ХРИСТИЯНИН БЕЗ ПАСТИР

/от сърце на сърце/

Има хора, които са новородени, ходят на църква, която има своя ръководител, слушат думите на проповедника, и въпреки това те нямат пастир. Съзнателно или несъзнателно те не приемат човека зад амвона за свой пастир. Всъщност те не приемат никой за такъв. Рано или късно обаче това може да доведе до големи поражения в техния духовен живот и дори в живота на църквата. Такива хора могат да изгубят спасението си и дори да се превърнат в богопротивници.

Аз бих искал ти, който четеш тези редове да изпиташ сърцето си и да видиш дали имаш своя пастир. Ако да – добре. Но, ако не – то приеми този, когото Бог ти е поставил за такъв!

Ако го приемеш лично за себе си, това послание може да спаси живота ти. Опасностите са много. Дяволът като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Не спира да крои своите планове. И неговото “последно изобретение” се казва “християнин без пастир” или съкратено ХБП. Той иска да те направи такъв. Не му позволявай!

КАКЪВ Е ХРИСТИЯНИНА БЕЗ ПАСТИР?

Християнин без пастир – това е един абсурд. И все пак той съществува. Какво представлява ХБП?

  1. ХБП е горд. Дори да не го осъзнава, той е такъв. Не приема някой, било то дори и божий помазаник да му дава “тон в живота”. Не мисли, че има нужда от пастир. Всъщност той желае неговата църква да си има пастир. Иска всичко “да си бъде наред”. Нали някой трябва да води службите и да проповядва… ХБП обаче, не застава под духовната власт на пастира. Не осъзнава, че авторитетът на пастира не само изисква покорство, но също така означава осигуряване на духовна храна, защита от духовни опасности, водителство, и даване на възможност за служение. Ако даден християнин не приема човека, когото Бог е поставил за водач на неговата църква за свой пастир, основната причина за това е в неговата гордост.
  2. ХБП има свое собствено виждане за нещата. Той е пълен с предрасъдъци и се съпротивлява на всеки опит за промяна. А църква, в която хората /и особено лидерите/ не приемат основното виждане на пастира си, несъмнено стига да разцепление. Дори да не е явно, то е назряло и стои във въздуха като дамоклев меч, готов да се стовари върху църквата.
  3. ХБП не се храни пълноценно. Той не го осъзнава и не си го признава, но всъщност е едно агне, което има нужда от паша. Овцете следват овчаря си, защото той ги води на зелени пасбища и при бистри води. ХБП върви след пастира заедно с другите овце. Той иска да бъде част от стадото. За разлика от тях обаче, той отказва да се храни – отказва “да пасе и да пие”. Духовно болен е. Той или ще проспи проповедта, или ще я отхвърли – ще каже, че пастирът не трябва да проповядва това, което проповядва, а нещо друго, и то не по този начин по който го прави, а по съвсем друг. Или пък докато слуша, ще си каже, “Точно така, дано брат Х или сестра У да са чули тези думи, та да започнат да се държат с мен така, както подобава…”. Т.е., той приема словото така, като че ли то е отправено към някой друг, а не към самия него. Така ХБП духовно не се храни пълноценно и започва да позволява на дявола /както казва една сестра/ “да се гаври” с него и да го използва. Някои ХБП си позволяват дори да не ходят редовно на църква, а само от време на време – като на кино – за да се видят с познатите си и “да научат нещо ново”.
  4. ХБП развива в себе си едно критикарско отношение както към пастира си, така и към другите братя и сестри. Той вечно е недоволен от нещо. Не може да му се угоди. Все не харесва нещо в църквата – или хвалението, или молитвата, или словото, или жената на пастира…
  5. ХБП желае да се налага – голям инат е – иска винаги да става на неговата и ако не стане, започва по свой начин да протестира. Желае да упражнява духовен контрол без да е духовно зрял, компетентен, или упълномощен да го направи.
  6. ХБП няма истинско духовно служение в църквата. Човек не може да служи в дадена църква без да застане под авторитета на нейния пастир. А ако е ХБП няма къде да застане, защото всъщност няма пастир.
  7. ХБП не е отворен за промяна. Няма намерение да се покайва. Закоравен е, и това е най-страшното.

