ПРАВИЛНИЯТ ФОКУС

Марко 13:1-37

Когато говорим за фокус, нямаме предвид ловък трик, който прави нещо да изглежда чудно пред очите на зрителите, а това накъде е насочен погледът ни и върху какво е съсредоточено нашето внимание.

Вече сме в третото хилядолетие. Бъдещето е върху нас. Когато Исус беше на тази земя, Той говореше много за него. Тъжното е, че както тогава, така и сега повечето хора не внимават на това, което казва Той. Фокусът на човека и тогава и днес е върху маловажните неща, върху пикантните подробности, върху собствените му постижения в областта на науката и техниката. Фокусът на Христос, обаче, не е върху това, което човек е направил, а върху това, което Бог ще направи и нашата готовност за него.

ЧОВЕШКИЯТ ФОКУС (Марко 13:1)

1 Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж, какви камъни и какви здания!

Не че Исус не беше ги виждал. Господ познаваше храма много добре. Действието в тази тринадесета глава от Евангелието на Марко се развива по времето на страдалната седмица – след триумфалното влизане на Исус в Ерусалим и преди Неговото разпятие. Исус вече беше идвал няколко пъти в храма. Още като дете Той беше благословен от благочестивият Симеон в този храм. На дванадесет годишна възраст го беше нарекъл “Домът на Отца ми” (Лука 2:49). През тази последна седмица след влизането си в Ерусалим като цар, Той беше разгледал всичко (Марко 11:11). На другия ден го беше очистил, като открито се беше съпротивил на злоупотребите в него (Марко 11:15). На третия ден беше отговорил на въпросите относно властта Му (Марко 11:27). Беше поучавал в него (Марко 12:35). А сега го напускаше завинаги (Марко 13:1). Сигурно изглеждаше разстроен от хорското коравосърдечие. За да Го развесели и разсея, един от Неговите учениците (може би Петър) насочи вниманието Му към красотата и изяществото на сградите от храмовия комплекс (Марко 13:1):

Учителю, виж, какви камъни и какви здания!

Може би този ученик каза тези думи с добри намерения, но това изречение разкрива истинската същност на човека и това накъде гледа той. Както тогава, така и днес вниманието на хората е насочено към техните собствени постижения. Ние се гордеем с откритията си, с технологичните си способности. Това обаче е един неправилен фокус, неправилно насочване на вниманието, защото гледайки само към творението, човек пропуска да види Твореца.

Ако имаше нещо трудно за Исус, то беше да накара учениците си да отворят духовните си очи и да видят по-важните духовни реалности. Проблемът обаче – и тогава, и сега – е, че ние предпочитаме да виждаме и да чуваме само това, което ние искаме да видим и да чуем – дори тогава, когато Бог се опитва да ни разкрие Самия Себе си.

ГЛУПОСТТА НА ЧОВЕШКИЯ ФОКУС (Марко 13:2)

В своя отговор на поканата да обърне внимание на красотите на храма, Исус отбеляза суетността на човешкото творчество и глупостта на това вниманието ни да бъде насочено към него.

2 А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.

С други думи той му каза: “Цялото това чудо на архитектурата и техниката, на което се толкова се удивявате, скоро ще се разпадне и ще изчезне!”

Това изказване трябва да е шокирало учениците Му. Построяването на този храм е изисквало 80 години работа – изкусен майсторлък и къртовски труд. Той е бил започнат от Ирод Велики през 18 г. пр. Хр. и е бил завършен едва през 65 г. сл. Хр. Целият храмов комплекс дори не е бил окончателно завършен, все още е бил в процес на строителство, когато Исус провежда този разговор с учениците Си.

Господ им дава да разберат, че това, на което те се възхищават, това, което човек е постигнал, просто ще се разпадне и ще бъде разрушено по време на техния собствен живот. Храмът, чието строителство беше отнело повече от 80 години, щеше да бъде сравнен със земята за по-малко от месец! И наистина, през 70 г. сл. Хр., когато римските легиони под командването на генерал Тит нападат Ерусалим, това пророчество се изпълнява – храмът бива тотално разрушен, без от него да остане дори “камък върху камък”, който да не е сринат. И това се случва само пет години след неговото окончателно завършване! Римските войници чули слухове, че юдеите били скрили злато между блоковете на храма, така че за да го намерят, в своето търсене разрушили храма до основите му. Пророчеството се изпълнило само 40 години след като Исус го изговорил!

В това се състои човешката глупост. Вместо да се хвалят с Бога, който е в храма, човеците се хвалели с храма, който са направили за Него. Но това хваление е суетно!

