ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ

I. ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЯТА

Преди да започнем изучаването на която и да е книга от Библията, ние винаги се стараем да разберем всичко, което можем за това кой, кога и защо я е написал. Колкото повече знаем за целта на писателя и проблемите на получателите, толкова по-добре можем да разберем посланието на книгата. Това е особено важно по отношение на посланията. Те са предизвикани документи – писма, писани с цел да се посрещнат конкретни нужди или проблеми. С други думи съществува повод, който е предизвикал авторите им да ги напишат.

СТЪПКИ ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЯТА

1. Реконструкция на проблемите

За да разберем какъв е смисъла на даден текст, ние трябва да знаем какъв е неговия контекст. Каква е ситуацията, в която ап. Павел говори? Какви са били проблемите, въпросите и неразбирането на коринтяните? Какво кара ап. Павел да напише точно тези изречения, които намираме в писмото му а не някакви други. Целта на тази първа стъпка е установяване на историческия контекст на посланието.

2. Установяване на смисъла и значението на пасажите

За да направим това, ние трябва да разделим текста на параграфи, които разграничават започването на всяка нова мисъл и да се опитаме да разберем как отделните параграфи спомагат за разрешаването на проблемите на получателите на посланието. С други думи трябва да потърсим отговорите на въпросите:

  • Какво е Божието Слово към първите и непосредствени получатели на посланието имайки в предвид техните проблеми?
  • По какъв начин отделните абзаци на параграфите допринасят за силата на доказателството на автора?

Доказателството или аргумента е съвкупността от доводи в подкрепа на дадена теза. За да разберем смисъла на Словото ние трябва да разберем авторовата нишка на мисълта.

Целта на тази втора стъпка е установяването на литературния контекст на посланието. Думите имат значение само когато са свързани в изречения, а библейските изречения имат значение само когато са свързани с предходящите и последващите ги изречения.

3. Приложение на текста в нашето съвремие

При тази стъпка ние се опитваме да дадем отговори на следните въпроси:

  • Какво означава за нас Божието Слово към коринтяните?
  • Чрез Библията Бог говори и на нас днес. Какво означават Павловите думи в наши дни, в нашата ситуация?
  • Какво казва Бога на нас днес с този текст?

При отговора на тези въпроси ние трябва да помним, че един текст никога не може да значи нещо, което никога не е значил. Никога не може да има значение, което при неговото първоначално написване не е имал. Библейските текстове могат да имат много приложения, но само едно значение!

Първите две стъпки при тълкуване на посланията се занимават с „тогава” и „там”, а третата с „тук” и сега. Първите две стъпки са обект на изучаване на екзегетиката, а третата на херменевтиката.

Егзегетика Егзегетика Херменефтика
Исторически контекст Литературен контекст Съвременна интерпретация
 тогава и там  тогава и там  тук и сега

Проблемът ни при тълкуване на посланията е, че ние най-често пропускаме първите две стъпки и започваме направо от третата. От там произлиза и многообразието, а много често и погрешността на нашето разбиране на Библията. Защото отправната ни точка определя крайния резултат до който ще достигнем.

II. ГРАДЪТ И НЕГОВИТЕ ХОРА

Кои са хората до които ап. Павел адресира своето послание? Какви са били те преди да повярват? На какви влияния от страна на светския живот са били подложени новоповярвалите коринтяни?

1. Географията на Коринт

Гръцкото име “коринтос” означава орнамент. Коринт е разположен върху югозападната част на широкия около шест и половина километра провлак, който свързва Европейския материк с полуостров Пелопонес. Градът е част от един комплекс от пристанища, който включва град Лахеум, разположен на два и половина километра от на север от Коринт в Лахейския залив на Йонийско (Адриатическо) море и град Кенхерея, намиращ се на единадесет и половина километра на изток от Коринт в Саронския залив на Егейско море.

