СВОБОДА ОТ ГРЯХ

Римляни 6:1-23

Исус ни освобождава от Мойсеевия Закон. Но, Той ни освобождава не само от Закона. Той ни освобождава и от греха. И начинът да бъдем освободени от греха е същия по който биваме освободени от Закона – чрез нашето идентифициране с Христос. Да се „идентифицираме“ с Христос означава да се „съединим“ с Него (ст.5), да се уеднаквим с Него, за „участваме“ в Него (ст.3). Защото, в Римляни 6:6 ап. Павел казва:

6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

Забележете, тук се казва, че старото ни естество е било „разпнато“ заедно с Христос на кръста. И аз ви казах: „Ключът е в нашето идентифициране с Христос“. И ние виждаме, че това не е нещо, което го правим ние – по наша инициатива, но Бог е, който ни „взема и ни поставя“ в Христос. Защото в 1 Коринтяни 1:30 се казва: „А от Него сте вие в Христос Исус“. От Него – Бог е Този, който ни е поставил в Христос.

КОЛКО ТЕЖИ ГРЕХА?

Нека да започна като споделя с вас един пример, който илюстрира тежестта на греха. Защото за някои от вас това, което говоря може и да не е интересно, ако не съзнава опасността от греха. Ако не ви е интересно да слушате за това как можете да се освободите от греха, значи имате проблем. Това е така, понеже, ако не осъзнавате „тежестта на греха“, значи сте духовно мъртви.

„Един лекомислен младеж попитал един проповедник: „Ти казваш, че неспасените хора носят товара на греха. Аз не чувствам нищо. Колко тежи греха? Пет килограма (ten pounds)? Четиридесет килограма (eighty pounds)?“ Проповедникът отговорил като попитал младия човек: „Ако сложиш една тежест от петстотин килограма върху един труп, той ще почувства ли тежестта на товара?“ Младежът отговорил: „Няма да почувства нищо, защото е мъртъв“. Проповедникът заключил: „Наистина, този дух, който не чувства товара на греха, или е безразличен за неговото бреме и лекомислен относно неговото присъствие е действително мъртъв.“. Младежът бил принуден да замълчи!“

Въпросът за греха не е маловажен. Той е свързан със спасението ни и с това къде ще прекараме вечността. Но, слава на Бога, че Христос ни освободи от бремето на греха, от тежестта на греха, от робството на греха, и Той го направи като умря на кръста вместо нас. И ако сме съразпнати и съпогребани с Христос, ние сме освободени от греха.

Но, нека да прочетем началото на главата:

1 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? 2 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

Тук ап. Павел се справя с възможната опозиция по отношение на учението за благодатта. Той допуска, че неговите въображаеми противници могат да изтълкуват неговите думи от предната глава, където той казва, че „където се умножава греха, там благодатта се преумножава“ (5:20). Павел се опасява, че противниците му могат да извъртят думите му и да ги изтълкуват по следния начин: „Ами, щом благодатта се преумножава там където грехът се умножава, тогава вярващите трябва да грешат още повече за да може благодатта към тях да се преумножи.“ Но, апостолът отхвърля това абсурдно твърдение по възможно най-категоричния начин: „Да не бъде!“ или „По никакъв начин!“ Предназначението на Божията благодат не е да насърчава греха, а да побеждава греха! И веднага ап. Павел казва:

2 Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

Забележете, тук се казва, че ние „сме умрели към греха“ – както сме умрели към Закона, така сме умрели и към греха. И очевидно вярващите не могат да живеят във греха, със греха или за греха след като са умрели към него. Така че, ние трябва да считаме себе си за мъртви към греха – това е, което казва Божието Слово. Това, че в Христос сме „ново създание“ означава че „старото“ е преминало, то е мъртво.

МАТРЬОШКИ

3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

Виждате ли, тук ап. Павел ни насочва към това, което „знаем“ – „или не знаете…?“. И няколко пъти в началото на тази шеста глава той използва тази дума: „като знаем“, „знаейки“ и т.н. Ние „знаем“, че чрез кръщението ние бяхме поставени „във“ Христос. Значи, всъщност Бог е Този, който ни поставя в Христос, но чрез кръщението ние приемаме това Божие действие на поставяне в Христос за себе си и чрез вяра ние го „валидизираме“ за самите себе си – приемаме го лично за себе си, така че то да стане валидно за нас. Чрез кръщението ние „участваме“ в Него. Това означава, че ако ние сме „в“ него, то каквото се случва с Него юридически – въпреки, че ние не сме били там – се случва и с нас.

Виждали ли сте матрьошки? Руските куклички – дървени и изработени по такъв начин, че по-малката влиза в по-голямата. По отношение на Исус ние сме като една матрьошка, която е в по-голямата матрьошка. Каквото става с по-голямата матрьошка, това става и с по-малките матрьошки, които са в нея, нали? Затова и според ап. Павел, каквото е станало с Христос е станало и с нас, защото ние сме „в“ Него.

