ХВАЛЕНИЕТО НА ИЗКУПЕНИТЕ

Псалом 107:1-43

1 Славете Господа, защото е благ,
Защото Неговата милост трае до века.
2 Така нека говорят изкупените от Господа,
Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Като ги събра от страните,
От изток и от запад, от север и от юг.

Този псалом пресъздава една благодарствена служба, която прославя Бога за Неговата благост и вечната Му милост (ст.1). Забележете, че в ст. 3 се казва, че Господ е събрал „изкупените от Господа” (ст.2) „от изток и от запад, от север и от юг”. Тези думи карат мнозина изследователи на Псалмите да мислят, че този псалом се е използвал в някакъв вид благодарствена служба във Втория храм – във времето след завръщането на Израил от Вавилонския плен. Може би знаете от историята на Израил, че след царуването на цар Соломон през 933 г.пр. Хр. Израил се разделя на две – на северно и южно царство. Двеста години по-късно, през 722 г. пр. Хр. северното царство бива разпръснато и напълно асимилирано от асирийската империя. Сто и петдесет години по-късно, през 586 г. пр. Хр. вавилонците, които били на власт по онова време завеждат Юда и останалите племена в плен. И въпреки, че повечето от тях никога повече не се завърнали, около петдесет години по-късно, през 536 г. пр. Хр. под ръководството на Зоровавел една група от около 50000 души се завръща в земите на Юда. Двадесет години по-късно, през 516 година по време на служението на пророците Агей и Захария Вторият храм бил завършен. И така, пеейки този псалом израилтяните са се радвали и са празнували това, че Бог ги е събрал от изгнанието им и ги е завърнал от плена им в Обещаната земя, в тяхната родина.

В централната част на псалома авторът му кани „изкупените от Господа” да дадат своите свидетелства за Божията свръхестествена намеса в четири различни ситуации. Това ни дава възможност в нашето разглеждане да разделим псалома на четири песни или куплети. Общото при четирите групи хора, описани в тези четири песни е, че изпаднали в своето бедствие те се молят – извикват към Господа и в отговор на тяхната молитва Бог ги избавя от „утесненията” и проблемите им. В стихове 6,13,19 и 28 едни и същи думи се повтарят като припев и явно са особено важни за разбирането на псалома. Те ни показват кой е ключът за промяната в състоянието на страдащите, а именно – тяхната молитва към Бога.

„Тогава викат към Господа в бедствието си;
И Той ги избавя от утесненията им.”

Четири пъти като припев се повтаря и причината поради която Бог отговаря на молитвите на страдащите – за да Го славят онези, които са изкупени от Него (ст.8,15,21,31).

„Да славословят Господа за Неговата благост,
И за чудесните Му дела към човешките чада;”

Тази причина за Божията намеса в живота ни е в хармония с това, което ап. Павел казва в своята молитва за ефесяните (Ефесяни 1:6,12,14). Там апостолът изтъква, че ако Бог прави нещо, то то е „за похвала на Неговата Слава” и „за похвала на славната си благодат”. Така че, смело можем да си направим извода, че крайната цел на Божието изкупително дело е Неговата Собствена прослава.

ПЕСЕНТА НА ИЗГУБЕНИТЕ (ст.4-9)

Първата от четирите песни в този псалом е песента на изгубените. Това са неспокойните, търсещи хора. Първо, те вървят на посоки и не стигат до никъде (ст.4).

4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път,
Без да намират населен град.

Второ, поради лутането си напосоки, те остават без храна и вода и буквално са заплашени от гладна смърт (ст.5).

5 Гладни и жадни,
Душата им примираше в тях.

Ние не можем да си представим какво е да буквално да умираш от глад, просто не можем да го разберем, защото не сме го изпитали. Но дори днес в света има хиляди хора, по-голямата част от които са деца които ежедневно умират от глад. Според една наистина зловеща статистика на всеки 2,43 секунди едно човешко същество на нашата планета умира от глад. Само през тази година от глад са починали повече от 9 милиона души. (http://www.starvation.net/)

Тогава, в това отчайващо състояние те извикват към Бога и Той отговаря и на двете им нужди – първо, насочва нозете им в правия път, който да ги заведе на сигурно място (ст.6-7), и второ утолява жаждата им и задоволява глада им (ст.9).

