СВОБОДА В КРЪВТА НА ХРИСТА

Трети март е денят на освобождението на България от турско робство. На този ден през 1878 година в Сан Стефано се подписва предварителното споразумение с което се слага край на Руско-турската освободителна война. Ние благодарим на Бога за това, че на този знаменателен ден приключва нашето петвековно турско робство. Слава на Бога за политическата свобода на България! Но този велик национален празник е повод да се замислим не само за нея, а и за освобождението от духовното робство което ни донесе Исус Христос – нашия духовен Цар-освободител.

ИСУС ДОЙДЕ ЗА ДА НИ ДОНЕСЕ СВОБОДА

В евангелието според Лука 4:14-21 четем за това, как след кръщението при река Йордан и след 40 дневното Си изкушение в пустинята, Исус се завърна в Галилея изпълнен със Святия Дух и готов за началото на Своето служение. Той започна да поучава по синагогите и много бързо стана известен. При завръщането Му в Назарет, в града в който беше израснал, Той беше поканен да проповядва в местната синагога. Подадоха книгата на пророк Исая и Той започна да чете (ст.18-21):

18 “Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал
да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася
освобождение на пленниците,
И прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,
19 Да проглася благоприятната Господна година”.

Явно Исус прочете тези думи по особен начин, понеже докато свърши, цялата аудитория беше наелектризирана в очакване за да чуе неговото тълкувание. Очите на всички бяха “впити в Него”. В този момент Исус направи нещо нечувано – Той отнесе това пророчество за дългоочаквания Месия към Самия Себе Си (ст.21).

21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

По този начин Исус обяви началото на своето служение, и от избрания текст ясно се вижда, че то е служение на освобождение. Евангелието е зов за свобода. То е добри вести за бедните, свобода за затворниците, зрение за слепите и освобождение за подтиснатите. В Евангелието от Йоан 8:36 пише:

36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

От какво ни освобождава Исус? От много неща, но нека се спрем на поне три от тях – Закона, Греха и Страха.

СВОБОДА ОТ ЗАКОН

В Римляни 7:1-6 ап. Павел преподава на Юдейските християни от Рим важен урок. Църквата там се е състояла от юдеи и езичници, и те не са се разбирали много добре. Причината за това от части е била, че в началото тя се е състояла само от юдеи. По-късно езичниците стават повече от юдеите. Тогава през 49 година император Клавдий изгонва юдеите от Рим, но пет години по-късно, след неговата смърт през 54 година, те се завръщат и заварват езическата църква твърде “светска” по техните законнически стандарти. Фактически една от целите на ап. Павел в това послание е да им покаже, че в Христос между тях и езичниците няма разлики. Разбираме, че ап. Павел говори на юдеи по това, че той се аргументира тезите си с Мойсеевия закон и се обръща към тях като към „човеци, които знаят що е закон”. Юдеите продължават да пазят закона, и това не е нещо непременно лошо. Но то става лошо в момента, в който те започват да се държат така, като че ли пазенето на Закона ги спасява и ги прави по-праведни от езичниците. И Павел им казва: “Знаете ли какво, вие постъпвате като една жена, чийто първи съпруг е починал и сега тя се омъжила за друг, но живее така, като че ли първият й мъже все още жив…” (ст.1-6)

1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

Още в самото начало ап. Павел излага тезата си: „Законът е в сила за човек само докато той е жив.” Тъй като в предната глава ап. Павел вече е установил фактът, че чрез кръщението вярващият е съ-разпнат и съ-погребан (разпнат и погребан заедно с) с Христос, ние можем да се досетим каква е неговата мисъл – че, тъй като сме юридически мъртви, сме свободни от закона.

Смъртта обезсилва закона. В ст.2-3 ап. Павел илюстрира този факт с брачния закон.

2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. 3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

Този пример ще ни стане още по-ясен, ако знаем, че според юдейския закон жената не е имала правото да се развежда или да иска развод. Разводът е бил „привилегия” само на мъжа. Така че, наистина, жената е била „вързана” за мъжа си до смърт. Смъртта, обаче, прекратява силата на закона.

