УТВЪРЖДАВАНЕ В СЛУЖЕНИЕТО

Като християни, ние всички имаме едно и също универсално служение – да бъдем “посланици на примирението” (2 Коринтяни 5:18-20), “сол на земята” и “виделина на света” (Матей 5:13-16). Но също така, както всяка част човешкото тяло има свое специфично предназначение, така и за нас, като част от Църквата, която е Христово тяло, Бог има конкретно служение (Римляни 12:4-8).

За съжаление, много малко от вярващите днес са чули и приели Божият призив за тяхното лично служение, а още по-малко са утвърдени в него. Бог призовава отделни хора да бъдат част от т.нар. “петкратно служение” (Ефесяни 4:11,12), което е ръководно за църквата. Но без “съразмерно действие на всяка една част” (Ефесяни 4:16) Христовото тяло на земята не може да расте. Църквата днес се нуждае не само от пастири, но също от пророци, увещатели, тълкуватели, водачи на хвалението, хористи, музиканти, журналисти, хора, които да се грижат и работят с децата, младежки ръководители. Особено остра е нуждата от хора със спомагателни служения като чистачи, разпоредители, домакини, хора, които да се грижат за материалната база и др.

Първата причина за този дисбаланс в служението е, че много от вярващите не желаят да се покорят на Главата на тялото и да се заемат със служението, което Господ им е отредил.

Втората причина е, че мнозина от онези, които са чули Божият призив за тяхното конкретно служение много скоро се отказват от него или се провалят.

Във 2 Петрово 1:10 се казва:

Затова братя, постарайте се още повече да затвърждавате вашето призвание и избиране…

А в Матея 22:14 четем:

Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

От горните две стиха от Библията веднага се разбира, че има разлика между призвание и избиране, между това да бъдеш повикан от Бог за дадено служение и да бъдеш утвърден в него.

ПРОВАЛЪТ НА ЦАР САУЛ

Това се вижда много ясно при съпоставянето на историите на цар Саул и цар Давид. Те и двамата бяха призвани от Бога да бъдат царе на Израил. И двамата бяха помазани с мирото на Святия Дух за да могат да изпълняват служението си с Божествена сила.

Цар Саул обаче се провали. Две години след неговото възцаряване, в един момент, когато трябваше да прояви дълготърпение, кураж и вяра в Бога, нервите му не издържаха и той се опита да вземе нещата в свои ръце като пренебрегне Божията заповед и суверенитет (1 Царе 13:8-14).

И чака седем дена, според определеното от Самуила време; а понеже Самуил не беше дошъл в Галгал, и людете се разпръсваха от него, за това рече Саул: Донесете тука при мене всеизгарянето и примирителните приноси. И той принесе всеизгарянето. И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето Самуил дойде; и Самуил каза: Що стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсваха от мене, и че ти не дойде на определеното време, а филистимците се събираха в Михмас, затова си рекох, сега филистимците ще нападнат върху мене в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй дръзнах и принесох всеизгарянето. И Самуил каза на Саула: Безумие си сторил ти, дето не опази повелението, което Господ твоя Бог ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израиля до века. Но сега царството ти няма да трае. Господ си потърси човек според сърцето си, и него определи да бъде княз над людете Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.

Пророк Самуил каза на цар Саул, че ако беше издържал това изпитание, той щеше да бъде утвърден завинаги, но поради това, че се провали, той щеше да бъде отхвърлен.

УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ЦАР ДАВИД

Коренно различна беше историята на цар Давид. Той беше помазан да бъде цар над Израил, когато беше още момче, но минаха много години на изпитания и изграждане на характера му преди да се възцари, и още повече преди да бъде утвърден в това призвание.

Във 2 Царе 5:11,12 четем:

В това време Тирския цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървие, дърводелци и зидари, та построиха къща за Давида. И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете си Израиля.

