ЯКОВ – ГРЪМОТЕВИЦАТА

ЦЕНАТА НА ИЗБУХЛИВОСТТА

Ако има нещо, което да пречи на християнинът да бъде продуктивен, то е звярът, наречен „невъздържаност”. Избухливостта и липсата на търпение са разрушили повече взаимоотношения от всеки друг грях. Може би точно затова в Библията срещаме толкова много предупреждения за това да обуздаваме гнева си, да не се караме, да не се бием, да не роптаем един против друг и да не се караме. В Галатяни 5:15 ап. Павел ни казва дори да не се „хапем” един друг, да не би да се изтребим.

Гневът, е нещо много лошо, защото когато изразява себе си по нечестив начин той наранява не само този, върху когото се излива, но и този, който го освобождава.

Един човек на име Киро Кибрита имал проблем с избухливостта – бил кибритлия и „палел на четвърт”. Една сутрин той се събудил около пет часа сутринта от страхотен пукот, който звучал като картечен откос и идвал от покрива на къщата му. Шумът бил толкова силен, че Киро не можел да заспи отново. Колкото по-дълго лежал в леглото си в очакване шумът да отмине или да спре, толкова повече гневът му се надигал в него. Накрая, той станал и излязъл навън, за да види какво причинява този странен шум на собствения му покрив. Открил, че това бил един кълвач, който със всичка сила си блъскал главата в сателитната му антена, кълвал я, правейки безуспешни опити да издълбае дупка в метала. Киро Кибрита дотолкова се ядосал на глупавата птица, че грабнал един камък и го запокитил по кълвача. Камъкът излетял на високо, но не улучил целта си. Вместо това, падайки от другата страна на къщата, той халосал предното стъкло на колата му и го счупил. Избухвайки още повече поради това, че кълвачът продължавал да кълве антената му, а сега и стъклото на колата му било счупено, в гнева си Киро ритнал една буца пръст, която била наблизо. Спомнил си, обаче, твърде късно, че като излязъл от къщи, в бързината той забравил да си обуе чорапи и обувки. Сигналите от острата болка в пръстите на крака му, и мисълта за това колко ли ще струва новото стъкло за колата му му напомняли за високата цена която има избухливостта.

Яков Заведеев е кибритлията на апостолската група. Много лесно се ядосваше. С течение на времето, обаче, неговата избухливост и чувство за превъзходство бяха смекчени от Святия Дух. Когато Яков се научи стои под контрола на Святия Дух, вместо да се ръководи от собствената си избухливост той стана един от най-великите водачи на ранната църква. Той е насърчение за нас, защото от една страна ние виждаме слабостите в характера му, но също така и това, че неговата слабост, всъщност е неговият потенциал и неговата сила. Защото гръмотевицата е нещо добро. Гръмотевицата е електричество, гръмотевицата е сила. Въпросът е дали тази мощ е случайна и разпръсната или е поставена под контрол. Докато Яков не беше поставил характера си под контрол, той имаше проблеми. Но в същото време Исус Христос виждаше потенциала, който е в него. Яков стана водач на Ерусалимската църква след Петдесятница. Ирод Агрипа го разпозна като най-ключовата фигура в църквата от онова време, затова уби Яков с меч. Той стана първият мъченик от апостолите. Така че, в огъня, който Яков притежаваше имаше един огромен потенциал.

Библията ни учи, че Бог желае ние да укротяваме избухливостта си, да имаме себеобуздание и самоконтрол върху гнева си. Ако бъде канализиран, огънят на гръмотевицата може да бъде доста мощен и да служи за доста прекрасни неща, но ако поразява на посоки, той не оставя след себе си нищо друго освен огромни белези и непоправими поражения.

ЧОВЕК ОТ „ГОЛЯМОТО ДОБРО УТРО”

В Новия Завет има достатъчно информация, за да можем да изградим един психологически портрет на Яков Гръмотевицата. Яков беше един от дванадесетте. Той беше син на Заведей и брат на Йоан. Наричаха го още „Големият Яков” за да го различават от Яков Алфеев, който беше наречен „Малкия Яков” (Марко 15:40). В Марко 3:13-19 четем за това как Исус избра на дванадесетте апостоли.

13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него, 14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, 15 и да имат власт да изгонват бесове. 16 Определи: Симона, на когото даде името Петър; 17 и Яков Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма, 18 и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симона Зилот, 19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

Бащата на Яков се казваше Заведей, а майка му – Саломия. Тя беше сестра на Исусовата майка Мария – нещо, което правеше Исус и Яков и Йоан да бъдат първи братовчеди. От Йоан 19:25 научаваме, че Дева Мария е имала сестра.

