ПРЪВ ВЪВ ВСИЧКО

Колосяни 1:15-19

Как нашите съвременници виждат Исус?

  • Като велик учител.
  • Като основател на една от световните религии.
  • Като изцелител и чудотворец.
  • Като велик човек.

Всяко едно от тези определения е вярно. Но всяко едно поставя Исус на едно доста по-ниско ниво от това на което Той е. В текста който ще разгледаме ап. Павел взривява всяко разбиране за Исус като за просто човек. Той Го описва с космически термини. Ако това, което той казва е вярно, тогава Христос е достоен за нашето поклонение и служение. Ако това, което апостолът казва за Исус не е вярно, то тогава, Той си остава просто един обикновен човек.

В текста ап. Павел дава на Исус седем велики звания. Но, за да разберем по-добре защо той прави това ние трябва да видим посланието в неговия исторически и литературен контекст. То е написано с две основни цели. Първо, да насърчи и утвърди относително новото християнско общество в Колос, и второ, да ги предпази от съблазънта на лъжеучителите, вероятно от различни клонове на мистичния юдаизъм, които са имали тенденцията да омаловажават Христос за сметка на техните лъжеучения.

Павловият отговор и на двете нужди се състои в това да им помогне да разширят виждането си за това кой е Христос – Неговото величие и превъзходство. Ако християните разберат по-добре кого имат те в Христос, то тогова всички други религии и учения биха изгубили притегателната си сила. Единствено в Него ние можем да имаме пълнота. Единствено в Него можем да бъдем съвършени. 

ХИМН ЗА ХРИСТОС (1:14-20)

Нашият текст днес е класически по отношение на учението за Христос. Нещо повече, ние бихме могли да го наречем апогей на христологията. Ако вникнем в него на нас ще ни стане от ясно по-ясно кой е Христос. Затова аз ви насърчавам, докато го четем да отворите широко ушите си, за чуем силата на тези думи и да ги оставим да потънат дълбоко в душите ни. Стиховете, които ще разгледаме са от 15 до 19, но за пълнота ще прочетем от 14 до 20 (Колосяни 1:14-20):

14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете; 15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; 17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. 18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. 19 Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, 20 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.

ХРИСТИЯНСКИТЕ ХИМНИ В НОВОЗАВЕТНИТЕ ПОСЛАНИЯ

Този текст звучи като химн, вмъкнат в посланието. Дали той е собствена композиция на ап. Павел или анонимен химн, познат в църквите от първи век ние не знаем. Но, пасажът е умело подреден и ритмически балансиран и поради това заслужава да се нарече поема. [i]

На редица места в посланията ние срещаме доказателства за поеми. Те биха могли да бъдат разпознати по следните признаци:

  1. На тези места движението на мисълта изглежда прекъснато с цел да бъде вмъкнат химна или поемата.
  2. Стилът е приповдигнат и се различава от нормалната проза в писмото.
  3. Те обикновено започват с някаква въвеждаща фраза, която показва промяна (тук това е относителното местоимение „който”).
  4. Те имат тенденцията да изпъкват или контрастират на фона на останалата част от текста.
  5. Речниковия състав на химните е рядко срещан и изключително стилизиран.[ii]

Освен в нашия текст, примери на ранни химни и поеми виждаме в Ефесяни 5:14; Филипяни 2:6-11; 1 Тимотей 3:16; и 2 Тимотей 2:11-13. Нашият пасаж е забележителен не само с дълбочината с която разкрива Христос, но и с красотата, която има като собствена литературна творба. В него ние можем да видим седем титли или звания, които разкриват върховенството на Христос. 