КАКВИ СА ОПАСНОСТИТЕ ЗА ХРИСТИЯНИНА БЕЗ ПАСТИР?

ХБП е уязвим отвсякъде. За него има опасност:

  1. Да допусне в себе си огорчение /едно трайно недоволство/, което да доведе след себе си ярост, гняв, викане, хулене и злоба – все “дела на плътта” от които Словото ни предупреждава да се отричаме.
  2. Да престане да ходи на църква, да бъде асимилиран от света, да заживее в постоянен грях, и накрая да загуби спасението си.
  3. Да предизвика разцепление като настрои други свои братя и сестри срещу пастира и тези, които го подкрепят.
  4. Да допусне да бъде заблуден и да стане носител на лъжливо учение /Свидетели на Йехова, Стефан Главчев и др./ Тогава той се опитва да завлече и други след себе си, и ако те също са ХБП е много вероятно да го последват. Ако обаче, не са ХБП, а ХСП – християни с пастир, те ще споделят с него опитностите си, срещите си с лъжебратя, въпросите, които имат, книгите, които им се предлагат и ще бъдат предупредени от него и запазени.
  5. Да се превърне в бунтар и клюкар – от ХБП /християнин без пастир/ да се превърне в ХПП /християнин противник на пастира/ т.е., по-зле и от невярващ…
  6. Ако лидерите в една църква са, или се превърнат в ХБП, реална е опасността тази църква да остане без пастир. А църква без пастир е като сватба без булка! /Както и пастир без църква е като генерал без армия./

Между пастирът и хората в църквата, а и особено между него и лидерите в нея съществува един известен “кредит на доверие”. Този “кредит на доверие” дава на пастира мандат или пълномощие да им служи. Когато обаче той по една или друга причина се изчерпи, тогава се получава една реакция на отхвърляне от страна на събранието спрямо пастира и за него става невъзможно той да служи в тази църква. Тогава и за него служението там става безмислено, защото той е изгубил вярата си, че те някога ще се променят. Затова я напуска… Така че, опасностите, които се появяват в резултат на това, че даден християнин е станал ХБП са много, реални и сериозни. Последствията до които те най-често водят са необратими! Затова, нека в никакъв случай да не допускаме да бъдем такива!

КАК ЕДИН ХРИСТИЯНИН БЕЗ ПАСТИР ДА ПРЕСТАНЕ ДА БЪДЕ ТАКЪВ?

Възможно ли е един ХБП да се осъзнае и да се превърне в ХСП /християнин с пастир/, т.е. в нормален християнин? Мисля, че да. Въпреки, че е много трудно, защото ХБП по принцип не са отворени за промяна. Но за Бога няма невъзможно нещо!

Какво е нужно за да се случи една такава трансформация или промяна – две неща – покаяние и обновяване на ума.

ПОКАЯНИЕ

Ако иска да оцелее духовно, а и да бъде ползотворен и за хората около него, един ХБП, трябва да се покае. На първо място, това означава той да се осъзнае – да изпита сърцето си и да види дали е ХБП или не? Това е много лесно да се разбере. Стига човек да си отговори на следните въпроси:

  • Уважавам ли пастира на църквата, която посещавам?
  • Смятам ли, че той наистина е призван и поставен от Бога на този отговорен пост?
  • Мисля ли, че той има водителството на Св. Дух и знае какво върши?
  • Говори ли ми Бог чрез неговите проповеди?
  • Моля ли се редовно за него?
  • Покорявам ли му се дори тогава, когато според мен той не е прав?
  • Съветвам ли се с него?
  • Когато съм болен, търся ли го, за да ме помаже с масло и да се моли за мен?
  • Приемам ли неговото виждане за църквата и работя ли за неговото осъществяване?
  • Давам ли си десятъка в църква? /Даването на десятък не е определящо, но е показателно./ 

Ако отговорите на тези въпроси са отрицателни, то ти определено имаш нужда от покаяние!