25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

При сравняване на този стих с Матей 27:56 където се описва същата сцена вместо „сестрата на майка му” се споменава „майката на Заведеевите синове”.

55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; 56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

Майката на Заведеевите синове е сестрата на майката на Исус. От Марко 15:40, където се описва същата сцена пък разбираме, че „майката на Заведеевите синове” не може да е друга, освен Саломия.

40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

В Новия Завет Исус има доста роднини по плът. Освен братята Му, той имаше една леля –  Саломия, чийто деца – Яков и Йоан му бяха братовчеди, а също и една „сродница” на майка му – Елисавета, чийто син – Йоан Кръстител, също му беше втори или трети братовчед. В Новия Завет има трима Якововци. Единият е Яков Заведеев, Големият Яков, братът на Йоан, който написа евангелието според Йоан, другият е малкият Яков или Яков Алфеев, който също е един от апостолите. Третият Яков е плътски брат на Исус, който след смъртта на Яков Заведеев стана пастир на Ерусалимската църква и написа Посланието на Яков. Днес говорим за първият от тези трима Якововци – Яков Заведеев.

Семейството на Яков трябва да е било заможно, тъй като се споменава, че Заведей е имал риболовен кораб – „ладия”, и слуги („надничари”) на нея (Марко 1:20). Възможно е също така той да е имал не само една, а няколко ладии. Само едно богато семейство би могло да си позволи да има имот и слуги – затова предполагаме, че Яков произхожда от богато семейство. Йоан 18:15-16 ясно ни посочва, че, Йоан, братът на Яков е бил в добри взаимоотношения с първосвещеника Каиафа. Това му даваше възможността, за разлика от другите ученици, той без проблеми да има достъп до дома на първосвещеника. За да разберем тези стихове, трябва да знаем в евангелието си Йоан се представя като „един друг ученик”.

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

От казаното до тук можем да заключим, че Яков най-вероятно е произхождал от богато и влиятелно семейство, което е имало връзки с религиозните власти. Със слуги в дома си, Яков сигурно е бил свикнал на разкошен живот, често са му прислужвали и е бил навикнал на всяка цена да постига своето си. Може би няма да сбъркаме, ако кажем, че дори е бил малко поразглезен.  Освен това, поради връзките на баща му с първосвещеника, Яков е знаел какво е „да имаш специални привилегии”. Това може донякъде да ни обясни по-късния инцидент при който Исус беше помолен да даде на него и на брат му да седят от ляво и отдясно му при установяване на Божието царство. В крайна сметка, Яков и Йоан вече бяха свикнали да бъдат донякъде „втори след първосвещеника” и сега те искаха да бъдат втори след Исус Христос.

Ако нещо не станеше по начина по който го искаше, Яков, най-вероятно се ядосваше. Той беше свикнал да дава заповеди и неизпълнението на желанията му го изнервяше. Когато нещо не ставаше на неговата, той най-вероятно избухваше. Яков знаеше какво значи да имаш бизнес – беше свикнал да работи много, да работи усърдно, да си върши работата докрай, каквото и да му костваше това. Така че, когато другите не се „престараваха” толкова много в работата си, това го дразнеше неимоверно и може би той избухваше и се караше с тях.

С други думи Яков беше труден характер. Освен това беше малко заядлив. Интересно, че когато Исус призова Яков и Йоан за апостоли, той ги нарече „Воанергес” – нещо, което означава „синове на гръм”. Това, че Исус им даде това име означава, че това беше най-отличителната черта на характера им до този момент. Те вече имаха репутация на избухливи хора, затова Исус им сложи този прякор – „гръмотевиците”, „синове на гръм”.

Само можем да предположим как семейството им прие решението им да зарежат бащиния си бизнес, за да последват Исус. Ако съдим по характерите им, тази тяхна постъпка със сигурност е довела до размяната на някои „огнени” реплики между тях и родителите им. Може би родителите им са казали: „Какво става сега? Тръгвате след този равин. А тук имате работа, имате бизнес. Яков и Йоан, обаче, бяха твърдо решени да следват Исус.

А и по-късно – в началото на тях със сигурност им е било трудно да бъдат Исусови последователи поради възпитанието, което са имали. Вместо да им слугуват, както бяха свикнали, Исус е искал от тях те да служат на другите. Вместо да бъдат егоисти, Исус искаше от тях да бъдат алтруисти. Вместо да разчитат на връзки и привилегии, те трябваше да не се мислят за нещо повече от другите. Вместо да се възгордяват – трябваше да се смиряват. Това със сигурност е било трудно за едни „синове на гръм”. Исус не би им дал прякор, който не съответства на характера им. Такива хора често пропускат голямата и цялостна картина и започват да се ядосват не за важни неща, а за маловажни, второстепенни неща.