4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт,

Не само, че сме били разпнати на кръста, когато Христос е бил разпнат, но, също и когато Той беше погребан, и ние се погребахме заедно с Него „да участваме в смърт“. Никой не погребва живи хора, нали? Затова и когато някой желае да вземе водно кръщение, ние държим да бъдем сигурни, че той вече се е идентифицирал с Христос, покаял се е за греховете си и е вече ново създание – старото е преминало и той е станал ново. Защото аз като проповедник не желая чрез кръщението „да погребвам“ хора, които са все още „живи към греха“.

тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Слава на Бога! Нещата не свършват със смъртта. Те продължават с възкресението! На третия ден след като беше погребан Христос възкръсна от мъртвите. И когато Той възкръсна, тогава и ние възкръснахме за нов живот. В Посланието към ефесяните ап. Павел продължава тази своя мисъл и там той казва не само, че ние сме възкръснали от мъртвите, но и когато Христос се възнесе в небето, тогава и ние се съ-възнесохме с Него и бяхме турени „да седим от дясно на Бога в небесни места в Исус Христос“ (Ефесяни 2:7). По този начин ние сме поставени в позиция над сатанинските началства и власти в този свят, защото Той е над тях, а ние сме в Него.

5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;

Вижте, тази дума „съединили“ е много важна. Това, че сме се идентифицирали с Христос, означава, че сме се „съединили“ с Него, че „участваме“ в Него.

6 като знаем това, (вижте, отново думата „знаем“) че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

Когато тук се говори за „тялото на греха“ се има в предвид нашето „старо естество“. Ако ти си повярвал в Христос, ако ти си бил кръстен във вода в името на Отец, и Сина, и Святия Дух – чрез това повярване и чрез това кръщение старото ти естество е разпнато, „унищожено“ на кръста и ти трябва да го считаш за мъртво.

УБИЙ ПАЯКА!

Тук ще ви кажа още един пример, който ни говори за това, че не трябва да се занимаваме с последствията, а да търсим корена на проблемите.

„Един стар дякон, който се молел на молитвеното събрание всяка сряда вечер винаги завършвал молитвата си по един и същи начин: „И, Господи, изчисти всички паяжини от живота ми.“ За него паяжините били онези неща, които не трябвало да бъдат там, но са се насъбрали през седмицата. На един от посещаващите  молитвеното събрание му дошло до гуша от повтарянето на това неизменно изречение в края на всички молитви на дякона. Така че, когато следващия път човекът се молел с тази молитва за изчистването на паяжините от живота му, посетителят скочил на крака и извикал: „Господи, Господи, не го прави! Убий паяка!“ Ето това трябвало да се случи.“ Gospel Herald

Разбирате ли, начинът да се справим веднъж за винаги с „паяжините“ в живота ни е да убием „паяка“, който ги създава. Ето това е, от което имаме нужда и ние. Не да се занимаваме с проблемите си „на парче“, а да открием и да премахнем техния причинител. Поставянето на правила и норми решава проблемите „на парче“. Идентифицирането ни с Христос и умирането ни към греха решава проблемите ни кардинално, от основи, веднъж завинаги и това е начинът по който проблемът с греха трябва да бъде решен. Така че, ако ти си християнин, ако си бил кръстен, то ти трябва да вярваш едно нещо и то е, че ти си „мъртъв към греха“. Няма повече грях! Как ще продължаваш да живееш в грях, щом си умрял към него? Няма „паяк“ – няма „паяжини“!

ОБРАЗЕЦЪТ НА ВЕРОУЧЕНИЕТО, В КОЕТО СМЕ БИЛИ ОБУЧЕНИ

7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

Вижте, колко пъти в тази глава ап. Павел говори за тази смърт. Казва: „Ние сме мъртви към греха; ние сме умрели към греха; ние сме разпнати; ние сме погребани“. Всичко, което се прави с умрелите, той го разказва на дълго и на широко и го прилага за нас.

8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, 9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

Слава на Бога! Христос ни освободи от Закона, Христос ни освободи от греха, Христос ни освободи и от смъртта. И Той го направи като умря на кръста за нас! Затова ние проповядваме „разпнатия Христос“ (1 Коринтяни 1:23). Защото в Него е разковничето. В Него е ключа за нашето спасение, за нашето освобождение и за нашето освещение.

Начинът да бъдем свободни от греха и да живеем живот свободен от грях е да се покорим на онзи „образец на вероучението, в което сме били обучени“ (6:17) –  да се покорим на „здравото учение“. В Тит 2:1-15 се казва какво е „здравото учение“. Какво е „здравото учение“? „Здравото учение“ е това, че след като ти си бил опростен, ти трябва да оставиш греха. Не може ако си бил вързан от алкохола, след като се покаеш да се върнеш в кръчмата и ако си бил пияница пак да започнеш да се напиваш. Не може ако си бил крадец, да продължиш да крадеш. Не може, ако си бил прелюбодеец, след като се покаеш за греха си да се върнеш при същата жена с която изневеряваш на законната си съпруга. Край! Ти си „ново създание“ и ти трябва да оставиш греха. Защото покаянието е не само да съжалиш за греха, но да го оставиш и да вършиш „дела съответствени на покаяние“ (Деяния 26:20).

