ЩЕ ДАВАМЕ ЛИ ПЛОД – ДА ИЛИ НЕ?

Марко 4:1-20

Притчата за сеяча е може би най-главната от всички притчи. За нея Исус каза, че ако не я разберем, едва ли ще разберем останалите притчи (Марко 4:13). Темата на тази притча е благовестието, или по-конкретно причините за различното приемане на благовестието: “Защо благовесието не се приема в еднаква степен от всички хора?”.

ЧЕТИРИТЕ ВИДА ПОЧВИ

В притчата за сеяча Господ Исус говори за четири вида “почви”. Какво представляват тези четири вида “почви”? Те представляват четири групи слушатели на Божието Слово. Това, по което се различават тези групи слушатели е тяхното отношение към семето на благовестието. Какво символизира “семето”? В Лука 8:11 се казва, че “Семето е Божието слово.” То е едно и също и за четирите вида почви. Пълно е с живот. В Евреи 4:12 четем, че “Божието слово е живо…” То е вечно, нетленно. Семето като символ на Божието слово се употребява и на други места в Писанието. Например в 1 Петрово 1:23 се казва:

23 Тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].

Семето на Словото е пълно с желание и потенциал да покълне и да роди плод. Но за да направи това, то се нуждае от хранителните вещества на почвата. Раждането на плод не зависи от семето. То е готово да даде всичко от себе си. Причината за безплодието не е в него, а в почвата.

Как реагират четирите вида почви при срещата си със семето? В самата притча (ст.1-9) Исус описва какво се случва когато семената на благовестието за царството падат на различните видове почви, а в обяснението на притчата (ст.10-20) – кои хора и какви реакции към словото символизират отделните почви.

Първо, почва, която въобще не приема семето (Марко 4:4,15):

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

Можем да наречем този вид слушатели на Словото крайпътна, утъпкана или враждебна почва. Кои са те?

15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посятото в тях слово.

Това са хора, които чуват благовестието, но въобще не го допускат в сърцето си. Така че като се приберат в къщи и пуснат телевизора или пък чуята нещо интересно, новата информация измества старата и по този начин дяволът открадва посятото в тях слово.

Второ, почва, която приема семето само повърхностно (Марко 4:5,16-17):

5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Този вид почва може да се нарече канариста, бедна или плитка почва. Кои са хората, които представляват тази почва?

16 Също и посятото на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат; нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

Това са хора, които приемат благовестието с радост, но тяхното посвещение към Бога и Божиите неща е твърде повърхностно. Затова, и те не могат да издържат на изпитанията и на натиска на времето в което живеем и без да се усетят си намират причина поради която да отстъпят от Исус.

Трето, почва, която приема семето, но изхранва не него, а тръните (Марко 4:7,18-19):

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

Това са хора, които могат да бъдат наречени трънлива, необработена или неоплевена почва. Кои са те?18 Посятото между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; 19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

Тези хора са различни от първите две групи. при тях проблеме не е плиткото и повърхностно приемане на словото. При тях проблемът са плевелите. Словото в тях расте, и дори може да формира плод, но този плод бива заглушен от други неща, които започват да заемат първото място в живота им. Ние трябва да се борим за приоритетите си, и да не позволяваме на никой и на нищо да ги промени! Каквото и да става, първото място в живота ни трябва да бъде винаги само на Бог!

Четвърто, почва, която приема семето и го храни (Марко 4:8,20):

8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

Този вид почва е наречена “добра”, защото е добре обработена и плодородна. Кои хора са плодородната почва?

20 А посятото на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

ВИД ПОЧВА ПРИЕМАНЕ НА СЕМЕТО ИЗХРАНВАНЕ НА СЕМЕТО ПЛОД
КРАЙПЪТНА, УТЪПКАНА, ВРАЖДЕБНА ПОЧВА НЯМА
(ЛИПСА НА РОХКАВОСТ)
НЯМА НЯМА
КАНАРИСТА, БЕДНА, ПЛИТКА ПОЧВА ИМА
(ПРИЕМА СЕМЕТО ПОВЪРХНОСТНО)
ЧАСТИЧНО
(ЛИПСА НА ДОСТАТЪЧНО РЕСУРСИ)
НЯМА
ТРЪНЛИВА, НЕОБРАБОТЕНА, НЕОПЛЕВЕНА ПОЧВА ИМА
(ПРИЕМА СЕМЕТО, НО ПРИЕМА И ЗЛИ СЕМЕНА)
ЧАСТИЧНО
(ПЛЕВЕЛИ И ТРЪНИ)
НЯМА
ДОБРА, ОБРАБОТЕНА, ПЛОДОРОДНА ПОЧВА ИМА
(ПРИЕМА СЕМЕТО)
ПЪЛНО 30, 60, СТОКРАТЕН