За Яков трябва да е било трудно да бъде част от организация, която не е имала почти никакви пари или спестявания, и е имала повече разходи, отколкото приходи. На него може би не му е било особено приятно да гледа как Исус вместо да се насочи към почтената бизнес класа и хайлайфа, хората, които са имали власт и влияние, непрекъснато служи на утайката на обществото – бирници, блудници и гуляйджии. Може би е бил объркан от притчите и начинът на поучение на Исус.

КАКВОТО И ДА СИ ПОИСКАМЕ

Якововата обърканост се вижда особено ясно в пасажи като Марко 10:35-45 и Лука 9:51-56. В Марко 10:35-45 Яков и Йоан молят Исус за специални привилегии и почетни места в Христовото правителство (ст.35-37).

35 Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе. 36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя? 37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

В Матей 20:21-22 искането на двамата братя е представено от името на тяхната майка Саломия. Това може да ни подскаже откъде са дошли техните невероятни амбиции. Забележете тяхната молба: „Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.” Това означава без никакви ограничения. Не ви ли звучат тези думи като изговорени от две разглезени богати синчета, които са свикнали да им прислужват и да получават всичко, каквото си поискат? Тази тяхна молба разкрива много за характера на Яков и Йоан. Още преди да са изказали молбата си, те желаят да се застраховат, че тя ще бъде удовлетворена. Те усещат, че това, което искат може би не е толкова редно, но въпреки това, те искат да го имат. Това са момчета, които са свикнали желанията им да бъдат удовлетворявани на момента и ако не получат, това, което са поискали, лесно може да се предположи каква би била тяхната реакция – гняв, яд, и недоволство.

Не само, че бяха настойчиви и нахални, но в този момент Яков и Йоан бяха и доста арогантни. Когато Исус им обясни жертвата и болката, които ще преживеят онези, които ще получат привилегията да седнат отдясно и от ляво на Исус в царството Му, на въпроса биха ли могли да изпият чашата на Исус и да се кръстят с кръщението Му, те без да се замислят, отговарят: „Можем!” Сигурен съм, че в този момент Яков и Йоан едва ли осъзнаваха за каква чаша и какво кръщение ставаше въпрос. Но, понеже искаха много нещо, казаха „Можем!” Исус говореше за гонение и мъченическа смърт, а всичко, което минаваше през техните глави беше само „привилегии” и „власт” – това искаха те (ст.38-40).

38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

Исус виждаше в бъдещето и знаеше, че Яков ще умре с мъченическа смърт, а Йоан ще бъде заточен на остров Патмос заради вярата си. Затова, той им каза, че те ще пият от чашата Му и ще се кръстят с кръщението му, но в този момент те не разбираха за какво става въпрос.

Както бихте могли да предположите, арогантността на Зеведеевите синове настрои останалите десет от апостолите, те се „накокошиниха” и между тях и Зеведеевите синове започна истинска битка (ст.41).

41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

Почти можем да ги чуем как се карат помежду си. „Вижте какво момчета, аз и Йоан сме членове на вътрешния апостолски кръг. Ние сме Неговите довереници. С нас Той споделя поверителни неща. Освен това сме Му и братовчеди. Да не говорим и за това, че ние имаме най-богат бизнес опит от всички тук присъстващи. Той със сигурност ще ни е от полза при управлението на царството.” А останалите десет отговарят: „Защо вие да заслужавате почетните места? Не сме ли призвани всички със същото призвание? Не сме ли и ние апостоли, както и вие? Не вършим ли всички наравно апостолската работа?” Това е още едно от качествата на кибритлиите или бързо-избухващите хора – това, че се мислят за нещо повече от другите кара хората около тях да се отчуждават от тях и да ги изолират от себе си. „Синовете на гърма” често не проявяват почти никаква толерантност към онези, които не демонстрират същата агресивност като тяхната. Това тяхно незачитане на другите ги отблъсква още повече и ги поставя в изолация.

Исус, обаче, бързо поема контрола над ситуацията и веднага обяснява на дванадесетте промяната, която съпътства Божието царство. Движещата сила в него, това, което се цели в него не е властта и силата, а служението и любовта (ст.42-45).

42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. 43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. 45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Исусовият апел за слугуване към дванадесетте се основава на неговия собствен пример. Дори Той, Човешкият Син, Небесният цар, не е дойде да му служат, но да служи и да пожертва Себе си за другите. Именно това е Христовият отговор на арогантността и чувството за превъзходство на Заведеевите синове. Истинското почетно място в царството е не за хората с връзките, които се мислят за нещо повече от другите, а за онези, които се отказват от себе си и мислят за това как да помогнат първо на другите.

