ТАЙНАТА НА СОЛИДНАТА ЦЪРКВА

“Кока колата” е нещо много просто и евтино, но съставките за рецептата за “Кока кола” са тайна.

Точната рецепта на Кока-Кола е легендарна търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на Сън Тръст Банк в Атланта. Съществува мит, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея. Истината е, че макар Кока-Кола да има правило, ограничаващо достъпа само до двама души, всеки от тях знае цялата формула (така че да не бъде изгубена при внезапна смърт на единия от тях), а има и други, които са знаели процеса на създаването ѝ. (Източник: Уикипедия)

Съставките на рецептата за солидна църква, са известни, въпреки това, обаче, те продължават да бъдат “запазена марка”. Защо? Защото, ако и да са известни, те не могат и не трябва да бъдат променяни.

В пастирските послания – 1 Тимотей, Тит и 2 Тимотей – посланията в които Бог ни разкрива тайната на здравата и стабилна църква, ние намираме три компонента или съставни части за една такава църква. Тези три компонента са дадени по отделно във всяко едно от тези три послания. Ако трябва да ги обобщим с няколко думи, то тези думи биха били:

  1. Ред – 1 Тимотей
  2. Благочестие – Тит
  3. Смел и старателен пастор – 2 Тимотей

Разбира се, трите послания си приличат, но във всяко едно от тях изпъква по нещо особено, което го отличава от останалите.

ЦЪРКОВЕН РЕД – 1 Тимотей

В 1 Тимотей ап. Павел учи младия Божий работник Тимотей как трябва да бъде организирана църквата. Целта на това послание е изявена в 1 Тимотей 3:14-15:

14 Надявам се скоро да дойда при тебе; но това ти пиша, 15 в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.

В това послание апостолът дава на Тимотей едни съвсем ясни и конкретни насоки относно всяка една от групите в църквата. Той говори за мъжете, за жените, за епископа, за дяконите, за вдовиците… По този начин той ни учи, че всеки един човек в църквата трябва да си знае мястото, позицията, отговорностите, правата и задълженията. Така ние разбираме, че една църква в която има ред е много по-стабилна и неподатлива на демонични атаки, лъжеучения и заблуди от някоя друга църква в която няма ред. Църква в която няма ред,

  • църква в която всеки се “подчинява само на Бога и на никой друг”,
  • църква в която работниците презират своите работодатели,
  • църква в която жените не се подчиняват на мъжете си,
  • църква в която пастирът и водачите нямат авторитет
    …е слаба църква.

Една такава църква излага себе си на голям риск, защото в 1 Тимотей 4:1 ни предупреждава за разрастването на лъжеученията в последните дни:

1 А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, 2 чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла,

Забележете, тук се говори за отстъпление от вярата и следване на демонични учения. За да устоим на тези атаки на лукавия, всеки един член на църквата трябва да знае “как трябва да се обхожда в Божия дом” – т.е., какво трябва да бъде поведението ни както по време на богослуженията, така и във времето между тях.

БЛАГОЧЕСТИЕ – Тит

И така, ако първият компонент на солидната църква е покорството на вярващите и тяхната подчиненост на установения от Бога църковен ред, то вторият е благочестието им. В Тит 1:1 отриваме, че това послание е написан с цел да подпомогне вярващите в разбирането на християнското учение. И забележителното нещо тук е, че ап. Павел нарича християнското учение “истината, която е по благочестието”.

1 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието

Ако целта на църковния ред е да определи границите и правилното и подходящо поведение за всеки един член на църквата, така, че в нея да не се допускат безредици и бъркотии, то целта на благочестието е да подобри характера на вярващите и да издигне авторитета на църквата пред света. Ако всички членове на църквата освен послушни са и благочестиви, то това би изключило всяка възможност да бъде “хулено Божието учение”. В Тит 2:2-5 четем:

1 Но ти говори това, което приляга на здравото учение, именно: 2 Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението; 3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро; 4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си, 5 да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.

Благочестието е украсата на християнство. В Тит 2:9-10 четем:

9 Увещавай слугите да се покоряват на господарите си, да им угождават във всичко, да им не противоречат, 10 да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.