Покаянието има три страни. Първата е умствена – това е да се „усетиш“ че си съгрешил – както Блудния син, за който се казва, че в един момент „дойде на себе си“ или се осъзна, че е в греха и трябва да излезе от него (Лука 15:17). Втората е чувствена – „сълзи на покаяние“ (Лука 7:38). Има, обаче, и трета страна на покаянието, която се нарича „волева страна на покаянието“ – това е волята ти, след като веднъж си се покаял за греховете си от там нататък вече да не съгрешаваш, но да намразиш греха и да го оставиш. Или както казва Йоан Кръстител „да принасяш плодове достойни за покаяние“ (Лука 3:8). „Делата съответстващи на покаянието“ грях ли са? Не. „Делата съответстващи на покаяние“определено не са грях. Те са праведни дела. Ето това са делата чрез които се спасяваме – делата съответстващи на покаяние. Иначе, има опасност в нас да се изпълни предупреждението, което и ап. Петър (2 Петрово 2:19) и ап. Павел (Римляни 6:16) ни дават, а именно, че това на което се покоряваме, то ни поробва – „от каквото е победен някой, на това и роб става“ (2 Петрово 2:19). Ако ти се предадеш на греха, ти ставаш роб на греха! А пък, нали беше освободен от него? И, тук ап. Павел казва, че чрез Божията благодат ние сме станали „слуги (роби) на правдата“. Затова, начинът да живеем живот свободен от грях е да предадем (това е другата ключова дума в тази глава) живота си и телесните си части като „оръдия (оръжия или инструменти) на правдата“. Това означава всеки ден да вземаме решение да живеем праведен живот и да се покоряваме на Христос, а не на греха, защото това наше решение зависи от нас! Вижте какво казва ап. Павел в  Римляни 6:12-22:

12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

Ето какъв е изводът на това, което сме казали до тук – от това, което „знаем“ и това, което трябва да „считаме“ за факт. И той е, че грехът не трябва да „царува“ над нас. Ние не трябва да се покоряваме на неговите страсти. Грехът може да си иска различни неща. Той винаги ще си иска своето. Но, освободени в Христос ние вече не сме длъжни да му се покоряваме. Свободни в Христос ние можем свободно да му кажем: „Няма да ти се покоря!“. Нашият Цар е Христос, а не греха. И като свободни в Христос, ние можем да кажем на греха: „Грях, аз повече няма да ти се покорявам! Като мъртъв към греха и възкръснал към правдата, аз ще се покорявам на Христос!“.

13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

Вижте, като християни ние трябва да живеем като едни умрели и възкръснали човеци, които са умрели към греха и са възкръснал за „нов живот“ (Римляни 6:4). Ако ти си „оживял от мъртвите“, ако ти си „ново създание“ и живееш „нов живот“, то този нов живот живот на грях ли е? Не. Това е живот на святост.

СЧИТАЙТЕ СЕБЕ СИ ЗА МЪРТВИ КЪМ ГРЕХА!

Има едно нещо, което всеки християнин е важно да повярва и то е, че чрез вяра и упование в Христос и Неговата кръстна смърт той е мъртъв. Той също така е и възкръснал. Но преди да повярваш, че си възкръснал за нов живот, трябва да повярваш че си мъртъв. Трябва да повярваш, че си мъртъв към греха, мъртъв си към стария си живот. „Знаейки“ (ст.3;6;9) че „участваме“ в Христос чрез кръщението, ние трябва да се „считаме“ за мъртви към греха и живи към Бога (ст.10-12). Вижте думата „считаме“ е много важна. Защото, до тук в главата ап. Павел говори за това, което „знаем“. Това са фактите. Ние сме били поставени в Христос и чрез Неговата смърт ние сме мъртви към греха. Чрез Неговото възкресение, ние също сме възкръснали за нов живот, който да живеем за Бога. И тук ап. Павел ни казва, че като „знаем“ всичко тези факти, ние трябва да ги приложим лично за себе си и да започнем „да се считаме“ за мъртви.

10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

На кръста Христос взе върху себе си греха на цялото човечество и Той го понесе. По време на разпятието товарът на моят и твоят грях беше върху Него. И за това Той умря. Защото наказанието за греха е смърт. Но Неговата кръв беше толкова ценна, че когато от едната страна на везната Бог постави тежестта на греховете на цялото човечество, а от другата страна на везната постави кръвта на Исус Христос, „драгоценната кръв“ на Божия Агнец наклони везната и Бог каза: „За всички тези грехове тази цена е достатъчна. Платено е! Платено е за тези грехове! Платено е за всичко! Кръвта на единородния, свят и съвършен Божий Син е достатъчна.“. Затова, след като Христос вече е платил и няма какво повече да плаща, то Той не може повече да остане в смъртта. Той трябва да живее, и затова Бог Отец възкреси Христос от мъртвите.

Но, оттогава нататък Христос има ли вече работа с грях? Не. Затова и в Евреи 9:28 се казва, че когато Христос дойде втори път, Той вече няма да има работа с грях. И ако Христос повече няма работа с греха, ние имаме ли повече работа с греха? Не. И ние нямаме повече работа с греха.

