. Но, както казват хората: „Всяко чудо за три дни.”… Дайте да си подкараме нещата пак по старому. Всеки да си отива по пътя… Исус в небето, ние – по нашия земен път – за риба.” И като че ли и с нас е така. Като наближи Великден, ние се настройваме като че ли нещо необикновено ще се случи. Ето, Великден идва, желаем да сме подготвени за този най-светъл християнски празник. На Великден сме толкова радостни и щастливи. Правим програми и всичко е толкова празнично и весело – радваме се. Но, като мине Великден и още една-две седмици всички се връщаме в старите си работи и ангажименти. Дори забравяме да се поздравяваме с великденския поздрав „Христос възкръсна!”, а според традицията трябва да го правим поне до Възнесение Христово (Спасовден).

Но, днес искам да ви кажа, че Бог има план за нас. Той не желае „да ловим риба”. Той иска да „ловим човеци” за царството (Матей 4:18-19). Ние като християни сме различни от хората в този свят. Защото за хората в този свят работата или различните неща, които те правят могат да бъдат цел в живота им. Но за нас професията и бизнеса са само средства за постигане на целта, а самата цел е разширяването на Божието царство, спасението на човешки души, напредъка на Божието дело тук на земята и служението/поклонението на Бога. Затова, каквото и да правим, ние трябва винаги да си задаваме въпроса: „Дали това, което смятам да направя е Божията воля?” Но в нашия текст виждаме, че решението за започване на риболов беше решение на Петър. То беше неговото спонтанно решение. Апостолите се бяха събрали, но не се казва да се бяха молили или да бяха търсили Божията воля. На Петър просто му скимна и той каза: „Отивам за риба. Ходи ми се… Тръгвам.” Но ние като християни не трябва да бъдем такива. Не трябва да правим това, което ние искаме, да ходим там, където ние искаме, да гледаме това, което ние искаме, да слушаме това, което ние искаме, да говорим това, което ние искаме и да правим това, което ние искаме. Не. Ние трябва да правим това, което Бог желае. Той ни е изкупил от смъртта с драгоценната кръв на Сина си и ние сме Му се предали като доброволни роби, слуги и настойници да вършим Неговата воля. В Яков 4:13-16 братът Господен казва:

13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, – 14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. 15 Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. 16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло. 17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.

Знаеха ли апостолите какво добро трябваше да правят? Знаеха. Те трябваше да се събират, да се молят и да чакат изливането на Святия Дух. Защото Исус им беше казал: „Стойте в Ерусалим докато се облечете със сила отгоре!” (Лука 24:49). Разбира се, Исус им повтори тези думи в деня на възнесението, но от Лука 24 глава разбираме, че Той им ги е казал още в деня на Своето възкресение. И те трябваше да се молят, да търсят Божието лице, да се покланят на Бога, да изповядват греховете си, да очистват сърцата си и да чакат. Но, вместо да търсят Божията воля това апостолите самоволно тръгнаха за риба. Трябваше ли те да тръгват за риба? Това беше едно връщане към старите неща. Вижте няма нищо лошо в ходенето за риба или в нашите ежедневни работи. Но, начина по който правим нещата и това с какво се залавяме показва нашата нагласа.

ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПРИЗВАНИЕТО

В случая с Петър и останалите апостоли отиването за риба беше показател, че в този момент те желаеха да живеят за себе си, а не за Бога, разбирате ли? И точно затова Исус им се яви когато бяха отишли за риба – за да ги върне към призванието им. Те се бяха отклонили от призванието си. А какво беше това призвание? Още в самото начало, когато Исус каза на Петър да хвърли мрежата след цяла нощ неуспешен риболов и тя се препълни, какво стана, спомняте ли си (Лука 5:1-11)? Мрежите им се прокъсваха и те извикаха помощници и напълниха две ладии с риба „до толкова, щото щяха да потънат”. Забележете, тогава Петър каза: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек!” (Лука 5:8). Това означава: „Аз ти се покорявам да върша твоята воля.” И какво му каза Исус – каква е Божията воля? „Не бой се, Петре, отсега човеци ще ловиш!” (Лука 5:10). Но, Петър се върна малко назад. И затова Господ се яви на апостолите този трети път – за да потвърди тяхното призвание те да служат на Бога, призвание за служение, призвание за ученичество, призвание за следване на Христо, призвание за апостолство.

