ЩО Е ИСТИНА?

АГЕНТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ЦЪРКВАТА

Валери Велев

 „Миналото определя бъдещето, но…
настоящето може да го промени“
(автор неизвестен)

ОТВАРЯНЕ НА ДОСИЕТАТА

Повечето от нещата, които се случват в Църквата се отразяват на комуникацията ни с обществото и на нашата мисия да доведем хората от този свят при Христос. В момента по силата на специален закон, приет през 2006 г., върви процес на постепенно „отваряне на досиетата“ на всички публични личности и хора, заемали публични длъжности. Това включва и ръководствата на всички вероизповедания от 1990 г. насам.

Темата е вълнуваща както за обществото ни, така и за Църквата в България, защото до голяма степен богословието ни е формирано и от културно-социалния контекст, в който живеем. Събитията отпреди години неимоверно са оставили отпечатък върху нашия начин на мислене и мироглед. Темата за агентурното наследство е важна както за страната ни, така и за църквата ни. И въпреки, че става въпрос за друго време и далечни събития, можем да научим много неща и да си отговорим на много въпроси (макар не и на всички).

Агентурният ураган не отмина и Съюза на Евангелските Петдесятни Църкви (СЕПЦ) в България. От всички 11 члена на Съюзното ръководство, след отварянето на досиетата Комисията установява четирима с досиета. [i] Тези обстоятелства са наложили незабавно да се събере ръководството и да се направи заседание, посветено на този въпрос. На 6 Декември 2011 г. е свикана пастирска конференция с участието на всички служители по трудов договор към СЕПЦ, на която четиримата уличени за агенти декларират:

  • никога не са търсили доброволно контакти с ДС, а всичките им контакти са били принудителни;
  • никога не са подписвали каквито и да е декларации за сътрудничество, нито са давали устно съгласие за това;
  • никога не са давали информация в ущърб на църквата или поради която някой да пострада;
  • никога не са получавали възнаграждения или каквито и да е други облаги;
  • никога не са били в каквато и да е зависимост от бившата ДС след началото на 1990 г.

Също така, те заявяват своите оставки и молят пастирската конференция да вземе решение за това. [ii]

ПРЕДИСТОРИЯ

През не толкова далечната 1944 г. на власт в България идва Комунистическата партия, чиято идеология е тоталното отричане на Бог. Партията започва поетапно дестабилизация и гонение на църквата с цел нейното унищожаване. Това гонение е описано в книги и статии, писани от потърпевшите или от хора, заинтересовани истината за тези събития да излезе наяве. Например: „ГОНЕН ЗАРАДИ ВЯРАТА СИ“, Х. Попов; „НЕ БОЙ СЕ, САМО ВЯРВАЙ!“, Божидар Игов; „ПРОБЛЕМИ НА ЕВАНГЕЛИЗМА“, част 1, Павел Игнатов.

Така започват известните „пастирски процеси“ в периода 1948-1985 г.

  • 1948 – 1949 г. в София срещу Обединени Евангелски Църкви (ОЕЦ) – 15 души с присъди: четирима с доживотен затвор; четирима, осъдени на петнадесет години затвор; трима – на десет години затвор; един на шест години; един на пет години; и двама условно. [iii]
  • Декември 1979 г. срещу членове на Петдесятната църква. Осъдени са шест човека. [iv]
  • Април 1985 г. – осъдени двама. [v]

През този период е имало и много единични съдебни процеси, при които пастири и активни членове са били изпращани в затвори и концлагери. А е имало и избити без съд и присъда. Обвиненията към всички тях са, че са били шпиони на чужди разузнавания. Някои от пастирите по онова време са завършили западни семинарии. Като се вземе предвид „Студената война“ между Запада и Съветския съюз, всеки един от тези пастири е бил „потенциален шпионин“ за държавата. Едни са „признавали“ след нечовешки изтезания и побоища – следвало е години наред строг тъмничен затвор. Други не са признавали – пак затвори и убийства. За съжаление обаче много от вярващите са се поддали поради заплахи и побоища и са станали сътрудници на тогавашната Държавна сигурност (ДС). Сътрудничество, за което се е говорило „под сурдинка“, т.е. съществувала е неофициална „политика на съдействие“.

