ЧЕРВЕНОТО ВЪЖЕ

Исус Навин 2:1-21; 6:17,20-23,25

Тази глава спокойно може да послужи за сценарий на духовен шпионски трилър. В нея става дума за шпиони, държавна измяна, уговорки, преследване, и разбира се в центъра на всичко стои една жена със съмнителен морал, която обаче става героиня на вярата. Интересно и от богословска гледна точка, нали?

ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ

1 Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон.
И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

Библията е честна книга. Тя заявява фактите открито – такива, каквито са. И тук „професията” на Раав не е спестена. Тя е наречена „блудница” – проститутка, жена, която продава тялото си за пари. Йосиф Флавий са се опитал да прикрие този тъжен факт, наричайки я не „блудница”, а „ханджийка”, „собственица на страноприемница” (Antiq. V, 8 [i.2]). И това, вероятно е истина, но си остава и фактът, че Раав е била жена с покварен морал. Тъй като Раав е имала възможност да приема гости, съвсем естествено  било съгледвачите на Исус Навин да отидат именно при нея. Ерихон бил малък град и страноприемницата на Раав вероятно е била единственото място, където можело да се преспи. Разбира се, еврейските шпиони не се интересували от намирането на блудници, а от Обещаната земя. Те са знаели, че именно покварата на народите живеещи в Палестина по онова време, е била причината Бог да ги унищожи и да вземе земята им. Никой не би бил подозрителен от това, че някакви мъже влизат и излизат от Раавовото заведение. А и няма по-добро място за събиране на информация от един хан. Освен това къщата й позволявала лесен начин за бягство, тъй като се намирал на градската стена (ст.15).

Според равинската традиция Раав е била една от четирите най-красиви жени на света. Нейното име – „Раав” – означава широко, пространно, празно място – „широта”, „простор”. Въпреки физическата си красота, Раав беше грешница, вътрешно беше празна. Известният философ и математик Блез Паскал е казал: „В сърцето на всеки човек има вакуум с формата на Бог, която само Той може да запълни.”.

Историята за спасението на Раав, като историята за всяко друго спасение е история за Божията благодат. Раав беше проститутка, но въпреки това именно нея Бог беше избрал да спаси от целия град. Може би, ние бихме избрали някой друг, някой „по-достоен”. Но, не и Бог – Той избира слабите, немощните и нищожните неща в този свят, за да покаже славата си чрез тях. Анлийският проповедник Чарлз Спърджън веднъж написал следното: „Толкова се радвам, че Бог ме е избрал преди създанието на света защото Той никога не би ме избрал, след като съм се родил”. Не че Бог не е знаел какви ще станем, след като се родим, но това, което подчертава Чарлз Спърджън, е че от момента в който се родим, ние започваме да грешим и поради това не сме достойни за спасение. Но, слава на Бога за Неговата благодат и милост. Божията благодат винаги ни обгръща точно там, където сме и в каквото състояние ни намери. Бог не ни казва първо да си оправим живота, и после да дойдем при Него. Той не ни казва: „Престани да грешиш и тогава ще дойда да те спася.” Не. Той нахлува в нашите грешни животи и ги променя отвътре. Божията благодат не е за „праведните”, а за онези, които се нуждаят от нея – за онези, които са готови да се признаят за грешници. Себеправедните няма да я получат. По този повод Исус каза притчата за фарисея и бирника (Лука 18:9-14)

9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: 10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Бог не отдава значение на обществените различия. За него няма безнадеждни или невъзможни случай. Той е Бог, който „оправдава нечестивия”. В Римляни 4:4-5 четем:

4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

ДЕЛА НА ВЯРА

Чувайки, че в града имало еврейски шпиони, ерихонският цар незабавно организира контра разузнаване и заповяда те да бъдат заловени. През това време, обаче Раав успява да разбере кои са нейните гости и успява да ги скрие на къщния покрив.

2 Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

3 И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

4 Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха; 5 и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

Раав не желаеше дома й да бъде претърсен, затова създаде впечатлението, че ако побързат, хората на Ерихонския цар ще настигнат шпионите. Само че, тя ги беше изпратила по грешна следа.