В стихове 4-6 ап. Павел преминава от илюстрацията към приложението й.

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Забележете, в предния пример се говори за това, че живата жена е свободна, ако мъжът и умре. А сега ап. Павел обръща нещата, и казва, че не само живият е свободен от закона, но и мъртвият – и той е свободен от закона. Ап. Павел обръща нещата, понеже не може да кажа, че законът е мъртъв, понеже той не е, ако и ролята му да ни доведе при Христос да е вече изпълнена (Галатяни 3:19,24,25). Но, ако и законът да продължава да живее, вярващите не продължават да живеят с него. Понеже идентифицирайки се с Христос ние сме умрели спрямо закона, ние сме свободни от него. Възкръсвайки с Христос за нов живот, ние се свързваме не вече със Закона, а с възкръсналия от мъртвите – с Христос – ние Му принадлежим. И от това ново единение произтича изобилен и плодоносен живот непостижим чрез закона.

5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт; 6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

В тези стихове Павел прави аналогия с брака. Неговата цел не е да поучава за семейството, а да илюстрира мисълта си. Представете си една жена, която е омъжена повторно – да я наречем Елеонора. Нейния първи брак не е бил много добър. Даже в интерес на истината е бил ужасен. Тя никога не е можела да угоди на съпруга си и да задоволи неговите очаквания. Независимо от усилията, които е полагала, нищо не се е получавало – тя никога не успявала да направи правилното нещо и да бъде достатъчно добра за да удовлетвори изискванията на мъжа си. Във взаимоотношението със съпруга си тя непрестанно носела бремето на това да се опитва да му угоди, да се опитва да бъде това, което той би приел и да бъде достойна в неговите очи. Елеонора непрекъснато се опитвала “да прави нещо, за да бъде нещо”, но това като че ли никога не се получавало и тя вечно се чувствала празна и неудовлетворена.

Такова е състоянието на изгубеният грешник, който не е в Христос и не е под Неговата благодат – той е свързан със закона и е подчинен на неговите изисквания. В резюме това което законът учи е: “ти трябва да направиш нещо, за да бъдеш нещо”. Ако искаш да се оправдаеш чрез пазенето на закона, то ти трябва да вършиш определени неща. А знаеш ли какво? Никой не може да се оправдае чрез пазенето на закона, понеже както и апостол Яков казва (Яков 2:10): “Който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.” Това е като да висиш над бездънна пропаст като се държиш за дълъг синджир. Ако само една от брънките на синджира е дефектна и се откачи, това може да ти коства живота. Само един грях е достатъчен за да бъдем осъдени от закона. Сами по себе си, отделени от Христос ние никога не можем да бъдем достатъчно добри или да извършим достатъчно добри дела за да бъдем оправдани в Божиите очи.

Но, да се върнем на примера за Елеонора. Нейният съпруг умира и тя се омъжва втори път. И сега нещата са различни. Нейният нов съпруг наистина я обича, прекарва време с нея, насърчава я, и харесва всичко, което тя прави. Животът й претърпява пълен обрат. Тя престава да носи тежкото бреме на това “да прави нещо, за да бъде нещо”. Съпругът й я приема и обича такава каквато е. Сега тя преживява свобода и живее такъв живот, какъвто дори и не си е представяла, че може да съществува. Новооткритата радост в сърцето й е изписана на лицето й. И това е чудесно.