1.  ОБРАЗ НА НЕВИДИМИЯ БОГ (1:15a)

15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

„ОБРАЗ НА НЕВИДИМИЯ БОГ”… Тази фраза въвежда две противоположни концепции – тази за видимо и тази за невидимо. Образът е нещо, което можем да видим. Невидимото по определение е нещо, което не можем да видим.[iii] Юдаизмът се е славел с вярването в един Бог, който не би могъл да бъде видян. Фактически, Десетте заповеди забраняват всеки опит да бъде даден образ на Бога, като образите на идолите, които били толкова широко разпространени в древния свят. Израилтяните трябваше да познават Бог като едно духовно същество, а не като нещо материално. И наистина, и Господ Исус потвърди, че „Бог е дух.” (Йоан 4:24). Това разбиране за невидимостта на Бога е част и от нашето, християнско разбиране. Ето няколко стиха, които бихме могли да споменем в това отношение:

  • Римляни 1:20

20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.

  • 1 Тимотей 1:17

17 А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин.

  • Евреи 11:27

27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.

Смайващата истина на християнството е, че невидимия Бог позволява да бъде видян в лицето на Исус Христос от Назарет Галилейски. Думата „образ” на гръцки е „ейкон” и означава „обект, формиран по такъв начин, че да наподобява изгледа на нещо”, „подобие, портрет” или с други думи „нещо, което има същата форма като нещо друго”.[iv] Евангелието на Йоан ни кара специално да се замислим над този парадокс (Йоан 1:14,18).

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

А също и в Йоан 14:8-9 четем:

8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. 9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

Йоан ни казва съвсем ясно, че Отец и Сина са различни лица на Троицата, но че в същото време в Сина Отец можа да бъде видян в цялата Негова слава. Изключително! Така че по отношение на Бога Христос е пръв във Неговото изявяване. Да, природата отразява Божията сила и божественост, но няма друг, който да изявява по-добре Бога от Христос.

2.  ПЪРВОРОДЕН ПРЕДИ ВСЯКО СЪЗДАНИЕ (1:15б-16)

Христос има първенство не само по отношение на изявяването на Бога, но и по отношение на сътворението. Второто звание на Христос в този химн е „ПЪРВОРОДЕН ПРЕДИ ВСЯКО СЪЗДАНИЕ”.

15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

Този стих използва близко-източната концепция за „първороден” (прототокос). Думата „първороден” може да означава както ред на раждане, така и специалния статут, който е имал най-големия син в семейството. [v]

„Първороден преди всяко създание” не означава, че Исус е първото създадено същество, но че Той превъзхожда всички създания. Две старозаветни препратки показват тази употреба на „първороден” като превъзходен.

  • Изход 4:22

22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;

  • Псалом 89:27

27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден,
По-горе от земните царе.

Така, че когато ап. Павел казва, за Исус, че Той е „първороден, преди всяко създание”, той има в предвид, че Исус е над всичко създадено в този свят. Когато говори, за това, че чрез Него е било „създадено” всичко, ап. Павел няма в предвид толкова флората и фауната в природата, колкото съзнателните същества – и човешки и духовни.

16 понеже чрез Него бе създадено
всичко, което е на небесата и на земята,
видимото и невидимото,
било престоли или господства,
било началства или власти,
всичко чрез и за Него бе създадено;

Твърде възможно е юдейските опоненти на църквата в Колос да са практикували поклонение на ангели (2:18). Юдеите по принцип са имали особено отношение към ангелите като посредници на Закона (Евреи 1:4-14). Те са гледали на Исус като на човек, а не като на Бог. Но, този християнски химн прогласява, че Исус е създател на всички по-нисши от него духовни същества – включително и ангелите. Той е над всички ангели и демони, над всички не само плътски, но и духовни същества. Фактически, те са били създадени за да служат на Него, понеже в текста се казва, че те са били създадени не само „чрез” Него, но и „за” Него.

3.  ПРЕДИ ВСИЧКО (1:17а)

17 и Той е преди всичко,

Третото звание на Христос е, че Той е „ПРЕДИ ВСИЧКО”. На гръцки думата „преди” е „про”, „маркер за точка във времето предшестваща друга точка във времето, по раншен, предишен”.[vi] Този пасаж учи предсъществуването на Христос. Това означава, че Той е съществувал и преди да се въплъти или да се роди в плът на тази земя. Той не е просто човек, нито пък е създание. Той предшества всичко. Ние виждаме това не само тук, но и навсякъде в Новия Завет. Например:

Йоан 1:1-3

1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

Йоан 8:58

58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

Йоан 17:5

5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

Исус е „АЗ СЪМ”, вечно съществуващия Бог, „който е бил, който е, и който ще бъде” (Откровение 4:8).