6 Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив. 7 И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.

Един открит покрив би бил най-неподходящото място за скривалище, тъй като дори от разстояние би се виждало какво става там. Но, къщата на Раав била по-различна. Тя била построена на двойната градска стена и явно нейния „покрив” е бил по-висок от покривите на другите къщи, така че никое любопитно око не можело да види какво става там. Ленът е растение от рода на тръстиките, достигащо до един метър височина с бледо-сини цветове. Употребява се за направа на плат. Когато узрее, цялото ленено растение се изтръгва и се поставя във вода, за да се отдели ликото – което е дървесинно нишковидно вещество под кората на младото растение – от стъблото. След това ликото се поставяло на къщния покрив, за да се изсуши и се предяло на ленено сукно.

Заради приемането на еврейските шпиони и оказването на нужното им съдействие с риск за живота си Раав беше цитирана от авторът на посланието към Евреите като една от героините на вярата (Евреи 11:31):

31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

Ап. Яков също препоръчва Раав като пример за жива вяра (Яков 2:24-25):

24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра. 25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

БЕЛИ ЛЪЖИ?

Сега, тук не можем да не спрем и на въпроса за лъжата. Излъга ли Раав пратениците на Ерихонския цар? Не излиза ли тогава, че Раав се е оправдала чрез лъжа? Трябва да вземем в предвид обстоятелствата. Това се случи по време на война. А измамата е особено важна стратегия във военно време. Разузнаването и шпионажа биха били невъзможни без нея. Когато Раав скри шпионите всъщност тя премина на страната на Израил и застана срещу собствения си народ. В своята същност, от гледна точка на ерихонците това беше една „държавна измяна”. Но, една добра „държавна измяна”, понеже това беше измяна на Божиите врагове и преминаването на страната на Божия народ. Трябва да имаме в предвид също така, че еврейското разбиране за истината, е че тя е не само придържане към фактите, но и вярност. Раав предпочете да бъде вярна на Бога вместо на народа си и този неин избор беше правилен.

Има още един подобен случай в Библията и това са еврейските баби, които не изпълняваха заръката на Фараона да убиват мъжките еврейски бебета. И в Изход 1:15-21 ни се казва:

15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата за раждане.}*, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?

19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. 21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

Бабите бяха благословени, понеже излъгаха фараона?!? Значи ли това, че не е проблем да излъжем? А означава ли, че никога не трябва да лъжем?

Ако сравним двата случая – този на Раав и този на бабите, можем да си извлечем извода кога и при какви обстоятелства лъжата е позволена.

Първо, и в двата случая ситуацията беше на живот или смърт.

Второ, и в двата случая онези, които лъжеха го правеха за да защитят не собствения си живот, а този на други хора.

Трето, чрез изказването на тези лъжи и бабите и Раав се поставяха в по-голяма опасност отколкото, ако бяха казали истината. С други думи изричането на тези лъжи не ги облагодетелстваше лично по никакъв начин. Напротив, чрез него те спасяваха нечий живот.

Специално за Раав можем да кажем, че според древния вавилонски закон на Хамураби ако някой престъпник или закононарушител дойде в къщата на проститутка или ханджийка и тя не го предаде на властите, тя трябва да бъде осъдена на смърт. Така че, излъгвайки пратениците на Ерихонския цар Раав рискува живота си.

Ако можем да заключим нещо от всичко това, то е, че ако запазването на нечий живот изисква лъжа и ние сме готови да рискуваме собствения си живот, за да защитим живота на другия, то в такъв случай лъжата е оправдана от Бога. Може би един добър съвременен пример за това са онези, които са лъгали, за да скрият евреи когато нацистите са ги търсели за да ги изпратят в концлагери и да ги убият през Втората Световна война. Правейки това тези техни приятели са поставяли живота си в по-голяма опасност, отколкото, ако биха казала истината.