За да бъдем успешни в нашето християнско служение, ние трябва не само да бъдем призвани, но и да бъдем утвърдени в него. Да бъдеш утвърден означава да бъдеш одобрен защото си подходящ, да бъдеш установен, затвърден, солидизиран, насочен решително в определена посока, позицията ти да бъде непоклатима, стабилна и сигурна. Да бъдеш утвърден означава, че успешно си преминал изпитателния срок и ще продължиш да заемаш мястото на което си.

В духовно отношение ние виждаме, че главната заслуга за нашето утвърждаване е на Бог (1 Коринтяни 1:8).

който и до край ще ви утвърждава та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос

Във 2 Коринтяни 1:21,22 ап.Павел казва това още по-категорично:

А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог: който и ни е запечатал, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

И все пак Божието Слово ясно ни показва,че и ние, човеците трябва да изпълним нашата част в процеса на утвърждаването. Без съответните действия от наша страна ние не бихме могли да бъдем утвърдени.

Какво се изисква от нас за да бъдем утвърдени в нашето служение? Библията ни дава седем принципа на утвърждаването. Ако се съобразяваме с тях това би спомогнало за нашето за нашето утвърждаване, и обратно, несъобразяването с тях би довело до нашия провал.

ПОСЛУШАНИЕ

В 3 Царе 15:4,5 е записано:

Но заради Давида Господ неговия Бог му даде светилник в Ерусалим, като издигна сина му подир него и утвърди Ерусалим; защото Давид стори онова, което бе право пред Господа, и през всичките дни на живота си, не се отклоняваше от нищо, което му заповяда, освен делото относно Хетееца Урия.

Причината поради която царството на Давид беше утвърдено, беше неговото изключително покорство на Бог. Едва ли има по-желателна оценка за истинските християни от оценката, която Бог даде за покорността на Давид (Деяния 13:22):

Намерих Давида Иесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля.

Първото условие, на което трябва да отговаряме за да бъдем утвърдени е да бъдем послушни на Бог, да чуваме Неговия глас и да следваме водителството на Святия Дух в нашия живот. Непослушанието би ни провалило, така както направи с цар Саул, така както направи с Авесалом, така както направи с всички царе от по-късното северно царство на Израил.

Най-често ние нарушаваме принципът на послушанието с нашите грешни самоинициативи. Понякога, след като сме чули Божия призив и сме разбрали Божията воля за живота и служението си, ние изведнъж се разбързваме да я осъществим със собствени сили. Със зъби и нокти започваме личната си битка за домогване до дадена позиция в обществото, в работата или в църквата. Но да си пробиваш път с лакти не е Божията воля. Ако Бог ни е обещал нещо, Той има сили и начини да го изпълни. И Той ще го направи на Неговото време.

ЧАКАНЕ НА БОЖИЕТО ВРЕМЕ

В Псалом 40:1,2 е записано:

Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене и послуша вика ми; И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта, и постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми.

Очакването на изпълнението на дадено обещание е вярата в него. Ако ти продължаваш да чакаш нещо, това означава, че си сто на сто сигурен, че то ще дойде въпреки, че в момента то не се вижда (Евреи 11:1).

Когато започнем да се съмняваме, че Бог ще дойде и ще се намеси, тогава ние ставаме нервни и припрени – започваме да вършим нещата на своя глава и със човешки сили, и естествено се проваляме. Затова пророк Исая каза на юдеите (Исая 7:9):

Ако не вярвате, вие няма да се утвърдите.

Чакането на Божието време е израз на нашето упование в Господа, на това, че ние разчитаме на Неговото ръководство, водителство и намеса. В Притчи 16:3 намираме едно чудесно обещание:

Възлагай делата си на Господа, и ще се утвърдят твоите намерения.

Чакането на Божието време изисква не само вяра, но и търпение. Докато Саул го преследваше, Давид имаше неколкократна възможност да го убие и да узурпира трона му, но не го направи (І Царе 24:4, 6, 11, 12, 15; 26:8-11). Давид имаше пълното право да убие цар Саул, защото той го преследваше за да отнеме живота му. Но за Давид цар Саул беше неприкосновена личност, защото беше Господен Помазаник. Давид чакаше Божието време.