Така виждаме, че Христос е пръв не само в разкриването на Бога, не само в сътворението, но и във времето. Той е преди началото на всичко, понеже самия Той е началото.

4.  ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СЕ СПЛОТЯВА (1:17б)

Четвъртото звание на Христос е, че „ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СЕ СПЛОТЯВА”.

17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

На гръцки тази дума е „сунистеми” и означава „да доближа две неща едно до друго чрез събиране, обединяване и сближаване”. [vii] Тази дума се среща също и във 2 Петрово 3:5

5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата,

Подобни идеи намираме също в следните стихове:

Псалом 75:3

3 Ако и да се разтопи земята с всичките й жители,
Аз закрепявам стълбовете й.

Евреи 1:3а

3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово

Това, което тези истини ни разкриват е, че като творец и създател на всичко Исус не е просто като някакъв часовникар, който създава часовника, навива го, настройва го и го оставя да си върви. Той е Този, който постоянно поддържа и свързва вселената в едно, независимо от всички микро и макро сили, които се опитват да я взривят.

Христос е пръв в поддържането на всичко на мястото му.

5.  ГЛАВА НА ЦЪРКВАТА (1:18a)

Петото звание на Христос в този невероятен химн е „ГЛАВА НА ЦЪРКВАТА”. До тук ние разгледахме първенството на Христос по отношение на разкриването на Божието естество, по отношение на творението, по отношение на времето и по отношение на поддръжката на всичко в съществуване. Сега виждаме, че Христос има първенство и по отношение на църквата. Той е нейната глава.

18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той

Тук Павел само споменава аналогията между главата и тялото и Христос и църквата. В следващата глава той я развива когато споменава противниците на църквата като такива, които са изгубили връзката си с главата Христос (Колосяни 2:18-19).

18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, 19 а не държи главата Христос, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога.

На гръцки думата глава е „кефале”. Тя означава както физическа глава по отношение на аналогията между главата и тялото, така и едно по-високо положение или чин.[viii]  Ние виждаме тази втора преносна употреба в Колосяни 2:10:

10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.

Но, в нашия пасаж в 1:18a ударението е върху жизнено важната връзка и власт, която Христос има над църквата. Ние сме Христовото тяло тук на земята и трябва да служим под Негово ръководство. Христос има превъзходство не само над началствата и властите, но Той също така има върховна позиция и във самата църква.

6.  НАЧАЛОТО (1:18б)

В допълнение към концепцията за предсъществяването на Христос – това че, Той е „преди всичко”, ап. Павел набляга върху факта, че Христос е „НАЧАЛОТО”.

18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

В протестантския превод тази дума е преведена като „началникът”. Но, на гръцки тази дума е „архе” и нейната основна идея не е „управител”, а „започването на нещо като действие, процес или състояние, начало, точка във времето от която дадено нещо продължава”. Но, това начало не е просто нещо, а е личност, „първородният от мъртвите”, Този с когото започва всичко. [ix] В православната Библия тази дума е преведена като „начатък”, а в превода на „Верен” като „началото”. В края на Откровението Исус казва (Откровение 22:13):

13  Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.

Христос споделя това свое звание с Бог Отец (Откровение 21:6)

6 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.

Христос е този с Когото започва всичко. Той има първенство не само в сътворението и във всичко, което Бог е създал досега, но той има първенство и е начало и на новото създание – това, което Бог е започнал с Неговото възкресение.

7.  ПЪРВОРОДЕН ОТ МЪРТВИТЕ (1:18в)

От контекста на нашия текст се разбира, че когато говори за Христос като за начало, ап. Павел свързва това начало с възкресението на мъртвите. Защото, той обяснява:

18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

В ст.15б думата „първороден” беше употребена в смисъл на превъзходство, независещо от на реда на раждане. А тук се разглежда самата идея за ред на раждане. Христос е „първороден от мъртвите” в смисъл, че Той е първият, който е бил възкресен от мъртвите за вечен живот (Откровение 1:5). Неговото възкресение насърчава и нас, че и ние също ще бъдем възкресени при Неговото пришествие. Той е нашата надежда. Жив Господ – жива надежда!