Така че, ако последната лъжа, която си изрекъл не е била при такива обстоятелства или поради някоя от тези причини, то ти си съгрешил и тази лъжа е била грях, за който трябва да се покаеш. В Псалом 25:3 се казва:

3 Наистина, никой, който чака Тебе,
няма да се посрами;
Ония ще се посрамят, които,
без причина, постъпват коварно.

ВЯРА В ЖИВИЯ БОГ

8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив 9 и рече на мъжете:

По-голямата част от историята всъщност се върти около разговорът между Раав и еврейските шпиони, и това показва, че именно този разговор е от особен интерес за автора в тази глава. Представяте ли си картината? Мъжете може би продължават да си лежат скрити под ленените снопи, и отдалеч изглежда като че ли Раав си говори сама на покрива на къщата си. Може би тя дори шепне, за да не се разбере, че говори с някого. Забележително е колко много знае Раав за историята на Божия народ и за Божиите планове за бъдещето на Израил. Интересно е също така и това, че тя говори така, като че ли завладяването на Обещаната земя вече е факт. Това показва виждане в перспектива, или с други думи – вяра.

Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас; 10 понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.}* Иордан, – на Сиона и на Ога, които изтребихте. 11 Като чухме, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

Думите „Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу” са забележителни изречени от една езичница и са доказателство за нейното обръщение във вярата в Израилевия Бог. Всички в Ерихон бяха чули за Израилевия Бог и за Неговите дела, но независимо от това, те не се покаяха за делата си. Само Раав прие израилевите съгледвачи и техния Бог. Само тя изповяда, че Бог е единственият истински Бог – върховен и всемогъщ.

И днес има хора, които не отричат, че „има някаква сила”. Но, една такава пасивна вяра е недостатъчна. Както се казва в Яков 2:19: „и бесовете вярват и треперят”. Ап. Яков нарича една такава вяра „мъртва”. Но, вярата на Раав не беше такава. Тя беше жива спасителна вяра – вяра, подплатена с дела.

СПАСЕНИЕ ЗА ЦЕЛИЯ ДОМ

Раав не искаше да се спаси сама. Тя се застъпи не само за себе си, но и за дома си. В това тя е един чудесен пример за нас – и ние да се молим за семействата и роднините си – и те да бъдат спасени. Защото Христовата кръв се проля не само за нас, но и за целите ни семейства. Както се казва в Деяния 11:14: „… ще се спасиш ти и целия ти дом”.

12 И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение, 13 че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

Забележете, тук Раав сключва договор със съгледвачите – договор, който е запечатан с клетва, и който тя иска „знак за уверение” – „знак за уверение” в който, както ще видим след малко, се превръща червеното въже. В това споразумение Раав изисква реципрочна грижа – както тя се е погрижила за еврейските шпиони, като не ги е предала на царските офицери, така й те в замяна да осигурят сигурността й – на нея и на семейството й.

14 Мъжете й рекоха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете тая наша работа; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

Забележете, членовете на семейството на Раав трябваше да демонстрират вярата си, като и те дойдат в дома й по време на битката и като запазят тайната за шпионите и тяхната уговорка с Раав. Така те биха показали, че вярата на Раав е и тяхна вяра. Така и нашите роднини трябва да изповядат Христос и да подражават вярата ни. Ако ще бъдат спасени, то няма да е само защото са ни роднини, а защото и те са приели същото спасително учение и са направили същата спасителна изповед.

15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше. 16 И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.

Раав изпрати еврейските шпиони в точно обратна посока на тази в която изпрати преследвачите им.

СИЛАТА НА КРЪВТА

17 И мъжете й рекоха: Ето как ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем: 18 ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи. 19 Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

Изразът „кръвта му ще бъде на главата му” означава, че онзи, който наруши нареждането да стои в къщата на Раав, ще бъде си понесе вината и отговорността за собствената си смърт.

20 Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.