Така че, отиването за риба беше едно „леко” връщане назад. И те хванаха ли нещо? Успешни ли бяха? „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.” Ако те бяха излезли за риба по Божията воля такъв ли щеше да бъде резултата? Това, че те не бяха уловили нищо показваше, че нещо не беше наред. Това ми напомня на Христовите думи от Йоан 15:5 когато Исус каза:

5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

Като тръгнаха в посока в която Бог не ги беше призвал, апостолите бяха неуспешни. Отделени от Него, без Христос в живота си, ние сме нищо, и не можем да направим нищо. Така че, ние винаги трябва да преглеждаме нашите приоритети. Дали сме наред с Бога или сме допуснали нещо друго да заеме първото място в живота ни. Защото, ако това се е случило, тогава ние започваме да правим това, което ние искаме, а не това, което Бог иска. Когато това се случи, ние го усещаме нали? И затова им се яви Исус – да ги върне от отклонението от призванието им, да оправи отношението им, да ги настрои изцяло само за Божията работа и да настрои сърцата им да бъдат „съвършено разположени към Господа” (2 Летописи 16:9).

ГОСПОД Е!

4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

Може би отдалече те не можаха да го видят. Или пък като на двамата ученика по пътя за Емаус „очите им се удържаха за да не Го познаят” (Лука 24:16). Може би си помислиха, че този мъж някой потенциален клиент, някои от онези, които желаят да си купят риба.

5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. 6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите.

Може би, когато чуха тези думи нещо започна да ги „човърка” отвътре. Може би си спомниха един друг случай преди няколко години когато стана чудо.

Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби. 7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петър: Господ е.

„Онзи ученик, когото обичаше Исус” е Йоан. Той винаги говори за себе си по този начин. Той се чувстваше особено обичан от Исус. Забележете, не се казва „онзи ученик, който обичаше Исус”, а „онзи ученик, когото обичаше Исус”. В тази фраза посоката на любовта е не от ученикът към Исус, а от Исус към ученика. Та Йоан, този възлюбен ученик и най-близък ученик на Христос каза на Петър: „Господ е!”. Когато видя невероятното количество риба, тогава той разбра, че това може да го направи само един Господ. Като че ли от време на време на Йоан му проблясваха някои неща. Както когато отиде на гроба и видя плащаницата в празния гроб се казва: „и видя, и повярва” (Йоан 20:8) – разбра, че Исус е възкръснал и това, което им е предсказвал за Себе Си е вярно. Така и сега когато видя липсата на улов през цялата нощ, думите „Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите.” (Лука 5:4), необичайното количество риба… на Йоан му просветна – това можеше да го направи само един – Господ.

ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ПРИЗИВ

Каква беше целта на това повторение на чудото с големия улов? Защото това беше чудото при което Господ призова Петър (Лука 5:1-11). Тогава Петър осъзна, че от този момент нататък живота му не може повече да продължава да бъде същия. Той разбра, че от сега нататък той не може да бъде повече рибар, но че ще бъде „ловеца на човеци”. По късно Петър беше този, който направи святата изповед: „Ти си Христос, Син на живия Бог.” (Матей 16:16). Какво му отговори Исус (Матей 16:16-19)?

17 Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. 18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {което значи канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят

В Деяния на апостолите виждаме, че ап. Петър беше този, който проповядва благовестието първо на Петдесятница на юдеите, а после и в Корнилиевия дом за пръв път езичниците чуха благовестието от неговите уста. И виждаме, че ако и Исус да е крайъгълния камък и основата на църквата, Петър също е един от основните камъни на църквата.

