ПРОТИВНИЦИТЕ НА БОЖИЕТО СТАДО

Деяния 20:28-3

Оприличаването на Божия народ и църквата на стадо е често срещано сравнение в свещеното писание. Един пример е Деяния 20:26-32 където ап. Павел прави своето обръщение към ефеските презвитери. В цялата книга Деяния на апостолите това е единствената реч на ап. Павел отправена към християни. По това време той пътуваше от Коринт за Ерусалим и по пътя си спираше на местата в които имаше църкви като Филипи и Троада. В Милит беше повикал служителите на Ефес за да ги увещае и да се сбогува с тях. В това свое обръщение тоя казва:

26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички; 27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля

Ап. Павел беше изпълнил своята отговорност към тях. Той беше един от основателите на Ефеската църква. Поучаваше две години в сформираното от самия него тамошно библейско училище (Деян.19:9-10). Той нито скри, нито изопачи изявената Божия воля. Но сега беше на път към Ерусалим, където знаеше, че ще бъде арестуван и изправен да свидетелства за своя Господ пред управители и царе, а дори и пред самия император в Рим. Така че, като един верен мисионер който е изпълнил мисията си, той напускаше новосформираните църкви и ги предаваше в ръцете на пастирите и презвитерите, които от този момент нататък щяха да бъдат отговорни за тях.

Преди да отправи конкретната си заръка, ап. Павел искаше да бъде сигурен, че те много добре ще осъзнават отговорността, която са поели като църковни ръководители.

28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Забележете няколко неща в този стих. Първо, тук Христос (както в Римляни 9:5; Тит 2:13; Евр.1:8) е наречен “Бог”. Той е “Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв”. Той е главата и собственика на църквата. Пастирите и презвитерите са само нейни настойници.

Второ, Църквата е безценна, тя е свята, понеже е “придобита” от Бога с цената на кръвта на единородния Божий Син. На този свят няма нищо по-ценно от църквата. Така че, и отговорността, която имат онези, на които тази църква е поверена е огромна. Но от друга страна и наказанието за онези, които разрушават Божията църква също ще бъде сурово.

Трето, Църквата на Бога е наречена “стадо”. Може би ап. Павел използва точно тази метафора, понеже тя най-добре може да му помогне да опише опасностите, които грозят църквата и нейните врагове.

След тази тържествена заръка, ап. Павел отправя своето предупреждение.

29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; 30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

Ето кои са противниците на Божието стадо. Ето от кого трябва да бъде защитавано то. От една страна това са “свирепите вълци” – лъжеучителите, които нападат отвън. От друга страна това са хора, които аз наричам “козли” – това са християни, които са били част от самото стадо, но в определен момент са изпаднали в заблуда. Поради влиянието което имат обаче, когато се отклонят от истината, те не се отделят от църквата сами, но започват да влияят и на други – може би дори основават свои собствени “църкви”. Такива човеци не водят Божието стадо след Исус, а “след себе си”. Бих казал, че в определени моменти като заплаха те са по-опасни дори и от вълците, понеже не идват отвън, а се издигат от самата църква.

След като е говорил за Божието стадо и за неговите противници, ап. Павел им дава и насока за това как могат да оцелеят и да запазят църквите си.

31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. 32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

На първо място, след като знаем колко ценна е Божията църква и колко опасни и коварни са нейните противници, ние трябва “да бдим”. Това означава да бъдем много внимателни към това какви мисли преминават през главите ни и какво става с църквата.

След това за защита от вълците и козлите, ап. Павел насочва църковните презвитери да се обърнат към Божието Слово. То притежава една свръхестествена способност да назидава вярващите и “да ни даде наследството между всичките осветени”.

Така текстът, който разглеждаме съвсем естествено може да се раздели на три части. Първата се занимава с Божието стадо; втората – с неговите противници; а третата с насоките за предпазване от Божиите врагове.

