СПЕЧЕЛЕН ОТ ЛЮБОВТА

 Лука 19:1-10

1 След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града. 2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат, 3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. 4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. 6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост. 7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Този кратък разказ съдържа ключовия стих на цялото Евангелие според Лука:

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

В допълнение тук можем да открием няколко специфични за Лука акценти:

  • универсалността на евангелието – това, че то е за всички – независимо от това как изглеждат те и какъв е социалния им статус (ст.2);
  • призивът за спасение към онези, които са презрени и не се ползват с благоволението на обществото (ст.7):
  • чувството за спешност и неотложност на приемането на Христос (ст.5)
  • радостта от спасението (ст.6)
  • делата, съответстващи на покаяние, възстановяването на отнетото и грижата за бедните (ст.8)
  • и над всичко – великата тема за спасението от греха (ст.9-10)

Историята започва така (Лука 19:1):

1 След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града.

Ерихон, “градът на палмите” беше едно чудесно място за живеене. Той беше един оазис всред онази част на Палестина. И днес той е красив град. Навсякъде около него е юдейската пустиня, но самия той е пълен с палми и зеленина. По Исусово време той е бил още по великолепен. Приличал е на богаташки квартал. Там е бил летния дворец на цар Ирод. Имал е театър, хиподрум – богат културен и спортен живот. Марк Антоний толкова го харесвал, че когато решил да направи подарък на Клеопатра й подарил именно Ерихон.

Това беше един прекрасен град и въпреки всичко, когато минаваше през него Исус не търсеше да разгледа местните забележителности, а искаше “да потърси и да спаси погиналото” (Лука 19:2).

2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

КАКЪВ ЧОВЕК БЕШЕ ЗАКХЕЙ?

Закхей беше бирник или митар. Но той не беше обикновен бирник като Левий (Лука 5:27), беше началник на бирниците (архителонес). Съвременния еквивалент на Закхеевата служба би бил нещо като началник на митницата, който обаче не е на установена заплата, а на комисионна или процент от приходите, и в допълнение на това сам определя какви ще бъдат различните налози. Този човек беше богат и богатството му не беше дошло с честен труд, а с помощта на грабителство и корупция (ст.2). Когато се покая, той реши да раздаде половината от имота си на сиромасите и да върне четирикратно онова, което е ограбил от хората. Това показва каква част от притежанията му са били придобити с измама и насилие.

Не е трудно да разберем как е забогатял. По онова време римляните са предлагали митническите служби на търг. Всичко било въпрос на договаряне. Този, който предлагал най-много за дадената позиция я печелел. Римското управление определяло сумата, които началникът на митницата трябва да внесе за дадената област. За да внесе исканата сума, началникът на митницата определял какви да бъдат данъците и митата, които хората трябва да плащат. В тези данъци включвал сумата, дължима на Рим; сумата, платена за спечелването на търга за неговия пост; заплатите на помощниците си; и добавял личната си печалба. Ако не успеел да събере определените суми, щял да изгуби, а ако изтръгнел от хората повече, всичко в горната граница оставало за него. Така че бирниците, а в това число и Закхей, не подбирали средства за да си свършат работата. Често употребявали насилие. А ако някой им окажел съпротива, щял да си има работа с римската армия, която обезпечавала сигурността на събирането на митата и налозите.

Според някой новозаветни учени по онова време в Палестина е имало три главни митници. Всички те били разположени на основните търговски пътища. Едната от тях била на крайбрежието в Кесария, другата на север в Капернаум, а третата – на юг в Ерихон, където се пресичали търговските пътища, които преминавали от север на юг и от изток на запад. Така че, Закхей бил шеф на Ерихонската митница. Познавал всички и всички го познавали. От него зависели много неща. Въпреки богатството си, обаче, той все още се е чувствал непълноценен и неудовлетворен и явно е смятал, че има нужда от промяна.

Поради професията и корумпираността си Закхей беше отхвърлен от обществото. Юдеите са презирали митарите, понеже са ги считали за наемници и крадци. Гражданите на Ерихон се възмутиха от това, че Исус е избрал да преседи точно у Закхей.

