ДИСЦИПЛИНАТА ДА СЛУЖИМ

В Речника на Ап. Павел и Неговите Послания четем какво е било разбирането на апостола за служението.

За ап. Павел служението включва всичко, което възнесеният Христос е направил и прави чрез Неговите хора за изграждането на Неговата църква. Това включва правилното упражняване на дарбите за служение, с които Христос е надарил всички Негови хора, както и служението на онези, които, като Павел са били определени от Бога за да утвърждават и възпитават църквите. То също включва и онези, назначени чрез човешките власти да упражняват водещи роли в църквите.[1]

Въпреки че, когато говорим за служение в Новия Завет, ние трябва да различаваме служението на определените от Бога официални служители от служението на всички вярващи, нашият акцент тук е, че всеки християнин има някакво служение и той трябва да знае какво е то и да го върши. Това, че служението е за всички трябва да се повтаря, понеже ние имаме склонност да го забравяме.

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е СЪЗДАДЕН ЗА СЛУЖЕНИЕ (Ефесяни 2:10)

10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

Една голяма част от „добрите дела” („ергоис агатоис”) за които Бог ни е създал и за които ни е предопределил са делата на нашето служение. С други думи, Бог е създал всеки един от нас с цел, и тази цел е служение. Думата „създадени” в този стих означава да дадеш съществувание на нещо, което не е съществувало преди. Така че, и твоето служение не е съществувало преди Бог да те създаде за него. Но, ако вече си създаден, то трябва да започнеш и да служиш, защото иначе създаването ти губи смисъла си.

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е СПАСЕН ЗА СЛУЖЕНИЕ (2 Тимотей 1:9)

9 Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена,

Забележете, в този стих се казва не само, че Бог ни е спасил, но също и че ни е призовал. Спасението не е самоцел. Бог ни спасява с цел, и тази цел е изявена в Неговото специфично призвание към нас. Това призвание е изявено в Божието намерение. Бог има служение за което те е спасил и ако искаш да изпълниш Божието намерение, ти трябва да изпълниш служението си.

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е ПРИЗВАН ЗА СЛУЖЕНИЕ (1 Петрово 2:9-10)

9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: 10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

В Христос Бог ни е направил „царско свещенство”. Да бъдем „свещеници” означава да бъдем Божии служители. Призванието не е само за пастирите или за музикантите. То е за всеки. Всеки, който е част от Божият „избран род” е част и от Божието „царско свещенство”.

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е НАДАРЕН ЗА СЛУЖЕНИЕ (1 Петрово 4:10)

10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.

Бог няма да иска от нас нещо за което Той да не ни е екипирал. Всеки вярващ християнин е приел от Бога дарба за служение. Всеки има талант. И, ако ти имаш талант, ако ти си бил надарен с дарба, то тази дарба не е за само за теб. Тя е за да служиш с нея на другите.

Много е важно да се отнасяме към нашите дарби като към нещо, което не е наше. Защото дарбите и Божията благодат не са наша собственост. Те са наши дотолкова доколкото Бог ни ги е поверил – да бъдем техни настойници. Но, това, което се изисква от настойниците е те да бъдат верни и да изпълняват целите на собственика.

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е УПЪЛНОМОЩЕН ЗА СЛУЖЕНИЕ (Маттей 28:18-20)

18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

Тези стихове са известни като „Великото поръчение”. Но, въпреки, че Великото поръчение е апостолско по своя характер, то не се отнася само за апостолите, а за всички последователи на Христос. Защото, Исус го казва на онези, с които Той ще бъде „през всичките дни до свършека на века”, а това значи че тук сме включени и ние.

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е ПОЛУЧИЛ ЗАПОВЕД ЗА СЛУЖЕНИЕ (Матей 20:25-28)

25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. 26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Тук Христос ни заповядва не да господаруваме, а да служим. Той ни даде пример за това. Така че, ако искаш да бъдеш последовател на Христос, това означава да искаш да бъдеш слуга.

ВЕРЕН, ДОРИ И ДА НЕ РАЗБИРА

Един цар се нуждаел от верен слуга и трябвало да избира измежду двама души в двореца си. Съставил си план, който да разкрие кой от двамата е по-достойния за да заеме отговорната служба. Наел и двамата временно на изпитателен срок, дал им една и съща заплата и им поставил задача да отидат и да изгребат водата от един кладенец като я пресипват в плетена кошница. Казал им, че ще се върне довечера, за да види кака върви работата им. След като излял две ведра вода в кошницата, единият от слугите казал очевидното: „Това е ненормално. Ние изливаме водата в тази кошница, а тя просто не може да я задържи. Всичко това е само загуба на време и енергия. Водата просто изтича през процепите на кошницата”. Другият слуга, обаче продължил с тази на пръв поглед безсмислена работа на вадене на вода от кладенецът и изливането и в кошницата само за да се процеди през процепите й и да изтече на земята. Отвратеният слуга накрая го попитал: „Смяташ ли да продължаваш с това?” Другият слуга спокойно отговорил: „Да, какво те притеснява, нали си изкарваме добри надници от тази работа? Смисълът да правим това, което правим е работа на господаря ни, не наша.” Другият слуга отговорил: „Аз пък няма да върша такава глупава работа!”, хвърлил кофата си на земята и си тръгнал.