19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

Виждате ли, с тези думи Исус даде на Петър власт чрез благовестието да „лови” хора за царството, да печели хора за царството. Но, вместо да продължи в това небесно призвание, отивайки да лови риба, Петър се върна към земното си призвание. И аз вярвам, че Господ му се яви точно в такъв момент, за да му препотвърди призванието с което Го е призовал.

ИЗЦЕЛЕНИЕ НА ДУШЕВНИТЕ РАНИ

А може би, освен всичко друго Петър все още беше малко съкрушен. Твърде вероятно е той да беше се разочаровал твърде много от себе си. Защото беше казал: „Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе.” (Марко 14:31). А след това какво стана? Той три пъти се отрече от Господа – излъга, че дори не Го и познава. После той съжаляваше за тази своя постъпка, но той я преживяваше и тя му показваше колко е слаба и крехка и недостатъчна човешката му природа. Петър беше разочарован от себе си. Мислеше си, че е много силен, обаче беше съкрушен. И в това свое съкрушение може би той започна да се самосъжалява и си каза: „За нищо не ставам… Отказвам се… Дай да си се върна аз към рибата…” Понякога това се случва и с нас, нали? Аз съм говорил с хора, върху които виждам голямо призвание от Господа за техния живот и служение, но те казват: „Не искам повече да служа на Бога, не ставам за тази работа…” И си вършат техните неща. Може би ап. Петър беше точно в такова настроение. Той каза: „Отивам за риба… Връщам се към старата си работа.”

Обаче, Исус му се яви! И той му потвърди не само това негово призвание „да лови човеци”, но го назначи за пастир и презвитер (1 Петрово 5:1) и му повери църквата Си: „Паси овцете ми, паси агънцата ми”.

НЕ НАПУЩАЙТЕ ДРЪЗНОВЕНИЕТО СИ!

Вярвам, че целта на това повторение на чудото на големия улов на риба беше да припомни на Петър неговото призвание. Спомнянето на началото е нещо добро. И Бог желае ние да си спомняме началото на нашия християнски живот – моментът в който Бог ни е призовал. Каква ревност сме имали! Какво посвещение сме имали! Трябва ли ние да оставим това посвещение което сме имали в началото когато по-късно нещо се случи в живота ни и ние охладнеем към Господа? Или трябва до края на живота си да следваме това призвание, защото „дарбите и призванията на Бога са неотменими” (Римляни 11:29)? В Евреи 10:32-35 се казва:

32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания, 33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така. 34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот. 35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Припомняйте си! Ние трябва да си припомняме „първите дни” не само за да си спомним дръзновението, което сме имали, но и да си спомним откъде сме „изпаднали”, да се покаем, и да се върнем към първоначалното си състояние. Какво каза прославения Исус на ангела на Ефеската църква в Откровение (Откровение 2:45)?

4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. 5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

УСТРЕМЕНИ КЪМ ГОСПОД

Вярвам, че точно затова Исус се яви отново на Петър и останалите от апостолите – за да им припомни началото. И тогава Петър се покая в негов стил – по свой собствен начин той отново се предаде на Господа (ст.7).

А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

Петър не можеше да чака ладията да стигне до брега с препълнените мрежи. Той се хвърли във водата и започна да плува към Исус. Защо? За да се приближи по-бързо до Господ. Това хвърляне показва неговата ревност за Господ. И този негов устрем към Господ ми напомня думите на ап. Павел от Флипяни 3:7-14, където той казва:

7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа

Дори риболова за Петър, дори религиозната наука и фарисейската правда за Павел, каквото и да е – всичко, което е било важно за нас преди идването на Христос в живота ни е загуба в сравнение с оправданието, със спасението и живота ни с Бога.

8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус,

Нека, ако днес дяволът е издигнал за нас нещо друго, което сме започнали да считаме за по-ценно от Христос, ние да го отхвърлим! Но, на първо място да издигнем „това превъзходно нещо – познаването на моя Господ!”