Закхей беше нисичък. На гръцки тази дума е “микрос”. Закхей наистина беше дребен човечец и поради това сигурно имаше комплекс за малоценност. Той не можеше да надникне над главите на хората. Има нещо, което комично в тази сцена при която важният, но дребен Закхей трябва да се покатери на дървото за да види Исус (ст.3).

3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. 4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

ЗАКХЕЙ – ЕДНА ИЗГУБЕНА ОВЦА

Грешен, комплексиран и отхвърлен от хората – такъв беше Закхей. И той ни показва, типа хора, които търси Исус. Той не дойде за гордите и себеправедните, а за погиналите, за безнадеждните случаи. Исус беше оставил деветдесетте и деветте и беше тръгнал да търси едната изгубена овца (Лука 15:2-7).

2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях. 3 И той им изговори тая притча, като каза: 4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери? 5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен. 6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Исус търсеше хора, които да спаси. Той не търсеше “праведници, които нямат нужда от покаяние”, търсеше най-големите грешници, тези, за които няма никаква надежда. Защото за Бога няма невъзможно нещо. Той може да спаси дори богати хора! Когато видя привързаността на богатия началник към имота му, Исус каза (Лука 18:24-27):

24 Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси? 27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

Повярването на Закхей илюстрира тези Христови думи. Закхей е богат, но за разлика от богатия началник, той се смирява пред Спасителя и не позволява богатството му да застане на пътя му към Бога. Той е доказателство, че чрез Божията сила е възможно дори и богат човек да влезе в Божието царство.

ИНТЕРЕСЪТ НА ЗАКХЕЙ КЪМ ИСУС

Въпреки всичките си грехове, слабости и недостатъци, Закхей беше човек, който беше готов на всичко, само и само да види Исус. Нищо не можеше да го спре. За да постигне целта си, той беше готов даже да се покатери и на черницата.

Може би беше чул от другите бирници за Исус. В Лука 15:1 се казва, че всичките бирници и грешници се приближаваха при Исус за да Го слушат. Те със сигурност са били впечатлени от притчата на Исус за Фарисея и Бирника, чрез която той подчертава, че искреният бирник е по-праведен от гордия лицемерен фарисей (Лука 18:9-14).

9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: 10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. 14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Закхей беше чул всичко това и добрите отзиви за Исус и искаше на всяка цена да го види. Докато говорим за Закхей бих искал да те запитам: “По какво ти си приличаш със Закхей? Има ли нещо общо между вас? Може би и ти си презрян и отхвърлен. Може би имаш някакви комплекси. Може би си богат, но това не те удовлетворява и търсиш някаква промяна. Може би имаш интерес към Исус, но не допускаш, че той би те приел и разговарял с теб.” Ако си такъв, то знай, че тази днес Исус е дошъл за теб!

ПРИЗИВЪТ НА ИСУС КЪМ ЗАКХЕЙ

Когато Исус мина покрай черницата на която се беше покатерил Закхей, той погледна нагоре, обърна се към него по име и му каза (ст.5):

Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

Исус изненада Закхей. Какви ли чувства са се породили у Закхей при този призив. Как ли се е почувствал, чувайки Исус да се обръща към него така, като че ли знае и името и сърцето му? Как бихме се почувствали ние, ако някой, когото не сме срещали се обърне към нас по име? Закхей се зарадва, защото не очакваше Исус да го заговори, а още по-малко да го удостои с честта да бъде негов гост. Това, че Исус го назова по име му показа, че Исус го познава и въпреки, че знае всичките му грехове и недостатъци, все още желае да му бъде приятел.

Исус те познава. Знае името ти. Знае къде живееш. Знае всичко за теб. Не се опитвай да се скриеш от Него. Той знае всичко и въпреки това те обича!

СПЕШНОСТТА НА СПАСЕНИЕТО

Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

Забележете спешността в думите на Исус – “слез скоро”, “днес”. Малко по-късно Исус щеше да каже “Днес стана спасение на този дом”. Какво ни показва това? Божието време е “сега”. Спасението на грешниците не може да се отлага. Затова, не отлагай! Божието време не е “някой ден”, Божието време е “сега” (ст.6)!