ОГЪН ОТ НЕБЕТО

Христовият думи трябва да са били доста смиряващи за Яков и Йоан. Но дори и след години на учение под Исусовото ръководство, дори и към края на Неговото земно служение, Яков и Йоан на моменти все още бяха управлявани от онази черта в характера им, която им беше спечелила прозвището „синове на гърма”. Исус бързаше да стигне до Ерусалим за празника Шатроразпъване, затова те минаха през Самария – земята на хората, които мразеха юдеите (Лука 9:51-56).

51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим. 52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. 53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

Самаряните се удоволстваха в това да отказват храна и подслон на юдеите, които пътуваха към Ерусалим, тъй като те смятаха, че хълмът Гаризин е правилното място за поклонение на Бог, не Ерусалим. Спомняте ли си въпросът на Самарянката към Исус: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.” (Йоан 4:20) Всъщност това е бил спора между юдеите и самаряните. Едните са смятали, че трябва да се покланят на хълма Гаризин, а другите – в Ерусалим. Враждебността между тях се подхранваше от всяка от страните, която мразеше другите на расова основа. Исус изпрати „пратеници” в едно самарянско село, които да направят нужните приготовления за вечерта. И разбира се те бяха отхвърлени и самаряните се отнесоха зле с тях, защото лицето на Исус беше „насочено” към Ерусалим. Те се подразниха от това. Те попитаха Исусовите пратеници: „Добре, ние ще ви приютим, но вие за къде пътувате?” Те огговориха: „За Ерусалим.” „А значи, вие не сте от истинската права вяра, не се покланяте на хълма Гаризин, а в Ерусалим. Тогава, отивайте и си намирайте място къде да спите. Ние не сме длъжни да ви приютяваме.”

Както можете да предположите, обаче, това беше недопустимо за хора кибритлии като Яков и Йоан. Тяхната реакция беше типична за хора с характер на „синове на гръм” (ст.54).

54 Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

Яков и Йоан не биха се примирили да ги третират по такъв начин. „Ама тези глупави самаряни не знаят ли кои са те? Не знаят ли кой е техният Учител?” Те неправилно сметнаха, че реакцията на самаряните ще ядоса и Исус точно толкова, колкото и тях. Може би си помислиха: „Исус също едва ли би позволил да се отнасят към Него по такъв начин.” Исусовият отговор, обаче беше доста по-различен от очакванията им. Вместо да смъмри негостоприемните самаряни, Исус смъмри тях (ст.55).

55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси]. 56 И отидоха в друго село.

Исус им нареди да поемат по друг път, вместо да се изправят и да се бият или да заповядат огън и сяра да паднат от небето и да погубят това село. Тогава може би те си помислиха: „Как би могъл Исус да направи подобно нещо – да отстъпва пред врага?” Но Исус можеше да види отвъд непосредствения гняв. Той знаеше, че има да се води една много по-голяма битка, отколкото битката в тази дребнава ситуация. За разлика от Учителя си, Яков и Йоан, обаче, искаха да изтрият самаряните от лицето на земята, да ги покрият с огън и жупел заради това, че са отказали да ги приемат. Това показва, че „Синовете на гърма”, „кибритлиите на апостолската група” не можеха да видят по-далеч от непосредствените си чувства и нямаха контрол над изразяването на гнева си.

Удивително е това за какви дребни нещица се караме по някога и колко често поради гнева си не можем да видим голямата картина и нещата, за които наистина си струва да се борим. Кибритлиите често се изгубват в непосредствените си гневни чувства и просто реагират без да помислят за последствията или за по-обективните и по-важни неща.

Едно момче веднъж попитало баща си: „Татко, как започват войните” Баща му отговорил: „Ами сине, да вземем за пример Втората Световна война. Тя е започва когато Германия е нападнала Белгия.” В този момент, обаче, майката на момчето се намесила в разговора и казала: „Мъжо, кажи му истината. Войната не започва защото някоя страна напада друга, а защото някой е бил убит – свързана е със смърт, с кръвопролитие.”  Бащата се ядосал и скастрил жена си: „Ама, кой отговаря сега на въпроса на детето – аз или ти? В крайна сметка, той попита мен, а не теб, нали?” Чувайки тази язвителна забележка майката на момчето обидено се врътнала и излязла от стаята като с всичка сила треснала вратата след себе си. Когато чашите и чиниите в шкафа престанали да звънят от трясването на вратата в стаята настанала тежка тишина. Накрая, тя била нарушена от момчето, което казало на баща си: „Татко, повече няма нужда да ми обясняваш как започват войните, вече разбрах…”

Трябва да внимаваме, да се пазим от гнева, от избухливостта. Да внимаваме да не избухваме лесно. Защото последствията на от неконтролирания гняв могат да бъдат наистина тежки.

