ЮДА – ПРЕДАТЕЛЯТ

Името „Юда Искариотски” е станало нарицателно за предател. Когато някой извърши предателство, обикновено казват за него, че той е „Юда Искариотски”. Но ние не трябва да си мислим, че сме застраховани от това и ние да станем като него. Потенциално предателството е в сърцето на всеки човек. В Матей 26 четем, че когато Исус каза на учениците, че един от тях ще го предаде, какво направиха те? Казаха ли си: „О, аз не съм предател, това не ме засяга…” Не. Те всички в един глас започнаха да го питат: „Да не съм аз, Господи!”. Това е едно основателно опасение, защото както казва моята баба Олга: „Няма нищо по-измамливо от човешкото сърце.” Дори и самите ние не знаем какво има в сърцата ни. Ако не Юда, то спомнете си поне Петър… как след като Му се кле във вярност, след това при други обстоятелства три пъти се отрече от Исус. Никой човек не знае дали е верен до момента в който получи повод и причина да бъде неверен. Защото, докато всичко е наред, никой не мисли затова да бъде предател. Едва когато получим повод да бъдем неверни, едва тогава се разкрива истинското ни „аз”. Когато отношенията се обтегнат, когато възникнат пресичания на интереси, противоречия, поводи и причини, тогава ние може да решим да направим нещо, което считаме, че е „добро”… Аз не вярвам, че когато Юда реши да предаде Исус, той реши да направи нещо лошо. Не. Той си мислеше, че това е добро дело – той да предаде Исус… Затова смятам, че Юда и това, което е писано в Словото за него е едно много отрезвяващо послание за всеки един от нас.

ПОВОДЪТ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

За решението на Юда да предаде Исус четем в Матей 26:14-16.

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече: 15 Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника. 16 И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

Забележете, тук Юда е наречен „един от дванадесетте”. Той беше апостол, един от дванадесетте апостоли. Какво предизвика Юда да отиде и да предаде Исус? Някой сеща ли се какъв беше конкретния повод? Жестът на Мария, която строши съдът с  прескъпото миро и помаза с него Исус (Йоан 12:1-5).

1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

Като видя, че Исус отхвърли позицията му, Юда се ядоса до там, че реши да Го предаде. Юда видя жеста на Мария като прахосничество. Огорчението на Юда срещу Исус отвори място в сърцето му да Сатана (Йоан 13:2). В Лука 22:3 четем:

3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

Така че, поводът, това което предизвика предателството беше жеста на Мария – нейното „прахосване” на миро за помазване на Исус. Исус го одобри. Той каза, че това, което тя направи ще се проповядва по целия свят за неин спомен. Жестът на Мария ни учи, че Бог желае ние да му се отдадем сто процента. Не да задържаме нещо, не да Му дадем малка част, а да Му се посветим напълно, да му дадем всичко от себе си.

„СЛУЖЕНИЕТО” НА ЮДА

Исус знаеше предварително какъв е Юда. Още преди да дойде този момент, още от началото на служението си Исус знаеше, че Юда ще бъде този, който ще го предаде. Защото в Йоан 6:70-71 четем:

70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Въпреки, че още от самото начало Исус знаеше, че между учениците му има предател и кой е той, Исус не показваше предпочитания към някои от учениците за сметка на останалите. Исус се доверяваше на Юда. Той беше наречен „един от дванадесетте” (Лука 22:47). Нещо повече, той беше „касиера на църквата” – той беше „доверения човек” в апостолската група, защото той държеше касата (Йоан 13:27-29).

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това; 29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

Юда държеше касата. Той управляваше финансите и беше отговорен да прави това, което Исус му казваше. Не може на всеки да довериш финансите. Човекът трябва да бъде честен, точен, компетентен и доверен. И Исус оказа това доверие на Юда. Юда, обаче не оправдаваше доверието, което му се оказваше. Той злоупотребяваше с позицията си като крадеше от касата на Исус и апостолите (Йоан 12:4-6).

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

И тук се казва каква беше истинската причина за това на пръв поглед „благочестиво” предложение на Юда – уж да ги дадат на сиромасите и да не се „прахосват”.

6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.