НЕОПЛЕВЕНАТА ПОЧВА

Кое е общото между първите три вида почви – враждебната, плитката и неоплевената? Това, че те и трите не дават никакъв плод. Коя от тези първи три вида почви е най-разпространена на земята? Най-разпространена е неоплевената, необработена почва. Интересното е, че тя е най-разпространена и в църквата днес. Затова и ще и обърнем по-специално внимание.

Жалкото при неоплевената почва е, че сравнена с останалите две безплодни почви – враждебната и плитката, тя се оказва много по-добра от тях. Враждебната почва въобще не приема семето. В момента в който семето падне върху нея, то бива отблъсквано и отскача. Представете си ужасната ситуация. Птиците идват за да го изкълват. То започва да моли крайпътната почва да го скрие от тях. Но непрекъснатото тъпкане на минаващите върху нея хора, каруци и животни, са превърнали вратата на тази почва в стена. Тя отказва да приеме семето и “птиците” го изкълвават.

Плитката почва пък няма достатъчно ресурси. Хранителните й вещества бързо се изчерпват и тя обрича растението на бавна и мъчителна гладна смърт. Слънцето напича, влагата в почвата бързо се изпарява и то изсъхва безплодно. В Лука 8:6 се казва:

6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

Най-жалка от всички, обаче, е неоплевената почва. Тя няма извиненията на утъпканата и каменистата почви. Не може да каже, че е била твърде потъпквана, или че е прекалено бедна. Тя може не само да приеме семето. Може и да го изхрани. Но проблемът е, че заедно с доброто семе, тя приема и семената на плевелите. А плевелите от своя страна изсмукват по-голямата част от живителната и сила, така че за доброто семе не остават достатъчно хранителни вещества и то не може да роди плод.

Забележителното при неоплевената почва е това, че от трита вида безплодни почви, тя най-лесно може да се превърне в плодородна почва – трябва само да се оплеви! От друга страна плодородната почва също много лесно може да се превърне в неоплевена – ако стопанинът й стане немърлив и мързелив.

Неоплевената почва са хората, които са слушали Словото и са го приели. Семето е покълнало в тях. Започнало е да расте. Положението му е обещаващо, и от тази почва се очаква да роди плод. Но тогава на сцената се явяват плевелите (Марко 4:19):

19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

Тази почва може дори да започне да дава плод – но не и “узрял плод”. В Лука 8:14 се казва:

14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

Това, което искам да кажа, е че трябва да пазим почвата на сърцата си от плевели.

Вярвам че посланието на Святия Дух към нас днес е това: “НЕ ОСТАВЯЙТЕ ПОЧВАТА СИ ДА БУРЕНЯСВА!” Ако не се оттървем от духовния си мързел, духовно ние ще осиромашеем!

В Притчи 24:30-34 се казва:

30 Минах край нивата на ленивия
И край лозето на нехайния човек,
31 И всичко бе обрасло с тръни,
Коприва беше покрила повърхността му,
И каменната му ограда беше съборена.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си,
Видях и взех поука.
33 Още малко спане, малко дрямка,
Малко сгъване на ръце за сън, –
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец
И немотията – като въоръжен мъж.

Защо ще дойде сиромашията? Защото една нива, чиято почва е обрасла с “тръни и коприва” едва ли ще даде някакъв плод! Затова в Еремия 4:3 Божието Слово ни казва:

3 Разорете целините си,
И не сейте между тръни!

Кои са духовните тръни и как да се борим с тях? В Марко 4:19 те са съвсем ясно изброени – “светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи”. Това са плевелите на материалистичното общество в което живеем!

СВЕТСКИТЕ ГРИЖИ

Думата “грижа” на старогръцки е “merimna”. Тази дума е съставена от други две думи: “meiro” – разделям; и “noos” – ум. Може да бъде преведена като “разделен ум”, бремена, притеснения и безпокойства. Точно това е което правят грижите – заангажират ума ни и така ни пречат да вършим това, което се очаква от нас. Трябва да се научим да се оттърсваме от тях чрез молитва (Лука 21:34-36):

34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; 35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. 36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

“Merimna” означава също така да бъдем предварително притеснени за ежедневния живот – една прекалена заетост с неща, които причиняват изнервеност, стрес и напрежение. Но Словото ни казва, че едно такова притеснение е излишно, защото любовта на нашия небесен Отец промисля и снабдява всичко, което е нужно за живота и благочестието ни.