за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, 9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христос, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, 10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, 11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите. 12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.

Вижте, тук пак става въпрос за улов, но не за ловене на човеци за Бога, а за това как ние сме били уловени от Христос, за това как ние да бъдем Христови и за това как ние се опитваме „да уловим” възкресението на мъртвите.

13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, 14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

Ап. Павел се спускаше да преследва призванието си. И Бог иска и ние да се спускаме да преследваме нашето призвание, защото то е свързано с възкресението от мъртвите. Не да се връщаме назад. Не да се връщаме към „риболова”. „Риболовът” беше ежедневната работа, светската професия на Петър, това което му доставяше удоволствие, бизнесът му. Но, за нас, които сме познали Христос не може бизнесът ни да бъде на първо място. За нас бизнесът може да бъде средство, но не и цел. Целта трябва да бъде Господ!

Виждаме, че когато Петър се осъзна, той „се хвърли” във водата за да може с плуване да стигне по-бързо до Господ. И нека Бог да ни помогне, ако сме се отклонили в страни или сме се върнали към нещо старо, днес ние отново да се хвърлим напред – към „горното от Бога призвание в Исус Христос”.

Явно, това явяване беше специално за Петър, защото му напомни по особен начин неговото собствено призвание. Така че, Бог желае ние да си припомняме призванието с което Той ни е призовал и да го следваме.

БОЖИЯТ СЪВЪРШЕН ПРОМИСЪЛ

8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти (около 60 метра)), и влачеха мрежата с рибата. 9 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.

Слава на Бога! Вижте, какво е Божието изобилие! Учениците цялата нощ бяха се трудили и нищо не бяха хванали. Когато Исус им каза, и те по неговото Слово хвърлиха мрежата от дясната страна, те хванаха много риба, но нямаха време да я изчистят и да събират дърва, да палят огън и да я пекат… Със сигурност бяха уморени и гладни. Това, от което имаха най-много нужда в онзи момент беше една добра, „английска”, богата закуска. И Исус не само им каза къде да хванат рибата, но им направи и закуска. Ако ние се отдадем на Бога за Неговите цели, аз вярвам, че Той ще се погрижи за нас! Той ще промисли! Там имаше положена „жарава” и върху нея риба и хляб. Вие знаете, че за да се получи жарава се изисква време. Първо трябва да се разпали огъня, после да изгорят дървата за да се получи жарава. Но Исус беше направил всичко предварително и всичко беше на точното си място на точното Божие време.

10 Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте. 11 Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

Когато Бог дава нещо, Той го дава съвършено. Рибите бяха точно толкова колкото мрежата можеше да побере и да издържи без да се скъса.

12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ). 13 Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.

Това, което виждаме след възкресението е, че Исус по особен начин присъстваше и участваше в разчупването на хляба с апостолите. Когато беше с учениците по пътя за Емаус, те не го познаха, но когато седнаха на трапезата, и Той разчупи хляба, очите им се отвориха (Лука 24:30-31). След това, когато учениците бяха събрани, Той пак им се яви и ги попита: „Имате ли нещо за ядене?” (Лука 24:41). И тук в този случай пак се казва, че Той яде с тях. Исус им даде хляб и риба – направи им закуска. Каква беше неговата цел със всичко това? Да им покаже, че общението с него след възкресението Му може да бъде същото като това преди възкресението Му (Деяния 10:40-41). Исус се разкриваше по особен начин на учениците си точно когато Той разчупваше хляба и аз вярвам, че и днес по особен начин Той благославя църквата когато имаме Господна вечеря. Когато разчупваме хляба Исус Христос е между нас. Нека Бог да отваря духовните ни очи. Защото, въпреки, че не Го виждаме с физическите си очи, Той е между нас. Вярвам, че една от целите на тази закуска, която Исус приготви за учениците си, беше да им покаже, че общението с Него след възкресението може да бъде същото като това преди възкресението. Преди възкресението Исус също най-вероятно закусваше с учениците си. Те имаха обща каса и си купуваха всичко общо. Ядяха заедно. И най-вероятно са си правили риба с хляб на брега на езерото и преди възкресението. И сега Исус повтаря тази закуска – не само зарази потвърждението на призванието на Петър, но и за да им потвърди, че Той желае да има същото общение с тях, като това, което е имал преди възкресението. Въпреки, че сега Той е прославен Божий Син – облечен в слава и във възкресенско тяло. Защото преди разпятието Исус беше със смъртно тяло, но след възкресението Си, той е вече с едно прославено, възкресенско тяло. И аз вярвам, че така както Исус желаеше да общува с апостолите, така и днес Той желае да общува и с нас.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В СЛУЖЕНИЕТО