Това беше Юда Искариотски. Той имаше отговорна позиция. Беше касиер на Исус и апостолите. И той беше с Исус през цялото време. Виждаше това, което Исус правеше – как живееше, как проповядваше, как изцеляваше и вършеше чудеса. В Деяния 1:17 ап. Петър казва за Юда след смъртта му:

17 той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

Може би Юда дори изгонваше демони. Когато Исус даде власт на дванадесетте, несъмнено Юда също получи тази власт. И въпреки това той крадеше, и въпреки това той предаде Исус. Предателството не е невъзможно за онези, които са преживели Божията слава и чудеса. Затова трябва да бъдем много внимателни за нашето сърце. Да не би в нас да се намери огорчение към Бога или към братя и сестри, да не би да си помислим, че можем да живеем живот на компромиси, да не би да допуснем в себе си измамата на греха. А, тя е, че можем да вършим грях без да носим последствията от този грях. Но, истината, която виждаме в Божието Слово е, че всеки грях има своите последствия. Това се казва както в Стария завет (Числа 32:23).

23 да знаете, че грехът ви ще ви намери.

Така и в Новия Завет (Галатяни 6:7-8)

7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. 8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

Така че, нека Бог да ни помага. Да не би в нас да се загнезди този предателски дух. Но, да имаме едни чисти сърца – сърца отворени за Бога. И да изпитваме себе си непрекъснато – дали сме в правилни отношения към Него.

ОПИТИТЕ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА СЪРЦЕТО НА ЮДА

Това, което е интересно е, че въпреки, че Исус знаеше какъв е Юда, Исус пак му се доверяваше. Когато окажеш доверие на някого, ти го предизвикваш той да оправдае това доверие. Защото, когато някой ти довери нещо, ти си казваш: „Да, този човек ми има доверие, той ме цени и аз искам да оправдая това доверие.” Така че, като му се доверяваше, Исус предизвикваше Юда да бъде верен. Нещо повече, въпреки че Юда злоупотребяваше с Исусовото доверие, Исус пак искаше да смекчи сърцето му и да му даде възможност да се покае. Колко милостив е Бог!

  • Той яде пасхата заедно с него. Исус сподели с Юда последната вечеря от живота си преди разпятието, въпреки че знаеше кой е той.
  • Изми краката му. Когато стана от вечерята и започна да мие нозете на учениците си, Той не се отвърна дори от предателските нозе – изми краката и на Юда. Какво смирение! Каква благодат! И въпреки това Юда не осъзна Божията милост.
  • Намекна му, че има съвършено знание за това какво е намислил и какво прави. Докато миеше нозете на Петър в Йоан 13:10-11 Исус каза на Петър:

10 Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

Това беше намек за Юда. Той да се осъзнае и да разбере, че за него се отнасят тези думи. В началото, когато Бог желае да се покаем, Той обикновено ни го намеква чрез Словото или по някакъв друг начин. Намеква ни, че ни познава и знае какво има в нас. По-надолу, в ст.18-19 Исус го направи още по-ясно:

18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: “Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене”. 19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.

Исус каза тези думи в присъствието на Юда. Но, Юда беше дотолкова закоравил сърцето си, че не разбра намека.

  • След като намека не подейства на Юда и не го доведе до покаяние, Исус публично го предизвика да изповяда греха си (ст.21).

21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

А този, който щеше да го предаде може би гледаше невинно.

  • След това Исус му даде знак, че знае какво прави (Матей 26:22-23)

22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

Това беше знак. И когато Юда натопи ръката си в блюдото, Исус също я натопи. Това беше знак за него, че Исус знае какво е намислил. Освен това този знак стесняваше кръга от възможни предатели само до двама души – тези, които бяха до него – от двете Му страни. За да потопиш ръката си в блюдото на някого трябва да си най-много на една ръка разстояние от него, нали. Не можеш да си простреш ръката до другия край на масата, нали? Юда беше до Исус! От едната му страна беше Йоан, а от другата му страна беше Юда. Защото той беше касиера… Въпреки това, обаче сърцето на Юда не се смекчи – той не се осъзна и не се смири.