ПО-ДОБРО ФОКУСИРАНЕ (Марко 13:3-4)

Поразени от Исусовия отговор, учениците започват да пренасочват вниманието си, и да задават по-важни и съществени въпроси – въпроси, относно бъдещето и това, което Бог има да направи в него.

3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър и Яков и Андрей Го попитаха насаме: 4 Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

Въпросът на учениците от една страна се отнасяше за сриването на храма, за което говореше Исус, но от друга страна, като че ли неговия подтекст се отнасяше и за Христовото пришествие. Ние разбираме това първо, от отговора на Исус на техния въпрос, и второ, от начинът по който другите евангелисти предават въпроса на учениците. Евангелист Матей, например, предава същата ситуация по следния начин (Мат.24:3):

3 И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?

Тук виждаме, че има едно придвижване от въпроса за сриването на храма към въпроса за Христовото пришествие и края на света. Явно сриването на храма е символ на свършека на всичко.

Исус отговаря на въпросите на учениците отзад напред. Първо се спира на въпроса за белега или знака за неговото пришествие и свършването на века (защото, по Божия календар това, което предстои да се изпълни е именно то), а след това отговаря и на въпроса за времето – кога ще бъде това.

НАЧАЛОТО НА СТРАДАНИЯТА (Марко 13:5-8)

В отговорът си за знака за Неговото пришествие Исус най-напред се спира на събития, които не са белези – като войни, земетресения, глад и гонения (ст.5-13). Той ги нарича “началото на страданията”:

5 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой. 6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина.
7 А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е свършекът. 8 Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията.

В момента ние живеем точно в този период, и Божията воля за нас е “да не се смущаваме” от несправедливостите и трагедиите, които се случват около нас.

ЗНАКЪТ (Марко 13:14-16)

След това Исус се придвижва към самия белег. Той е “мерзостта, която докарва запустение”.

14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините; 15 и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея; 16 и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.

В Евангелието на Матей 24:15 Исус съвсем ясно казва, че изразът “мерзостта, която докарва запустение” е взет от книгата на пророк Данаил (Данаил 9:27; 11:31; 12:11). Това пророчество е частично изпълнено по времето на макавеите, когато през 168 г. пр. Хр. Антиох Епифан осквернява храма като на мястото на Божия олтар издига олтар на Зевс върху който принася в жертва свиня. Антиох Епифан е “малкия рог” от Данаил 8 гл. за разлика от Антихрист, който е “малкия рог” от Данаил 7 гл.

Пророчеството се изпълнява частично и по времето на Юдейската война (67 г. сл. Хр.), която завършва с унищожаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр.

“Мерзост” е оскверняването на храма, а “запустение” е резултатът от това оскверняване. Такова “запустение” при което Божията Слава напуска храма е описано в книгата на пророк Езекиил 8:1-11:25. В нашия пасаж обаче тази мерзост е не само действие, но личност, която олицетворява всичко противно на Бога. Каква по-голяма мерзост от Антихрист? И какво по-неподобаващо място за него от Божия храм? Повтарянето на това Данаилово пророчество от Исус е свидетелство за това, че до Негово време то не е било изпълнено в своята пълнота. То ще бъде изпълнено по времето на Антихрист. От Второ Солунци и от Откровението на Йоан разбираме, че Христовото идване ще бъде предшествано от властта на Антихрист. Във 2 Солунци 2:1-5 това е казано съвсем ясно:

1 А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, 2 да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.

Миналата година специално изучавах тази глава, както и 1 Солунци 4:13-18. Тогава разбрах, че В Новият завет са използвани четири термина обозначаващи Христовото идване:

1. “Пароусия” – пришествие;
2. “Хемера” – ден (Денят на Господа);
3. “Епифания” – явление;
4. “Апокалипсис” – разкриване (откровение).

В Новия Завет всички тези термини са взаимозаменяеми – отнасят се за едно и също събитие. Първите три от тези четири термина се срещат във 2 Солунци 2 гл. От първи и втори стих изглежда, че “пришествието на нашия Господ Исус Христос” (пароусия) и “нашето събиране при Него” (еписинагоге) ще се случат когато настане “деня на Господа”. С други думи всички тези събития са симултантни или се случват едновременно. Те обаче няма да се случат преди времето на “човекът на греха”, който е Антихрист.

3 Никой да не ви измами по никой начин; защото това (“пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него” ст.1) няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, 4 който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог. 5 Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това?