10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога. 11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

Запомнете този ст.11. Това е нашата вяра. Ние считаме себе си за „мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса“. Това е ключът към святия и праведен живот. Не налагане на законни правила или някакви други неща, а вяра в това, че сме „мъртви към греха“, а живи само „към Бога“. Тази дума – „считайте себе си“ на гръцки е „логизесте“ – това е форма на глагола „логизомай“ и означава също „напомняйте си, че“, „придържайте се към възгледа, че“, „вземайте в предвид, че“, „стигнете до извода, че“; „мислете, че“… Какво? Че сме „мъртви към греха“, а „живи към Бога“! Трябва да си го повтаряме, трябва да си мислим за това, трябва да го вярваме и да се считаме за мъртви към греха.

Нека да погледнем на тази духовна истина и от друг ъгъл. Ако си в Христос, ти си „ново създание“ (2 Коринтяни 5:17)! И Христос каза: „Ако се не роди някой отгоре, не може да види“ – не да влезе, но не може и да го види. То, че не може да влезе – не може, но не може и дори и да го види, не може да надникне в – „Божието царство“ (Йоан 3:3) ! Ако не си „роден от Духа“ въобще нямаш никаква надежда. Но, ако е някой в Христос – ако ти си повярвал в Него, ако си бил кръстен – „той е ново създание“. Но, ако си „ново създание“, то трябва да знаеш също така и това, че „старото създание“ е „преминало“. Какво означава това, че старото е „преминало“? Означава, че то е  мъртво, него го няма вече (2 Коринтяни 5:17)! А в стиха, който току що прочетохме (ст.13) се казва „като оживели от мъртвите“.

…но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите

За да си „оживял от мъртвите“, първо трябва да си умрял, нали? И е наистина така – ти си бил „разпнат“. Така че, „знаейки“ че чрез кръщението ние „участваме“ в Христовата смърт и възкресение, ние трябва да „считаме“ себе си за мъртви към греха, а живи към Бога. Ние сме „оживели от мъртвите“, но не за да се върнем в стария си живот. Но, ние сме „оживели от мъртвите“ за да живеем нов живот с Бога. И „считайки себе си“ за живи към Бога ние трябва да „предаваме“ себе си на Бога като слуги на правдата, която произвежда святост и вечен живот. Т.е., ако ние „оживяваме от мъртвите“, за да се върнем в греха – тогава срам и позор! Но, ако ние възкръсваме от мъртвите, за да живеем за Бога, ние сме истински възкресени „нови създания“, които растат в святост и освещение!

…но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

Ето тук е нашето решение и това, което ние трябва да правим – което зависи от нас. Да представяме „себе си“ и телесните ни части на Бога. За кои „телесни части“ става дума тук? За езиците ни, за очите ни, ръцете ни, краката ни, и всяка една част от телата ни.

14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Ето вижте, въпросът за грехът и за закона е свързан. Ако ние сме под закон – ние сме и под грях. Защото, където няма закон, там няма и грях.

Ние никога няма да бъдем съвършени до деня в който Бог не ни направи съвършени. Но, ние се стремим към съвършенство. И този искрен, а не лицемерен стремеж към съвършенство е освещението. Но, аз предпочитам да съм един грешник, спасен по благодат, отколкото „праведник“, който се опитва да се спасява със собствени сили като изпълнява Закона или някакви правила, които си налага или смята, че Бог му налага. Защото такъв човек няма шанс да се спаси, а грешника, който се спасява по благодат има шанс. Защото чрез Божията благодат и чрез Исус Христос ние се спасяваме. Но, веднага ап. Павел казва:

15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Спасени по благодат, ние не можем да останем в греха. Ние трябва „да предаваме себе си“ на Бога и на правдата, трябва да полагаме всяко старание, всяко усилие да бягаме от греха и да не го допускаме в живота си. В 1 Коринтяни ап. Павел казва: „Бягайте от идолопоклонството!“ (1 Коринтяни 10:14); „Бягайте от блудодеянието!“ (1 Коринтяни 6:18); „Бягайте от сребролюбието!“ (1 Тимотей 6:9-11);  Бягайте от всеки капан! Но, представяйте себе си на Бога. Както казва ап. Павел във Филипяни 3:13-14 ние трябва „да оставяме задното, и да се простираме към предното“, стремейки се към „прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“. Не че съм достигнал вече, нито че съм вече уловил. Ако някой си мисли така, то „той не е познал така, както трябва да познава“ (1 Коринтяни 8:2) или се е възгордял. Но, нашето отношение трябва да бъде като това на ап. Павел във Филипяни 3:12:

12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.

„ХРИСТОС НА ГРЕХА ЛИ Е СЛУЖИТЕЛ?“

Ние не трябва  да злоупотребяваме с нашата свобода! Ние не сме под закон, но това не означава, че сме без закон спрямо Христос. Защото, в Христос ние сме под Христовия Закон, а Христовия Закон е закона на любовта и закона на святостта и чистотата. Защо не трябва да злоупотребяваме с нашата свобода в Христос? Защото, злоупотребата със свободата ни връща обратно в робство на греха! Значи, ако ти си казваш: „Ето, аз като съм по благодат, мога да се върна в греха.“, и започнеш пак съзнателно да грешиш, то чрез самия факт, че ти започваш отново да грешиш, ти казваш на греха: „Заповядай и ти бъди отново мой господар!“.