6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

Радостта на Закхей беше произведена от любовта на Исус към него. Тя беше радост от това, че най-после е намерил истински приятел – някой, който го познава и въпреки това го обича. Такава, бърза трябва да бъде и нашата реакция на Исусовия призив за общение и приятелство към нас. Не да се бавим, а да се побързаме, и да се зарадваме, че Исус ни е избрал и възлюбил с Божията любов. Това взаимодействие между Божият призив и човешкият отклик е поразително. От една страна Закхей беше любопитен да види кой е Исус. Но от друга страна Исус търсеше Закхей, не само за да го види, но и да се сприятели с него и да го спаси от греха и вечната смърт. Божията намеса, обаче, надвишава човешкото участие в спасението. Защото Той ни познава много по-добре, отколкото ние Него, а и само Той може да спасява от греха.

С ХОРАТА ЛИ СМЕ ИЛИ С ИСУС?

Как реагираха хората на постъпката на Исус? Те се съблазниха. За тях сприятеляването на Исус със Закхей беше нечуван скандал (ст.7).

7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

Изненада ли беше това или недоволство? Как бихме реагирали ние, ако някой, който е отхвърлен и презрян от хората дойде на църква? Бихме ли от това заключили, че църквата не е добра, щом е пълна с грешници. Грешен ли стана Исус поради това, че отиде на гости на грешник и яде и пи с него?

Изгубените могат да бъдат спечелени само, ако им покажем Христовата любов. Посещението на Исус в Закхеевия дом доведе до неговото спасение. Ако искаме църквата ни да расте и ние трябва да бъдем като Исус – да обичаме всички хора и да бъдем готови да им бъдем приятели.

ПРОМЯНАТА У EДИН ГРЕШНИК

Закхей се покая. Как разбираме това? По промяната, която стана в живота му. Някой е казал:

“Средата ни формира,
Грехът ни деформира,
Училището ни информира,
Но само Исус ни трансформира”

Трансформация – това е думата, която описва превръщането на гъсеницата в пеперуда. От егоистичен и зъл измамник Закхей се превърна в щедър и любящ човек. Любовта на Исус към Закхей породи любов у него към другите. И тази любов не беше само на думи. Тя се изрази в даване и възстановяване (ст.8).

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четирикратно.

Изправяйки се, Закхей демонстрира, че вече е взел решение, което ще оповести публично. Такова трябва да бъде и нашата изповед да следваме Исус – публична, явна и открита. За Лука, както и за Исус, начинът по който се използват притежанията и средствата които имаме е един от основните показатели за нашето духовно състояние (Лука 14:33; 18:22). При Закхей отказът от нечестно спечелените приходи е “плод, съответствен на покаяние” – промяната за която говореше Йоан Кръстител (Лука 3:8).

ЗАЩО ЗАКХЕЙ СЕ ОТКАЗА ОТ ПОЛОВИНАТА ОТ ИМОТА СИ?

Има хора, които не желаят да идват на църква, защото чувстват, че ако ще стават истински вярващи, тогава ще трябва да се откажат от някои неща, които в момента обичат. Но, ако човек осъзнае ценността на Божието царство, на това да имаш вечен живот и да общуваш ежедневно с Бога, тогава всичко друго изгубва стойността си. Затова ап. Павел се молеше за ефесяните (Ефесяни 1:17-19):

17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, 18 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, 19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите…

Ако ние схванем какво значи да бъдем възкресени от мъртвите, какво значи да бъдем част от Божия народ, наследници на Бога и сънаследници с Христос, какво значи Божията възкресенска сила да действа в нас, тогава ще бъдем готови да се откажем от всичко за да имаме общение с Христос и да бъдем участници в Неговата църква.

Преди Закхей едва ли би се отказал от половината от имота си. Той непрекъснато боравеше с пари и явно беше скъперник. Но, когато Исус влезе в живота му, за него стана по-важно да няма грях, който да стои между него и Бога, отколкото да се наслаждава за кратко на временни удоволствия. В Матей 13:44-46 Исус каза следното:

44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

Един крал запитал своите приближени: “Кое е най-щастливото същество?”. Отговорили му: “Бог.”. Кралят пак попитал: “А след Него?”. Отговорили му: “Този, който стои най-близо до Бога.” Ако хората в този свят разбираха духовните реалности, те щяха да ни изместят и за нас нямаше да има място в църквите. Но уви, “князът на този свят” е заслепил умовете им (2 Коринтяни 4:4).