СЪВРЕМЕННИ РЕАКЦИИ

Добра ли е била тази политика за църквите или е била невидимият параван за да се избегнат гонения е въпрос на дискусия и коментари. Но нека да погледнем от днешна гледна точка мненията и реакцията на обществото по тази тема.

Преди да се зададе агентурната буря, становището на голяма част от демократично мислещите хора в страната и църковната общност беше, че веднъж завинаги трябва да затворим тази срамна страница от историята ни. Досиетата се използваха предизборно за политически цели поради зависимостите, в които те поставяха сътрудниците. Но когато тази буря стигна и до нашата „ограда“: „Уупс!“. Днес сред църковната общност от всички евангелски вероизповедания тече „дебат“ по тази тема. Едни я пренебрегват с лека ръка, други се втурват с реваншистки мотиви, трети изчакват, четвърти се ровят в миналото и настоящето, пети стоят със заровени глави в пясъка (като щрауси), ослушвайки се да отмине бурята. Тъй като евангелската общност не е голям и определящ фактор, за съжаление, това ни постави в позиция да стоим на завет от бурния обществен дебат. Но в лични разгори с хора, неприели Христос, за тях ние сме „като всички останали“.

Някои от „сътрудниците“ се покайват, поради дошлата буря. А други си стоят в правотата (може би с основание), че: „доброволните сведения” дадени от божии служители са най-вече показания, изтръгнати при разпити, изпълнени със заплахи и демагогия.“ [vi]

За съжаление мнозинството от тези „сътрудници“ са чакали години наред, без да разкажат за тези събития. Това остави впечатления у редовия вярващ, че това е била формулата за измъкване от закона за разкриване на досиетата, и всичко да потъне в забрава. Много от участниците във форумите ги терзае този въпрос: „Защо точно сега се разкайвате?“. Но и едните, и другите призовават Господ като Съдия.

Обществото ни (разбирай вярващите) се раздели грубо на четири. Едните защитават така наречените „сътрудници“ (изкарвайки ги светци поради това, че тяхното „сътрудничество“ е спасило видимата църква), вторите – участниците в посочените събития – запазват мълчание, третите искат възмездие, а четвъртите търсят истината.

ЩО Е ИСТИНА?

Но „Що е истина?“, пита Пилат (Йоан 18:33-38). Носим ли отговорност за минали събития? И ако да, пред кого? Мисля, че носим: пред Бог, пред себе си, пред църквата и пред обществото ни. Та нали живеем в това общество и искаме да сме „сол и светлина“. Искаме да сме онзи инструмент, който да послужи на Божиите намерения за Негова слава. И няма нищо страшно, срамно или реваншистко в това да се поровим в проблемите и да си извадим поуки.

НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ

Когато разглеждаме нечии други действия трябва да започнем от личното ниво, че сами по себе си ние нямаме право да съдим никого (Мат.7:1-5; Лука 6:37,41-42). Това кой как стои и кой какво е правил е личен въпрос, на който всеки ще отговаря пред Господа. Блестящ пример за това можем да почерпим от историята на един от пострадалите заради вярата си – пастор Иван Игов. Когато един брат му казва, че освен той и Трифон Димитров, всички пастири са предатели, защото са се съгласили да излъжат, че са американски шпиони, тогава И. Игов му отговаря: „Да не ти дава Господ да попаднеш на такова място!“ [vii] Същото отношение на смирение виждаме и в Харалан Попов и в други мъченици на вярата.

БЛАЖЕНИ ГОНЕНИТЕ ЗАРАДИ ПРАВДАТА

В Евангелието на Матей 5:10,11 Исус казва: „Блажени гонените заради правдата,.. блажени сте когато ви хулят… и говорят лъжливо против вас всякакво зло заради Мене;“. Кога ще бъдем гонени, кога ще бъдем хулени и отхвърляни? Не тогава ли, когато застанем на страната на истината и откажем да подадем ръка на една богопротивна система и политика. Няма съмнение, че „политиката на съдействие“ не е добра в очите на Господа. Може би е добра за нашата кауза „възможно повече посетители“, но това не ме удовлетворява. Бог е Този, който държи църквата в ръката Си. Той я е родил, Той я възрастява и Той я е пазил по време на големите гонения: като се започне от Ерусалим, Римската империя, та чак до наши дни.