Земята на Коринт не била много плодородна, но той бил град с особена икономическа важност. Контролирал както сухопътния транспорт между севера и юга, така и морския транспорт между изтока и запада. Преди да бъде построен Коринтския канал, който бил започнат още по времето на Нерон, но завършен едва през 1893 година, стоките били пренасяни по суша между пристанищата на Кенхерея и Лахеум, тъй като корабните агенции, пренасящи товари между Мала Азия и Италия, предпочитали да избягват по-заобиколното и по-опасно плаване около полуостров Пелопонес.

Равнината, в която бил разположен Коринт била защитавана от Коринтския акропол, който повишавал военното значение на града. Акропол е крепост, която служи за охраняването и отбраната на даден град и обикновено е разположен върху най-високата част на града. Комбинацията от стратегически, икономически и военни предимства, които притежавал Коринт го правели знаменит град.

2. Историята на Коринт

Древната история на Коринт се върти около две главни събития.

  • Разрушаването на стария град от римската армия начело с консула Лиций Мумий през 146 г. пр. Хр., когато гражданите му били или убити, или продадени в робство, а самият град бил опожарен и сравнен със земята, а възстановяването му забранено.
  • Стратегически обаче, Коринт бил толкова значим, че след 100 години запустение той бил отново съграден от Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр. Градът получил статут на римска колония и се превърнал в призната политическа столица на Ахая, която била сенатска провинция. Коринт бил резиденция на управляващия проконсул, както се вижда от Деян.18:12. Юлий Цезар разквартирувал там войници-ветерани – италианци и гърци, които нямали никаква собственост. Но много бързо Коринт се напълнил с хора от най-различни раси, религии и народности – юдеи, гърци, римляни, търговци, мореплаватели, артисти и философи. Така градът се превърнал в един международен, интернационален и космополитен град.

3. Обществото на Коринт

Когато ап. Павел посетил града през 50 г. сл. Хр., той вече бил третия по важност град в Римската империя, след Рим и Александрия. Изчисленията за числеността на населението по Павлово време варират от сто до седемстотин хиляди жители от които около две трети са били роби.

Този забележителен растеж може да се дължи само на едно нещо – на богатството. То привлича хората така както меда привлича мухите. Евреите пристигнали заради търговията. Римляните водели официалните дела или били потомци на първите колонисти. Гърците дошли в града от околните селища, търговията събрала обикновената смесица от моряци, търговци, банкери и хора от всички краища на Средиземноморието. Поради географското си местоположение, градът се ползвал с монопол и бързо забогатял. Фактът, че бил на по-малко от 100 години, а вече бил толкова важен търговски център, придавал на гражданите дух на независимост и индивидуализъм. Те нямали никакво чувство на преданост към старите традиции. Нито пък имали здрави семейни връзки. Парите им ги правели свободни да правят каквото си искат. До голяма степен всеки човек живеел сам за себе си. – общество съставено от индивидуалисти. Може би именно за това, контролиращата идея, която стои зад цялото послание е идеята за единство на вярващите и на църквата.

4. Състав на църквата

Космополитния характер на Коринт се отразявал и в местната църква. Тя се състояла от:

  • Юдеи: Акил и Прискила (Деян.18:1-2; 1Кор.16:9), и Крисп (Деян.18:8) Тези хора са юдеи, въпреки, че носят латински имена, както между другото и Павел;
  • Гърци: Стефан (1Кор.1:16;16:15), Ахаик (1Кор.16:17), Ераст (Рим.16:23), Хлое (1Кор.1:11)
  • Римляни: Фортунат (1Кор.16:17), Кварт (Рим.16:23) и Гаий Тит Юст (Рим.16:23; Деян.18:7).

Членовете на Коринтската църква били не само различни по народност, но също така и с различен социален статус. Някои от тях били роби, а други, като Гаий Тит Юст, Ераст и Стефан били заможни.

5. Морален климат

Поради покварата си, Старият Коринт си придобил толкова лоша морална репутация, че бил измислен нов глагол – “коринтиазо”, който означавал “блудствам”. На върха на хълма, около който е разположен Коринт се намирал храма на Афродита – богинята на любовта и плодородието, в който в миналото “служели” хиляда “хиеродули” – специално посветени храмови проститутки.

