ПРАКТИЧЕСКО ХРИСТОПОДОБИЕ

Марк 1:9-41  

По идея на Гари Джонсън 

В един от английските преводи на Библията, наречен „Посланието“ (The Message), мястото в Словото, където се казва, че Словото обитаваше между нас (Йоан 1:14) е предадено с думите „Той живееше в квартала“. Това е истината на въплъщението – Исус стана човек, и живееше сред нас. Господ направи всичко това, не само за да ни изкупи, но и за да ни покаже как да живеем, така че живота ни да бъде пълноценен и за Божия слава. Преживявайки един пълноценен живот тук, на земята, Той знае през какво преминаваме ден след ден в нашето ежедневие. Ако някой въобще може да ни разбере, това е Исус. Той с пълно право може да ни каже: „Зная как се чувстваш, бил съм на мястото ти. Ти където отиваш, аз оттам се връщам.“

Последната мода в телевизионните предавания са така наречените „реалита“. Когато се появиха преди няколко години хората бяха заинтригувани от тях и този интерес не намаля. Това, което ги направи популярни беше, че в тях участваха истински хора, които бяха поставени в реални ситуации от истинския живот. Това ни помага да разберем защо Исус е бил популярен всред хората и продължава да бъде популярен векове наред – защото Той е действителна личност, която живя в нашия свят и преживя ситуациите с които и ние се сблъскваме. Дори и невярващите историци са съгласни, че неотменимо в центъра на човешката история стои „този беден проповедник от Назарет“ – както го наричат те. Несъмнено, Исус Христос е най-доминиращата фигура в цялата история.

ТЪРСИ ХОРАТА!

Животът, който Исус живя „в квартала“ – като обитаваше между хората – би могъл да се определи като обикновен и непретенциозен. Въпреки това, влиянието, което той имаше беше не по-малко от звездно. Няма друга личност, която да е приемала повече поклонение от Него. Никой друг не е повлиял на народите в света така както нашия небесен цар Господ Исус.

Но има и нещо друго. Исус не само стана популярен всред хората, но Той стана и причина за объркване в умовете им. Ето защо, ние ще направим добре, ако погледнем в евангелията и видим какво всъщност правеше Исус. Искаме да погледнем и да се научим от Него, от човешката му страна за да можем да бъдем като Него. И така, в опит да отговорим на въпроса „Какво правеше Исус?“ нека да погледнем Марко 1:21,29,38.

21 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше.

29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея.

38 А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.

Какво правеше Исус? Той обикаляше, отиваше и търсеше хората. Като дойде в Капернаум, Исус влезе в синагогата. Защо? Защото там бяха хората в съботата. След това той отиде в един дом? Какво намери там? Хора! След това той реши да отиде в околните градове. Какво имаше там? Хора! Бихме могли да го наречем личност, насочена към хората. Той намираше хората и установяваше контакт с тях.

ГОВОРИ С ХОРАТА!

Но, нещата не спираха до там. Нека да видим какво правеше Исус освен това да обикаля хората и да свързва с тях (Марко 1:14-15, 16-20, 40-41).

14 А след като Иоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:15 Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;

В този момент Исус говореше на множествата.

16 А когато минаваше край галилейското езеро {Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.}*, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. 18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. 19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите. 20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

Тук Исус говореше с една отделна група хора.

40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш. 41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

Тук Исус говореше само с един отделен човек.

Очевидно, Исус не само обикаляше наоколо с цел да се среща с хората, но той също говореше с тях. Ако се опитаме да отговорим на въпроса: „Какво правеше Исус?“, ние бихме казали, че е доста очевидно, че след като се срещнеше с хората, Исус започваше разговор с тях. Несъмнено Той беше насочен към хората човек – човек, който търсеше хората и човек, който говореше с хората.

ПРОТЯГАЙ КЪМ ХОРАТА СПОМАГАТЕЛНА РЪКА!

Но, имаше и нещо повече, Господ не само търсеше хората, не само говореше с тях, Той им помагаше (Марко 1:40-41, 30-31)

40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш. 41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

Според тогавашните обичаи, а и според Закона прокажените трябваше да бъдат отбягвани на всяка цена. Равините учеха хората на Божия Закон и Законът изискваше човек да отбягва, да избягва прокажените. Докосването на прокажен беше изрично забранено от Закона. Самите прокажени трябваше да се държат настрани от здравите и ако някой се опита да ги доближи, те да викат: „Нечист, нечист!“ (Левит 14:45). Въпреки това Исус – равинът – не само завърза разговор с прокажения, но го докосна и го изцели. Исус се смили за него и му показа милост.