ГРЪМ ПОД КОНТРОЛА НА СВЯТИЯ ДУХ

Въпреки това, явно, че Яков беше особено ценен като апостол и лидер. В огъня има нещо ценно. Той може да бъде страшно разрушителен, но в същото време може да бъде и конструктивен. Може да се използва както за разрушение, така и за заваряване, за изграждане на конструкции, за отопление, за осветление и за какво ли не още. За да бъде полезен, обаче, огънят трябва да бъде поставен под контрол. Така че, тайната е „контрол” – да поставиш гнева в себе си под контрол. Веднъж доведени под контрола на Духа, след Петдесятница Яков и Йоан станаха едни от най-известните водачи на църквата. Веднъж след като гърма беше насочен от силата на Св. Дух да работи за Бога, той започна да произвежда благословения за църквата.

Слава на Бога, че Исус гледа отвъд това, което се вижда на пръв поглед. Защото, ако гледахме на Яков по човешки, може би ние бихме казали: „Този ли, бе, този не става за апостол. Той много лесно се пали! Не става! Не е подходящ!” Но Исус виждаше в него огромния му потенциал и това, как от една гръмотевица, той можеше да се превърне в електроцентрала за Господа – електроцентрала, която да излъчва светлината на евангелието и Божието царство под контрола на Святия Дух. Така че, това, което „синовете на гърма” имат нужда да направят е да видят накъде е насочен техния гняв и да направят промяна – да го поставят под контрола на Святия Дух.

Историята ни показва колко успешни могат да бъдат такива хора, когато бъдат променени от Бога. Защото тези светии Яков и Йоан бяха едни от първите апостоли, макар да бяха „синове на гръм”, макар да бяха кибритлии, макар да искаха самарянското село да бъде опожарено и изличено от лицето на земята, макар да искаха първи след Исус Христос и да се ползват от специални привилегии, макар и да не разбираха много неща в началото. Но след това, те се промениха. И след тази промяна тяхната ревност за Господа, постоянство и посвещение бяха за завиждане.

В Деяния на апостолите 12:1-2 четем, че когато Ирод Агрипа искаше да разпръсне църквата, той арестува Яков и го уби с меч като се надяваше, че неговата смърт ще сплаши останалите вярващи. След това той хвана Петър, но Бог по чуден начин го изведе от тъмницата в отговор на молитвите на Ерусалимската църква. Така че, ако смъртта на Яков е била малко преди тази на Ирод Агрипа, който умира през 44 г.сл. Хр., то можем да кажем, че Яков служи на Бога на тази земя около седемнадесет години. И той беше вторият мъченик на църквата, демонстрирайки, че дори и с цената на живота си той няма да се откажа от вярата и свидетелството си. Яков беше вторият мъченик – след дякон Стефан, но той беше първият от апостолите, който даде живота си за Господа и така изпълни пророчеството на Исус, че наистина ще пие от чашата му и ще се кръсти с кръщението Му. Така че, Яков беше велик човек, и той е велик човек, защото и сега продължава да живее в присъствието на своя Господ. Неговото ръководство на ранната църква беше много добро. Той беше пример, той беше пръв – пръв по вяра и ревност за Христос. И точно затова Ирод Агрипа го избра да бъде убит, защото го виждаше като лидер на църквата. Ирод си мислеше, че „ако порази пастирът, стадото ще се разпръсне”, но за съжаление бъркаше и не беше на прав път. Яков умря като пример – на водачество, на контрол, на сила – един от най-добрите светии, един от най-добрите лидери в църквата.

Така че, да бъдеш „син на гърма” не означава непременно край на всичко. Напротив, това просто означава, че се нуждаеш от контрол, от контрола на Святия Дух. Бог се нуждае от „синове на гърма”, които да разпалват църквата. Но е най-добре, когато този огън, който имаме в себе си е под Неговия контрол. Нека Бог да ни помогне! И ако тази вечер между нас има някой, който е такъв – кибритлия или лесно пали или е син на гнева, нека да си зададем въпроса дали нашия гняв е под контрола на Святия Дух. Нека Бог да ни помогна да поставим нашия перфекционизъм под контрол. Защото само така ще можем да бъдем успешни, да работим за растежа на Божието царство и да принасяме слава на Името Му.