Новият град явно запазил репутацията на стария Коринт. В него археолозите са открили останки от храмовете на Аполон и на Асклепий – богът на изцелението. Хората изработвали глинени модели на болните части на тялото си, които искали Асклепий да изцели и ги оставяли в храма му. Интересно е, че голяма част от намерените от археолозите такива модели са на полови органи – нямо доказателство за широкото разпространение на венерическите болести, които са следствие на сексуални грехове.

В Коринт блудството, проституцията, прелюбодейството и хомосексуализма са били широко разпространени и са се считали за нормални. И не само това но, явно и някои от членовете на тамошната църква са се гордеели с либералното си отношение към тези пороци (1Кор.5:1-2).

6. Религиозен живот

Според древногръцкия писател Паусаний в Коринт имало не по-малко от 26 храма и светилища на езически богове. Коринтяните били много религиозни, но тяхната религия нямала почти никакъв ефект върху техния морал.

Думите “богове” и “господари” (1Кор.8:5) описват два различни вида езически религии.

5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много)…

  • Богове били традиционните гръцки и римски божества като Зевс (Юпитер), и Хермес (Меркурий) (Деян.14:12). “12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.”

В Коринт големите храмове били тези на Аполон и на Афродита. До времето на Новия Завет поклонението на тези гръцки богове до голяма степен било повлияно от ориенталските култове на плодородието. Така яденето на идоложертвено, пиенето и непозволените полови взаимоотношения станали част от т. нар. “религиозни ритуали”.

  • Думата “господари” описва божествата на тайнствените източни религии, които изобилствали в новозаветните времена. Те имали имена като Исис, Осирис, Серапис и Митрас. Техните религии били много популярни, тъй като предлагали на хората религиозни преживявания, които изглеждали задоволителни.

7. Интелектуална среда

Коринт бил също така и философски и културен център. Но малко от неговите жители приемали различните философии насериозно. Те не били заинтересовани толкова от истината, колкото от ораторството. Обичали красивите речи, дори и ако те били бедни откъм съдържание. “Агората”, пазарът на Коринт бил пълен с пътуващи философи. Те претендирали, че притежават особена “мъдрост” и живеели за сметка на хората, чието самолюбие ласкаели и чиито уши галели с думите си.

Улавяте ли логическата последователност? Географията влияе на икономиката. Икономиката определя историята. Всички те – история, география и икономика – формират обществото. А обществото от своя страна оказва влияние върху църквата.

III. ПАВЕЛ И КОРИНТ

1. Основаване на Коринтската църква

Ап. Павел е основател на църквата в Коринт. Той е нейния апостол. Според Деяния на апостолите по време на Второто си мисионерско пътуване Павел достига Коринт след кратък престой в Атина (Деян.18:1).

1 Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт

Там той среща Акил и Прискила (Деян.18:2-3) и започва да посещава юдейската синагога, където отначало с едно по-меко разискване, а по-късно, когато Сила и Тимотей се присъединяват към него и с едно по-дръзновено проповядване, той им благовества за Исус Христос (Деян.18:4-5).

4 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава. 5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

Трудностите с юдеите обаче пренасочват Павловата мисия повече към езичниците и по-специално към богобоязливите езичници – хора, които приемат юдейския монотеизъм, но все още не са станали същински прозелити. Те са едно междинно ниво между синагогата и езическия свят (Деян.18:6-7).

6 Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците. 7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

Началникът на синагогата Крисп, обаче също е обърнат към Христос (Деян.18:8).

8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

Така с Божията свръхестествена подкрепа и окуражение ап. Павел продължава служението си в Коринт за около 18 месеца (Деян.18:9-11).