30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея. 31 И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше.

Виждаме, че Исус въобще не се забави. Жените не са били нещо повече от собственост в дните на Христос. Те са се считали за по-нисши от мъжете. Мъжете са можели да се развеждат с жените си, но жените нямали право да се развеждат с мъжете си. Само мъжете учели и били образовани; жените работели къщна работа у дома. Този по-нисш статус бил валиден също и за децата. Почти половината от децата над осем годишна възраст били или продавани в робство или обречени на проституция. Но Исус беше отворен към децата, играеше с тях, молеше се за тях, благославяше ги, изцеляваше ги и дори възкреси дъщерята на Яир от мъртвите! По подобен начин Той ценеше и жените, като им отдаваше дължимото уважение и респект. Според много изследователи една от причините за бързия растеж на християнството е ударението, което Исус поставя върху издигането и оценяването на отхвърлените от обществото.

Какво направи Исус? Исус не само говори с прокажения, той протегна ръка и го докосна. Той не само посети Симоновата тъща, той простря към нея състрадателна десница и я изцели. И в двата случая Исус премина отвъд границите на тогавашните разбирания и обичаи.

Нека да си припомним какво установихме до тук. Какво правеше Исус? Той се срещаше с хората. Той говореше с хората. Протягаше ръка към хората. Исус изграждаше взаимоотношения. Исус обичаше хората. Те бяха важи за Него. Ако живееше днес, Исус сигурно щеше да има профил във Facebook!

НЕ Е ДОБРЕ ЗА ЧОВЕКА ДА БЪДЕ САМ

Нека спрем за момент и да помислим по какъв начин, това, което научихме до тук е приложимо за нас днес. И ние ще го направим, като си зададем три важни въпроса:

  1. Ние – вие и аз – срещаме ли се с хората? Обичаме ли ги или гледаме да ги избягваме?
  2. Ние – вие и аз – говорим ли с хората? Заговаряме ли ги или си мълчим и избягваме разговорите?
  3. Ние – вие и аз – протягаме ли спомагателна ръка към хората? Смиляваме ли се за тях или предпочитаме да запазим всичко, което имаме за себе си?

Отговорите на тези три въпроса биха разкрили дали ние считаме хората важни за нас? Изграждаме ли взаимоотношения и свързваме ли се с другите – както Исус?

Съвременните хора обичат да ходят „на кафе“ – защо? Защото сядайки на кафе, те могат да се отпуснат и спокойно да си поговорят. Продавачите на кафе знаят това и затова създават колкото се може по-добри условия в техните заведения – хубави маси, хубави столове, чадъри, приятна музика… Защо е всичко това? Само заради едно кафе ли? Не. Защото те продават нещо повече от кафето – те продават място за общение. Именно затова хората са съгласни вместо да си купят кафе и да си го пият сами в къщи, макар че, това ще им бъде много по-ефтино, да отидат на кафе – където може би кафето ще е по-скъпо, но пък обстановката ще е по-приятна и предразполагаща към разговори. Кафето – когато се продава заедно с общение – се продава добре.

Всичко това ни връща в най-ранните дни на сътворението. В Битие 1 Бог създаваше един след друг различните елементи на нашата природа, и винаги след определен акт на сътворението Той оценяваше създаденото като „добро“. Отново и отново в първа глава на Битие се повтаря един и същи рефрен: „и Бог видя, че беше добро“, и накрая след като създаде всичко, Бог го квалифицира като „твърде добро“. Но във втора глава на Битие четем, че имаше един определен момент от творението в който Бог сметна, че нещо не беше „добро“. Кога беше това? В момента след създаването на Адам и преди създаването на Ева. След като направи Адам, Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам“. В най-общи линии чрез това твърдение Бог ни казва, че хората се нуждаят от други хора. Истина е, че не само мъжът се нуждае от жена си и жената от мъжа си. Хората се нуждаят от други хора.