  • След това като една майка, която първо моли, а после заплашва, но за добро, така и Исус отправи едно много тежко предупреждение към Юда (Матей 26:24)

24 Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

Юда е бил в присъствието на Исус и учениците когато Исус изговаря тези думи. Но, въпреки те не го жегват ни най-малко. Защо? Защото сърцето му е било закоравено. И затова ви казвам, да бъдем много внимателни и да изпитваме сърцата си – да не се закоравят. Защото и ние понякога сме такива. Слушаме Словото и дори ни се казва в прав текст, че грешим, и въпреки това ние си отиваме и пак си правим това, което си знаем… Исус ясно говореше за предателство и за наказанието за това предателство в присъствието на Юда. Юда, обаче, продължаваше да се държи така, като че ли тези думи ни най-малко не се отнасят за него…

  • Накрая Исус го посочи директно (Матей 26:25). И вижте, какво нахалство! Човек, който закоравява в сърцето си просто минава всяка граница! Представяте ли си, когато всички изпитват сърцата си и казват: „Да не съм аз, Господи?” и Юда да не остане по-назад и той казва същото. Разликата в обръщението е, че той не му каза „Господи”, а „Учителю”, но според мен това не трябва да се подчертава прекомерно, понеже след възкресението Мария също се обърна към Исус с това обръщение – „Равуни”. Това беше по-скоро приятелско обръщение, отколкото обръщение подценяващо божествеността на Исус.

25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

Тук Исус не му намекна, но в прав текст му каза: „Ти си.” Въпреки това, обаче, Юда не се покая.

Когато въпреки всички тези възможности за покаяние, Юда закорави сърцето си, той стигна до място от което няма връщане назад (Йоан 13:27,30). Има такова място от което няма връщане назад. И нека Бог да ни пази да не се доближаваме до него. Това е като течение на реката преди водопад. Ако човек е добър плувец, той може да преодолее течението и да се върне. В определена точка, обаче, течението става толкова силно, че надхвърля способностите на плувеца. Мине ли тази точка, той е обречен на падане от водопада и възможна смърт. Състоянието от което няма връщане назад е състояние в което нашата съвест е прегоряла. Тогава тя се превръща в нещо като белег от изгорено върху кожата ни – жигосано, безчувствено место в което нервите са убити и което няма чувствителност от допир или дори от убождане, няма сетивност (1 Тимотей 4:2). Така става и с човек, който е закоравен – Божието Слово минава през ушите му, но той не се трогва.

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

„А беше нощ” – това е начинът на Йоана да ни представи, че е времето на властта на Сатана. Когато Човешкият Син щеше да бъде предаден, унижен и разпнат. Времето в което Сатана и демоните му ликуваха. Но, идваше неделя сутрин. Идваше възкресението!

УЧАСТВА ЛИ ЮДА В ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ?

Участва ли Юда в Господната вечеря? За да отговорим на този въпрос, трябва да вземем в предвид няколко неща. Първо, трябва да разграничим Последната вечеря от Господната вечеря. В смисъл, че постановяването на Господната вечеря е станало по време на Последната вечеря, и по-точно в един определен момент от нея. Лука ни казва, че този момент е бил „след вечерята” (Лука 22:20). Самата чаша на Господната трапеза е била „подир вечерята”. Т.е Последната вечеря е един по-дълъг период от време, който включва Господната вечеря. Или – казано с други думи – Господната вечеря която бива постановена от Исус се случва само в един кратък отрязък от време в края на Последната вечеря.

Второ, проблемът идва от това, че в Евангелията на Матей, Марко и Лука не се казва кога Юда е излязъл от Последната вечеря, а в Евангелието от Йоан се описва всичко друго относно последната вечеря, но самото постановяване на Господната вечеря не се споменава. Според мен това е така, понеже Матей и Лука следват реда на събитията описани от Марко, а Марко пише своето евангелие под авторитета на Петър, който не е загрижен толкова да предаде точността на събитията относно Юда, колкото точността на своето собствено отричане от Исус. Затова в Марко, Матей и Лука ние не виждаме кога точно Юда напуска вечерята. Виждаме го, как идва като предводител на войниците, които арестуват Исус, но в първите три синоптични евангелия не ни се казва кога Юда отива при тях, дори не се споменава той да е напуснал.