Живеем ли като украса на Божието учение? В 1 Тимотей 2:9-10 се казва нещо подобно:

9 Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери или скъпи дрехи, 10 а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.

Покорство, честност, вярност, срамежливост, целомъдрие, добри дела – това са нещата, които характеризират благочестието.

Благочестието, обаче, е нещо повече от украса. То е защита срещу дяволските атаки. В 1 Тимотей 3:7 четем за епископа, че той “трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола“.

Колкото повече даден човек – било то мъж, жена, възрастен или младеж – е по-отдаден на благочестието, толкова по-малко податлив е той на гордост, лъжеучения, и препирни за незначителни работи от които произлизат “завист, разпри, хули, лукави подозрения и крамоли”. В 1 Тимотей 6:3-4 четем:

3 и ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието, 4 той се е възгордял и не знае нищо, а има болничава охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения,

В Тит 3: се казва нещо подобно:

8 … И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците. 9 А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.

Тъжната истина по отношение на благочестието е, че то може да бъде не само истинско, но и суетно. В Яков 1:26 апостолът ни казва, че ако не можем да контролираме това, което излиза от устата ни, то ние лъжем себе си, ако се считаме за благочестиви:

26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

И, ако нашето благочестие е суетно, тогава то се обезсмисля и обезсилва. Във 2 Тимотей 3:5 ап. Павел говори за това какви ще станат човеците в последните дни, и едно от нещата е, че те ще бъдат:

5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.

СМЕЛ И СТАРАТЕЛЕН ПАСТИР – 2 Тимотей

Третият компонент на солидната църква е смелият и старателен пастир. Ключът към успеха в изграждането на една здрава и стабилна църква е правилното библейско учение. Дяволът също знае това и затова се опитва да подмени автентичното апостолско учение или да го фалшифицира. Във 2 Тимотей 4:3-4 ап. Павел предупреждава:

3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, 4 и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.

Именно затова когато ап. Павел започва своето Първо послание към Тимотей преди да премине към темата за реда в църквата се спира на нуждата от запазване и предаване на апостолското учение. В 1 Тимотей 1:3-7 четем:

3 Както те молих, когато отивах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение, 4 нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията спасителна наредба чрез вяра, така правя и сега. 5 А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра; 6 от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие, 7 и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят.

Когато говорим за християнство и за служение, трябва да разберем, че като учение християнското учение е било напълно и окончателно завършено още през първи век. Както тогава, така и днес има хора, които желаят да въвеждат “нови неща”, но ние трябва да разбираме, че още от апостолско време Христовото учение не се нуждае от допълнително развитие и промени. Именно затова в Юда 1:3 апостолът казва:

3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

Виждате ли, чрез Неговите апостоли и пророци от първи век Бог е предал “вярата” – съвкупността от християнските истини – на светиите “веднъж завинаги”. Няма такова нещо като “следващо” откровение. Има само просветление чрез Святия Дух върху нещата, които вече са ни били дадени.

Християнското учение трябва да се пази непокътнато, и отговорността за запазване на чистотата на християнското учение е най-вече на пастира на църквата. В пастирските послания апостолското учение е определено като един златен, скъпоценен еталон, като един “образец”, който трябва да бъде съхранен, следван, държан, опазен и предаден на следващите поколения неизменен и непроменен, защото той е наистина свещен. Пазители на този свят апостолски залог са най-вече пастирите. Във 2 Тимотей 1:13 четем:

13 Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса. 14 Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия Дух, който живее в нас.

Кое е онова добро нещо, което е било поверено на младия Тимотей? Това е апостолското учение – “образецът на здравите думи” които той е чул от ап. Павел. Това е “нещото”, което той е длъжен да “държи” и което той е отговорен да “опази” с помощта на Святия Дух.

Във 2 Тимотей 2:2 четем, че апостолът не само трябва да се придържа към апостолското учение, но и да го предаде непокътнато на следващите поколения.