Тук  виждаме, че шпионите поставиха на Раав три условия: първо, червеното въже трябваше да стои вързано на прозореца на къщата й; второ, целият й род трябваше да остане в къщата й; и трето, заветът между Раав и шпионите трябваше да остане засекретен (запазен в тайна). Изпълнението на тези условия щеше да бъде практичния начин по който Раав и семейството й щяха да демонстрират вярата си.

Ако ние нарушим завета си с Бога, то затова че се само-осъждаме на вечна погибел, вината си е наша, а не на Бога. По този повод авторът на Посланието към Евреите пише (Евреи 10:26-31):

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. 28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: “На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние”; и пак: “Господ ще съди людете Си”. 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

21 А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.

Връзването на червеното въже е акт на вяра от страна на Раав. Въпреки, че не е изрично споменато в новия завет, ние можем да направим паралел или аналогия между червеното въже и кръвта на Исус. Въжето е символ на връзка, на любов. В Осия 11:4 пророкът говори за „човешки въжета” – за „връзки на любов”. Червената прежда в Библията пък е символ на кръвта на Исус. Всички вярващи са защитени и обезопасени от изливането на Божия гняв чрез нея. Така че, нашия завет с Бога е основан на Неговата любов и подпечатан с Неговата кръв. Освен това приликата с пасхата тук е поразителна: сравнете попръсканите с кръв прагове с червеното въже и изискването никой от семейството да не напуска къщата – и в двата случая вярата беше изразена чрез покорство и подчинение на Божиите инструкции.

Както тогава ерихонците виждаха червеното въже, но не разбираха неговото значение, така и днес хората от този свят всеки ден виждат кръста, но не могат да схванат значението му. Ако можеха, то сигурно щяха да ни изгонят от църквата, само и само да заемат нашето място!

Кръвта на Исус има очистителна сила, която измива всеки грях (1 Йоаново 1:7-9).

7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях. 8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. 9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.

22 И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

Покорството на шпионите на инструкциите на Раав показва степента до която те й се доверяваха.

23 Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що им се бе случило. 24 И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.

ПРА-ПРА БАБА НА ХРИСТОС

По-късно виждаме, че двамата шпиони и Израил изпълниха обещанието си към Раав. В Исус Навин 6:17, 20-23, 25 четем за специалната заповед на Исус Навин и това какво се случи при падането на Ерихонската стена.

17 И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.

20 И тъй, людете извикаха и свещениците свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града. 21 И обрекоха на изтребление с острото на ножа всичките в града, мъже и жени, млади и стари, и говеда, овци и осли. 22 Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха съгледали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете от там жената и всичко каквото има, според както й се заклехте.

Явно тази част от стената върху която беше построена къщата на Раав по чуден начин се беше запазила!

23 И тъй, като влязоха младежите, шпионите, изведоха Раав, баща й, майка й, братята й и всичко що имаше; изведоха и всичките й роднини, и туриха ги вън от Израилевия стан.

Раав и семейството й бяха оставени извън стана с цел да бъдат извършени нужните ритуали за очистване. Израилевият стан беше свят и нищо нечисто не биваше да влиза в него. След изтичането на определеното време и извършването на определените ритуали Раав и семейството й бяха приети в обществото.

25 А блудницата Раав и бащиното й семейство, и всичко що имаше тя, Исус остави живи и тя живее всред Израиля до днес, защото скри пратениците, които Исус проводи да съгледат Ерихон.

Защо отделяме толкова време да говорим за Раав? Отговорът е в „останалата част от историята” – история, която включва имена като тези на цар Давид и Исус Христос (Матей 1:1,5). Рут стана част от родословието на Месията, на нашия Спасител – превилегия, на която всяка еврейска жена би завидяла. След падането на Ерихон, животът на Раав са промени. Тя никога повече не се върна към предишното си занимание. Изостави порочния си живот веднъж завинаги. Омъжи се за израилтянина Салмон, роди дете и стана почитана домакиня. Виждайки мъдростта и съчувствителността на сина й Вооз, който се ожени за Рут и стана дядо на Давид, ние можем да оценим колко добре се е справила Раав като майка и съпруга.