ПРАЗНИКЪТ „ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ”

1 Коринтяни 11:17-34

Господната вечеря е най-често празнувания християнски празник. И това е така, защото празнуването на този празник е наредено от Самия Господ Исус Христос. Той каза: „туй правете за Мое възпоминание” (1 Коринтяни 11:24). Господната вечеря е повод образно да се обърнем навсякъде около нас и да погледнем в шест посоки:

† Назад – към Голгота и нашето изкупление;

† Нагоре – към заветните ни взаимоотношения с Бога;

† Напред – към бъдещето и очакваното Второ Пришествие;

† Навътре – към собственото ни духовно състояние;

† Наоколо – към взаимоотношенията ни с другите части на Христовото тяло;

† Надолу – за да видим Сатана смазан поради Христовата победа над него.

ПРАЗНИК НА ИЗКУПЛЕНИЕТО

На първо място Господната вечеря е повод да погледнем назад в историята и да си спомним за нашето изкупление. Хлябът и виното в Господната вечеря са символ на Христовата жертва за нас. В Лука 22:18-19 четем:

19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. 20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

Хлябът възпоменава даденото за нас Христово тяло, а виното – пролятата за нас Христова кръв. Исус пострада вместо нас, заради нашите грехове на кръста. Чрез тази Своя жертва той ни изкупи от греха и неговите последствия. В 1 Петрово 1:18-19 ап. Петър ни припомня:

18 като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, 19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,

 ПРАЗНИК НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Когато говореше за чашата Исус каза (1 Коринтяни 11:25):

Тази чаша е Новият завет в Моята кръв

В Библията понятието „завет” описва взаимоотношенията между хората и Бога. Старият Завет бе сключен между Бог и Неговия народ Израил на планината Синай. Този Завет бе основан на Закона, който Бог даде на народа си и негов посредник бе пророк Мойсей. Новият Завет е Завет, основан не на Закон, а на благодат. В Йоан 1:16-17 се казва:

16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат; 17 понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.

В Евреи 9:11-15 се казва, че Христос като първосвещеник на бъдещите добрини е посредник на Нов Завет:

11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, 12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.

13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

Какъв беше този Завет? Отговорът намираме в Евреи 8:6-13:

6 но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания. 7 Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори. 8 А напротив, когато порицава израилтяните, казва:

“Ето, идат дни, казва Господ,
Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им
В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя;
Защото те не устояха в завета Ми,
И Аз ги оставих, казва Господ.
10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в ума им
И ще ги напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог,
И те ще бъдат мои люде;
11 И няма вече да учат всеки съгражданина си
И всеки брата си, като му казват: Познай Господа;
Защото всички ще Ме познават,
От малък до голям между тях.
12 Защото ще покажа милост към неправдите им
И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече”.
13 А като каза “нов завет”, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Ето това е Новия Завет – Завет при който Бог показва милост към неправдите ни, прощава беззаконията ни и ги забравя. Завет при който Бог ни дава Духа си, който да ни води да вършим всичко, което Му е угодно. И най-важното Завет на взаимна принадлежност – Той е наш Бог и ние сме Негови.

Чрез Господната вечеря ние имаме общение с нашия Господ. В 1 Коринтяни 10:16 се казва:

16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

 ПРАЗНИК НА НАДЕЖДАТА ЗА ИДВАЩОТО В СИЛА БОЖИЕ ЦАРСТВО

В 1 Коринтяни 11:26 ап. Павел казва:

26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

Това изречение е много интересно. От една страна в него се казва, че Господ е умрял, а от друга, че ние трябва да възвестяваме тази Негова смърт до момента когато Той дойде отново при нас. Това значи, че Исус Христос не само е умрял, но Той е и възкръснал, Той се е и възнесъл, и накрая, Той ще дойде отново при нас. В Откровение 1:5-7 апостол Йоан прославя Христос с думите:

На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, 6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин. 7 Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.

Господната вечеря се извършва на фона на обещание за Божието царство. Лука описва разговорът на Исус с учениците му по време на тайната вечеря така (Лука 22:14-18):

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство. 17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

На два пъти Исус каза, че повече няма да яде от пасхата и да пие от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. Така че, Господната вечеря е възпоменание, но тя също е и един пророчески акт, който сочи към наближаващото завръщане на Господ Исус и настъпващото в пълнота Божие царство.

ПРАЗНИК НА ЧИСТОТАТА И СВЯТОСТТА

По време на Господна вечеря ние трябва да погледнем не само назад, нагоре и напред, но също и навътре към себе си. В 1 Коринтяни 11:28 се казва:

28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

Господната вечеря е един повод да изпитаме себе си – дали сме верни на Господа, дали сме твърди във вярата. Във 2 Коринтяни 13:5 апостол Павел ни увещава:

5 Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си.

Тайната вечеря се случи в атмосфера на изпитване. В Матей 26 глава, точно преди текста за Господната вечеря четем:

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

Учениците знаеха, че Исус трябва да бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, но не знаеха, че предателят е един от тях.