СПАСЕНИЕТО НА ОЩЕ ЕДИН АВРААМОВ СИН

Когато чу Закхеевото тържествено обещание Исус се зарадва и каза:

9 Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

Спасението за което става въпрос в този стих, а и в целия Нов Завет е спасение от греха. Хората в този свят не разбират това спасение. За тях то е абстрактно и непонятно. Те въобще не осъзнават, че имат нужда от него. А за да бъдеш спасен, трябва да осъзнаеш и да признаеш, че си грешник и имаш нужда от спасение. Според ап. Павел ние всички сме грешни (Римляни 3:23), а “заплатата на греха е смърт” – вечно отделяне от Бога (Римляни 6:23). Спасението се случи в Закхеевия дом, защото той осъзна, че е грешник и се покая за греховете си.

Спасението не се случи в Закхеевия дом, защото той най-накрая извърши едно праведно дело, а защото той беше “Авраамов син”. Какво значи това? В Посланието към Галатяните 3:7 ап. Павел казва:

7 Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;

Закхей беше наречен Авраамов син, понеже той “упражни вяра” в Исус и положи упованието си в Него. След като получи Божието опрощение и беше приет в Божието царство, Закхей вече отговаряше на името си. Неговото име означава “чист, праведен” и сега той беше чист от греховете си.

“Днес стана спасение на този дом” – спасението не беше само за Закхей, но и за дома му. По онова време хората не са били такива индивидуалисти както днес и когато главата на дома е вземал някакво решение, то е било валидно и за всички негови домашни. Днес за добро или за зло, това не е така. Въпреки това, тези Исусови думи ни показват Божията воля. Бог иска да спаси не само нас, но и целите ни домове. Затова ние трябва да се молим за тях и да им свидетелстваме с живота си. Да им покажем любовта, която Бог е показал към нас, и да ги оставим да видят, че ние имаме нещо, което те нямат – пълнотата и удовлетворението от присъствието на Бога в сърцата ни.

ЗАЩО ДОЙДЕ ИСУС ХРИСТОС?

Накрая Исус се обърна към онези, които непрекъснато го критикуваха и които осъждаха общението му с грешниците и отхвърлените от обществото и каза:

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Да търси грешника докато го намери, и когато го намери – да го спаси. Това е ключовия стих на цялото Евангелие според Лука. В една кратка сентенция той описва цялата мисия на Христос. В него има толкова много дълбочина. Лука нарича Исус “Човешкия син”. По този начин той не намеква, че Исус е човек или син на човек. Напротив, това е термин, който идва от Даниил 7 глава, и там той се отнася за един Божествен Спасител, който идва на небесните облаци. Този “Човешки син” е царят на вечното Божие царство. Той е Месията. Пророк Даниил казва следното (Даниил 7:13-14):

13 Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. 14 И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

Исус, обаче, каза, че Човешкият син е дошъл не за да царува, а за да търси, да спасява, да служи и да принесе Себе си в жертва за греховете на онези, които ще го приемат (Матей 20:28).

Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Веднага след сентенцията за мисията на Човешкия син, Исус започва да разказва притчата за десетте мнаси. В нея се говори за благородник, който отива в далечна страна за “да получи за себе си царска власт, и да се върне” (Лука 19:12). Това обяснява двете идвания на Човешкия Син на тази земя. Когато дойде втория път, той ще царува, ще съди и ще въздава. Но първия път, той дойде на тази земя не като Съдия, а като Спасител на грешниците и като Един, който поверява служения на повярвалите в Него. Това беше една Божия тайна, която дори старозаветните пророци не разбираха. Но такъв беше Божия план (Йоан 3:16-17).

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: 17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

Роптаещите граждани на Ерихон не разбираха защо Исус избра да престои точно в дома на Закхей, но само по този начин Исус би могъл да изпълни мисията за която беше дошъл на този свят. Бог те обича. Той дойде за да те потърси и да те спаси. Закхей преживя Исусовата любов и спасителната Му сила. Бог можа да промени Закхей. Той може да промени и теб. Всъщност Бог те е довел в тази църква за да чуеш Словото Му. Той те призовава да се върнеш при Него. Покани го днес в твоя живот и ти ще преживееш същата радост, която Закхей преживя през онзи спасителен ден.