На второ място, след като даден човек е осъзнал, че е ХБП, той трябва да изповяда своето неправилно отношение пред Бога и да си поиска прошка:

  • Първо от Бога – за гордостта си; за коравосърдечието си; за отхвърлянето на Словото Му; за това, че не изпълнява служението си; за това че до този момент не е допускал Божието действие в самия него.
  • Второ – от пастира на църквата – за критикарското си отношение към него; за неуважението и обидата с която го е оскърбил.

ОБНОВЯВАНЕ НА УМА

ХБП, който се е осъзнал и иска да се превърне в ХСП, трябва да обнови начина си на мислене според Библейското учение по този въпрос:

  1. Трябва да осъзнае, че пастирът е в църквата за негова полза/не материална, а духовна!/. Той е там за:
    • да го научи на библейските истини, които са ключ към истинското щастие;
    • да го съветва как да постъпи, когато не знае какво да прави – да му дава насока и съвет;
    • да го насочи към служението за което Бог го е призвал;
    • да го пази от “вълци в овчи кожи” и от лукави работници, които се преправят на служители на правдата, т.е. от заблуждения;
    • да се помоли за него и да го помаже с масло когато е болен;
    • да го венчае, ако е решил да се жени и дори да го погребе, ако премине при Господа…
  2. Трябва да промени отношението си към проповедите. Не да ги проспива, или да ги проблява, а докато слуша, непрекъснато да си задава въпроса: “Какво иска да каже Бог лично на мен? На какво иска да ме научи? Какво иска да промени в мен?” Да си носи Библията, да проследява стиховете и дори да си записва, ако е необходимо… Човек трябва да очаква Бог да му говори чрез неговия пастир. Това е един от най-нормалните начини за получаване на Божието водителство!
  3. Трябва да установи контакт с пастира си. Да го покани да го посети; да го пита за различни неща след службата или в приемните му дни; да се отзовава когато пастирът има нужда от хора, за да се свърши някаква работа. Най-добрият контакт се установява в съвместното служение. Превръщайки се от ХБП в ХСП, човек трябва
    • Да стане член на църквата, ако все още не го е направил;
    • Да поеме отговорност, като стане част от някое от нейните служения.
  4. Трябва да промени отношението си към пастира си. Да не мисли, че той е в църквата случайно, или само по някакво странно стечение на обстоятелствата. Да осъзнае, че пастирът е Божий служител, Божий човек, Божий настойник, на когото Бог е поверил стадото си и отговорността за запазването на чистотата на евангелското учение. Да има уважение и респект, ако не към друго, то поне към призванието с което Бог е поставил този човек в служение!

БЪДИ НОРМАЛЕН ХРИСТИЯНИН!

Вярвам, че това послание е от Св. Дух и произлиза от Божието сърце. Бог иска да ни предупреди за намеренията на Сатана. За неговия конкретен план да превръща нормалните вярващи в християни без пастир и по този начин да ги откъсва от местната църква и да ги превръща в отстъпници.

Нека не пренебрегваме Божието предупреждение! Нека се смирим и изпитаме сърцата си.

Да сгрешиш и дори да станеш плячка на дявола не е срамно. Срамно е да продължаваш да грешиш, да останеш в плен на Сатана и да продължаваш да му позволяваш да работи в теб.

Днес е деня, в който да се осъзнаеш. Вече знаеш какво представлява ХБП. Знаеш и колко сериозни са духовните опасности за него. Изпитай себе си. Ако се намериш такъв – не се отчайвай, има изход за теб, има избавление!

Покай се! Поискай си прошка от Бога и от пастира си, и още днес започни да обновяваш ума си! Не бъди ХБП, а ХСП! Бъди нормален християнин!