В част от Христовата “проповед на планината”, записана в Мат. 6:24-34 откриваме поне четири истини за безпокойството:

Първо, безпокойството за живота е слугуване на мамон – бога (или по-скоро демона) на парите!

24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона. 25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.

Второ, безпокойството е излишно!

Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? 26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

Трето, безпокойството е безмислено!

27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? 28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; 29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. 30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

Четвърто, безпокойството е неподобаващо на един християнин!

31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. 33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.Ето къде е ключа към добруването – в правилните приоритети!34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

Начинът по който да се борим с плевела “грижи” е като изграждаме в себе си едно по-голямо упование в Бог! В Словото намираме достатъчно уверения и обещания, които ни дават основание за това:

  • 1 Петрово 5:77

И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

  • Псалом 55:2222

Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

  • Филипяни 4:6-76

Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение; 7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

СТРЕМЕЖЪТ КЪМ “ПО-ВИСОК СТАНДАРТ”

И така, първият плевел, който заглушава словото в живота ни са светските грижи. Как им се съпротивляваме? Като изграждаме в себе си едно по-дълбоко и силно упование в Бога. Той е в контрол. И ако ние поддържаме правилни приоритети в живота си и на първо място търсим не нещо друго, а Божието царство и неговата правда, то всичко, от което имаме нужда, ще ни се прибави.

Вторият плевел, който заглушава семето на словото в живота ни е “примамката на богатството”. На съвременен език аз бих го нарекъл стремежът към по-висок стандарт на живот. Това означава да имаш всичко най-лъскаво, което се рекламира на пазара — скъпи дрехи, скъпи вещи, скъпи коли, скъпи мебели… Но за да ги имаш, трябва или да излъжеш и да откраднеш, или дотолкова да се отдадеш на работата си, че да пожертваш семейството си, служението си и връзката си с Бог. Мислите за по-скъпите и “по-добри” неща могат дотолкова да те обсебят, че да забравиш за благовестието.

В 4 Царе 5 гл. четем за различните реакции, които Елисей и неговия алчен ученик Гиезий проявиха при на предложението на Нееман за финансово възнаграждение за неговото свръхестествено изцеление.

Ето как реагира Елисей (ст.14-16):

14 Тогава той (Нееман) слезе та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се. 15 Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде та застана пред него рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си. 16 А той каза: Заклевам се в живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

Елисей не търсеше по-висок стандарт на живот. Той търсеше Божията слава. И уповаваше на Бога, че Той ще снабди всичко, което е необходимо за живота му.

Коренно различна беше реакцията на Гиезий. Той искаше да си изведе дивиденти, които не му се полагаха. Както ще видим малко по-късно, неговите мисли не бяха за служението му и връзката му с бог, а за един по-висок жизнен стандарт (ст.20-27):

20 Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ (забележете), аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него.

Тук Гиезий прикриваше желанието си за още като мамеше себе си, че това, което ще вземе от Нееман ще бъде в името на Бога. Ние, човеците, сме майстори в това да обясняваме, че това, което искаме, не е някаква наша прищявка, а нещо необходимо и полезно за нас, а често и не само за нас, но и за другите. Това, обаче, е една самоизмама. Защото Бог винаги знае сърцата ни, ситуациите ни и нуждите ни, и за разлика от нас Той винаги може да направи разлика между това кои от желанията ни са действителни нужди и кои прищевки или просто наши капризи и разточителства.

21 И тъй, Гиезий се завтече подир Неемана. А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне (Гиезий така бързаше, че Нееман си помисли, че се е случило нещо лошо) и рече: Добре ли е с всички ви?

22 Той рече: Добре. Господарят ми ме прати да река (това беше лъжа с цел лично облагодетелстване): Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля (на тях, не на мен – колко благочестива лъжа!), един талант сребро (30 кг.!) и премени дрехи.

23 И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него.

24 И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им (за да не би Елисей да ги види!) та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха.

25 Тогава влезе та застана пред господаря си. (Ни лук ял, ни лук мирисал!) И Елисей му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде. (Колко безочливо лъжеше Гиезий!)

26 И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне?