2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

В 1 Тимотей ап. Павел също говори не за “развиване”, а за “опазване” на апостолското учение. В 1 Тимотей 6:13-14 чуваме тържествената заръка на апостола към Тимотей:

13 Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Понтийския Пилат засвидетелствува с добрата изповед, 14 да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос,

Заповедта за която се говори в ст.14 всъщност е цялото послание, цялата съвкупност от истините на “здравото учение”, което ап. Павел предава на Тимотей. В ст.20-21 на същата тази глава в заключение апостолът отново възкликва:

20 О, Тимотее, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание, 21 на което, като се предадоха някои, отстраниха се от вярата.

Това, което е поверено на всеки един смел и старателен пастир е същото, което беше поверено и на Тимотей – апостолското учение, Божието Слово, спасителното благовестие. И опазването и предаването на този свят залог изисква неимоверно много време и къртовски духовен труд. Във 2 Тимотей 2:15 апостолът заръчва на Тимотей:

15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.

Правото излагане на словото на истината не е лесна работа. То изисква сериозно изучаване и подготовка. Често ние сме склонни да пренебрегваме и дори да презираме духовния и умствен труд. Много хора дори не считат пастируването и проповядването за работа. Но, в 1 Тимотей 5:17-18 апостол Павел изрично ни припомня истината, че духовния служител се труди и трябва да получава заплата за този свой труд.

17 Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението, 18 защото писанието казва: “Да не обвързваш устата на вола, когато вършее”; и: “Работникът заслужа заплатата си”.

НА ПРАКТИКА…

И така, това са трите компонента, трите незаменими съставни части, трите безусловни изисквания, за построяването и съществуването на една здрава, солидна и непоклатима библейска църква.

  1. Добър църковен ред
  2. Благочестиви членове
  3. Старателен пастир

На теория всичко е много просто и елементарно. За съжаление, обаче, на практика нещата съвсем не стоят така. Проблемите са много.

Първо, външно погледнато, ние имаме един установен ред в богослуженията. Това, което става във времето между богослуженията, обаче, често е в пълно противоречие с добрия църковен ред. Какъв е проблема? Проблемът е, че когато сме тук, в църквата сме едни, а когато излезем от тази врата, ставаме други.

Второ, пред хората ние претендираме за благочестие, вярност и одобрен характер, обаче много често вместо на “плода на Духа”, ние се отдаваме на “делата на плътта”.

Трето, ако някой ни попита, ние с готовност ще отговорим, че държим Библията като стандарт за нашето поведение и практика, но в същото време, понеже желаем да слушаме новости, ние сме склонни да отхвърляме Божия работник и вместо него да си издигаме учители по нашите собствени страсти.

Ако допускаме всички тези слабости, обаче, трябва да знаем, че така ние вървим срещу църквата и срещу собствените си души. Защото, нарушаването на установения от Бога църковен ред, допускането на дела на плътта като тези от Галятяни 5:19-21 и заболяването от склонност към спорове (1 Тимотей 6:4; 2 Тимотей 2:14,16,23) са неща, които подмолно подронват устоите на църквата и могат да я съсипят. Това не трябва да бъде така! Ако видим, че някой наш брат или сестра нарушава реда в църквата, или върши неща неподобаващи на благовестието – клюки, лъжи, хули – или пък се отклонява от истината на благовестието, която се проповядва от амвона, ние не трябва да оставаме пасивни. Трябва да реагираме. Не да си премълчим, не да останем безразлични или да се направим, че действията му не ни засягат. Не. Ние трябва да го спрем. Защото, един отровен корен може да зарази цялото общество! Малко стар квас на злоба и нечестие може да закваси цялата църква. Затова, ние трябва не само да реагираме адекватно на всяко посегателство върху реда в църквата, благочестието на вярващите и авторитета на пастира, но и непрекъснато да се стремим да живеем според тези три компонента на здравата църква и да ги налагаме на всяко ниво в живота си. Ако го правим, ние ще успеем да преживеем един мирен, спокоен и плодотворен християнски живот – не живот на проблеми и интриги, а живот изживян с печата на Божието одобрение, живот в една здрава, солидна и непоклатима християнска църква.