На нас човеците често ни изглежда, че Бог като че ли закъснява. Но истината е, че Бог никога не закъснява – Той винаги идва точно на време.

В Псалом 105:16-22 е описано преживяването на Йосиф докато той беше във фараоновия затвор. Бог беше му дал сън, че той ще бъде издигнат до голяма почит и власт (Битие 37:5-10). Вместо това Йосиф беше продаден от братята си и несправедливо хвърлен в тъмницата. Душата му се измъчваше от вътрешна борба. “Докога ще трябва да чакам? Кога най-после ще настане времето да се изпълни думата, която ми даде Бог?” Отговорът на тези въпроси намираме в Псалом 105:19:

Докато дойде време да се изпълни думата му; защото словото Господне го изпитваше.

Сънят на Йосиф се изпълни на определеното време. Онова, което Бог ни е обещал в Словото си също ще стане. Видението, което Той ти е дал за служението ти също ще се изпълни! В Авакум 2:3 намираме потвърждение на това твърдение:

Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

Чакането на Божието време изисква не само търпение, а дълготърпение. Но си струва, защото ако нямаме дълготърпение, едва ли ще бъдем утвърдени.

НЕПОРОЧНОСТ

За връзката между непорочността и утвърждаването в Псалом 41:12 се казва:

А мене ти ме поддържаш в непорочността ми, и утвърждаваш ме пред лицето си до века .

Йосиф беше несправедливо обвинен и хвърлен в затвора. Но той беше непорочен и затова на определеното време Бог го изведе от там.

За да бъдем утвърдени, ние трябва да поддържаме в себе си едно непорочно сърце. За съжаление, често изкушението на дявола към нас e да направим компромис – да използваме непозволени от Бога средства за да спечелим определена облага. Това обаче е измама на Сатана, защото в Притчи 12:3 Святият Дух заявява категорично следното:

Човек няма да се утвърди чрез беззаконие.

Ако искаме да се утвърдим, ние трябва да говорим и да ходим в истината (Притчи 12:19):

Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги; а лъжливият език ще трае за минута.

Да бъдем непорочни означава не само да бъдем без пороци в нашето поведение, но също така да се пазим от така наречените “грехове на езика” като клюки, ласкателства, клевети, “срамотни или празни приказки” (Ефесяни 5:4), “гнили думи” (Ефесяни 4:29) и т.н.

В Псалом 140:11 е записано, че “злоезичен човек няма да се утвърди на земята.”

Понякога ние си казваме – “е, какво пък, всички го правят…”. Но Бог ясно ни заявява, че човек с нечестив език няма да бъде утвърден (Псалом 50:19-21).

Предаваш устата си на зло, и езикът ти устройва коварство. Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си. Понеже си сторил това, и аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.

Господи, помогни ни да бъдем непорочни не само в нашите думи, но и в най-вътрешните мотиви на сърцето ни!

МОЛИТВА

Псалом 90 е наречен “Молитва на Божия човек Мойсей”. Мойсей, както Давид, беше един утвърден Божий служител. Той беше човек на молитвата. Знаеше, че да има Божиите обещания и да знае Неговите планове не е достатъчно. За да се осъществят, те трябва да бъдат измолени. Затова в Псалом 90:17 той пише:

И нека бъде върху нас привлекателността на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

Мойсей беше молител. Той беше ходатай, но и нещо повече от това – той беше човек, който имаше една много здрава връзка с Бог. Той се разговаряше с Него (Изход 33:11). Те бяха близки. Моисей не искаше да живее извън Божието присъствие (Изход 33:15). Той поиска, и Бог му показа Славата си (Изход 33:18,19). Ако искаме да бъдем утвърдени, ние трябва да имаме и да поддържаме едно такова взаимоотношение с Бога.

Понякога молитвата е една лесна, благодатна и приятна наслада. Ние сме потопени в помазанието на Божието присъствие и почти можем да чуем шума от крилете на ангелите, които денонощно хвалят и се покланят пред Бога. Но друг път молитвата е трудна и изнурителна работа, която изисква волево постоянство (Колосяни 4:12,13). Тя е борба, в която Бог ни променя и в крайна сметка ни дава благословението си. Тогава спечелената победа е сладка.