Съществува една дълбока нужда в живота ни, която не може да бъде запълнена с пари или други материални богатства, които парите могат да купят. Ние се нуждаем от общение. Общението запълва едно дълбоко място в живота ни, което не може да бъде запълнено с работата ни, с преследването на интересите ни, със спорт, с изкуство с медии или с нещо друго. Нищо не може да запълни тази празнина освен други хора. Защо? Защото Бог ни е създал по този начин.

Днес ние живеем в градове или села от градски тип в които живеят хиляди хора. Въпреки това бихме ли могли да кажем, че мястото в което живеем е място на „претъпкана самота“? Ако попитате хората повечето от тях биха ви казали, че се чувстват самотни. Ние се връщаме от работа и се затваряме в домовете си отбягвайки каквито и да било контакти с хората. Ние даже вече и не се храним заедно. Всеки си отваря хладилника и си яде сам. Не си ходим на гости. Всеки се е затворил в себе си. Ние мислим и живеем в изолация. Хората на улицата и дори във фитнеса са запушили ушите си със слушалки, търсейки поставяйки се ви изолация и уединение. Другите не ги интересуват. Ако хората продължават да живеят по този начин, дали това ще им се отрази – о, да! Ще им излезе скъпо, защото Бог е казал от най-ранните дни на човешкото съществуване, че за човека – за мъжа, а това при всички положения е валидно и за жената – не е добре да бъде сам.

Така че, като христови последователи, ние трябва да живеем в противоположен дух на всеобщите тенденции на откъсване и избягване на другите. Ние трябва умишлено да търсим хората, да говорим с тях и да протягаме към тях спомагателна ръка.

НАШАТА МИСИЯ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ХРИСТОВАТА МИСИЯ

Но, нека да се върнем към Марко, първа глава и да разгледаме още два интересни момента.

Марко 1:9-11

9 През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан. 10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него. 11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.

Бихме могли да кажем, че в тези стихове се разказва как Исус започна работа. Той напусна родния си град Назарет, където порасна и започна служението си. В този момент Исус смени професията си. Какъв беше той до този момент? Той беше дърводелец. Той беше работник. Ръцете му бяха груби и мазолести. Защо? Защото Той беше човек. Но в този момент от дърводелец Исус стана проповедник. Той навлезе в обществения живот с неговото кръщение, при което той беше публично провъзгласен не за какво да е, а за Божий Син. И сега, неговата работа – служението му – щеше да бъде работа с хора. Той покани една група мъже, които станаха Негови последователи и които Той започна да обучава. Учениците му бяха обучени по метода „обучение на работното място“ – те се учеха през цялото време докато бяха с Него и му помагаха в служението.

16 А когато минаваше край галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. 18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. 19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите. 20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

Обучението на учениците беше обучение, което продължаваше двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Периодът на обучение беше повече от три години, и всичко беше свързано с обществото, със взаимоотношенията и това как да живееш и работиш заедно с другите. Целта на това обучение беше не те да натрупат някакви знания, а да станат като Исус, да бъдат негови последователи. Например, когато Исус ходеше по водата, Петър също се опита да ходи по водата? Защо? Защото беше последовател на Исус.

Исус знаеше, че Той щеше да бъде с тях само няколко години и че след това те щяха да бъдат изпратени да разширяват царството на Исус Христос. След кръста и възкресението си в Йоан 20:21 Той им казва:

21 Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

Бог Отец изпрати Исус с мисията „да потърси и да спаси погиналото.“ (Лука 19:10). Исус „не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Mark 10:45). Бог изпрати Исус „да съсипе делата на дявола.“ (1 Йоан 3:8). Сега ние трябва да вършим същите неща, които Исус вършеше когато Той беше на земята. Да търсим погиналото и да го спасяваме чрез благовестието, не да чакаме другите да ни служат, а ние да служим на тях, не да оставяме да бъдем победени, а ние да съсипваме делата на дявола.

Така че, когато Исус изпращаше хората си, Той знаеше те щяха да се сблъскат със същия духовен конфликт. От тях се очакваше те да се бият с Врага. Интересно е, че още в първа глава на Марко, ние виждаме, че обучението в процеса на работа на учениците включваше демоничен сблъсък (Марко 1:23-27).