Но, не би ли било глупаво Елеонора да реши да продължава да живее така, като че ли все още е омъжена за първия си съпруг, да продължава да се чувства недостойна, отхвърлена, и неуспешна в опитите си да изпълни невъзможния му критерий? Именно на такова поведение прилича завръщането към закона на вярващ, който е бил освободен от него в Христос. Чрез Христос ние, християните, сме свободни от бремето на ритуалния закон, което ни налага да изпълняваме определени изисквания за да бъдем приети от Бога. За нас Мойсеевият закон е мъртъв, нашият брак с него е приключил и той повече няма власт над нас. Сега ние сме сгодени за Христос и Неговата благодат. Свободни сме, оценени сме, приети сме, точно както е Той. Христос умря за нас такива каквито сме. Той ни обича безусловно. Няма нужда да доказваме нищо. Приети сме, и нищо друго няма значение. Затова, нека да защитаваме и отстояваме свободата, която Христос ни е дал! По този повод ап. Павел ни казва в Галатяни 5:1:

1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.

Духовна свобода, обаче, не означава слободия. В същата, пета глава на посланието към Галатяните, ст.13, ап. Павел веднага слага баланса.

13 Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.

Същото казва и апостол Петър в 1 Петрово 2:16:

16 като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.

Онези, които злоупотребяват с духовната си свобода ап. Петър описва така (2 Петрово 2:17-22):

17 Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века]. 18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността си подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. 19 Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става. 20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. 21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед. 22 С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.

Независимо, че сме освободени от закона, ние не сме беззаконници. В 1 Коринтяни 9:25 ап. Павел казва:

21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

Какъв е „Христовия Закон”? “Христовият Закон” е законът на любовта. Това се казва в Галатяни 6:2:

2 Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

Апостол Яков нарича законът на любовта, законът на Христос “царския закон” (Яков 2:8).

8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: “Да обичаш ближния си като себе си”, добре правите.

Интересно, че този закон не е поробващ. Напротив, малко по надолу в същата глава Яков го нарича “закона на свободата” (Яков 2:12).

12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

Свобода не означава безотговорност. Забележете, обаче, че това не е закон, който поробва. Не е “прави нещо, за да бъдеш нещо”, а е “Понеже си светия, Божие дете, гражданин на небесното царство, то живей и действай като такъв!” Това не се изисква за твоето спасение или за връзката ти с Бога, а произтича от тях.

СВОБОДА ОТ ГРЯХ

Исус ни освобождава не само от закона. Той ни освобождава и от греха. Начинът да бъдем освободени от греха е да се покорим на “образеца на вероучението, в което сме били обучени” и чрез Божията благодат да станем слуги на правдата. В Римляни 6:12-22 ап. Павел казва:

12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. 13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата. 14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. 15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! 16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? 17 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени, 18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата. 19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.

Забелязвате ли, как ап. Павел говори тук така, като че ли всичко зависи от нас. От нас зависи на кого предаваме телесните си части – на нечистотата и на беззаконието или на правдата и святостта.

20 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата. 21 Какъв плод имахте тогава от ония неща? – неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт. 22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот. 23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Забележете, ако предаваме себе си в служба на греха, той ще ни се отплати – и заплатата, която ще ни даде за нашето робуване на него е смърт. Бог също ще ни се отплати за нашата служба – ще ни даде вечен живот. Но този вечен живот не е „заплата” а „дар”. Защо „дар”? Защото няма да ни бъде даден по заслуги, а по благодат.

В Римляни 8:1-2 ап. Павел пише:

1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. 2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

Думата “осъждение” в ст.1 всъщност означава присъда, която е издадена в края на даден процес. В Христос Божията присъда над нас е “оправдан”. В съдния ден ние няма да бъдем изпратени да прекараме вечността в огнения пъкъл. Христос плати нашия дълг с цената на собствената си кръв. Слава на Бога за свободата, която имаме в Христос!

СВОБОДА ОТ СТРАХ

Освен от закона и греха, Христос ни освобождава също и от страха. Много хора живеят живота си в постоянен страх. Те винаги се боят от нещо – от криза, от тъмното, от проблеми и какво ли не. На такива в Лука 12:4-7 Исус каза следното:

4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят. 5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

Как Христос ни освобождава от страх? Като ни заповядва да се боим от Бога. Ако наистина се боим от Бога, няма да се боим от нищо друго. Когато се боим от Бога, ние идваме при него и го обичаме. Тогава Неговата божествена любов в нас изгонва всеки страх (1 Йоаново 4:18).

