ТРИ ЧАСА ТЪМНИНА

Матей 27:45-56

45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. 46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие. 49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. 51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, 52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, 53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина). 54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога. 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; 56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

В ст.45 се казва, че “от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час”. Това беше от дванадесет часа на обяд до три часа следобед – последните три часа от агонията на нашия Господ. Последните три часа, които Той издържа на кръста вместо нас. Последните три часа в които Той понесе нашите грехове. Исус бе разпнат около девет часа сутринта и вися на кръста около шест часа – от девет сутринта до три следобед. Тогава, след шест часа страдания и понасяне на Божия гняв заради нас, Той “стана послушен до смърт” и издъхна.

Всичко, описващо последните три часа от Христовите страдания е просто поразително. Сцената на Неговата смърт разкрива пред нас шест забележителни неща:

  • Забележителна тъмнина;
  • Забележителна раздяла;
  • Забележителна смърт;
  • Забележително знамение;
  • Забележителна изповед;
  • Забележителна преданост;

Всяко едно от тези шест забележителни неща е изключително интересно от гледна точка на нашата вяра, утеха и израстване в Господа. Нека ги разгледаме поотделно.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ТЪМНИНА (ст.45)

45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

Това затъмнение не е било обикновено, случващо се поради естественото движение на небесните тела, защото тогава е имало пълнолуние. При това, то е траяло около три часа и не било частично, а обхващало цялата земя. Може би за него е пророкувал пророк Амос (Амос 8:9):

9 В оня ден казва Господ Иеова,
Ще направя да залезе слънцето на пладне,
И ще помрача земята посред бял ден.

За около три часа в ранния следобед на този ден слънцето отказа да даде светлината си. За това затъмнение свидетелстват и езически астрономи, които макар в последствие да са станали християни, по времето на разпятието на Христос не са били в числото на вярващите. Такъв е бил Дионисий Ареопагит. Той пише едно писмо до Поликарп Смирненски в което отговаря на упреците на своя бивш съработник Аполофан, който упреквал Дионисий пред Поликарп за това, че е станал християнин. Дионисий написал: “Сам Аполофан е длъжен да си спомни това, което се случи, когато бяхме заедно с него в Египет. Ние двамата, намирайки се близо до Иерапол, видяхме изведнъж, че луната се спусна за съединение със слънцето, при все че тогава не беше време за съединение, и че от това произлезе затъмнение на слънцето. После около деветия час на деня (три часа следобед) ние пак видяхме, че тя изостави заетото от нея място под слънцето и се спусна на диаметрално противоположната страна. Моля те, напомни му за това. Сам Аполофан ще се осмели ли да ме уличава в лъжа – мене, който бях и гледах заедно с него това зрелище? Най-после, по време на самото затъмнение той възкликна: “Дионисий, тези изменения са от Божията ръка!”.”

Това пише Дионисий за Аполофан, но известно е, че и той лично се е чудил на това необикновено явление като астроном и като атинянин, споделящ тогава философията на Платон. По-късно той свидетелства, че по време на чудното затъмнение сам извикал: “Или творецът на природата страда или световната машина се разрушава!”

Тази забележителна тъмнина като че ли изразява неодобрението на творението за несправедливото разпятие. Въпреки, че всичко, което ставаше беше съгласно Божията воля, Господните повеления по никакъв начин не извиняват греха на онези, които разпнаха Спасителя. Затова, нека никой да не използва Божието провидение като извинение за своите престъпления!

Освен това тази тъмнина е символ на греха и тъмнината в човешките сърца. Грехът е този, който ни отделя от Бога и ни отнема светлината на живота. Грехът е този, който дава място на дявола и на “властването на тъмнината” в този свят.

И накрая, тази тъмнина като че ли отразява тъмнината в душата на Христос. Представяте ли си как се е чувствал Исус в тези последни часове от земния Му живот. Часове, в които върху него са се стоварили греховете, мъчнотиите и болестите на целия свят. Часове на агония и противоречие, които Той претърпява за нас. Като че ли когато Светлината на света “беше направен грях” (2 Коринтяни 5:21), физическата тъмнина нахлу в този свят по същия начин по който духовната тъмнина нахлу в душата на Христос.

Поразителното в тази тъмнина беше, че тя беше свръхестествена.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА РАЗДЯЛА (ст.46)

46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

Времето по което Исус умираше беше времето на вечерната жертва. Това ни напомня факта, че всички жертви в Стария Завет бяха предобраз именно на Христовата жертва. В своя предсмъртен вик Исус цитираше Псалом 22:1 – “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”. Той беше изоставен поради това, че беше понесъл нашите грехове и беше застанал на нашето място. Когато Бог Отец видя нашия грях върху Неговия възлюбен Син, Той се разгневи дотолкова на греха, който Той беше понесъл, че в гнева си Го изостави.

Възгласът на Исус всъщност означава няколко неща. Първо, Господ е безкрайно свят и праведен. Както се казва в Авакум 1:13, “очите на Господа са твърде чисти за да гледа злото”.

Второ, всеки грях трябва да бъде наказан.

Трето, Бог ни обича с безкрайна, неописуема любов. Той ни възлюби толкова много, че пожертва Своя единороден Син за нас. Този Негов жест е доказателство, че Той никога няма да ни изостави – нито в този свят, нито в бъдещия!

“Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” – тази раздяла беше необикновена поради това, че беше раздяла между Първото и Второто Лице на пресветата Троица, между Бог Отец и Бог Син. Освен това, тази раздяла беше забележителна поради това, че тя донасяше единение – единение между нас и Бог.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА СМЪРТ (ст.50)

50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

Исус “извика със силен глас”. Това ни навежда на мисълта, че дори в този последен момент от живота Му, силата на нашия Господ не беше изтощена. Ако искаше, Той можеше да не умре. В Йоан 10:14-15,17-18 Сам Той казва:

14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, 15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. 17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. 18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

Исус не изгуби духа си. Той просто го пусна да излезе от тялото му – предаде го на Своя Отец. Но преди да издъхне, Исус извика. Последните думи преди смъртта Му бяха един триумфален вик на побеждаващ цар. Преди това Той каза: “Свърши се!” (Йоан 19:30), а след това: “Отче, в твоите ръце предавам духа си!” (Лука23:46). Исус беше изпълнил мисията си. Той беше победил!

Поразителното в тази смърт беше, че тя беше контролирана и доброволна. Освен това беше смърт, която донесе спасение и вечен живот за всички, които биха приели Исус за свой Заместител и Спасител.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО ЗНАМЕНИЕ (ст.51-53)

51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, 52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, 53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

Раздраната завеса, земетресението, разпуканите скали, разтворените гробове – всичко това свидетелстваше, че Този, който умираше не беше обикновен човек. Като че ли и неживото творение се чувстваше съпричастно към съдбата на своя Създател.

Раздирането на завесата беше от особено значение. То говореше за новият свободен и неограничен достъп, който Христос ни осигури посредством смъртта Си. В Евр.10:19-22 това събитие е отразено така:

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, 20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра…

Чрез смъртта и възкресението Си Исус премести две неща – Светая светих – пресвятото място на Божието обиталище; и рая – обиталището на праведните мъртви след смъртта им. Първо, при Неговата смърт Светая Светих беше преместена първо от пресвятото място на храма в небето, а на Петдесятница от небето в църквата и в сърцата на вярващите.

Второ, при Неговото възкресение рая беше преместен от шеол в третото небе – в присъствието на Отец. В Ефес.4:8-10 ап. Павел обяснява Псалом 68:18 по следния начин:

8 Затова казва: –

“Като възлезе на високо, плени плен
И даде дарове на човеците”.

9 (А това “възлезе” що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята. 10 Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).

Според мнозина библейски изследователи “плена, който Христос е пленил в “местата по-долни от земята” и е взел със Себе Си “по-горе от всичките небеса” са праведниците, които преди Неговото идване при смъртта си са отивали в “Авраамовото лоно” – място в шеол или ада, което е било определено само за праведните. Т.е., преди Христос рая е бил отделно отделение на ада. Но след Христос, ап. Павел говори за рая и за третото небе като за едно и също място (2Кор.12:2-4):

2 Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе. 3 И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), 4 който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

Забележителното в знамението на раздраната завеса беше, че то свидетелстваше за една наистина радикална промяна – преместването на Светая Светих от храма в небето, а от там в църквата.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ИЗПОВЕД (ст.54)

54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

Забележете, че това беше изповед направена от един от екзекуторите на Исус. Ние не знаем дали той наистина повярва в Исус като Божий Син, но неговите думи определено показват едно чувство на страхопочитание и осъзнавани на факта, че природните катаклизми на които той ставаше свидетел са свързани по някакъв начин със смъртта именно на Исус, а не със смъртта на някой от разпнатите с Него разбойници.

Така или иначе изповедта на стотника всъщност е една спасителна изповед! В Римляни 10:9-11 се казва:

9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ (Това беше, което направи стотника. Той наистина не беше далеч от Божието царство!), и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. 11 Защото писанието казва: “Никой, който вярва в Него, не ще се посрами”.

Поразителното в тази изповед беше, че независимо че беше направена от един от Исусовите палачи, тя все пак беше спасителна. Направи я и ти! Повярвай със сърцето си в Исус като Божий Син, приеми заместителната Му жертва лично за себе си и Бог ще те спаси от греха ти!

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ПРЕДАНОСТ (ст.55-56)

55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; 56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

Апостолите, които се кълняха във вярност към Исус, с изключение на Йоан, който Му беше братовчед по плът не бяха при кръста. Те се бяха изплашили за живота си и бяха се изпокрили в “миши дупки”. И все пак, Исус не беше изоставен напълно. Там бяха жените – неговите верни последователки и служителки. Тяхната преданост ги караше да поставят любовта си към Христос над собственото си благополучие. Може би затова Той ги възнагради, като след възкресението Си се яви първо именно на тях, а не на апостолите.

Поразителното в тази преданост беше, че това беше предаността на неизвестните и по човешки слабите. Моля се тя да ни предизвика и ние да не се огъваме пред изпитанията, но да бъдем истински предани на Исус.

КАРТИНАТА НА ХРИСТОВОТО РАЗПЯТИЕ

  • Забележителна тъмнина – три часово слънчево затъмнение точно по времето на последните и най-мъчителни часове на Исусовия живот;
  • Забележителна раздяла – раздялата между Бог Отец и Бог Син, която доведе до нашето единение с Бога;
  • Забележителна смърт – триумфален вик на победа, провъзгласяващ Божията победа над сатана и греха;
  • Забележително знамение – раздраната завеса, която свидетелстваше за преместването на Светая Светих и за свободния достъп, който се дава на нас човеците до Божието присъствие;
  • Забележителна изповед – “Наистина, той беше Син на Бога” – изповед, която ако бъде направена с искрено сърце може да ни спаси;
  • Забележителна преданост – предаността на онези, които не бяха толкова видими и по човешки важни.

Това е картината на Христовото разпятие. На нея виждаме Божия Агнец разпнат за греховете на света. Той понесе нашия грях. Плати пълната цена за него. Умря на Голготския кръст за нас. Една наистина забележителна смърт чрез която нашият възлюбен Господ и Спасител Исус Христос ни осигури свободен достъп до Божието присъствие и ни подари вечен живот. Той наистина заслужава да Го обичаме, да Го следваме и да Му служим до край!