По някаква причина новоповярвалите солунци са смятали, че Второто пришествие е вече дошло. Но Според ап. Павел то няма да бъде преди да се яви “човекът на греха” или Антихрист. Именно когато той започне открито да се проявява “Господ Исус ще го убие с дъха на устата Си и ще го изтреби с явлението на пришествието Си” (2 Солунци 2:8).

Често ме питат дали Исус може да дойде днес или утре. Отговорът ми на този въпрос е, че Исус със сигурност може да дойде в нашето поколение (както и апостолите го очакваха в тяхното), но Той няма да дойде преди да се изяви Антихрист. Появата на Антихрист е знака за наближаването на Второто пришествие.

Въпреки това ние не трябва да се отпускаме. Защото можем да отидем при Господ по два начина – или чрез грабването или през вратата на смъртта. А никой не може да ни даде гаранция, че денят на смъртта ни няма да настъпи още днес или утре… Затова трябва винаги да бъдем готови.

ГОЛЯМАТА СКРЪБ (Марко 13:17-23)

По-нататък в речта на Исус четем, че по времето на Антихрист ще бъде периода на “голямата скръб”:

17 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 18 При това молете се да не стане това {Бягането ви.}* зиме; 19 защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава. 20 И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.

Забележете, че според Исус “избраните” ще бъдат на тази земя по времето на “голямата скръб”. По онова време именно те ще бъдат в опасност от заблуда.

21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте; 22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.
23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

Исус завършва този пасаж с думите: “Ето, предсказах ви всичко”. От тях разбираме, че именно появата на Антихрист и Голямата скръб са събитията, които Христос определя като белег на Неговото Второ пришествие и края на света или “свършването на века”.

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ (Марко 13:24-27)

 24 Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, 25 звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят. 26 Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава. 27 И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

След две хилядната година проповядването на Второто пришествие като че ли вече не е модерно… Но, ако има нещо ясно в Библията, то е, че Исус ще дойде отново на тази земя. Този път Неговото идване ще бъде в слава и ще оповести края на света. Когато се види Човешкия Син идещ на облаците с голяма сила и слава, “тогава” ще бъде и “грабването на Църквата” – избраните Му ще бъдат събрани от ангелите за да “посрещнат Господа във въздуха”. Думата “посрещнем” в 1 Солунци 4:17 на гръцки е “апантесис” и се използва за да опише ситуация при която група граждани посреща важна личност вън от града за да я придружи до нейната резиденция в града. Тя е използвана в Мат.25:6: “А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!”; и в Деян.28:14-15 “Така дойдохме в Рим, 15 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат;”

Когато отидете да посрещате някого, накъде тръгвате след като го посрещнете – в посоката от която той е дошъл или в посоката от който Вие сте дошъл? Основано на тази употреба на думата “посрещам”, онези които ще посрещнат Господа във въздуха, след това ще го придружат до земята за да царуват тук заедно с Него. Нищо в този пасаж не подсказва, че вярващите ще отидат в небето. Те просто “ще бъдат завинаги със своя Господ”.

Въз основа на разглеждането на тези два пасажа – 2 Солунци 2:1-12 и 1 Сол.4:13-18 бих могъл да кажа, че пришествието на Христос е едно. Ние сме били учени, че то е разделено на две – веднъж за църквата и после за света, но това учение се е появило едва през XIX век. При един честен прочит на Новозаветния текст се вижда, че няма две идвания на Исус. Пришествието на Христос не е поредица от събития, а едно събитие – това е което е вярвала ранната църква. С други думи, грабването ще бъде при пришествието на Христос след появата и бунта на Антихрист, а не преди него. Аз не искам да налагам мнението си, но то подкрепя тезата, че Църквата ще премине през “Голямата скръб” и ще бъде грабната след това.

ПРИТЧАТА ЗА СМОКОВНИЦАТА (Марко 13:28-31)

В останалите стихове от своя отговор Исус обяснява, че както по разлистването на смокинята може със сигурност да се предскаже настъпването на лятото, така и по появата на Антихрист и Голямата скръб може със сигурност да се предскаже Христовото идване в слава.

28 А научете притчата от смокинята: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото; 29 също така и вие, когато видите, че става това (Кое? Това, за което Исус вече е говорил – “мерзостта, която докарва запустение” и “голямата скръб”.), да знаете, че Той е близо при вратата. 30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. 31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

Едно е сигурно – онези вярващи, които преживеят управлението на Антихрист и Голямата скръб, обезателно ще преживеят и Христовото пришествие. Те са онези, които ще бъдат “грабнати” или “събрани” от Божиите ангели. Христовите думи по този въпрос са неотменими.