Старателният слуга продължила да си върши „безполезната” работа до залез слънце, когато господарят им най-накрая се завърнал. Тъкмо когато царят се приближавал към работника, той изваждал една от последните кофи вода, които били останали в празния вече кладенец. Точно в този момент, той забелязал, че нещо блести на дъното на кладенеца. Оказало се, че бил огромен пръстен с диамант. В миг му проблеснало защо господарят му дал тази на пръв поглед безполезна работа… Ако пръстенът попаднел в кофата с която гребели, кошницата щяла да прецеди водата и да задържи пръстена, а ако това не се случело, така или иначе кладенецът скоро щял да бъде изпразнен и щял да разкрие съкровището, което криел. Въпросът е, че работата която царят им възложил съвсем не била безсмислена. Верността на предания слуга, който продължавал да работи въпреки че работата изглеждала на пръв поглед глупава, била щедро възнаградена от господаря му, който му дал почетно място в двореца си и добра заплата. За разлика от него другия служител, който вместо да изпълнява поставената му задача само философствал, изгубил всичко — и това, което имал, и това, което можел да има. [2]

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е НУЖНО ДА БЪДЕ ПОДГОТВЕН ЗА СЛУЖЕНИЕ (Ефесяни 4:11-12)

11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, 12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;

Това е целта на така нареченото „петкратно служение”. По-големите служители не са за да изпълняват те служението, а за да научат останалите как те да служат. Ние трябва да разберем, че за да бъдеш в пастирско служение не трябва непременно да бъдеш пастир. Например, ти няма нужда да си пастир, за да посещаваш и да се грижиш за болните. Няма нужда да си непременно библейски учител за да се грижиш за децата в неделното училище. Няма нужда да си пророк за да водиш молитва и да говориш в Божието име за назидание, за увещание и за утеха.

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е НЕОБХОДИМ ЗА СЛУЖЕНИЕТО (1 Коринтяни 12:27)

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

Не си казвай: „Те могат и без мен!”. Това е лъжа на дявола. Както всяка една част на тялото е необходима за функционирането на тялото, така и всеки човек в църквата е необходим за нейното нормално служение.

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН Е ЩЕ БЪДЕ ВЪЗНАГРАДЕН СПОРЕД СЛУЖЕНИЕТО СИ (Колосяни 3:23-24)

23 Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; 24 понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа.

Тези стихове ни казват две неща. Първо, ние не трябва да се засягаме от това, че служението ни не е оценено от хората, понеже в крайна сметка нашето служение е служение на Господа, а не на хората. И второ, наградата за нашето служение няма да бъде от човеците, а от Господ. Ако хората по някакъв начин са ни онеправдали и не са дооценили служението ни, то Господ ще ни компенсира за това.

ФОРМУЛЯР ЗА ОЦЕНКА НА ДУХОВНИТЕ ДАРБИ

И така, в това поучение наблягаме изключително силно върху това, че всеки в църквата има своето служение, и ти не си изключение от това правило. Служението не е само за някои. То е за всички. То е за теб. Защо? Поради 9 новозаветни причини, които току що разгледахме.

  1. Ти си създаден за служение (Ефесяни 2:10).
  2. Ти си спасен за служение (2 Тимотей 1:9).
  3. Ти си призван за служение (1 Петрово 2:9-10).
  4. Ти си надарен за служение (1 Петрово 4:10).
  5. Ти си упълномощен за служение (Матей 28:18-20).
  6. Ти си получил заповед за служение (Матей 20:25-28).
  7. Ти си подготвен за служение (Ефесяни 4:11-12).
  8. Ти си необходим за служението (1 Коринтяни12:27).
  9. Ти ще бъдеш възнаграден за служението си (Колосяни 3:23-24).

Какво ще направиш оттук нататък с това послание? Дали ще го забравиш или ще го изхвърлиш в кошчето или ще се замислиш и ще прегледаш отново служението си, за да започнеш да служиш според дарбите си? Това зависи от теб. Аз имам едни формуляри за оценяване на духовните дарби. Те действат на принципа, че това, което те мотивира е това, което можеш да свършиш и това за което си бил надарен от Бог.

НЕ ЗАНЕМАРЯВАЙТЕ СЛУЖЕНИЕТО СИ! ИЗПЪЛНЯВАЙТЕ ГО!

Така че, това е моят призив към вас: „Не занемарявайте служението си! Изпълнявайте го!”. Във 2 Тимотей 4:3-5 ап. Павел казва следното:

3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, 4 и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. 5 Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.


[1] Hawthorne, G. F., Martin, R. P., & Reid, D. G. (1993). Dictionary of Paul and his letters (602). Downers Grove, Ill.: InterVarsity Press.

[2]Simeon Milchev Krastev. (2009). Illustrations of Simeon Milchev Krastev.