След като похапнаха, Исус вече премина на по-сериозния въпрос. Той искаше да възвърне Петър в служението му – не само в призванието му, но и в служението му – да възстанови авторитета му и пред другите апостоли. Защото има стихове, които казват, че когато Исус възкръсна, той се яви лично на Петър (1 Коринтяни 15:4-5). И във тази негова лична среща Исус е възстановил Петър, простил му е заради това, че той три пъти се отрече от Него. Но сега Той като че ли пред всички го възстановява в служението му.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

Йоан 13:36-38 и в Марко 14:26-31 четем за ентусиазма на Петър. Той беше много ентусиазиран преди разпятието:

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: “Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат”. 28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. 29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

С тези думи Петър казваше, че е нещо повече от другите. „Кой, аз ли?! Другите могат и да се отрекат от Теб, но аз – никога!!! Аз толкова те обичам! Аз съм толкова верен!

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

Петър претендираше, че обича Исус повече от другите. Той каза: „Ако и всички други да се съблъзнят в Тебе – аз, обаче – не.” След това, обаче, ние знаем какво стана – той се отрече от Исус, така както Той му предсказа – не само каза, че не Го познава, но и се кълнеше, че не Го познава. Сега, след неговото отричане, Господ го пита: „Не бях ли прав тогава, когато ти казах, че любовта ти към мен, не е толкова силна, колкото любовта ти към самия теб?”

16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

Тук е интересно това, че първите два пъти когато Исус пита Петър дали го обича, Той използва гръцката дума „агапао” – „любиш ли ме?”. Тази дума означава божествена, безусловна любов. Петър не му отговаря със същата дума – „любя Те”, „агапао” – а използва друга гръцка дума за любов, която е „филео”. „Филео” означава приятелска, реципрочна, взаимна любов. Така че, Исус казва на Петър: „Обичаш ли ме безусловно?”, а Петър отговаря: „Да обичам те, но не твърдя, че те обичам с безусловна любов, защото аз Те предадох, и вече знам колко е силна любовта ми към Теб – обичам Те, но не безгранично, не безусловно.” И въпреки това Исус му каза: „Паси агънцата ми, паси овцете ми.” Той му възложи служение. Третият път Исус се обърна към Петър с неговите думи – не „любиш ли ме?”, а „обичаш ли ме?”. На гръцки този разговор звучи така:

– Исус: „Обичаш ли ме с божествена любов?”

– Петър: „Обичам те с приятелска любов.”

– Исус отново: „Обичаш ли ме с божествена любов?”

– Петър втори път: „Обичам те с приятелска любов.”

– И тогава третия път Исус го пита: „Добре, като не ме обичаш с божествена любов, то тогава наистина ли ме обичаш поне с приятелска любов?”

Тогава Петър се наскърби. Защото и първите два пъти, както и третия път той беше отговорил искрено – от сърце. И той потвърди: „Господи, ти знаеш, че те обичам!” Исус познаваше сърцето на Петър и въпреки това, той го попита три пъти дали го обича. Каква беше целта на това тройно запитване? Не толкова съмнение в Петър от страна на Исус, колкото едно даване на възможност от Исус за Петър да потвърди любовта си към Него. Мисля, че бихме могли да кажем, че както Петър три пъти се отрече от Исус, така сега Исус три пъти му дава възможност да изповяда и препотвърди любовта си към Него.

