УЧАСТВАЙ В ДЕЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО!

Филипяни 1:3-6

ПОВОДЪТ ЗА НАПИСВАНЕТО НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ

Партньорството между служителят на благовестието, било то пастор, мисионер, евангелизатор, учител, или пророк и местната църква е една от основните теми в Посланието към Филипяните. Ап. Павел пише това писмо за да изрази благодарността си към вярващите от църквата във Филипи за финансовите средства, които те са му изпратили. От Филипяни 2:25-30 разбираме, че куриерът, който му е донесъл на техния подарък, а при завръщането си е занесъл Павловото благодарствено писмо на филипяните е бил Епафродит.

25 Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите; 26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. 27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб. 28 Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит, 30 понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.

Ние не знаем точните обстоятелства около Епафродитовата болест, но знаем, че за да дойде и да служи на Павел, Епафродит се е разболял и е рискувал дори живота си. Това ни показва колко важно за него е било това той да бъде партньор в служението на Божият слуга Павел.

Във Филипяни 4:10-19 ап. Павел е още по-открит и прям. Забележете колко деликатен и тактичен е тук ап. Павел! От една страна той им благодари за подаръка. От друга гледа да не ги засегне с това, че те биха могли да се погрижат за него и по-рано. И от трета внимава да им благодари така, че неговата благодарност да не се изтълкува като просия за още. В същото време той ги насърчава като насочва погледа им към Исус.

10 Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти из ново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие. 11 Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. 13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява. 14 Но сторихте добре, като взехте участие в скръбта ми.

ТАЙНАТА НА ЗАДОВОЛСТВОТО

За нас е особено важно да знаем тайната на задоволството, понеже много често главната пречка за нашата подкрепа към Божиите служители е, че се боим, че ако ги подкрепим, ние ще изгубим възможността да живеем разкошния живот, който виждаме по телевизионните реклами. Но, чуйте какво казва ап. Павел в ст.11:

 

11 Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. 13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Тайната на задоволството не се крие в материалните притежания. Тя се крие в Христос и изобилния живот, който само Той може да ни даде. В една от нашите песни, която може би е била вдъхновена от тези стихове се казва:

Аз съм доволен, че тук нямам хижа
Не се надявам на злато, пари;
Там на небето за мен се приготвя
Дом от кристали и златни стени.
Не се страхувам, че нямам почивка
Че съм бедняк, сам, и съм без  пари;
Но аз съм пътник, нагоре пътувам;
Там мойта хижа във злато блести.

Доволството е особено важно в християнския живот. То не означава примирение с лишенията и недоимъка, а отношение на благодарност и безропотно посрещане на трудностите. Бог мрази роптанието. Той изведе израилтяните от Египет и ги хранеше с манна в пустинята, но те не бяха доволни от манната – искаха пъдпъдъци. Не сме ли и ние често като тях? Бог ни дава това, което е потребно за живота ни, но ние не сме доволни – искаме нещо повече – искаме „пъдпъдъци“. Но, трябва да помним, че поради лакомията си много от израилтяните погинаха! Ако не искаме да бъдем като тях, трябва да бъдем благодарни. Благодарността е противоотровата срещу роптанието.

12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. 13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява. 

БЕДНИ ХОРА, БОГАТИ С ЩЕДРОСТ

Филипяните са били особено скъпи за Павел, понеже те са били единствената църква, която системно е подпомагала служението му (Филипяни 4:15-17).

15 А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане; 16 защото и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми. 17 Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.

Забележете тези думи: „Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.“ За какъв плод става въпрос? Аз вярвам, че това е плодът от разпространяването на благовестието – плод от спасени души. А също и награда, която Филипяните ще получат в небето за тяхната вярност. Въпреки, че не са били богати с пари, филипяните са били богати с щедрост. Във 2 Коринтяни 8:1-5 ап. Павел се хвали с тях пред коринтяните:

1 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония, 2 че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им сиромашия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. 3 Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си, 4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване, дано да участвуват и те в служенето на светиите.

Забележете, че филипяните бяха щедри не само в даването си за мисиите и по-специално за ап. Павел. С голямо желание те участваха и в събирането на финансова помощ за техните бедни братя и сестри от Ерусалимската църква. Вярващите от Филипи са голям пример за нас, понеже те ни показват, че въпросът за даването е не само въпрос на имане, но въпрос на щедрост, въпрос на благодат. Тяхната „дълбока сиромашия“, крайната им бедност не беше за тях извинение да си запазят това, което можеха да дадат за себе си. Точно обратното, Апостол Павел свидетелства за тях, че чрез Божият благодат, те са дали „даже вън от силата си“, отвъд техните способности. Ето защо аз не се учудвам от това, че Бог наистина е изпълнил за тях Павловото благословение „Бог да снабди всяка тяхна нужда според Неговото богатство във слава“ (Филипяни 4:19).