Не можеш да излъжеш Божия пророк. Гиезий не можа да излъже Елисей. Точно по съшия начин по-късно и Анания и Сапфира не можаха да излъжат ап. Петър. Защо – защото Св. Дух беше в апостола и пророка. Ние можем да лъжем хората, дори себе си – но не и Бога! Той е всезнаещ. И идва ден когато всеки от нас ще трябва да отговаря пред Него за делата си!

Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

(Ето за какво мечтаеше Гиезий – не да бъде удобрен божий пророк, а да има един по-висок жизнен стандарт! Какво получи той, обаче, като награда за своето поведение и постъпка?)

27 Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.

Спомнете си какво каза Исус на учениците си след срещата си с богатия млад управител в Лука 18:24:

Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

Не че това е невъзможно, но богатството си има своята примамка, която отклонва човека от Бога и го привлича към парите, имотите и вещите.

Средството с което да се борим с плевела на измамливостта на богатството е доволството в Бога! Във Филипяни 4:10-13 ап. Павел ни казва в какво се състои тайната на пълноценността и удовлетворението:

10 Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие. 11 Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. 13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Усвоили ли сме и ние тази тайна? Научили ли сме се да бъдем доволни в каквото и състояние да се намираме? Умеем ли да черпим от Божиите ресурси и сила? Отговорите на тези въпроси са определящи за това дали ще можем да се противопоставим и да се справим с плевела “примамката на богатството”.

ЖИТЕЙСКИТЕ УДОВОЛСТВИЯ

И така, кои са плелевите, които заглушават семето на благовастието в неоплевената почва? Първият е “житейските грижи”, вторият е “примамката на богатството” или стремежът към по-висок стандарт. Третият плевел е “пожеланията за други работи” или просто пожеланията за “житейските удоволствия”. Пожеланията за други работи всъщност са пожелания за неща, които не са свързани с благовестието и Божието царство.

В Лука 8:14, където се разказва същата притча “пожеланията за други работи” са наречени “житейски удоволствия”. Какви са удоволствията на този свят? Сръбване, похапване, музика, купони, дискотеки, забави, приятни компании, клюки, хазарт (игри на късмета), телевизия, кино, любовни романчета, спорт… Някои от тези неща могат да се превърнат сериозни и тежки пороци. Други минават за нормални и невинни. Някой от тях са дори добри и полезни! Но, ако запълват времето в живота ни, което трябва да бъде отдадено на общение и служение на Бога, то те наистина са ефективни оръжия в ръката на противника – плевели, които отнемат от плодоносността ни!

Във 2 Тимотей 2:4 ап. Павел използва една много сполучлива метафора за да предаде важността на това да внимаваме в какво се забъркваме:

4 Никой, служещ като войник, (не трябва да забравяме, че сме войници в Христовата армия!) не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.

Искаме ли да угодим на Господа? Трябва да бъдем дисциплинирани – да държим умовете се под контрол. Това е един добър белег на християнска зрялост. Във Филипяни 4:8 ап. Павел ни казва как да го правим:

8 Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, – размишлявайте (logizomai) върху тези неща!

ЩЕ ДАВАМЕ ЛИ ПЛОД – ДА ИЛИ НЕ? ТОВА ЗАВИСИ ОТ НАС!

Щом сме се задържали поне известно време в църква, значи най-вероятно сме един от последните два вида почви – неоплевената и плодородната. До голяма степен те си приличат. Единствената разлика между тях са плевелите. Неоплевена, плодоносната почва може да се превърне в безплодна. А ако се оплеви, буренясалата почва със сигурност ще произведе изобилен плод.

БОРБАТА С ПЛЕВЕЛИТЕ

ПЛЕВЕЛИ ЗАЩИТА
СВЕТСКИТЕ ГРИЖИ УПОВАНИЕ В БОГА
ПРИМАМКАТА НА БОГАТСТВОТО ДОВОЛСТВО В БОГА
ЖИТЕЙСКИТЕ УДОВОЛСТВИЯ ПОСВЕЩЕНИЕ НА БОГА

Плевелите са известни – “житейските грижи”, “примамката на богатството”, и “желанието за други работи”. Нека да не ги допускаме в живота си! Решението е ясно – да се борим с тях, като им се противопоставим. На житейските грижи да отвърнем с едно все по-силно упование в Бога. На примамката на богатството – с едно все по-дълбоко доволство в Него. А на желанието за други работи – с все по-голямо посвещение и по-постоянно общение с нашия Небесен Отец! Така със сигурност ще даваме изобилен плод. А не е ли това за което сме избрани и определени (Йоан 15:16):

16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен!

Нека Бог да ни благослови и да ни помогне да го направим! Амин!