Тук още в началото бих искал да подчертая, че класифицирането на хората като “овца”, “овчар”, “овчарско куче”, “вълк” и “коза” е условно. Аз просто издигам пред вас огледалото на Божието Слово за да може всеки един да види къде стои. Нито една от тези позиции обаче не е окончателна. В една местна църква овцата може да стане “овчарско куче”, “овчарското куче” – “коза”. Дори “вълкът” ако искрено се покае (въпреки че това се случва изключително рядко) може да стане “овца”. Но за Бога няма невъзможно нещо! Така че моята цел не е да поставям етикети, които са безвъзвратни, но да предизвикам всеки един да бъде на правилното място в Божието стадо и да не допуска да става богопротивник.

БОЖИЕТО СТАДО

Преди да разгледаме враговете на Божие стадо, нека се спрем накратко на самото него. То се състои от хора, които условно можем да наречем “овце”, “овчари” и “овчарски кучета”. В него има йерархия. Овчарските кучета трябва да се покоряват на овчарите, а овцете – и на овчарите, и на овчарските кучета. Всичко това е в реда на нещата, понеже в основата на хармонията и единството стои реда. А в основата на реда стои покорството на поставените от Бога власти.

ОВЦЕ

Както казва Бог в Езекиил 34:41 всички Негови люде са “овце на Божието пасбище”.

31 И вие човеци, сте Мои овце, овцете на пасбището Ми, и Аз съм ваш Бог, казва Господ Еова.

Най-общо казано всички в божието стадо, дори овчарите и овчарските кучета са преди всичко “овце”, защото всички трябва да следват своя Господ. В Йоан 21 виждаме, че Петър трябваше да бъде пастир, Христос го постави за такъв, но той трябваше да бъде също и овца, която следва нейния пастир – Исус Христос. Там Исус му каза: “Паси овцете ми”, но малко по-надолу в същата глава му каза: “Ти върви след Мене”.

Да бъдеш Божия овца не е унизително, а блажено. Това е така защото, ако Господ е наш овчар, то както казва Псалом 23 ние няма да имаме нужда от нищо. Ще бъдем задоволени и защитени във всяко едно отношение. Ето какво каза Давид по този въпрос (Пс.23:1-4):

Господ е Пастир мой;
Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ме успокоява;
При тихи води ме завежда.
3 Освежава душата ми;
Води ме през прави пътеки заради името Си.
4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя
Няма да се уплаша от зло;
Защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

Ако Господ е твоя пастир, ти си блажен, защото овца без пастир е наистина жалка картина. Тя е изгубена, беззащитна и осъдена на смърт. В Мат.9:36 четем:

36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. 37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко; 38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

Защо овцата се нуждае от пастир? Виждали ли сте овца? Тя – за разлика от кучето – няма чувство за ориентация. Вижда само на няколко метра пред себе си и почти никога не знае къде е. Може да вижда само другите овце и да върви след тях. Освен това овцата няма естествена самозащита – няма нито пъргавина за да може да избяга, нито зъби и нокти с които да нарани неприятеля си. За сметка на това има добър слух и може да запомни гласа на овчаря или на неговия кавал.

В Йоан 10:1-5 Исус Христос каза следната притча:

1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. 2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете. 3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. 4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. 5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

Според ст. 4 добрия овчар не върви след овцете с тоягата да ги гони и да ги бие, когато се отклоняват, а върви пред стадото. Овцете го следват, защото познават гласа му. Брат Стойко веднъж ми разказа за един известен в миналото кавалджия от Долно Езерово, който бил много добър овчар. Той водел овцете си като вървял пред стадото и свирел на своя кавал. Веднъж когато бил в местната кръчма, един чорбаджия го помолил да посвири на кавала си. Овчарят отказал с мотива, че ако засвири, цялото стадо ще влезе в кръчмата. Хванали се на бас. Отворили вратата на кръчмата, човекът засвирил и не след дълго цялото стадо започнало да напира на вратата за да влезе вътре. Това е един чудесен пример за способността на овцата да запомни и да следва гласа на своя пастир. Нека Бог да ни помогне и ние по същия начина да познаваме и следваме гласа местния пастир, който е Христовият дар за църквата тук (Ефесяни 4:11-16).

ОВЧАРИ

Когато разберем характера на овцата, разбираме защо тя има нужда от овчар. И когато говорим за овчари, веднага трябва да кажа, че “Великият Пастир на овцете” на католическата или всесветска църква е само и единствено Господ Исус Христос (Евр.13:20). В Йоан 10:11 той каза:

11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

Но когато става въпрос за местната църква – нейния пастир е онзи, когото Бог е призовал, екипирал и поставил в това служение. Както ап. Петър, на когото след възкресението си Господ каза: “Паси овцете ми.” (Йоан 21:16-17).

