ТАЙНАТА НА РАСТЕЖА НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО

В началото на 8, 9 и 10 глави на Евангелието според Лука виждаме тайната на растежа на Божието царство – ученичеството.

ТОЙ ВЪРШИ – ТИ ГЛЕДАШ

Първият етап в ученичеството е описан в Лука 8:1:

1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

Господ Исус изпълняваше своето служение. Той служеше като слуга, като проповедник на царството. Той беше призван от Отец за това и в началото Той правеше всичко сам  – Той благовестваше Божието царство, Той проповядваше, Той изцеряваше болните, Той вършеше знамения и чудеса. Но, в този текст виждаме още нещо, което е изключително важно. Той не правеше нищо от това, което правеше, сам. С Него бяха и дванадесетте Му ученика – апостолите (Лука 6:13). Така че Исус имаше ученици със Себе Си и Той ги обучаваше. Защото, Той знаеше че жътвата е изобилна, а работниците малко (Лука 10:2). Със това свое поведение нашия Господ ни остави пример – когато вършим служението си, да не го  правим сами, но да вземаме и учениците ни със нас. Исус проповядваше, Исус изцеряваше… А те какво правеха? Просто бяха с Него и Го наблюдаваха.

Разбира се, Христос изпълни Своята част и е напълно разбираемо това, че никой не би могъл да Го замести в това, да даде кръвта Си за живота на всички хора във целия свят. Само кръвта на Единородния Божий Син е достатъчна за спасението и дори някой друг да бе умрял вместо нас –  неговата кръв не би била достатъчна, защото той не би бил достоен да бъде жертва за греховете на цялото човечество.

Но, това, към което бих желал да обърна вниманието ви днес е, че освен, че изпълняваше своето собствено служение, Исус също учеше и учениците си – те да продължат служението Му, така че, Божието царство да продължи да се разраства дори и след като Той изпълни мисията си на тази земя.

С други думи, първият етап на ученичеството е просто да бъдем с някого, който вече е станал утвърден последовател на Господа и върши неговите дела – просто да бъдем край него и да го наблюдаваме.

ТОЙ ВЪРШИ – ТИ ПОМАГАШ

Вторият етап на ученичеството е ние не само „да бъдем” с нашия учител, но да започнем да му помагаме в това, което прави той. Например, когато Исус искаше да нахрани петте хиляди човека с пет хляба и две риби, Той благослови хляба, но даде на тях те да раздадат хляба и рибата. И всъщност, чудото стана в техните ръце (Матей 14:15-21).

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. 16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. 17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. 18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене. 19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа. 20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша. 21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Така че, в този случай Исус правеше нещо, а те Му помагаха. Помощта им се изрази в това, че те първо раздадоха, а после събраха остатъците в кошове, така че нищо да не се изхаби.

Никога не трябва да пренебрегваме помагането. И не само помагането, но слугуването. Много от великите Божии мъже започнаха кариерата си в Божието царство като слуги.

  • Исус Навиев започна като слуга на Мойсей (Изход 24:13; 33:11)
  • Елисей започна като слуга на Илия (4 царе 3:11)
  • Авторът на Евангелието според Марко – Йоан Марко – започна своето служение като прислужник на Варнава и Павел (Деяния 13:5)

ТИ ВЪРШИШ – ТОЙ ПОМАГА

Третият етап на ученичеството е след като сме наблюдавали как се служи на Господа, и след като сме помагали в служението на друг, ние самите да бъдем упълномощени за служение от този, който ни обучава и да започнем да служим самостоятелно (Лука 9:1).

1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. 2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

Виждате ли, това което Исус правеше в Лука 8:1, сега Той го възложи на учениците Си. Исус се отнасяше към Своите ученици, като духовен баща. Разбира се, Той наистина им беше такъв. Той не само ги роди чрез благовестието, но Той също така ги и възпита да станат Негови последователи – да живеят живота Му, да говорят думите Му и да вършат делата Му. В началото Той вършеше делото на служението, а учениците му само Го наблюдаваха. След това Той вършеше нещо, а те Му помагаха. На третия етап, те вършеха нещо, а Той им помагаше.

ТИ ВЪРШИШ – ТОЙ ГЛЕДА

И накрая, след като Исус се възнесе, те вършеха нещо, а Той ги наблюдаваше от небето. Това се казва в Марко 16:20:

20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин.

Така че,

  • В началото Христос вършеше делото на служението, а учениците Му просто Го наблюдаваха. (Той върши – ти гледаш.)
  • След известно време – Той продължаваше да върши делото на служението, но вече не сам – учениците Му Му помагаха. (Той върши – ти помагаш)
  • По-късно – те започнаха сами да вършат служението, а Христос им помагаше. (Ти вършиш – той помага.)
  • Към края – те вършеха нещо, Той ги наблюдаваше (Ти вършиш – Той гледа)
  • И най-накрая – те имаха собствени ученици, който бяха последователи на Христос.

Затова е много важно ние да се възпитаваме и изграждаме като Христови последователи. Не само ние самите да сме ученици на Христос, но да имаме и наши ученици. Защото вижте какво става в Лука 10:1:

1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

Нали отначало бяха само Исус и дванадесетте? Тогава откъде дойдоха тези седемдесет? Стиховете, които разглеждаме – Лука 8:1; 9:1 и 10:1 са много важни, защото в тях се вижда растежа на царството. В началото само Исус върши служението, след това – дванадесетте, които поемат Христовото служение, а сега – седемдесетте. В началото на Деяния четем за 120, а от първо Коринтяни разбираме, че в края на служението Си, Исус имаше около петстотин ученици (1 Коринтяни 15:6). След това, в Деяния четем за 3000 (Деяния 2:41), за 5000 (Деяния 4:4), а след това вече за умножаване не само на учениците (Деяния 6:7), но на църквите (Деяния 16:5). Какво искам да ви кажа със всичко това? Това, че Божието царство е живо, и понеже е живо, то расте, и този растеж става чрез ученичество – чрез предаване на това, което сме научили и което знаем на други.

Един отрезвяващ въпрос в тази насока – въпрос, чийто отговор би отразил степента на участието ни в Божието царство е въпроса:

„Колко ученици съм направил тази година?”