ИСТИНСКИЯТ ХАРАКТЕР НА ДАВАНЕТО

Подкрепата за бедните църкви и подпомагането на служителите на благовестието не е просто даване на пари. То е духовна жертва, благоуханен принос угоден на Господа (Филипяни 4:18).

18 Но получих всичко, и имам изобилно; наситих се като получих от Епафродита изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога. 

Накрая ап. Павел ги благославя за техния жест. 

19 А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.

Много хора могат да ни казват, че ни обичат, но тези, които наистина ни обичат не само го казват, но ни го показват с подкрепата и грижата си за нас.

ВЪЗЛЮБЕНИ И МНОГОЖЕЛАНИ МОИ БРАТЯ, МОЯ РАДОСТ И МОЙ ВЕНЕЦ

Сега, когато знаем всичко това – каква е била връзката между филипяните и ап. Павел – връзка „за даване и вземане“, както се казва в ст.15, ние можем да разберем защо от всички църкви единствено тях той нарича „възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец“ (Филипяни 4:1)! Какво  прекрасно обръщение! И то беше заслужено. Аз също познавам някои хора както от нашата църква, така и от другаде, към които мога да се обърна с тези превъзходни думи. Това са хората, които ежемесечно дават десятъците си в църквата, хората, които дадоха и продължават да дават за строежа на сградата ни, хора които подкрепят служението ни. И това е чудесно!

КАКВО Е „ПАРТНЬОРСТВО“ В БЛАГОВЕСТИЕТО?

Сега, когато знаем поводът за написването на това послание и какви са били взаимоотношенията между ап. Павел и филипяните, ние можем да по-добре да разберем началото на посланието. Павел започва писмото си с изблик на благодарност (Филипяни 1:3-8)

3 Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, 4 винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, 5 за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори до сега; 

Ап. Павел благодареше на Бога всеки път, когато си спомнеше за филипяните, понеже спомените, които имаше от тях бяха наистина чудесни. Тези щастливи спомени се отразяваха в Павловите молитви. Причината за дълбокото удовлетворение, което ап. Павел изпитваше, когато си мислеше за филипяните беше тяхното „участие в делото на благовестието от първия ден дори до сега“. Думата „участие“, която е използвана в ст. 5 на гръцки е „коинония“ и означава общение или двустранно партньорство. Как филипяните участваха в благовестието? За около десет години те бяха подкрепяли ап. Павел чрез тяхното даване. И тази подкрепа започна още от първия ден в който той проповядва благовестието във Филипи. От Деяния 16 глава научаваме, че Бог основа църквата във Филипи чрез Павловото служение. И буквално още от първия ден на неговото запознанство с хората там той се радваше на гостоприемството на Лидия и на тъмничния началник. В Деяния 16:15 Лука описва това доста красноречиво:

15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

Тук Лидия звучи така, като че ли тя би била обидена, ако отхвърлят поканата й. И в края на краищата изглежда, че тя просто ги арестува да бъдат нейни гости. Гостоприемството е една особено важна християнска добродетел. И очевидно тъмничния началник от Филипи също я притежаваше (Деяния 16:33-34):

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

По късно Филипяните пращаха пари на Павел не само в Солун (Филипяни 4:16), но също и в Коринт. Във 2 Коринтяни 11:9 ап. Павел казва на коринтяните:

9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми.

Ето това си спомняше ап. Павел всеки път когато се молеше за филипяните. Спомняше си за гостоприемството на Лидия и тъмничния началник, спомняше си за безбройните пъти в които Бог го благославяше чрез тях. И избухваше в благодарност към Бога. Да, и те като всички останали църкви основани от апостола се молеха за него. Но те не само се молеха, а и даваха. И чрез това тяхно даване те ставаха партньори на ап. Павел в прогласяването на евангелието между езичниците. И това е едно окуражение за нас – не само да се молим за напредъка на Божите царство, но и да участваме в този напредък чрез нашето даване.

ДВОЙНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ – И В ОСВЕЩЕНИЕТО И В ПАРТНЬОРСТВОТО

Главната причина поради която ап. Павел и филипяните бяха толкова близки беше техния общ интерес от напредъка на благовестието. Този, който ги сближаваше беше техния Господ Исус Христос. Затова, ап. Павел ги окуражава в Него. 

6 като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исус Христос.