ОТГОВОРЪТ ЗА ВРЕМЕТО (Марко 13:32)

След като е отговорил на въпроса за белега на Неговото пришествие, сега Исус започва да отговаря и на въпроса: “Кога ще бъде това?”, т.е. въпросът за времето на пришествието му. До голяма степен Той вече е отговорил на този въпрос, но все пак изрично отбелязва, че точното време е тайна, която никога няма да научим.

32 А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

Същият беше отговорът на Исус и след възкресението Му. Когато беше запитан от апостолите за времето на възстановяването на Израилевото управление, той каза (Деяния 1:7):

Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

Затова, не трябва да допускаме да се увличаме след хора, които определят конкретни дати. В Лука 21:8 Исус изрично подчерта да не следваме онези, които казват, че “времето е наближило”:

Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

Едно е сигурно: през тази година ние сме значително по-близо до Христовото пришествие, отколкото в годината когато сме повярвали в Бога (Римляни 13:11)

11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

ХРИСТОВИЯТ ФОКУС

Забележителното в пророчеството на Христос от Марко 13 глава е, че то не е насочено толкова към детайлите и подробностите около бъдещите събития, колкото към готовността на учениците Му за тези събития и предизвикателствата, които ги очакват. Исусовият фокус е върху три неща: върху опасността от заблуди и гонения, върху собственото ни духовно състояние и върху разпространението на благовестието.

ОПАСНОСТ ОТ ЗАБЛУДА (Марко 13:6-5;21-23)

 5 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой. 6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина.

Опасността от заблуда е съществувала винаги. Затова, никога не трябва да забравяме Христовите думи: “Пазете се да ви не подмами някой!”. Но заблудата ще бъде особено голяма по времето на Антихрист и голямата скръб:

21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте; 22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.
23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

Във 2 Солунци 2 Ап. Павел обяснява, че по време на Антихрист тази заблуда ще бъде допусната от Бог за наказание на човешкото твърдоглавие и непокорство на истината:

9 тогова, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса 10 и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. 11 И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, 12 та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.

ГОТОВНОСТ ЗА ГОНЕНИЕ (Марко 13:9-13)

Освен, че ни предупреждава от опасността от заблуда, в своето пророчество Исус ни кара да се замислим за нашето собствено духовно състояние. Готови ли сме да страдаме за благовестието?

9 А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.

Евангелист Матей предава тези думи в речта на Исус към дванадесетте апостоли (Матей 10:17-22). Но Марко ги отнася към готовността ни за събитията, които предстоят да се изпълнят. Гонението винаги е спомагало за напредъка на благовестието.

10 Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи. 11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.

Какво чудно обещание. Точно когато сме най-слаби и най-беззащитни, точно тогава ще изпитаме Божията сила и дарбите на Святия Дух!

12 Брат, брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят. 13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

Подобни думи казва и ап. Павел във 2 Тимотей 3:12:

12 Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.

Затова, трябва да бъдем готови!

ПОСТОЯННА ДУХОВНА БДИТЕЛНОСТ (Марко 13:33-37)

Исус завършва речта си като подчертава нуждата от постоянна духовна бдителност:

33 Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето. 34 Понеже това ще бъде както когато човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди. 35 Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта), 36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. 37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.

Това е сърцето и целта на всяко истинско пророчество. Не толкова да ни информира за детайлите на бъдещите Божии планове, колкото да ни приготви за това, което има да стане в настоящето.

Някои от нещата, за които говори Исус в тази глава се изпълниха още през първото столетие. Според историците през седемдесета година сл. Хр., когато римляните нападат Ерусалим много християни успяват да избягат на сигурно място и да се спасят благодарение на вниманието, което те са обърнали на Исусовите предупреждения в тази глава. Пророчеството изпълнява предназначението си за тях и ги подготвя за предизвикателствата, които им сервира живота.

Ясно е също така, че в отговора на Исус има неща, които се отнасят и до по-далечно бъдеще. Все пак обаче същият принцип продължава да бъде в сила и днес. Целта на пророчеството е да ни направи будни, бдителни, внимателни и подготвени. (В притчата за разумните и неразумни девици се казва, че “готовите влязоха” и участваха в сватбеното тържество, а след тях “вратата се затвори” (Матей 25:10)!)

НАКЪДЕ ГЛЕДАМЕ?

Към миналото? Към нашите собствени успехи и постижения? Към смайващите възможности на новите технологии? Към сигурността, която можем да си осигурим със собствени сили? Или към бъдещето, към нещата, които е направил, прави и има да направи Бог? Правим ли нещо за да може нашата духовна подготовка да бъде достатъчно адекватна за да можем ефективно да посрещнем предизвикателствата на бъдещето?