„Паси агънцата ми, паси овцете ми.” – и млади и стари – Исус поверява на Петър цялата църква. Поставя го пастир и презвитер над нея. Любовта ни към Исус не трябва да бъде мистична. Някои хора казват: „Обичам Бога!” Как го обичаш? „Ами чувствам така една особена топлина, умиление към Бога, обичам Господа!…” Обаче, нашата любов към Исус не трябва да бъде само някаква вътрешна или скрита любов. Не. Тя трябва да намира своя външен израз – външен израз в грижа и работа за Христовата църква и активно следване на Христос. Когато Исус разбра, че Петър го обича, той му каза: „Тогава прави нещо за мен. Служи ми като правиш нещо за хората!”

Прегледай сега своите приоритети, прегледай призванието си и виж, да не би да си се отклонил от призванието и служението си. Ако си се отклонил, върни се! Прегледай приоритетите си и виж да не би нещо да е изместило Бог от първото място в живота ти. И ако това се е случило, то отмахни този идол. Нека Бог да бъде на първо място в живота ти! Защото, когато се увери в любовта ти към Него, Бог ще те постави в служение. Защото любовта към Бога не е просто чувство. Тя се изразява в нещо, в някаква работа за Бога, в някакво служение. Не трябва да забравяме, че всички служения, колкото и многообразни да са, са еднакво ценни за Бога.

ПОНАСЯНЕ НА КРЪСТА

18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш. 19 А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

„Върви след мене!” – това означава „Понеси си кръста!” Това трябва да бъде нашето отношение към Исус – да го следваме и дори да бъдем готови да страдаме заради Него. И с Негова помощ и Негова сила да издържим! Думите на Йоан в ст.19 ни подсказват че смъртта на Петър вече е станала факт и читателите му знаят как е умрял той. Преданието разказва, че когато Петър остарял, зрението му намаляло, и той имал едно момче, което да го води и да се грижи за него. По времето на Нероновото гонение, през 64 година Петър тръгнал да бяга от Рим, но по пътя във видение срещнал Христос, който отивал към Рим. Петър го попитал: „Къде отиваш, Господи?” (“Quo Vadis, Domine?”) Исус отговорил: „Отивам в Рим, за да умра още веднъж”. Вярвам, че това действително се е случило. И когато Исус е казал, че отива „да умре” в Рим, той не е имал в предвид Себе Си, а своите ученици. Както когато Господ срещна Павел по пътя за Дамаск и му каза: „Савле, Савле, защо Ме гониш?” (Деяния 9:4). Савел не гонеше Христос, а църквата Му (Деяния 8:3). Но Господ го приемаше лично, защото църквата всъщност е тялото на Христос (1 Коринтяни 11:29,31). Така и в случай с Петър, въпреки че не самия Исус щеше да умре в Рим, а учениците му, твърде вероятно е Господ да е казал на Петър: „Отивам в Рим, за да умра още веднъж.” Чувайки този отговор, Петър се обърнал и тръгнал към Рим, където щял да бъде разпнат на кръст заедно с братята си, обвинени в опожаряването на Рим. В своето смирение, той пожелал да бъде разпнат с главата надолу, понеже не считал че е достоен да пострада по същия начин, по който и неговия Господ.

Това се намеква и в Йоан 13:36.

36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

“Къде отиваш, Господи?” Това е въпрос от преди разпятието, но може би същият въпрос е бил повторен и тридесет и пет години по късно при една по-късна среща на Петър с възкръсналия Господ когато Петър е напускал Рим. И тогава, Петър повече не се отрича от Господа, но е вече зрял и подготвен да последва Христос и да понесе кръста си.