В Галатяни 2:17-22 точно след като е обявил, че ние се спасяваме без дела изисквани от закон и само чрез вяра в Христос ап. Павел казва:

17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

Христос на греха ли е служител? Не. Ами как тогова ще грешим? Като изкупени и новородени братя на Христос ние повече не можем да живеем живот в грях. Христос не е служител на греха, и ако някой си мисли, че се спасява по благодат за да греши, той много, много, много дълбоко се заблуждава! Ние не се спасяваме по благодат от греха, за да грешим. Защото, Христос не е „служител на греха“, Той е „служител на правдата“. На няколко места в Новия Завет апостолите го наричат „свят Служител“, защото, Той е свят, защото, Той е Божий и Той ни призовава към святост.

И вижте, какво казва тук ап. Павел:

18 Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

Значи, ако ние като човеци, въпреки, че сме изкупени и оправдани все още продължаваме съзнателно или несъзнателно да грешим, защото няма безгрешни, това не означава, че Христос е служител на греха. Ако грешим, то за това Христос вина няма – ние сме си виновни и трябва да се покаем. Ако ние грешим, то ние сме се отклонили от Христос. Защото, Христос не е служител на греха, Той е служител на правдата, и ако ние грешим, то ние сме „излезли“ от Христос и тогава грешката е в нас, не в Него. И това, което трябва да направим е да се върнем в Христос чрез покаянието.

И вижте, това, че ап. Павел казва „ако градя изново онова, което съм развалил“, то кое е това, което той е „развалил“? „Развалил“ е старото си естество, защото се казва, че Христос умря на кръста, за да се разпъне на този кръст „тялото на греха“. И ап. Павел казва, ако аз отново го съживявам това „тяло на греха“, то тогава, това, което правя е престъпление – „показвам себе си престъпник“. Това е друг начин да се каже, че се връщаш назад в онова от което Бог те е избавил. Чрез смъртта на Христос ти си „развалил“ старото си естество, което е било предадено в робство на греха. Но, ако градиш отново онова, което си разрушил, то ти  „показваш себе си престъпник“ – това означава, че си грешник, а не оправдан и светия, показваш, че не си Божие дете, а си дете на дявола. Така казваше апостол Йоан за Христос (1 Йоаново 3:5-8):

В Него няма грях.

Христос понесе всичките ни грехове и умря за тях, но в Него няма грях. Той беше свят и „без недостатък“ Божий Агнец и наш Заместител.

6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава;

По това можеш да познаеш дали пребъдваш в Бога. Ако ти съзнателно допускаш компромиси с греха, ти не пребъдваш в Христос.

никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.

И тук – понеже казахме, че няма човек, който да не пада в грях (1 Йоаново 1:8,10) – е важно да се разбере, че времената на гръцки в този стих са такива, че означават, не еднократно падане в грях, а постоянно съгрешаване – грешене като практика, като начин на живот. Апостол Йоан, обаче, тук е съвсем ясен и категоричен, че човек, който „живее в греха“, който „съгрешава“ постоянно, няма нищо общо с Христос – нито Го е видял, „нито Го е познал“. Така че, ако ти живееш в греха и си мислиш, че си спасен – не си спасен – нито си видял Христос, нито си го познал, нито си разбрал за какво става въпрос в благовестието.

7 Дечица (вижте, колко е добър и благ апостола, и как ни увещава като негови собствени деца. С каква любов ни казва: „За ваше добро ви се карам, не за лошо!“), никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен. 8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава.

Така че, нека никой да не се заблуждава или да си мисли, че в нашата църква се проповядва, че „ти можеш да си грешиш и пак да се спасиш“. Ако някой е придобил такова впечатление, значи не си чете Библията. Защото, в Библията ясно се казва, че „който върши грях е от дявола“. Като настойници на Божията църква ние като нейни ръководители изискваме който е повярвал в Господ Исус, да се справи с пороците си. Как? Чрез молитва, чрез „предаване“ частите си на Бога, и чрез съзнателен и умишлен стремеж към свят живот.

Умрели към Закона и към греха ние не възкръсваме за да живеем за себе си или отново в греха. Ние възкръсваме за нов живот с Бога. И ако в нас живее Христос, ние едва ли ще пребъдваме в греха! Христос не е служител на греха! Той е служител на святостта! Ако в нас живее Христос, то Той ще върши праведни дела, които прославят небесния ни Отец.

19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

Той не каза: „за да живея за греха“, каза: „за да живея за Бога“!