9 И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай; 10 защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град. 11 И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

2. Датиране на посланието

След разказа за основаването на Коринтската църква, Лука ни разказва за явяването на Павел пред римския проконсул Галион (Деян.18:12-17). Споменаването на Галион е от особена важност за определяне датата на посещението на Павел в Коринт. Това е така, защото датите на Галионовото проконсулство са дадени в един надпис, съдържащ нареждания на император Клавдий, който е открит от археолозите в Делфи, централна Гърция. Според този надпис, Галион е бил проконсул на Ахая през 52 г. сл. Хр. Обикновено проконсулът е имал една или двегодишен мандат. Вероятно Галион е заел длъжността през лятото на 51 година и е останал до юли 52 г. сл. Хр. Ап. Павел се е явил пред него някъде през този период и най-вероятно е започнал служението си в Коринт около м. март 50 год. и е останал там до м. септември 51 г. сл. Хр.

Първото послание на ап. Павел към коринтяните е написано по време на третото му мисионерско пътуване от Ефес (1Кор.16:8,19; Деян.19:10) най-вероятно през ранните месеци на 54 г. сл. Хр. – около две и половина години след като той напуска Коринт.

3. Павел и Аполос

Аполос става втория ръководител на Коринтската църква след Павел. Той е пастир с учителско служение (Деян.18:24-19:1; 1Кор.3:5-6; 4:6; 1:12). Важно е обаче да се отбележи, че ап. Павел счита Аполос за свой приятел и не го държи отговорен за разцепленията в Коринт (1Кор.16:12).

12 А колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не му се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.

Аполос не одобрява разделенията на коринтяните и не желае да ги посещава в един такъв момент. Ако той искаше да издигне още повече репутацията и влиянието си сред тях, той би използвал случая и би отишъл. Но Аполос не е такъв служител. Неговата работа се ползва с подкрепата на Павел.

4. Поводът за написване на посланието

1) Загубеното писмо (5:9-11)

9 Писах ви в посланието си, че не трябва да общувате с блудници, 10 не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, – 11 но в действителност ви писах да не общувате с някого, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.

Първо Коринтяни всъщност не е първото писмо, което апостолът изпраща до коринтяните. Преди него е имало друго с което ние не разполагаме. То не е част от новозаветния канон и следователно не е било боговдъхновено. Ясно е едно – че то е третирало проблема за моралната чистота на църквата.

2) Вести

  • от Хлоините домашни (1:11)

11 Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

  • и от Стефанин, Фортунат и Ахаик (16:17)

17 Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението ми от вас;

3) Официално писмо от Коринтската църква (7:1)

Стефан, Фортунат и Ахаик най-вероятно са донесли и писмо от църквата засягащо някои въпроси от общ интерес.

1 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

IV. СЪДЪРЖАНИЕ И ПЛАН НА ПОСЛАНИЕТО

1. Съдържание

Първото Послание на ап. Павел до Коринтяните е най-разнообразното по съдържание и стил от всички негови съчинения. Дискутираните теми варират от разкола до финансите и от църковното благоприличие до възкресението. Всички известни литературни прийоми са намерили място в него: логика, сарказъм, умоляване, порицание, поезия, повествувание и изложение – накратко то е написано в същия стил с който Павел би разговарял с коринтските стареи, ако би присъствал между тях. То е съвсем неформално в своя подход и никак не може да се разглежда като очерк на богословски теми. Все пак обаче в него има една централна тема, и тя е социалното приложение на учението за кръста. Посланието отразява конфликта, който възниква когато християнският опит и идеали за поведение се сблъскат с концепциите и практиките на езическия свят. Обсъжданите в него въпроси далеч не са остарели, защото те все още могат да се срещнат там, където християните влизат в допир с езическата цивилизация.

2. План

Първо Коринтяни естествено се разделя на две части от 7:1. Вземайки в предвид думите на апостола в този стих, ние можем да приемем, че първите шест глави са отговор на вести, достигнали устно до Павел.

Първите шест глави се занимават с четири различни проблема:

1) Проблемът за разделенията в църквата (1:10-4:2). Въпреки, че апостолът многократно сменя темите в тази част от посланието, ние можем да бъдем сигурни, че тя е една единствена секция, поради постоянното споменаване на Аполос в нея (1:10-12;3:4-5;4:6).