6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
И Той ги избави от утесненията им,
7 И заведе ги през прав път,
За да отидат в населен град
8 Да славословят Господа за Неговата благост,
И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Защото насища жадна душа,
И гладна душа изпълня с блага.

Тази история за изгубените и Божията намеса в живота им ми напомня за Агар. В Битие 21:14-19 четем какво се случи с нея когато Сара накара Авраам да я изпъди от дома си заедно със сина й Исмаил:

14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ. 19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

Като че ли стихове 4-9 са написани именно за този случай. Агар и Исмаил се скитат из пустинята и те се изгубват. Водата им свършва и те гладни и жадни се подготвят да срещнат смъртта. Те заплакват. И Бог чува плача им от небето и им отговаря. И не само им отговаря, но и отваря очите им за да видят воден кладенец, който утолява жаждата им.

9 Защото насища жадна душа,
И гладна душа изпълня с блага.

Така че, какво могат да правят онези, които са изгубени? Какво могат да правят онези, които умират от глад? Какво можем да правим ние, ако не дай си Боже дойдем до състояние на гладна смърт? Ние не можем да произведем храна от въздуха. Тогава какво можем да правим? Можем да се молим! Можем да направим това, което изгубените направиха – „те извикаха към Господа в бедствието си” (ст.6). „И Той ги избави от утесненията им” (ст.6)

7 И заведе ги през прав път,
За да отидат в населен град

„И заведе ги през прав път” – това е същата терминология като в Исая 40:3.

3 Глас на един който вика:
Пригответе в пустинята пътя за Господа,
Направете в безводното място
прав друм (път) за нашия Бог.

Какво могат да правят изгубените? Какво могат да правят гладуващите? Могат да се молят. А какво можем да правим ние? Можем да се молим.

От една страна на нас ни е трудно да се поставим на мястото на гладуващите и изгубените, но от друга страна, ако говорим за духовен глад и духовна заблуда, ние всички бяхме се отклонили от пътя и умирахме в греха си. Но, Бог в своята милост ни прати Исус, хлябът, който слиза от небето и от който, ако яде някой ще живее вечно (Йоан 6:31-35, 50-51), и ни насочи по път, който води към спасение (Йоан 14:6).

„Населеният град” за който се говори в ст.7 ни напомня за небесния град, който Бог ни е приготвил. В Евреи 11:10,13-16 се казва, че самият Авраам и патриарсите очакваха този град и се стремяха към него:

9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. 10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха от далеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. 14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; 15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. 16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

Не само Авраам, но и ние търсим небесния град. В Евреи 13:14 се казва:

14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.

ПЕСЕНТА НА ПОДТИСНАТИТЕ (ст.10-16)

След песента на изгубените можем да чуем песента на затворниците подтиснатите. Кои са те? Те са враждебно настроените, бунтарите в този живот. Трудно е да се разбере дали тук се има в предвид буквален затвор или се говори образно за „затвора на плена”. Но, така или иначе и за тези хора ключът за промяната на ситуацията им е молитвата. Забележителен е контрастът в тяхното състояние преди и след молитвата. Преди молитвата те са подтиснати (ст.10-а), оковани (ст.10-б) и подложени на робски, каторжен труд. Опитвайки се да вършат нещата със собствени сили, те са напълно изтощени и безпомощни – дотолкова, че не могат да се изправят от падането си.

10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка,
Вързани със скръб и с желязо,

Защо са „в тъмнина и в мрачна сянка”? Защо са вързани със скръб и вериги? Причината за тяхното робство е изложена съвсем ясно – бунтът им против Божието Слово и презирането от тяхна страна на Божият съвет. Народът на Израил отиде в затвора на робството поради неговото непокорство – поради неговия собствен грях и отхвърлянето на предупрежденията на Божиите пророци.

11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова,
И презряха съвета на Всевишния.
12 Затова смири сърцето им с труд;
Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

Интересно е да говориш с човек, който е в затвора. Аз лично не съм говорил с много, гледайки по филмите и разказите на други цинично казано, ако ги слушаш, те всички твърдят, че са невинни. Но, има и такива, които са просто сломени от попадането си в затвора и в там, в затвора се обръщат към Бога. И в крайна сметка, не е толкова важно дали сам си си го направил или не – така или иначе, ти си в една ужасна, отчайваща ситуация. Какво можеш да направиш? Какво могат да направят онези, които са попаднали в затвора? Какво могат да направят онези, които по един или друг начин са подтиснати? Могат да се молят. Какво можем ние да правим ако сме в една такава тежка и отчайваща ситуация? Можем да се молим.