20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Ето, това е любовта, възлюбени, това е, което ние трябва да осъзнаем. Да осъзнаем, че ние сме грешници, заслужаващи смърт, обаче, Христос ни възлюби. И Той толкова ни обикна, че даде себе си за нас. И, понеже, Той даде Себе Си за нас, то ние пък даваме нашия живот за Него, като не живеем повече за греха, а да живеем за Бога! Защото, Христос е „Служител на правдата“, и затова, и ние трябва да бъдем служители на правдата! Христос е служител на святостта, затова и ние трябва да живеем свят живот. Ако предадем себе си на греха, то ние се връщаме обратно в робството, от което Христос ни е избавил и трябва да бъдем абсолютно сигурни, че Христос няма да дойде с нас в греха. А и тогава ставаме „деца на дявола“. Така че, можеш да избереш – дали да бъдеш дете на дявола или да бъдеш дете на Христос.

Нека да си спомним матрьошките. Христос живее в нас. Но, Той върши ли грях? Никога. Тогава, ако ние започнем да живеем в грях, то тогава Христос ни е напуснал. За да бъде Той вътре в нас, ние трябва да предаваме себе си на Него. Иначе, ще се получи разделение и липса на хармония. Трябва да ходим в светлината (1 Йоаново 1:5-7). В 1 Йоаново 2:6 апостолът ни напомня:

6 Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.

ЗА ДОБРИ ДЕЛА

Трябва да разбираме и това, че Бог не ни спаси чрез добри дела, но „за добри дела“! Бог не ни е направил нови създания, за да живеем в греха! Това е ясно, нали? Бог ни е направил нови създания, за да живеем в правдата, да живеем в доброто. В Ефесяни 2:8-10 ап. Павел казва:

8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

Защото, чрез наша сила и чрез наши дела ние не можем да се спасим.

10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

Така че, ако някой смята, че освобождението от Закон и спасението по благодат са повод за разюздване на плътта и живот в греха, той изключително дълбоко се заблуждава! Не мога да го кажа по-ясно от това. Ние не сме нови създания създадени за живот в греха. Ние сме нови създания създадени за живот на святост и праведност – живот далеч от греха! Така че, „Къде са делата?“ – питаха някои. Ето ги, тука са. Но, те не са дела чрез които се оправдаваме, защото се оправдаваме чрез делото на Христос, а те са дела за които сме новородени. Ние сме новородени „за добри дела“. И, ако не ги вършим и ако ги няма в живота ни, то ние не сме новородени. Ако ти не вършиш добрите дела в които Отец отнапред е наредил да ходим, ти въобще не си спасен. Може да си мислиш, че си спасен, но не си. Защото, ако в тебе е новия зародиш на Бога, ти ще мразиш греха. Зародишът на новото създание, което Бог е вложил в теб не може да се удоволдства в греха. Ние не можем да произведем „добрите дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ със собствени сили. Те са плодът на работата на Святия Дух в нас. Затова, ние имаме нужда да бъдем изпълнени със Святия Дух, за да можем да имаме плода на Духа в живота си и да можем да вършим Божията воля – добрите дела. Ако ги имаме тези добри дела, славата е на Бога, а не на нас! А, ако ги нямаме – и си мислим че сме новородени и спасени – дълбоко се заблуждаваме. Защото делата, добрите дела са нашите плодове. Те са това, по което можем да се познаем. Както Исус каза: „По плодовете им ще ги познаете!“ и „Дървото се познава по плода му!“ Така и новородения човек се познава по това, че изпълнява волята на Небесния си Отец в живота си. В Йоан 3:8

8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

Виждате ли, ние не можем да видим вятъра, но виждаме последствията от него, ефекта от духането му. Вятърът не го виждаш, но чуваш „шума му“. Какво е шума? Шумът на вятъра е резултата от духането му. Потрепването на листата е това по което познаваме, че духа вятър. Така и новороденият човек се познава по това, че спира да живее в грях и започва да върши добрите дела, за които го е създал Отец. Така че, ако ти си новороден, в твоя живот ти ще имаш резултата на това, че си новороден. И резултата на това, че си новороден, ако си новороден са праведните и добри дела. Ти ще обичаш да ходиш на църква, ще обичаш да хвалиш Бога и да Му се покланяш, ще обичаш да си четеш Библията. Ще мразиш греха. Ще мразиш кражбата, блудството, клюките, пиянството, наркотиците и т.н. Какво каза Исус? „По плодовете им ще ги познаете…“ Какви са плодовете? Плодовете са делата. И какво каза? Дървото се познава по какво? По плода, нали? Така и човекът се познава по делата му (Матей 7:16-21).

16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? 17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. 18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. 19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. 20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете. 21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Така и новороденият човек се познава по това, че той върши волята на небесния си Отец в живота си. Или ако на моменти поради несъвършенството на старото си естество, той съгреши, то той се покайва, оставя греха си и се стреми да живее праведно. Той не остава в греха. Просто неговата природа е сменена, естеството му е променено. Както сме споменавали и друг път за овцата и за свинята. Свинята си ляга там в тинята и и е приятно. А, овцата, може и да падне в тинята, но никога няма да остане там – става и се изтръсква от мръсотията. Защо? Защото овцата не е свиня. Така че, ако ти си ново създание, ти никога няма да обичаш в греха. Може да паднеш в грях, но няма да останеш в него – няма да ти хареса, ще го мразиш, ще се бориш с него. Ще се бориш с него.