23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки: 24 [Остави ни!] Какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий. 25 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни, и излез от него. 26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него. 27 И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!

Забележително е, че всяка една от новозаветните книги споменава демоничната сфера. Демоните са реални и тяхното влияние също. Така че, Исус обучи и изпрати последователите си. Забележете какво се казва в Матей 10:16

16 Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.

Исус изпрати учениците си като овци посред вълци. Представете си! Един вълк или глутница вълци – това е един доста застрашителен враг. Вълкът търси да убие и да изяде лова си. Това означава, че вие ще бъдете мишена. Това означава, че ще бъдете под заплаха. Означава, че ще бъдете изложени на опасност. Така че, по-добре да бъдем бдителни и будни.

Наскоро четох нещо много интересно във връзка с впрегатните кучета, които се използват за впрягове на шейни в Аляска. За да ги предпазят от бой и нараняване помежду си, стопаните им ги разделяли, като ги връзвали на безопасно разстояние едно от друго – всяко до собствената си кучешка колибка. Това обаче създавало друга опасност. Наскоро вълк навлязъл между тях и убил няколко кучета, понеже така отделени, те не можели да се защитават едно друго. Изолирани, те не можели да се мерят с противника си.

По подобен начин и ние не можем да се съпротивим на дявола, който като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Именно затова, и Господ Исус, когато изпращаше учениците си не ги изпращаше сами, а по двама, за да могат да устоят на духовни враг, който имаме.

Точно както Господ Исус и учениците през първи век, така и ние сме изпратени на работа – да разширяваме царството на Исус Христос през двадесет и първи век. И за постигането на тази цел, ние трябва да работим заедно, а не в изолация. Ако не работим заедно, ние ставаме лесна плячка на противника. Затова, ние трябва да се трудим – да изграждаме и да опазваме взаимоотношенията си, докато сме сред обществото и както Исус търсим хората, говорим с хората и протягаме към хората спомагателна ръка.

Начинът по който Исус работеше беше чрез инвестиране в хората и изграждане на взаимоотношения с тях. Имаше една много мощна причина защо Той правеше всичко това. Съществуват само две неща, които по естество са вечни – Божието Слово и хората. Ето защо, въпреки че беше занаятчия и дърводелец по професия, Исус не си построи уникален дом, пълен с уникални мебели. Той не беше погълнат от това да си губи времето с неща, които са лесно запалими, неща, които ще изгорят като плява в деня на съда. Не, вместо това Той инвестираше в хората – като ги търсеше, като говореше с тях и като протягаше към тях спомагателна ръка. Ние, като Негови последователи трябва да станем като него и в този аспект на Неговата човечност.

ПРИНАДЛЕЖНОСТ, ПОВЯРВАНЕ И ПРЕОБРАЗЯВАНЕ

Това да станем като Исус би могло да се сравни с изкачването на една стълба. В началото на стълбата са хората – хората от квартала в който живеем, от работата, която работим, от училище, от обществото, в което живеем, нашите близки и далечни роднини – докато на върха на стълбата е христоподобието – хора, които имат ума на Христос и които се покоряват на подбужданията на Святия Дух.

Стълбата на христоподобието има три стъпала – принадлежност, повярване и преобразяване.  Първото стъпало се състои в това да станеш част от жива църква – църква, която проповядва Божието Слово и която е пълна с Божията любов. Няма значение как сме облечени, няма значение какво работим, няма значение дали сме богати или бедни, няма значение на колко години сме – ние сме направили тази първа стъпка и ние знаем, че принадлежим към нашата църква. Всички ние сме приети в църквата, понеже всички ние сме грешници, спасени по благодат чрез принасянето на Христовата жертва на Голготския кръст. Ние сме привлечени от Божието присъствие и се събираме, за да имаме общение с Него.

Втората стъпка се състои в това не само да бъдеш част от църквата, но и да повярваш в Христос като Господ и Спасител на живота ни и да станеш част не само от посетителите, но от повярвалите. Тук подчертавам, че повярването трябва да бъде не само в Исус като Спасител, но и като Господ. Ние трябва не само да осъзнаем духовното си състояние, да се покаем за греховете си и да молим за милост със сълзи на покаяние, но след като сме се покаяли, да предадем волята си на Бога в покорство като негови слуги. Покаянието е изключително важно за Исус, защото Той започна публичното си служение с думите: „Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;“ (Марко 1:15).