От една страна тези думи могат да се отнасят за спасението на Филипяните. Онзи, който е започнал „доброто дело“ на спасението в тях ще го довърши и в деня на пришествието те ще бъдат възкресени в Божията слава. Това е традиционното тълкувание на този стих и то е добро. Но от друга страна думите „добро дело“ могат да се отнасят не само за спасението, но и за партньорството, за „участието в благовестието“ за което ап. Павел говори в предния ст.5. Да, спасението е „добро дело“. Но, не само то е „добро дело“. Даването за благовестието също е „добро дело“. Онзи, който в началото им е дал желание да дават и той ще продължи да действа в тях така, че тяхното даване, партньорство и участие в делото на благовестието да се усъвършенства „до деня на Исус Христос“. Бог ще спаси онези, които са чули благовестието проповядвано от ап. Павел с участието на филипяните. Така „доброто дело“ на даване, започнато от Бог във филипяните, ще бъде доведено до край и усъвършенствано когато от „добро дело на даване“, то стане „добро дело на спасение“ на онези, които ще чуят благовестието проповядвано в партньорство с филипяните. 

КАК ДА УЧАСТВАМЕ В ДЕЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО?

Как днес, в нашата църква можем да участваме в делото на благовестието и да бъдем партньори на неговите служители? Чрез нашите десятъци, чрез нашите дискуси и дарения, чрез даването на пари за мисиите, чрез подпомагане на пастирското семейство и т.н. Този, който има желание, намира начин. Този, който не иска да участва и да помага, си намира оправдания. Все пак обаче, не трябва да забравяме, че любовта дава. В златния стих на Библията, в Йоан 3:16 се казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде…“ И Той даде най-ценното, което имаше – „Своя Единороден Син“. И, ако желаем да бъдем подражатели на Бога и подобни на Него като Негови деца, то и ние би трябвало да бъдем щедри като Него.

ОТ БРЕМЕ В БЛАЖЕНСТВО

Накрая бих искал да споделя нещо и за десятъка. И веднага трябва да кажа, че даването на десятък не е предварително условие или изискване за посещение на църквата ни. Много хора престават да идват на църква с аргумента, че не могат да дават десятък. Но това не трябва да бъде пречка! Дори и да не давате десятък вие сте добре дошли сред нас. Ние не продаваме билети. Входът тук е свободен. Както казва ап. Павел, ние не искаме вашето, но вас! По-добре да не давате десятък, но да идвате и безсмъртните ви души да се хранят с Божието слово, отколкото дяволът да ви измами, че щом не можете да давате десятък, няма да идвате на църква и така като престанете да се храните духовно, да се върнете в света и да изгубите вечния си живот. Спасението е по-важно от всичко друго. Десятъкът не е закон. Ние не се спасяваме чрез това, което даваме, спасяваме се чрез това, което Бог е дал! А даването е въпрос на личен избор, духовно израстване и любов. За да зарадва Бога и наистина да бъде прието, то трябва да става доброволно и с радост. Както ап. Павел казва във 2 Коринтяни 9:7:

7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

Само когато даваме от дълбоко убеждение и не под натиск ние можем да преживеем радостта от даването. И само тогава от бреме нашето даване се превръща в блаженство – такова блаженство за каквото говори ап. Павел в Деяния 20:35:

35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.

От друга страна обаче, ако и десятъкът да не е закон, той е духовен принцип. В древността десятък е давал целият Израил. И тогава това е било достатъчно не само за заплати на свещениците, но и за социално подпомагане на вдовиците и сираците. Днес в нашите условия това социално подпомагане се осъществява съответните държавни структури. От нашите заплати и от нашите данъци със закон се удържат средства, които отиват за пенсии, майчинство и други социални дейности. Нашата църква, обаче, не се поддържа от държавата. Тя е самоиздръжна – съществува поради доброволните пожертвования на нейните членове и дарители. И за своето съществуване тя са нуждае от една голяма сума пари. За сам човек да се събере всички тези пари е невъзможно. Но, ако всички ние даваме десятъците си – парите, които са Божии и принадлежат на Бог – ние ще успяваме да събираме тези пари.  Така че, ако искаме нашата църква да продължава да съществува и да бъде фар, сочещ пътя на спасение за жителите на Долно Езерово, ние трябва да даваме – и то да даваме с радост, понеже знаем, че средствата, които даваме ще бъдат употребени за проповядване на благовестието и в крайна сметка ще бъдат използвани за спасението на безсмъртни човешки души. И аз съм сигурен, че Бог няма да подмине онези, които са му били верни на тази земя, но ще ги отрупа със славните си награди в деня на Исус Христос. Амин!