ПСЕТО СЕ ВЪРНА НА БЪЛВОЧА СИ

16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Както вече ви казах и ап. Петър казва същото: „от каквото е победен някой, на това и роб става“ (2 Петрово 2:19). Ако ти злоупотребяваш със свободата си, ти отново изпадаш под робство и с теб се случва това, което ап. Петър казва малко по-надолу в същата глава: „Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.“ (2 Петрово 2:22). Значи свинята не само, че ако падне в тинята не го счита за проблем, но и да я изкъпеш и да я извадиш от тинята, тя пак отива там, откъдето е била извадена.

А за това, че „псето се върна на бълвоча си“ и преди съм ви разказвал. Спомням си как веднъж видях как нашето куче Джина направи точно това и ми стана страшно отвратително. Тя стоеше вързана за тръбите на парното в коридора на нашата гарсониера. Този ден тя беше нещо болна и повърна. И понеже там всичко се вижда. Не е в двора – там е мозайка. И докато отида да взема парцала и изчистя, аз видях как тя се върна там върху повърнатото от нея и започна да си го ближи. Тогава Бог ми показа, че Словото Му е вярно и, че тази  пословица е наистина „истинска“, защото се казва, че така казва „истинската пословица“ (1 Петрово 2:22): „Псето се върна на бълвоча си.“ Ами какво толкова чудно – то си е псе – не е било трансформирано в агънце. Ето това е картината на оправдания светия, който се връща в греха. Значи, ако ти смяташ, че си оправдан светия и се връщаш в греха, то ти си като псето, което се връща на бълвоча си. Въобще не си бил променен. Гнусно, нали? Искам просто греха и връщането в него да ви се отврати. Защото, точно така ни вижда Бог когато ние се върнем обратно на повърнята, на бълвоча, на тинята и мръсотията на греха от които Той ни е избавил. Зная, че това е гнусно, и не ми се говорят такива неща, но това е Словото Божие. Защото, Бог желае ние да се отвратим от греха, той да ни стане гнусен и ние да го намразим.

  • Грехът е тиня.
  • Грехът е мръсотия.
  • Грехът е болест.
  • Грехът е зараза.
  • Грехът е утайка.
  • Грехът е отпадни води.
  • Грехът е най-мръсното на най-мръсното за което можете да се сетите.
  • Грехът е най-отвратителното на най-отвратителното.
  • Грехът е мерзост.
  • Грехът е гнусотия…

Така че, това, което ви проповядвам днес е:

  • Намразете го!
  • Бягайте от него!
  • Чрез Духа умъртвявайте телесните действия, които ви тласкат към него (Римляни 8:13)!
  • Не промисляйте за страстите си (Римляни 13:14)!

Нека Бог да ни помогне никога да не оставаме в греха, никога да не се наслаждаваме на греха, но да се отвращаваме от греха и да живеем в Божието присъствие! 

КАКВО Е ГРЯХ?

Хората в този свят го замазват. Те казват, че той не е нещо непременно лошо.
Човекът го нарича злополука; Бог го нарича мерзост.
Човек го нарича пропуск; Бог го нарича слепота.
Човек го нарича дефект; Бог го нарича болест.
Човек го нарича случайност; Бог го нарича избор.
Човек го нарича грешка; Бог го нарича вражда.
Човек го нарича очарование; Бог го нарича беда.
Човек го нарича слабост; Бог го нарича престъпление.
Човек го нарича лукс; Бог го нарича проказа.
Човек го нарича свобода; Бог го нарича беззаконие.
Човек го нарича дреболия; Бог го нарича трагедия.
Човек го нарича объркване; Бог го нарича лудост.
Човек го нарича неустойчивост; Бог го нарича склонност.

Moody Monthly

Има безброй много различни грехове и дяволът има цяла палитра от изкушения за различните хора. За едни има „плътска похот“, за други „пожелание на очите“, за трети – гордост и честолюбие („тщеславието на живота“) (1 Йоаново 2:16), за други винце и ракийка (алкохол), наркотици,за други – клюки… Ти си знаеш кое ти е слабото място. И като го знаеш, точно там трябва най-много да се пазиш да не бъдеш изкушен.

16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? 17 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха (ние не сме повече слуги на греха!), вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

Този „образец на вероучението“ включва „вяра в Бога“, „покаяние за мъртви дела“, „учението за кръщенията“, „за ръкополагането“ и за „вечния съд“ (Евреи 6:1-2).

18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

Забележете, ние сме „слуги на правдата“. Ние не сме „слуги на греха“. Ние бяхме „слуги на греха“, но Бог ни освободи и ни направи „слуги на правдата“! Когато ап. Павел говореше на римляните, той говореше на „слуги на правдата“ и когато аз ви говоря днес, аз говоря на „слуги на правдата“!

19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие,

Грехът е като семе. Както семето веднъж посято се умножава, така и грехът, веднъж извършен започва да се умножава (Галатяни 6:8). Затова „беззаконието докарва още беззаконие“. Но, не само грехът е семе. Правдата също е семе и веднъж извършена, тя докарва святост – свят живот.