Третата стъпка е за онези, които вече са повярвали, които са предали живота си на Господа и са били спасени. Бог не желае да останем такива, каквито сме, той иска да се преобразяваме, да се променяме в положителна посока и да ставаме повече и повече като Исус.

Ставането като Исус се нарича растеж в христоподобие – именно това е ученичеството – да живеем като Исус да говорим като Исус, да постъпваме като Исус. И да растем до момента до който станем духовни родители и имаме духовни деца, които също да започнат да стават като Исус (Матей 28:18-20).

18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

Правенето на ученици се състои в това да бъдем последователи на Исус и ние да изграждаме последователи. В Марко 1:17 Господ Исус каза:

17 Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.

А в 1 Коринтяни 11:1 ап. Павел казва:

1 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

Нещо трябва да се случи, нещо трябва да се промени, когато ние ставаме ученици на Исус. Ние не трябва да измерваме ефективността на нашата местна църква с числа – брой на посетителите, квадратура на сградата, приходи от дарения и др. Не. Нашата ефективност трябва да измерва с преобразените животи, с промяната, която Исус извършва в нас. Това трябва да бъде така, защото ние измерваме това, което ценим, онова, което е ценност за нас.

Гръцката дума за „ученик“ е „матетес“. Тя означава, някой, който следва учението на друг. Ученикът е не само някой, който натрупва знания по дадени дисциплини, а някой, който се придържа към начина на живот на учителя си. Ученикът в християнския смисъл на думата е лице, което е приело поученията на Господ Исус Христос и след това ги прилага към живота си, като заживява по начинът на неговия учител.

Лекото християнство счита за ученици онези, които са били декларирали, че са приели Исус. Но Христов ученик е онзи, който е не само е бил спасен, но който е станал Христов последовател. Твърде много хора приравняват ходенето на църква в неделя с това да бъдеш последовател на Исус. Отношението им би могло да се изрази със следните думи: „Всичко, което трябва да направя, за да покажа, че съм християнин е от време на време да ходя на църква.“. Какво се случва нас в неделя сутрин – по специално в нашето мислене? Дали идваме на църква неделя след неделя само за да усетим някакво духовно развълнуване? Дали идваме само като едни наблюдатели, които са дошли, за видят „шоуто“ – кой какво прави и какво говори? Ако ние не идваме, за да се променяме според Божия образ, ако не идваме за да се преобразяваме от слава в слава и от сила в сила в Святия Дух, то ние си губим времето. Ако в нас не се случва трансформацията за която говори Божието Слово, то нашето ходене на църква е суетно.

В твърде много църкви проповедникът е като треньор, а църквата като отбор. Ние се събираме, за да обсъдим каква ще бъде нашата тактика за победа над врага. Докато слушаме, ние всички сме вдъхновени и радостни, но когато свършим, всеки се разотива и никой не излиза на стадиона, за да влезе в борба с противника. Никой не отива да търси хората, никой не говори с тях за вечната им душа, никой не протяга към тях спомагателна ръка. Ние сме развили стратегията си за борба с „тимът на тъмнината“ на Сатана, но когато срещата ни свърши, вместо да излезем на терена и да го победим, всеки си отива в къщи и забравя защо е бил изкупен от Бога и каква е мисията и задачата, които стоят пред него.

Но, представете си какво би се случило, ако всички, които идваме на църква бъдем съзнателно обучени и екипирани за служение? Какво би се случило, ако вместо номинални християни станем напълно отдадени последователи на Господ Исус Христос? Какво би станало, ако престанем да се изолираме, но навлезем в съвременната ни култура с помазанието на Святия Дух? Помислете си за поражението, което ние като Божия армия бихме нанесли на царството на тъмнината!

Принадлежност, повярване и преобразяване – това са стъпалата на стълбата към христоподобието – на това да станем като Исус.

Така че, когато гледаме на човешката страна на Исус, ние откриваме, че за Него хората бяха от изключително значение. Той искаше хората да бъдат част от живота Му и полагаше усилия, за да им се радва. Бихме ли могли и ние да кажем същото за себе си?

Стани като Исус – търси хората, говори с хората, протягай към хората спомагателна ръка.