  • Йоан 11:25-26

25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

  • Деяния 26:22-23

22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде, 23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

  • 1 Коринтяни 15:20

20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

Освен във всичко друго, Христос има първенство и във възкресението на мъртвите. Той е първородният измежду всички тях.

Седемте Христови звания изброени в този химн завършват с кулминация, която обяснява защо Христос е такъв какъвто е. Целта е следната:

18 за да има първенство във всичко.

„Първенство” на гръцки е „протейо” и означава да бъдеш на първо място в дадена група, да бъдеш първи всред първите.[x] Званията, които ап. Павел изброява в този химн не са дадени на Христос за да го направят превъзходен. Те са му дадени, защото Той е такъв и те го описват по възможно най-добрия начин. Той е на първото място – високо над всеки човек или духовна сила в цялото творение. Той е шампионът на шампионите.

СЪВЪРШЕНА ПЪЛНОТА (1:19)

Химнът достига кулминацията си, неговата връхна точка във върховенството на Христос по отношение на творението. Сега, накрая ап. Павел разглежда и Неговото взаимоотношение с Бога.

19 Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота…

На гръцки думата „пълнота” в този стих е „плерома”. „Пълнотата” е това, което донася завършеност и съвършенство. Тук тя е „общия сбор”, „гранд тотала” на Божията божественост. [xi] Думата „плерома” се е използвала като религиозен термин в гностическите писания от втори век, но тук в Колосяни тя потвърждава, че Бог напълно присъства в Исус, и че Той е напълно божествен. Тази дума е употребена по подобен начин в следващата глава, както и в Посланието към Ефесяните.

  • Колосяни 2:9-10

9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; 10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.

  • Ефесяни 3:19

19 и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.

  • Ефесяни 4:13

13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;

Така че, кой е Исус? Дали е само равин или един добър учител? Дали е само пророк? Дали е само един добър пример, достоен за подражание? Да, всички тези неща. Но не само това – много, много, много повече – Той е върховен. Той е:

  1. ОБРАЗ НА НЕВИДИМИЯ БОГ
  2. ПЪРВОРОДЕН ПРЕДИ ВСЯКО СЪЗДАНИЕ
  3. ПРЕДИ ВСИЧКО
  4. ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СЕ СПЛОТЯВА
  5. ГЛАВАТА НА ЦЪРКВАТА
  6. НАЧАЛОТО
  7. ПЪРВОРОДНИЯТ ОТ МЪРТВИТЕ

Помислете си, кой е Христос и как го приемаме ние и как се отнасяме към Него? Дали Го ценим достатъчно? Дали Го  почитаме както трябва? Дали служението на Него е нещо малко или маловажно? Той е първият. Той вече има първенство във всичко, но, дали ли сме Му първото място и в нашия живот!


[i] Wright, Colossians, p. 68.

[ii] Ralph P. Martin, “Hymns, Hymn Fragments, Songs, Spiritual Songs,” DPL 419-423, цитиращ E. Stauffer, New Testament Theology (Macmillan, 1956).

[iii] “Невидим” is aoratos, “такъв, който не би могъл да бъде видян, невиждан, невидим” от a-, “не”+ oraō, “да видя” (BDAG 94).

[iv] Eikōn, BDAG 283, 2

[v] Prōtotokos, BDAG 894, 2a.

[vi] Pro, BDAG 864, 2.

[vii] Synistēmi, BDAG 973, B3.

[viii] Kephalē, BDAG 541-542.

[ix] Archē, BDAG 137, 2. The idea of ruler or authority, which we saw in 1:16b above as “rulers” (NIV) or “principalities” (KJV), derives from the concept of one who begins or initiates.

[x] Prōteuō, BDAG 892.

[xi] Plērōma, BDAG 828, 3b.