22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

Ето как те започнаха да изпитват себе си. Дали тяхното посвещение към Христос е истинско? Дали ще му останат верни до край? Исус знаеше кой щеше да го предаде, но той желаеше останалите ученици да видят слабостта на собствената си природа. Едно такова изпитване винаги е полезно, ако ни предизвиква към едно по-дълбоко упование в Христос, а не в нас самите.

23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

Ето тук ние виждаме разликата между това да се съмняваш в себе си и това да бъдеш наистина виновен. Между учениците имаше само един, който трябваше истински да се покае. Останалите не бяха виновни, но въпреки това питаха Господ да не би да са те, понеже се ужасяваха от възможността това да се случи. Но, когато едно истинско обвинение от Святия Дух дойде в сърцето ни, то не оставя място за съмнение или въпрос. То е съвсем ясно и категорично, и този, който е виновен знае, че Господ е поставил обвинителния си показалец върху неговите гърди. Вярвам, че във всичко това виждате колко благодатен е Господ. Казвайки истината на Юда, Той му дава възможност да се покае за злото, което е намислил. Защо иначе би повдигал този въпрос?

Забележете колко последователен е Христовия подход. Първо, Той подхожда към Юда деликатно, с любов и приятелство. Той казва: „Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.” След това Той го предупреждава за последствията от действията му: „Горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.” Накрая, докато Юда лицемерства и като другите ученици казва: „Да не съм аз?”, Исус директно го посочва и му казва: „Ти си.” Юда, обаче, не оцени Христовата любов и загриженост за душата му, и си тръгна.

Ако участваш в Господната вечеря и постоянстваш да вършиш грях, без да разпознаеш, че Христос умря на кръста именно за да унищожи греха, то ти извършваш престъпление „против тялото и кръвта на Господа”. Какво се казва в Евреи 10:26-30?

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: “На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние”; и пак: “Господ ще съди людете Си”. 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Проляната при завета кръв не е „просто нещо”. Нито Господната вечеря. Така че, трябва да бъдем много внимателни, когато пристъпваме към святите символи.

Ние вземаме Господната вечеря с безквасен хляб. Квасът в Библията е символ на поквара и грях. Затова в 1 Коринтяни 5:7-8 ап. Павел ни увещава да празнуваме с безквасни хлябове.

7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, – тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас]. 8 Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

Тези стихове бяха написани по повод на хвалбата на коринтяните, че те могат да вършат какви и да е грехове в телата си, и пак да духовно да бъдат свързани с Господа. Те бяха стигнали до там, че бяха се възгордели от това, че помежду им има дори такива, които живееха в блудство и кръвосмешение. Но Павел ги изобличава. И в края на главата той им заръчва „да отлъчат нечестивият човек изпомежду си” (ст.13).

Святият Бог изисква свята църква. Затова Господната вечеря трябва да бъде време на покаяние и освещение.

ПРАЗНИК НА ЕДИНСТВОТО И ЛЮБОВТА

По време на Господната Вечеря трябва да гледаме не само нагоре към Господа и навътре към себе си, но и към хората около нас. Защото, когато става въпрос за разпознаването на Господното тяло става въпрос и за разпознаване на достойнството на нашите братя и сестри във Господа. В 1 Коринтяни 11: ап. Павел казва:

29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

Забележете, че в ст.29 Павел говори за „разпознаване на Господното тяло”, а в ст.31 за това „да разпознаваме сами себе си” или да се разпознаваме един-друг помежду си. Защо Павел говори така? Защото ние, църквата, сме Господното тяло. Това се казва на много места в Новия Завет – места като: 1 Коринтяни 10:17; 12:27; Ефесяни 1:23; 4:12; 4:16; 5:30; Колосяни 1:24; 2:19

В 1 Коринтяни 10:17 се казва:

17 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

Точно затова, ако няма единство помежду ни, ние не можем да участваме в Господната вечеря. В 1 Коринтяни 11:17-20 ап. Павел казва:

17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалвам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо. 18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това; 19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви); 20 прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря; 21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива. 22 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

Забележете, че когато някой яде от хляба и от виното сам за себе си, без да показва загриженост, уважение и зачитане на другите, той яде само „своята вечеря” (ст.21), но не и „Господната вечеря”. Господната вечеря е вечеря в чест на Господ Исус Христос, и тя може да се празнува само тогава, когато помежду ни няма разцепление (ст.18-20). Между коринтяните такова единство е липсвало. Някой са отивали преди другите, и са изяждали и изпивали всичко, без да оставят за другите. Именно това е да се яде хлябът и да се пие чашата недостойно. Затова, ако се е появило нещо помежду ни, нека да бъдем зрели и да възстановим връзките на общение помежду си. Само тогава ще можем наистина да се насладим на празника.

ПРАЗНИК НА ПОБЕДАТА НАД ДЯВОЛА

Ако сме погледнали назад, нагоре, напред, навътре и наоколо, и всичко в нашите взаимоотношения с Бога и с хората около нас е наред, тогава най-накрая можем да погледнем и надолу. Това, което ще видим там е, че Сатана е поразен. В Римляни 16:20 ап. Павел пише окуражаващите думи:

20 А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви.

Ако нашите взаимоотношения с Бога и братята и сестрите ни са наред, тогава можем да бъдем сигурни в нашата победа над дявола, защото в Исус Христос той вече е „смазан”.