В Исая 62:6,7 се казва:

На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат ни деня ни нощя. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте, и не му давайте почивка додето не утвърди Ерусалим, и додето не го направи похвален по земята.

Господ ни насърчава да бъдем постоянни в молитвата (Римляни 12:12; І Солунци 5:17; Колосяни 4:2). Да се молим Бог да утвърди Ерусалим, да утвърди местната ни църква, да утвърди делото си, да утвърди нас в служението, което ни е поверил.

ПРЕБЪДВАНЕ В ПИСАНОТО СЛОВО

В Деяния на апостолите 16:4,5 четем:

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Преди да бъдем утвърдени в служението, ние трябва да бъдем утвърдени във вярата си.

През онези първи години на църквата в много християни имаше съмнения относно това как е угодно да служим на Бога. Между отделни групи вярващи имаше различие по въпроса за начина на спасение. Те не бяха утвърдени във вярата си. Но когато Павел, Сила и Тимотей предаваха на църквите апостолските наредби, които бяха вдъхновени от Святия Дух (Деяния 15:28), те се стабилизираха във вярата си и това довеждаше до умножаване не само на вярващите, но и до създаването на много нови църкви.

Днес ние сме привилегировани да имаме окончателния и завършен кодекс на боговдъхновеното писание на Божието Слово. И ако искаме да бъдем утвърдени във вярата и служението си, трябва да се придържаме стриктно към него. Не трябва да допускаме разцепления на базата на “нови” учения и откровения. Никога не бива да забравяме, че християнското учение е било окончателно завършено още през първи век. В третия стих на едноименното си послание ап. Юда пише:

Любезни, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

Ако пребъдваме в тази вяра, ние ще имаме печата на Божието одобрение и благословение върху нашето служение. Ако се отклоним от нея, преставаме да бъдем Божии служители.

ДУХОВНИ ДАРБИ

Когато Бог ни призовава в дадено служение, Той не очаква да го извършваме с нашите естествени способности. Не. Всички духовни служения са свръхестествени и за да бъдем успешни в тях, Бог ни дава благодатта, силата и способностите на Святия Дух. Духовните дарби, а не нашите естествени таланти водят до нашето утвърждаване. Ап. Павел явно много добре осъзнаваше ролята на духовните дарби, понеже в Посланието си към Римляните 1:11 той написа:

копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване

Много често Бог ни учи как да действаме в дарбите на Святия Дух чрез Негови служители, които са вече утвърдени като такива. Като утвърден апостол ап. Павел беше употребяван от Бога да въвежда в служение, да изгражда и да утвърждава другите вярващи. Един такъв Христов ученик беше Тимотей. Обръщайки се към него апостол Павел казва (2 Тимотей 2:6):

По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце

Много често Бог използва утвърдени свои пророци или хора с пророческа дарба за да изяви дарбите и служенията на младите служители и да ги насърчи да достигнат потенциала, който имат като Негови слуги. В подкрепа на това в 1 Тимотей 4:14 четем увещанието на ап. Павел към неговия млад ученик:

Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите!

Като млади и все още неутвърдени в служението, в което Бог ни е призвал, ние се нуждаем от духовни бащи – някои които вече са утвърдени като служители, хора, които Бог употребява за Негова слава, които чуват гласа на Святия Дух и не се бавят да го следват. Хора, които могат да ни предадат някои от духовните дарби, които вече действат в пълнота в техните служения.

Но също така, ние трябва не само да искаме да получим благословение чрез тях, но и да бъдем отворени да приемем Божиите корекции и забележки към нашия характер и личен живот. Истинни са думите на цар Йосафат, който казва (2 Летописи 20:20):

Вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците му, и ще имате добър успех

ВЯРНОСТ

И аз ще си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето ми и в душата ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника ми до века.

(1 Царе 2:35)

Тези Божии думи бяха изречени по един трагичен повод – отхвърлянето на двама Божии служители.