13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
И Той ги избави от утесненията им;
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка,
И разкъса оковите им.

Въпреки, че са в робство, поради собственото си непокорство, и при подтиснатите повратния момент в ситуацията им е искрената, сърдечна, усърдна молитва към Господа. В отговор на тяхната молитва Бог „разкъсва оковите им” и ги освобождава от робството им. И отново целта на Божията намеса е същата – за да „славословят Господа за Неговата благост, и за чудесните Му дела към човешките чада”.

15 Да славословят Господа за Неговата благост,
И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Защото разби медните порти,
И железните лостове сломи.

Тази песен ми напомня фактът, че Бог чува молитвите, които принасяме в бедствията си. Когато сме в утеснение и викаме към Бога, Той чува вика ни (Псалом 65:2). В Изход 2:23-25 четем:

23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога. 24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраам, с Исаак, и с Якова. 25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.

Виждате ли, когато Израил изпадна в робство и в робството си извика към Господа, Бог „разбра положението им”. И Той не само „разбра положението им”, но Той също така им изпрати избавител Мойсей. Когато му се яви всред горящата къпина, Той му каза (Битие 3:7-8):

7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. 8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.

Какво можем да правим, когато сме изпаднали в обстоятелства и ситуация, които не можем да променим? Дори, и ако самите ние сме си виновни за това в което сме се забъркали? Можем да се молим!

ПЕСЕНТА НА БЕЗУМНИТЕ (ст.17-22)

Третата песен е песента на безумните. Безумните не са онези, които не могат да мислят, а онези, които не виждат нещата в перспектива и не мислят за последствията от постъпките си.

17 А пък безумните са в скръб
поради беззаконните си пътища
И поради неправдите си.

„Няма мир за нечестивите – казва Господ” (Исая 48:22). В резултат на греха си безумните се разболяват. И те не само боледуват, но изгубват апетит и отказват да продължат да се хранят. Те, но те не само просто боледуват, но и биват приковани към смъртно легло и са на път да изгубят живота си. Разболяват се до толкова, че изгубват съзнание и може би стигат дори до състояние на кома.

18 Душата им се гнуси от всяко ястие,
А те се приближават до портите на смъртта.

И те „се приближават до портите на смъртта” поради собствения си грях – „поради беззаконните си пътища и поради неправдите си”. Поради екстремизма на някои популярни проповедници много хора се боят да кажат дори и дума за връзката между нашите грехове и нашите болести. Страхуваме се от това, че хората ще опростят твърде много нещата и ще поставят знак за равенство между болестта и греха – ако някой боледува, те ще счетат, че това непременно се дължи на някакъв негов грях. Това разбира се не е така (Йоан 9:1-3).

1 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек. 2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? 3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

Ние не можем да поставим знак за равенство между болестта и греха. Въпреки това, обаче, Библията е съвсем ясна, че между грях и болест определено има връзка. В Матей 8:17 евангелистът цитира Исая 53:4, но тука той свързва понасянето на болестите ни не с кръста, а с изцелителното служение на Исус.

16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: “Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе”.

Така че, от една страна ние сме прави да твърдим, че изкуплението ни включва и нашето изцеление. От друга страна ние всички много добре знаем, че изцелението не е нещо автоматично. И от трета страна, само поради това че някои хора преувеличават като твърдят че изцелението е нещо автоматично, когато ние много добре знаем, че не е, това не трябва да ни кара да забравяме какво казва Библията по отношение на изцелението, а то е, че Бог продължава да върши чудеса и да изцелява и днес.

Трудно е да боледуваме. И най-често най-тежката част от боледуването е не физическата болка от симптомите на болестта, а емоционалната травма, която преживяваме дори само поради факта, че сме болни. Болестта ни откъсва от нормалния ни живот, от семейството ни, от приятелите ни и от работата ни. На нас са ни известни много случаи когато ние сме се молили за хора Бог да ги изцели и сме вярвали с цялото си сърце за тяхното изцеление, но те са умирали – често дори и твърде млади. Но нека да не забравяме и многото случаи, когато сме се молили на Бога за изцеление и спасение от смъртоносни и нелечими болести и Той е казвал: „Да!” и е вършил чудеса в живота ни и ни е изцелявал.