Някои казват „Винаги съм молил Бог да ми даде мъдрост как да реагирам при всяка ситуация без да съгреша пред Него.“. [viii] Съпоставимо ли е това с Лука 12:11 „И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.“. Едно е да търсиш мъдрост, а друго да я покажеш на практика. Но блаженството ще почива на тези, които са възлюбили Неговото име.

БИБЛЕЙСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

За да си изградим някакво становище по въпроса трябва да погледнем и някои примери от Библията. Например, взаимоотношенията на Исус и Юда, Исус и дванадесетте апостоли, Исус и Петър. Във всички тях имаме предателства, но реакцията на Исус е повече от учудваща за нас: умерена е, Той не укорява, не осъжда.

Добър пример е и историята за цар Саул и взаимоотношенията му с Давид (1 Царе 1 гл. – 2 Царе 1 гл.). Саул е водач с призив, помазан за цар, но в крайна сметка и нечестив. Реакцията на Давид е също толкова учудваща за нас, колкото и тази на Исус. Той отказва да вдигне ръка против Господния помазаник въпреки, че Господ му даде не една, а няколко възможности (1 Царе 24:6,10; 26:9,11; 23).

Друг пример, който може да ни послужи за някаква отправна точка са взаимоотношенията между цар Давид и Йоав (2 Царе 2:11 – 2 Летописи 2:7). Йоав е военачалник, водач, националист, но престъпваше заповедите на Давид, като проля бойна кръв в мирно време. Цар Давид можеше да му „вземе главата“, но той го остави жив и на длъжност военачалник до смъртта си. Давид съумяваше да се възползва от уменията и национализма на нечестивия Йоав – качества, които бяха нужни точно за този период от историята на Израел.

ИСУС И ПИЛАТ

Но нека да се върнем отново към разговора на Исус с Пилат и неговия въпрос: „Що е истина?“ (Йоан 18:33-38). Героите са свещениците, народът, предадения Исус и Пилат, който трябва да вземе решение и да отсъди. Пилат търси отговори, за да вземе правилно решение. Два пъти пита Исус „Ти юдейския цар ли си?“. Може би беше чувал историите за Него, и че според някои от тях Исус от Назарет е от Давидовото коляно. Той трескаво е търсел начин да Го пусне и поради „свидетелството на собствената си жена“ (Мат.27:19). Исус както винаги реагира по учудващ за нас начин, може би за да ни накара да излезем от нашите лични и религиозни рамки. Вместо да съдейства на Пилат, Исус насочва разговора в друга посока. Исус не търси своето избавление, а това на Пилат. За да го спаси, Той му открива мисията Си: „Аз за това дойдох на света, за да свидетелствувам за истината.“ Исус призовава Пилат да погледне в една друга посока и да види една друга кауза. Но така или иначе Пилат не намери отговор на въпроса за истината.

РЕШЕНИЯТА

И ние търсим отговори и един от най-важните за конкретния случай е: ЗА или ПРОТИВ относно „ПОЛИТИКАТА НА СЪДЕЙСТВИЕ“, водена тогава от пасторите. Доста от по-възрастните и тези, които са живели по време на номенклатурната система стоят зад мнението, че това „сътрудничество“ е спасило видимата църква. Може би и фактът, че по това време Петдесятното движение е нараснало защитава тази политика. Но какво да отговорим на пострадалите и техните семейства?

  • Имаме ли право да осъдим поддалите се?
  • А имаме ли право да обезценим жертвата на хвърлените в затворите и концлагерите?

Мисля, че отговорът и на двата въпроса е „Не“!

Едва ли има еднозначен и бърз отговор на тези въпроси. Но от гледна точка на обществото и бъдещото поколение нашата отговорност е огромна, защото „Комуто много е дадено, от него много и ще се изисква.“ (Лука 12:48). И както ни учи Писанието всяко действие си има последици. Затова трябва да бъдем достатъчно отговорни към двете страни: пострадали и сътрудници. Трябва да имаме простителност към братята заради примерите на Исус, Давид и още много други. Но трябва да бъдем и достатъчно твърди при вземането на решения относно тази „политика“. Защото ако днес оставим тази отговорност само на времето (както се казва, че с времето всичко се забравя) утре като деноминация ще приемем „политика на съдействие“ и със света. Каквото и да правим, ние никога няма да разберем изцяло истината за събитията и мотивите. От друга страна трябва да покажем достатъчно отговорно поведение не само като християни, но и като граждани на страната си. Нека да не бъдем като „всички останали“, а да покажем, че можем да носим отговорност, признавайки грешките си като деноминация. Така ще можем да бъдем пример за другите по вяра, политическия елит на страната и обществото ни. Затова и стъпките, които трябва да предприемем са следните:

  1. Свикване на извънреден събор и замяна на пастирите с агентурно минало от Съюзното ръководство с избор на други, които са без досиета.
  2. Публично покаяние на ръководството за „политиката на съдействие“ по тоталитарно време, поведението на доносничество, предателство и възпрепятстване на Божието дело. (По примера на старозаветните мъже Неемия, Данаил и др., които се покайваха за греховете на народа си)
  3. Отворено писмо до обществеността за позицията и действията, които сме предприели.
  4. При избор на ново Съюзно ръководство всички кандидати да бъдат предварително проверени за агентурно минало. [ix]

Това би могло да стане единствено, ако всеки уличен за сътрудник се изповяда пред собствената си църква и в знак на отговорно отношение си подаде оставката. А аз съм сигурен, че нито вярващите, нито Бог ще им приеме оставките, защото всички ние имаме нужда от „втори шанс“ в живота. Вярващите имат нужда не от непогрешими гиганти, а от хора на вярата – които имат смелостта да се покаят или да понесат товара от грешките въпреки невинността си.

Каквато и да е реакцията и действията на Съюзното ръководство, за нас остава задължението да не съдим, защото всеки случай е строго индивидуален и всеки случай трябва да се разглежда поотделно. Остава ни също и привилегията да търсим добрите примери от Библията и историята. Отношението на Исус към предалите Го, отношението на Давид към Саул, и към подчинения му Йоав.

Може би не всички библейски примери са подходящи за читателя, или може би има доста други, които биха подкрепили едната или другата позиция. Това не е от такова съществено значение при такива казуси, където може би трябва да „решаваме уравнения, без да познаваме цифрите“. Важното е след бурята да остане нещо. А именно придошлите води ще ни покажат на каква основа сме градили през годините (Мат.7:24-27).

НЕБЕСНАТА КАУЗА

Независимо от това какво предстои Исус ни призовава да гледаме в онази посока, в посоката на каузата, която си струва. Йоав служеше на националната кауза, Давид също, но Исус служеше на небесната кауза. Кауза, за която даде живота си. Нека и ние служим заедно с нашите „уличени“ братя със сърца свободни от непростителност и реваншизъм за да покажем, че жертвата на Христос не е напразна. Това е и ключът за достигане на обществото, там където и ние бяхме до вчера без надежда и без бъдеще.

„Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.“ (Йоан 18:37)



[i] Врачев, И. СТАНОВИЩЕ на Ръководството на Съюза на ЕПЦ в България относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители. Изх. № 415/12.12.2011 г. Взето 19 Септември 2012 от http://networkedblogs.com/s1Upl

[ii] Врачев, И. СТАНОВИЩЕ на Ръководството на Съюза на ЕПЦ в България относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители. Изх. № 415/12.12.2011 г. Взето 19 Септември 2012 от http://networkedblogs.com/s1Upl

[iii] Окръжен съд. Следствено дело №248 на Окръжния съд.  Взето 20 Септември 2012 от http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=746&IDArticle=2024

[iv] Окръжен съд. Следствено дело №208 на Окръжния съд.  Взето 20 Септември 2012 от http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=746&IDArticle=2024

[v] Софийски районен съд. Следствено дело №2306 на Софийския районен съд.  Взето 20 Септември 2012 от http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=746&IDArticle=2024

[vi] Кокончев, Н. (26 Март 2012). Изявление на п-р Николай Кокончев относно досиетата в ДС.  Взето 20 Септември 2012 от http://www.epc-varna.org/epc/v1RC/news.php?op=view&nid=127&cat=4

[vii] Игов, Божидар. Не бой се, само вярвай, с. 31

[viii] Кокончев, Н. (26 Март 2012). Изявление на п-р Николай Кокончев относно досиетата в ДС.  Взето 20 Септември 2012 от http://www.epc-varna.org/epc/v1RC/news.php?op=view&nid=127&cat=4

[ix] Врачев, И. СТАНОВИЩЕ на Ръководството на Съюза на ЕПЦ в България относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители. Изх. № 415/12.12.2011 г. Взето 19 Септември 2012 от http://networkedblogs.com/s1Upl