Офний и Финеес бяха синове на първосвещеника. Когато станаха на определена възраст те бяха помазани да свещенодействат в шатъра за срещане. Но вместо да благодарят на Бога за доверието, което Той им е гласувал и за привилегиите, които имаха като Господни свещеници, те започнаха да злоупотребяват с положението което заемат и да изискват за себе си част от жертвата, която трябваше да принесат на Бога (1 Царе 2:12-17).

Офний и Финеес бяха неверни не само в служението, но също и в семействата си. Те блудстваха с жените, които слугуваха при входа на скинията (1 Царе 2:22). Дори, когато им беше направена забележка, те не се покаяха, а продължиха да правят каквото си искат (1 Царе 2:25). Поради тяхната невярност страдаха всички (1 Царе 2:17,22,24). Божият ковчег на завета попадна в плен при филистимците (1 Царе 4:11), Израил претърпя много голямо поражение от неприятелите си (І Царе 4:10) и Господ оттегли Славата си от народа си (1 Царе 4:21,22). Затова Офний и Финеес бяха убити в един и същи ден и наследниците им бяха отхвърлени от пълноценно служение (1 Царе 2:36; 3 Царе 2:27).

Но Божият план не пропадна. Той си беше промислил друг свещеник и пророк – Самуил (1 Царе 3:20):

И целият Израил, от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк.

Самуил стана утвърден Божий пророк. Той бе верен в пророкуването – всички негови пророчества се сбъдваха (1 Царе 3:19). Но преди да стане верен в пророкуването, Самуил бе верен в слугуването (1 Царе 2:11,18; 3:1). Преди да стане пророк Самуил беше чистач и прислужник. Той бе верен в малкото – измиташе старателно двора и святото място. Изчистваше идеално пепелта от жертвеника, лъскаше до блясък свещените прибори. Господ го видя и каза: “Аз ще си въздигна верен свещеник” (1 Царе 2:35).

Когато Бог ни поверява дадено служение, колкото и малко да е то, Той ни дава един вид “кредит на доверие”. В 1 Тимотей 2:12,13 ап. Павел казва:

Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, който ми даде сила, че ме счете за верен, и ме настани на службата, при все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник.

Веднъж получили този “кредит на доверие”, ние трябва да положим всяко старание да го оправдаем напълно.

Да бъдем служители е нещо различно от това да бъдем собственици. Ние не сме господари, а настойници на Божието домочадие (Лука 12:42-46). Не служим с нашите собствени дарби, а сме настойници на Божиите таланти (Матея 25:14-30). Не проповядваме своята житейска мъдрост и философия,а сме настойници на Божиите истини (1 Коринтяни 4:1). А в 1 Коринтяни 4:2 съвсем ясно се казва:

При туй, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен.

Преди да бъдем утвърдени в нашето служение, Бог ще изпита верността ни. Ще види

  • дали сме верни в малките неща (Лука 19:17):

    17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града

  • дали сме верни в служението на някой, който има по-голяма отговорност от нашата (Лука 16:12):

    12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

  • дали правим максималното с това, което имаме на разположение (Лука 16:10):

    10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

Ако презрем служението, което ни дава Бог като малко и незначително, ние никога няма да чуем блажените думи от Евангелието според Матей 25:21:

Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

УТВЪРДЕНИ ДО КРАЙ

Нека не си мислим, че след като сме повярвали в Господа, покаяли сме се за греховете си и сме били кръстени със Святия Дух вече сме преживяли всички опитности, които християнството може да ни предложи. Бог има служение за всеки един от нас – служение, което ще ни приближи още повече до Него и ще отдаде слава на Господното Име. Служение, в което Той иска да ни утвърди.

Нека се постараем да не Го разочароваме! Нека не спираме по средата! Нека не бъдем само всред поканените, но всред избраните! Нека в деня, когато застанем лице с лице пред нашия небесен Отец да можем да Му кажем както Господ Исус Христос рече в Йоана 17:4:

Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти ми даде да върша.