В нашия пасаж виждаме, че отговорността на овчарите, които представляват пастирите и презвитерите е двойна – от една страна те трябва да “пасат” стадото, т.е. да го обучават в истината на Христовото учение. Между другото трябва да знаем, че думата “пастор” произлиза от латинската дума, която значи “овчар”. В Новия Завет думите “пастор”, “епископ” и “презвитер” означават едно и също. В 1 Петрово 5:1-4 ап. Петър, който сам беше пастир и презвитер се обръща към другите презвитери и казва следното:

1 Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който също съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви: 2 Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; 3 нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото. 4 И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.

От друга страна овчарите на църквата трябва да “пазят” стадото – да разпознават лъжеучителите и различните други духовни заплахи и да предупреждават редовите вярващи за тях. Истинският пастир брани стадото си. Както се казва в Пс.23:4 той има жезъл – белег на власт, и тояга – оръжие с което да се справя с вълците. Според Йоан 10:12 ако не го прави, значи е наемник и не си върши добре работата.

12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

Мотивите пастирът да върши неговата трудна, и понякога тежка работа са два. От една страна, това е цената с която е било събрано неговото стадо – драгоценната кръв на Божия агнец, а от друга това, че те са били призвани за служението си от Святия Дух. Едва ли има по-големи мотиви от тези (Деяния 20:28).

28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

ОВЧАРСКИ КУЧЕТА

Освен тояга или власт, за да се справя с работата си един овчар има и помощници – това са овчарски кучета. За пастира това са лидерите в църквата – неговите дякони и съработници. Както когато някоя овца тръгне на някъде, овчарските кучета отиват при нея и я побутват “да влезе в пътя”, така и съработниците на пастира му помагат да държи своето стадо в дисциплина и в пътя на Господа. Както овчарските кучета се бият с вълците,така и дяконите трябва да увещават със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат. Те са помощници, а не противници на пастира.

ПРОТИВНИЦИТЕ НА БОЖИЕТО СТАДО

Противниците на Божието стадо могат да бъдат класифицирани като “вълци” и “козли”.

ВЪЛЦИ

В Деян.20:29 се казва:

29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

“Вълци” са лъжепророците и лъжеучителите. Те обикновено идват отвън и носят фалшиви учения. В Матей 7:15 Исус Христос ни предупреждава:

15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

Лъжепророците са описани най-добре във 2 Петрово 2:1-2:

1 Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. 2 И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули.

Въпреки, че са толкова заблудени, според 2 Тимотей 2:24-26 дори за тях има шанс да бъдат избавени от примката на дявола и да престанат да вършат неговата воля.

24 А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив; 25 с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината 26 и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат неговата воля.

Дори “противниците” могат да изтрезнеят и да познаят истината, ако Бог им даде спасителното покаяние. Затова, нашето отношение към тях трябва да бъде твърдо, но в същото време търпеливо.

КОЗЛИ

Освен отвън, опасност за Божието има и отвътре. В Деяния 20:30 се казва:

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

Забележете, че тези хора не идват отвън. Напротив, те са “от самите вас” – това се бивши водачи в местните църкви. Аз наричам такива човеци “козли”. Плодът от тяхната дейност е, че започват да водят хората в погрешна посока.

В Библията почти никъде не се говори добре за козлите. Например когато в Матей 25 глава Исус говори за своето завръщане и съда над народите, той казва, че ще ги отлъчи едни от други “както овчарят отлъчва овцете от козите” (Мат.25:32). Той поставя козите от лявата си страна и по-нататък в ст.41 им казва:

Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

Козлите се характеризират с това, че развалят пасбището като ядат тревата от корен и мътят водата на овцете. В Езекиил 34:18-19 Бог се обръща към тях с думите:

18 Малко ли ви е дето пасете доброто пасбище, та тъпчете с нозете си останалата част от пасбището си? И дето пиете бистра вода, та мътите с нозете си останалата? 19 А овцете Ми пасат отъпканото от вашите нозе, и пият вода размътена с вашите нозе.