2) Проблемът за кръвосмешението (5:1-13)

3) Проблемът за съдебните дела (6:1-11)

4) Проблемът за блудството (6:12-20)

В глави 7-16 ап. Павел отговаря на запитванията от официалното писмо на църквата до него. В тази част на посланието често срещана фраза е “пери де” – “а относно” (7:1; 7:25; 8:1; 12:1; 16:1; !6:12). Три секции в тази част от посланието обаче не започват по този начин:

  • 11:2-26 – за покривалата на жените;
  • 11:17-34 – за злоупотребата с господната вечеря;
  • 15:1-58 – за телесното възкресение на вярващите.

В 11:18 Павел казва, че е чул за това, което става по време на тяхната Господна вечеря. И определено трудно бихме повярвали, че Коринтяните писмено са го запитали за това как трябва да я провеждат. Но може би Павел се спира на този въпрос, както и на въпроса за покривалата на жените именно в 11 гл., защото тя е част от една по-голяма секция, която се занимава с безредиците в общото богослужение.

За 15:1-58 ние просто не знаем, но проблема на който се спира Павел в тази глава явно не е въпрос, зададен в писмото на църквата (15:12).

12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

16 гл. се занимава с въпроси, които са много тясно свързани с 2 Коринтяни.

ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ

Тема: Проблемите на местната църква.

Увод (1:1-9):

1. Податели (1:1)
2. Получатели (1:2)
3. Поздрави (1:3)
4. Благодарности, похвали и окуражения (1:4-9)

I. Отговори на вести, достигнали устно до ап. Павел чрез Хлоините домашни (1:10-6:20)

1. Оборване на аргументите за разцепление и апел за единство (1:10-4:21).

1) Фактът на разделението (1:10-12)
2) Естеството на благовестието (1:13-2:5)
3) Източникът на благовестието (2:6-3:4)
4) Църквата и нейните водачи (3:5-23)
5) Църквата и нейния апостол (4:1-21)

2. Изобличаване за отделни слабости (5:1-6:20)

1) Проблемът с кръвосмешението и църковната дисциплина (5:1-12)
2) Съдебни дела на вярващи братя пред светски съдилища (6:1-11)
3) Бягайте от блудодеянието (6:12-20)!

II. Отговори на запитвания от официалното писмо на Коринтската църква до ап. Павел (7:1-15:58)

1. Даване на становища по лични въпроси (7:1-11:1)

1) Павловите съвети по отношение на брака (7:1-40)

i. към семейните хора (7:1-7;10-11)
ii. към хора, които са били семейни, но в момента не са (7:8-9; 39-40)
iii. към женени или омъжени за невярващи (7:12-24)
iv. към несемейните (7:25-38)

2) Павловите съвети по отношение на идоложертвеното – свободата в поведението на християнина (8:1-11:1)

v. морални абсолюти и въпроси на безразличие за Бог (8:1-13)
vi. принципът на алтруизма (9:1-26)
vii. Който мисли, че стои, нека внимава да не падне (10:1-13)!
viii. Бягайте от идолопоклонството (10:14-22)!
ix. Принципът на несъблазняването (10:23-11:1)

2. Коригиране на безредиците в общите богослужения (11:2-14:40)

1) Покривалата на жените (11:2-16)
2) Злоупотребата с Господната вечеря (11:17-34)
3) Злоупотребата с духовните дарби (12:1-14:40)

i. Нуждата от разнообразие (12:1-31)
ii. Истинският критерий за духовност (13:1-13)
iii. Целта на дарбите – общо назидание (14:1-40)

3. Изясняване на доктринални неясноти – учението за възкресението на мъртвите (15:1-58)

1) Христовото възкресение (15:1-11)
2) Сигурността и времето на възкресението на мъртвите (15:12-34)
3) Естеството на възкресенското тяло (15:35-58)

Заключение (16:1-24):

1. Инструкции за събиране на помощи за църквите в Юдея (16:1-4)
2. Планове, напътствия и поздрави (16:5-24)