Има различни видове болести. Има такива, които просто ни постигат. Има и такива, които ние сами си навличаме с нашето непокорство. Но, какво можем да направим, когато се разболеем? Можем да се молим.

В своето бедствие, в своята болест и безумните като изгубените и подтиснатите „викат към Господа в бедствието си”. И отново молитвата променя нещата. Бог чува молитвата им и „изпраща словото Си, та ги изцелява”. След молитвата те са изцелени и свободни от капана на болестта в който са попаднали.

19 Тогава викат към Господа в бедствието си;
И Той ги избавя от утесненията им.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява,
И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Да славословят Господа за Неговата благост,
И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 И нека принасят жертви на хвала,
И радостно възвестяват делата Му.

Тази песен ми напомня на цар Езекия. В 4 Царе 20:1-6 четем Неговата знаменита история.

1 В това време Езекия се разболя до смърт; и пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ, нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. 2 Тогава царят обърна лицето си към стената та се помоли на Господ, казвайки: 3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко. 4 А преди да беше излязъл Исаия до средната част на града, Господното слово дойде към него и рече: 5 Върни се та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом. 6 Ще приложа на живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и тоя град от ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

ПЕСЕНТА НА ИЗПАДНАЛИТЕ В КРИЗА (ст.23)

И така, в този псалом имаме четири песни на изкупени хора (ст.2). До тук чухме песните на изгубените (гладуващите), подтиснатите (затворниците) и безумните (боледуващите), остава да чуем песента на мореплавателите (моряците). Те са представители на онези хора, които дръзват да се изправят срещу природните стихии и всякакви трудности, но навлизайки в непознатите територии на непознатото и „дълбоките води”, те изпадат в криза, която само Бог може да разреши.

23 Ония пък, които слизат на морето в кораби,
И вършат работи в големи води,
24 Те виждат делата на Господа,
И чудесата Му в дълбочините,
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър,
Който повдига морските вълни,
26 Те се издигат до небесата,
и пак се спущат до дълбочините;

Някои хора попадат в капана на океана. Океанът е нещо толкова безмерно и необятно. Той не може да бъде овладян или контролиран от човека. В тези стихове, както и в предходните ситуации виждаме пълната безпомощност на изпадналите в беда. Те „с люлеят и политат като пияни” и направо си умират от страх.

Душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни,
И целият им разсъдък ги напуща.

Може би нас никога не ни е застигал ураган в океана, но ние всички сме били в безнадеждни ситуации – в ситуации в които „целият ни разсъдък ни напуща”. Какво можем да направим в една такава ситуация? Какво можем да направим когато сме отчаяние и в опасност? Можем да се молим.

Какво правят в тази ситуация? Молят се, разбира се – „викат към Господа”. И Той разбира се ги извежда от тяхната безизходица.

28 Тогава викат към Господа в бедствието си;
И Той ги извежда от утесненията им;
29 Превръща бурята в тишина,
И вълните й утихват.

След Божията намеса изпадналите в криза са весели – празнуват и се радват поради мирът, който им донася Бог. Освен това те са щастливи от това, че с Божията помощ те достигат до целта си – тяхно „желано пристанище”.

30 Тогава те се веселят защото са утихнали;
Така Той ги завежда
на желаното от тях пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата благост,
И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете,
И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

Това ми напомня за моряците от историята за пророк Йона (Йона 1:1-17).

1 Господното слово дойде към Иона Аматиевия син и рече: 2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.

3 Но Иона стана да побегне в Тарсис от Господното присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и влезе в него за да отиде с тях в Тарсис от Господното присъствие.

4 Но Господ подигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът изглеждаше, че ще се разбие. 5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл и легнал във дъното на кораба, и спеше дълбоко. 6 Затова корабоначалникът се приближи при него и рече: Какво става с тебе, спящий? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.

7 После си рекоха един на друг: Елате, да хвърлим жребие та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Иона. 8 Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? и от где идеш? от коя си земя? и от кои си люде? 9 А той им рече: Аз съм евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата. 10 Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господното присъствие, понеже беше им казал.) 11 Тогава му рекоха: Що да ти сторим за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно). 12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.

13 Но пак, човеците гребяха силно за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. 14 Затова извикаха към Господа, казвайки: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал. 15 И тъй, взеха Иона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

16 Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.