18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.

Авторът на Посланието към Евреите 2:15 казва, че целта на Христовото въплъщение е унищожаването на дявола и спасението на повярвалите от страха от смъртта.

14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, 15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство. 16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

Всеки страх, било то страх от глад, от безработица или болест в крайна сметка се свежда до страх от смъртта. Но Исус дойде и умря на кръста за да може чрез своето изкупително дело да ни избави от робството на страха. Забележете обаче на кого помогна той – на Авраамовото потомство. Кои са Авраамовото потомство? Отговорът е даден в Галатяни 3:7,9:

7 Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;

9 Така щото тия, които имат вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

ПРИМЕРЪТ НА ВАРАВА

В Евангелието според Матей 26:15-26 четем за Варава – затворникът, който беше пуснат на свобода вместо Исус.

15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. 16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава. 17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос? 18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него). 20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят. 21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава. 22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат. 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат. 24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте. 25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни. 26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

Когато си помисля за Варава, в мен се надига една неприязън и недоволство, че той беше пуснат на свобода несправедливо, а не невинният Исус незаслужено беше осъден. Но, като се замисля малко по-дълбоко си казвам: Защо да осъждам Варава. Не съм ли аз като него – грешник, който заслужава смърт, но на когото по незаслужена милост и благодат е подарен вечен живот и свобода от закона, греха и страха? Не пострада ли Исус на кръста и заради мен? Имаше, обаче, едно забележително нещо във Варава, и то беше, че той за разлика от много хора в този свят по никакъв начин не се възпротиви на своето освобождение.

В една от неговите книги Макс Лукадо пише: “Случи се твърде бързо. В първия момент Варава беше в неговата килия, осъден на смърт и играещ си на тото по мръсните стени, а в следващия той беше навън, присвивайки очите си от слънчевата светлина. “Свободен си да си вървиш!” Варава се почеса по брадата. “Какво?” “Свободен си, взеха Назарянина вместо теб.”

Варава често е бил сравняван с човечеството, и то с право. По много начини той прилича на нас – един затворник, който бива освободен поради това, че някой, когото той никога не е виждал застава вместо него на Лобното място.

Варава е пример за нас в това, че той прие своята неочаквана свобода като такава, каквато беше тя – “един незаслужен дар”. Някой му хвърли спасителния пояс и той го грабна без да задава въпроси. Просто не можете да си го представите да си поставя някое от нашите изкуствени препятствия. Ние вземаме нашия подарък и после се опитваме да си го заслужим, да го класифицираме, или да си го платим, вместо просто да кажем “благодаря” и да го приемем.

Колкото и парадоксално да изглежда, едно от най-трудните неща, които човек може да направи е да бъде спасен по благодат. В нас има нещо, което реагира на Божия дар. Ние имаме някакъв необикновено натрапчив импулс (или вътрешна принуда) да създаваме закони, системи и правила, които да ни направят достойни за нашия подарък.

Защо правим всичко това? Единствената причина, която бих могъл да посоча е гордостта. Да приемеш благодатта означава да приемеш нейната необходимост, а на повечето хора това не им харесва. Да приемеш благодатта също означава да осъзнаеш своето отчаяно и безнадеждно състояние, а повечето хора не са толкова прозорливи, че да го разберат.

Варава, обаче, знаеше много добре, че е безнадеждно обречен на смърт и нямаше намерение да задава излишни въпроси. Може би не разбираше милостта и със сигурност не я заслужаваше, но нямаше намерение да я откаже.

Нашият хал не е по-различен от този на Варава. Ние също сме затворници, осъдени на смърт без право на помилване. И защо някои предпочитат да си останат в килията когато вратата й е отворена е феномен, заслужаващ учудване. Вратата на килията на закона, на греха и на страха е отворена. Свободен си да излезеш на свобода. Затова, не се колебай! И не стой повече вътре! Бъди свободен в Христос!