Йоан добавя и ни казва, че Юда е напуснал вечерята веднага след като Исус му подаде залъка (Йоан 13:30) след като Исус измива краката на учениците си. Този залък, обаче, не беше част от Господната вечеря. Така че, несъмнено Юда беше на трапезата с Исус по време на последната вечеря (Лука 22:21), но той едва ли дочака до „чашата подир вечерята” (Лука 22:20), „чашата на благословението” (1 Коринтяни 10:16) която всъщност беше чашата на Господната вечеря. Т.е. Юда е присъствал в началото и той е бил с Исус по време на вечерята – може би до средата на вечерята – ял е от агнето, ял е от пасхата, може би дори е пил от „чашата на Божието царство” (Лука 22:14-18), Исус му е измил краката, бил е там дори и по време на изпитването за това кой ще предаде Исус, но той определено не е останал до края на вечерята когато Исус постановява Господната вечеря и предава на учениците си Своите най-съкровени учения от Йоан 14-17 глави. Исус му каза: „Каквото ще правиш, прави го по-бързо!” и Юда веднага стана и излезе.

ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА

Когато говорим за Юда не можем да не кажем нещо и за един израз, който е свързан с него и той е „целувката на Юда”. Целувката на Юда беше знакът кой е Исус, кой трябва да бъде заловен. Но всъщност „целувката на Юда” ни напомня и още нещо, и това е, че обикновено този, който те предава е някой твой близък, някой приятел. Само някой, който ти е близък може да те предаде, само някого с когото „ходиш заедно в Божия дом”. За целувката на Юда четем в Лука 22:47-48

47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. 48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

Какво коварство! Да предадеш приятеля си, водача си с целувка! Това означава да му забиеш нож в гърба! Някой, на когото се доверяваш да те подхлъзне! Целувката на Юда ни напомня, че ако има предателство, то най-често се извършва именно от онези, които са най-близко до нас, онези в които не бихме се усъмнили.

Предателството е нещо страшно. То дава сила на враговете ни. Помага им да достигнат до място, до което сами никога не биха могли да достигнат. Защото, ако Юда не беше предал Исус през нощта, фарисеите нищо не можеха да Му направят. Понеже народът защитаваше Исус през деня, а те се страхуваха от народа. Той си беше между тях, но те нищо не Му направиха докато Той беше в храма – защото се бояха. Но, през нощта – тогава и там където Исус беше сам – там те можеха да го хванат. Предателството позволява на нашите врагове да ни наранят по-дълбоко, отколкото сами биха могли да ни наранят. Защото, болката от това че сме предадени от приятел е може да се каже по-тежка от самата рана.

Така че, нека Бог да ни пази от това да бъдем предатели. А ако някога бъдем предадени, то трябва да знаем, че Исус знае как се чувстваме, защото и Той е бил на нашето място. Ако си бил предаден, знай, че Исус те разбира. Но и още нещо, ако бъдем предадени, не трябва да задържаме огорчение в сърцето си, но дори и предадени – трябва да простим! Защото Исус прости на Юда. Юда беше наказан. Но, аз не вярвам, че Исус в своята милост е задържал огорчение в сърцето си против Юда.

Всяко огорчение ни смачква. Ние сме човеци и често се нараняваме един друг. Дори в семейството. Но, пак трябва да си прощаваме и пак трябва да се доверяваме един на друг. Пак трябва да работим заедно, да живеем заедно и да се обичаме.

РАЗКАЯНИЕТО НА ЮДА

В Матей 27:1-4 четем за това какво направи Юда, след като предаде Исус. Юда се разкая за предателството на Исус. И с това свое разкаяние той засвидетелства, че Исус беше невинен. Това, че дори предателят му засвидетелства неговата невинност подчертава факта, че Исус беше осъден и разпнат нечестно и незаслужено.

1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят. 2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата. 3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: 4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

Юда се разкая, но той не срещна никакво разбиране от Исусовите противници. Те му казаха: „Ти гледай!” – „Твоя е отговорността!”. Затова трябва много да внимаваме какво правим, защото за нашите дела отговорността си е наша.