Какво нахалство! Въпреки, че са част от същото стадо, козите ощетяват овцете.

КАК ЕДНА ОВЦА СТАВА КОЗА?

Първоначалните белези са, че такъв човек започва да чувства едно емоционално разочарование към това, което е старо и фиксирано, и прекалена загриженост за това, което е ново, модерно или адекватно в очите на света. Тогава такъв човек престава да желае да привежда и съобразява ума и сърцето си с установената Библейска истина. Вместо това се стреми да представи Библейските истини като неустановени, и разтегливи, за да може да отвори врата за тенденциите на времето. Такъв човек не само отхвърля или приема определена библейска истина, но престава да бъде цялостно и дълбоко ориентиран към Библията. Престава да бъде пленен от великата стара вяра, която веднъж завинаги е била предадена на светиите и вместо това е очарован от това, което е ново и новаторско. Когато се изгуби дисциплината и смирението, вниманието към словото и радостта от него – това е белег за превръщането на даден вярващ от “овца” в “коза”.

КАК КОЗЛИТЕ ОТВЛИЧАТ УЧЕНИЦИТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ?

Първо, те им обръщат особено внимание. Изслушват ги, показват им една фалшива любов и загриженост. След време обаче се забелязва, че единствената им загриженост е била не да бъдат любящи, а да си намерят повече поддръжници за да докажат собствената си правота. Често хората, към които те се насочват са в някаква степен огорчени. Затова не трябва да допускаме в себе си огорчение. То отслабва нашата духовна имунна система и ни прави податливи на противниковите атаки.

Второ, използват фалшиви пророчества, които въздействат на емоциите и предизвикват вярващите да си напуснат църквата и да отидат в тяхната “църква”.

Трето, започват една преувеличена критика срещу бившата църква за да затвърдят мнението на заблудилите се, че са прави.

Има ли възможност за промяна? Определено. Във 2 Тимотей 2:20-21 се казва:

20 А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена. 21 Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.

Ако се очисти добре, един съд за непочтена употреба може да се превърне в съд за почтена употреба. Ако някое “овчарско куче” е станало “козел”, това не е окончателно. Ако то се осъзнае и промени поведението си, то може да бъде възстановено на своята позиция в божието стадо. Въпреки, че преди да стане отново “овчарско куче”, за известно време ще трябва да бъде “овен” и да докаже, че се е поправил.

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ?

Първо, трябва да бъдем особено бдителни. В Деяния 20:31 се казва:

31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Ние трябва да бдим за да не би да се окаже, че труда на нашите наставници се е оказал напразен. “Бдение” е овчарски и военен термин. Той означава “да бъдем на пост”. Ако си на пост и понижиш своята бдителност или заспиш, това може да доведе до промъкване на враговете или пропускане на времето през което може да се предотврати дадена смъртна опасност. Затова и нашия пасаж започва с думите “Внимавайте на себе си и на цялото стадо” е завършва с думите “Затова, бдете”!

Освен това, ако ап. Павел три години денем и нощем не е престанал да поучава всеки един от тях със сълзи, то колко повече ние трябва да се грижим за хората си!

Второ, трябва да сверяваме всичко с Божието писано слово. Аз наричам това “берянския тест”. В Деяния 17:11 се казва:

11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.

Каквото и да чуем, ние трябва да го сравняваме с апостолските писания, събрани за нас в Новия Завет. Това е, което и Павел каза на Ефеските презвитери (Деяния 20:32):

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

Трето, трябва да следваме утвърдените вече пастири, а не новоизлюпени самозванци. Това е така, защото много често “козлите”, а дори и “вълците” много добре познават Библията и могат да си служат с нея за да докажат тезите си. Знаем, че и сатана познава Библията. Точно затова редовите вярващи не трябва да спорят или контактуват с хора, които биха могли да ги отделят от църквата, а просто да следват собствените си пастири, които Бог е поставил да им служат. Това е именно смисъла и на заръката, която ап. Павел отправя към ефеските презвитери. Те трябва да пасат Божието стадо и да го пазят. Но как те да се грижат за хората си, ако хората им са непослушни и не разбират от дума. Затова в Евреи 13:17 се казва:

17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.