така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.

ОТ НАС ЗАВИСИ!

Забелязвате ли, как ап. Павел говори тук така, като че ли всичко зависи от нас. И така е – от нашето решение зависи. От нас зависи на кого предаваме телесните си части – на нечистотата и на беззаконието или на правдата и святостта. И ако ние решим да ги предаваме на правдата и светостта, Бог ще ни помогне. Ако ние вземем добро решение, решение да застанем на страната на Духа и да се съпротивим на греха, Бог ще ни подкрепи. Но, ако ние вземем решение да се поддадем на изкушението, тогава Сатана веднага ще ни завладее. От нас зависи!

20 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата. 21 Какъв плод имахте тогава от ония неща? – неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт. 22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която сетнината е вечен живот.

ПОДОБРЯВАЩАТА СЕ МОЛИТВА НА АВГУСТИН

В ранните дни на неговото търсене на истината Августин се молел: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, но не още сега!“. Малко по-късно той се молел: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, освен от един!“. А най-накрая дошла и неговата окончателна молитва: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, и спаси ме сега!“ Едва когато той взел това окончателно решение срещу злото, победата дошла в живота му. Няма такава радост и такава сила, а като говорим за това, няма и такъв мир като тези, които посещават душата която е взела едно необратимо решение срещу това, което е зло.

-Избрано

КОЕ ПРЕДПОЧИТАШ: „ЗАПЛАТАТА НА ГРЕХА“ ИЛИ „БОЖИЯТ ДАР“?

Така че, вземи това решение: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, и спаси ме сега!“! Защото има заплата за робуването на греха и това се казва в последния стих на тази глава.

23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Забележете, ако предаваме себе си в служба на греха, той ще ни се отплати – и заплатата, която ще ни даде за нашето робуване на него е смърт. Бог също ще ни се отплати за нашата служба на Него – ще ни даде вечен живот. Но този вечен живот не е „заплата“ а „дар“, който Бог ни дава още преди да сме започнали да живеем за Него. Защо „дар“? Защото ни се дава не по заслуги, а по благодат.Защото, още когато повярваме Бог ни новоражда и ни дава вечен живот.

В Римляни 8:1-2 ап. Павел пише:

1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. 2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

Думата „осъждение“ в ст.1 всъщност означава присъда, която е издадена в края на даден процес. Но в Христос Божията присъда над нас е не „осъден“, а „оправдан“. В съдния ден ние няма да бъдем изпратени да прекараме вечността в огнения пъкъл. Христос плати нашия дълг с цената на собствената си кръв. Затова, ние сме свободни, и слава на Бога за свободата, която имаме в Христос!

БЪДИ СВОБОДЕН В ХРИСТОС!

Бъди свободен в Христос! Но, не си мисли, че след като си повярвал в Христос можеш да продължиш да си живееш в греха. Не се заблуждавай, че благодатта е повод за разюздаване на плътта. Но, разбери и това, че да си мислиш, че благодатта не е достатъчно силен мотивиращ фактор за да може човек да живее свят живот е абсолютно погрешно. Защото всъщност, точно благодатта е тази, която ни кара да живеем свят живот. Затова и в Римляни 12:1 ап. Павел казва:

1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Мотивиращият фактор за нашето освещение е Божията милост, любов и благодат! Ти нямаш нужда да бъдеш ограничен от заповеди и закони за да живееш свят живот.

1.   Това от което имаш нужда е да се съединиш с Христос. Ако Христос живее в теб, ти няма да съгрешаваш, защото Той е служител на правдата. Така че, съедини се с Христос! „Знай“, че си в Христос! „Считай“ че си в Христос! „Предай се“ на Христос!

2.   Това от което имаш нужда е Божията благодат. Ако Божията благодат е в тебе, тя те освобождава от силата на греха. Защото, това ни казва тук ап. Павел: „Грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат!“.

3.   Това от което имаш нужда е да представяш себе си на разположение на Бога (да предаваш себе си на Бога), а не на греха, понеже ако заживееш в греха след като си бил освободен от него, ти ще изгубиш свободата си и ще преживееш духовна катастрофа, която ще те доведе до духовна смърт. Делата на плътта са явни и никой, който ги върши няма да наследи Божието царство (Галатяни 5:19-21).


Tan, P. L. (1996, c1979). Encyclopedia of 7700 illustrations : A treasury of illustrations, anecdotes, facts and quotations for pastors, teachers and Christian workers. Garland TX: Bible Communications.

Tan, P. L. (1996, c1979). Encyclopedia of 7700 illustrations : A treasury of illustrations, anecdotes, facts and quotations for pastors, teachers and Christian workers. Garland TX: Bible Communications.

Tan, P. L. (1996, c1979). Encyclopedia of 7700 illustrations : A treasury of illustrations, anecdotes, facts and quotations for pastors, teachers and Christian workers. Garland TX: Bible Communications.

Tan, P. L. (1996, c1979). Encyclopedia of 7700 illustrations : A treasury of illustrations, anecdotes, facts and quotations for pastors, teachers and Christian workers. Garland TX: Bible Communications.