Тук възниква въпроса за отговорността. Беше ли виновен Юда за това, че предаде Исус и така съдейства за неговата смърт? Беше ли виновен? Да. Беше виновен. Това, което той си пося беше, че той мина отвъд границата от която няма връщане назад и затова възмездието му беше много тежко. Както се казва в Евреи 6:7-8, че ако „земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори”.

Исус му прости, но това не оневини Юда. Той беше наказан и той се понесе отговорността за греха. Беше ли простен Юда? Как да бъде опростен, като той сам не си прости. Юда прости ли си сам на себе си? Не. Той сам отиде и се обеси. Дори и в смъртта си той наруши Божия Закон, защото никой няма право да отнема собствения си живот, след като само Бог е жизнодавец и единствен извор на живот.

Забележете, че се казва, че Юда се „разкая”. Трябва да правим разлика между разкаяние и покаяние. Разкаянието е само болка, съжаление за това, че си бил хванат в греха. Разкаянието е болка на ума, но не и промяна на ума. Разкаянието се дължи на страха от наказание и загубата на благословение. Както се казва в Евреи 12:17 за Исаф, че след като продаде първородството си, той се разкая и го потърси със сълзи, но не го намери, защото вече беше много късно. Затова, ние не трябва да се разкайваме, а да се покайваме. Да се покаеш означава да промениш начина си на мислене и то да го направиш навреме, защото „сега е благоприятното време и днес е спасителния ден” (2 Коринтяни 6:2). Мине ли определеното време, ти можеш да закоравиш сърцето си, и тогава може да има разкаяние, но вече ще бъде късно. Затова и покаянието е сега. За разликата между покаяние и разкаяние във 2 Коринтяни 7:8-11 ап. Павел казва следното:

8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. 9 Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. 10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. 11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

СМЪРТТА НА ЮДА

Смъртта на Юда е описана на две места в Новия Завет. В Матей 27:5-10 четем:

5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

Ето какво направи Юда – той се самоуби. Човек, който не вижда перспектива, той престава да вижда смисъл в живота си. За него повече няма надежда. Но, ние нямаме право да се самоубиваме, защото не ние сме си дали живота, та да си го отнемаме. Животът ни го е дал Бог. И ако Бог го е дал, то никой човек няма право да го взема. Мисля, че бихме могли да кажем, че самоубийството беше истинската заплата, която дяволът даде на Юда за предателството му. Дяволът винаги ни лъже, че ще ни даде нещо много хубаво, но единственото нещо, което той има и може да ни даде е смърт, защото истинската награда на греха е смърт (Римляни 6:20-21,23).

6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци. 8 Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес. 9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: “И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните, 10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ”.

Евангелист Матей подчертава, че това, което се случи всъщност е изпълнение на пророчествата, нещо което доказва, че Исус е обещания Месия. Това, което Матей цитира е едно пророчество от Захария 13 глава и той посочва, че то се е изпълнило в предателството на Юда.

Смъртта на Юда е описана и в Деяния 1:15-20

15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече: 16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса. 17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение. 18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

Смъртта на Юда е била тежка, ужасна и отвратителна. Тя е била възмездие, което трябва да се запомни, за да ни предпазва от предателство – за да може да знаем колко тежки са последствията за предателите.

19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива. 20 Защото е писано в книгата на Псалмите:

“Жилището му да запустее,

И да няма кой да живее в него;

и:

“Друг нека вземе чина му”.

Ето, това е съдбата на Юда, това е неговото наказание.

По-добре би било за нас да не бяхме се раждали, отколкото да се отречем от Исус. За нас Юда е като Лотовата жена (Лука 17:32).

32 Помнете Лотовата жена.

Защото, когато Бог извеждаше Лот от Содом и Гомор, той му каза да не поглежда назад. Но, Лотовата жена имаше в сърцето си град Содом. Тя го беше възлюбила. И въпреки, че Лот и каза: „Не се обръщай! Няма да се обръщаш!”, тя се обърна. И Словото казва, че тя „стана на стълб от сол” (Битие 19:26). А тука четем за Юда, че той „падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха” (Деяния 1:18). Това беше знамение, което трябва да ни напомня никога да не предаваме Господ, но да бъдем верни на Бог и верни един на друг.