17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Иона; и Иона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.

Бог е в контрол. Той контролира вятъра. Той контролира морето. Той контролира рибите в морето. Той е Този на когото трябва да се молим, когато сме изпаднали в безнадеждна ситуация.

БОЖИИТЕ НАЧИНИ (ст.33-43)

В останалата част от псалома намираме няколко примера, които демонстрират начините по които Бог върши нещата. Обобщенията, които можем да направим въз основа на тях са че, Божиите пътища са „неведоми” – най-разнообразни. Бог може да използва както кризите, така и благословенията, за да ни говори и да ни доведе до Себе си.

Първо, Бог използва противопоставянето (конфронтацията), за да ни доведе при Себе си (ст.33-34). К.С. Луис е казал: „Бог ни шепне в удоволствията, говори на съвестта ни, но, ни вика чрез болката. Болката е мегафонът с който Бог достига глухия свят”.

33 Той превръща реки в пустиня,
И водни извори в суша,
34 Плодородна земя в солена пустота,
Поради нечестието на жителите й.

Забележете, посоката в тези стихове от добро към лошо. От плодородие – към суша, от благословение към проклятие. И всичко това е поради греховете на хората.

Второ, Бог използва не само конфронтацията, но и благоденствието и чудесата за благослови онези, които са в нужда.

35 Превръща пустиня във водни езера,
И суха земя във водни извори;
36 И там заселва гладните,
За да си основават градове за живеене,
37 И сеят ниви и садят лозя,
И си добиват плодове и рожба.
38 Той ги и благославя,
тъй щото те много се умножават,
И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват
От угнетение, бедствие и тъга.

40 и 41 ст. са едно резюме на предните стихове. Бог смирява горделивите, и възвишава смирените, излива презрение върху богатите и избавя бедните от неволите им.

40 Той излива презрение върху князете,
И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 А немотният поставя на високо от неволя,
И му дава челяд като стадо.

Последният стих на псалома описва реакциите на хората на Божиите методи. Божиите дела са справедливи. Праведните се радват в тях. Неправедните от друга страна са смълчани – както фарисеите, които се опитваха да уловят Исус в думите Му, но просто не можеха. Устите им се затваряха и те нямаха какво да кажат.

42 Праведните виждат това и се радват;
А всяко беззаконие си затваря устата.

Никой не може да се оплаче от Бог. Бог е Бог на спасение, свобода, изцеление и мир! В Исус Христос ние сме спасени. Той ни примири с Бога. Той е Пътя, който води в Небесния град. В Исус Христос ние сме освободени от веригите на греха, плътта, Сатана и смъртта. „И с Неговите рани ние се изцелихме.” (Исая 53:5)!

Струва ми се, че описанието на служението на Исус е дадено в този Псалом. Той хранеше гладните, Той освобождаваше вързаните. Той прощаваше греховете на болните и ги изцеляваше. Усмири бурята. Това е една от причините поради които ние знаем, че Исус Христос е Бог. Нещата, които Бог върши в този псалом са същите, които Исус върши в Неговото служение.

43 Който е мъдър нека внимава на това;
И нека размишляват човеците
за Господните милости.

Задай си въпроса: „Как всичко, което чух тази сутрин се отнася лично за мен?” Приложи го за себе си и ще бъдеш блажен!

Всъщност този псалом не е плач или молитва. Той е благодарствен псалом. Тези ситуации които се възпяват в него са вече отминали. В тях изпадналите в бедствия са викали към Господа и Той е отговорил. И псалмопевецът казва:

1 Славете Господа, защото е благ,
Защото Неговата милост трае до века.

И това са само примери за нещата от които Бог ни освобождава и спасява. Ние може да не сме били буквално умиращи от глад. Може да не сме били буквално в затвора. Може никога да не сме били на смъртно легло. Може никога да не сме били по средата на океана по време на ураган. Но, ние всички знаем какво да сме в безнадеждна ситуация – такава, в която не можем да направим нищо, не можем да променим каквото и да било – абсолютно изтощени и безпомощни. Нищо! Освен, да се обърнем към Бога и да се помолим Той да ни помогне. Ние всички сме били в такова положение. И Той е отговарял! И ние сме Му благодарили. В Името на Исус Христос, нашия Господ, небесни наш Отче, ние ти благодарим! Амин.