ПО КАКВО МОЖЕМ ДА ПОЗНАЕМ ЗРЕЛИЯ ХРИСТИЯНИН?

Яков 1-5

Една от целите поради която имаме църква е за да можем тук да растем духовно. Яков определя зрелостта. Децата са незрели. Божията воля за нас е да растем (Евреи 5:12; 6:1).

12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете… 1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство…

И преди да кажем какво зрелостта е, нека да кажем какво тя не е.

  • Зрелостта не е възраст. Тя няма връзка с това колко време сме били християни. Има една поговорка: “Може и да остарявам, но отказвам да порасна.” Жалко би било, ако тя се отнася за духовната ни зрялост.
  • Зрелостта не е поза или това как изглежда някой. Някои хора може просто да изглеждат зрели, по-духовни или притежаващи едно особено достойнство или святост. Но под тази външна, видима маска, могат да крият незрели сърца.
  • Зрелостта няма връзка с нашите постижения. Няма нищо общо с нашето образование, или титли. Някой е казал: “Докато се разширява островът на моето знание се разширява и крайбрежната ивица на моето неверие.

Зрелостта е свързана с нашите отношения и характер. Муди е казал: Характерът е това, което си ти в тъмното или когато никой не те наблюдава.”

Как можем да измерим зрелостта? Не като се сравняваме с другите хора, а като се сравняваме с Христос. “Зрял” на гръцки е “телеос” и означава “пълен” или “съвършен”. Тази дума се среща около 5-6 пъти в посланието. Яков ни дава 5 белега по които можем да познаем зрелия християнин.

ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН ИЗДЪРЖА НА НАТИСК

В Яков 1:2-4 се казва:

2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Как посрещаме нашите проблеми? Как се справяме с бедите? Християнството не е само една религия. То е начин на живот. Каква е нашата “реакция по подразбиране” – положителна или отрицателна, благодарност или роптание? В Яков 1:12 се казва:

12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН Е ЧУВСТВИТЕЛЕН КЪМ ХОРАТА

В Яков 2:8 се казва:

8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: “Да обичаш ближния си като себе си”, добре правите.

Да се интересуваме и за другите, а не само за себе си е белег на зрялост. Това също така означава да не показваме пристрастие, лицеприятие, фаворитизъм или любимство. В Яков 2:1-7,9 се казва:

1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. 2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, 3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, 4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии? 5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят? 6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища? 7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате? 9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

Интересно, че в края на Матей 25 глава се казва, че ние ще бъдем съдени за това как се отнасяме към хората.

ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН КОНТРОЛИРА ЕЗИКА СИ

В Яков 3:2 се казва:

2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Когато сте болни и отидете на лекар, какво ви казва той? “Отвори уста, кажи “А-а-а”!” Езикът е индикатор както за физическото, така и за духовното ни здраве. Според Яков езикът е орган на управление. Затова Яков дава няколко илюстрации (Яков 3:3-12):

  • Езикът е като юздата за коня.

3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

  • Езикът е като кормилото на кораба.

4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията. 5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали.

  • Езикът е като искрата, която запалва огъня.

Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! 6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.

  • Езикът е като отровна змия, която не може да бъде укротена. Тя обаче може да бъде затворена в нейния терариум!

7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; 8 но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

  • Езикът е като извор.

9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! 10 От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде. 11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? 12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.

Езикът може да ни донесе радости и окуражение или тъга и огорчение. Някои казват: “Каквото ми дойде на ума си го казвам.” Но това не е директност или искреност, а незрялост. Трябва да внимаваме какво говорим и да мислим дали това което казваме назидава хората. В Ефесяни 4:29 се казва:

29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

Ако не сме се научили да контролираме езика си, ние сме пропуснали смисъла на благочестието. В Яков 1:26 се казва:

26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Ако клюкарстваме, клеветим, говорим мръсни приказки, псуваме, преувеличаваме, лъжем, разпространяваме слухове, тогава ние сме едни духовни бебета. Зрелите християни говорят истината с любов. Това означава:

  • С правилно отношение;
  • На правилното време;
  • На правилното място;
  • С правилен мотив.

Библията е много практична книга. Тя не се занимава с високоумни неща. А с това как се отнасяме един към друг, как посрещаме трудностите на живота, как говорим… ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН НЕ Е КАВГАДЖИЯ, А МИРОТВОРЕЦ

В Яков 4:1 апостола казва:

1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?

Кавгаджия ли съм или миротворец? Лесно ли се засягам или съм бърз да прощавам?

Има две причини за боевете и крамолите помежду ни.

  • Нашият егоизъм. “Аз искам това, което искам, защото го искам.” Проблемът тук е гордостта. И той може да се види в нашите молитви (Яков 4:2-6).

2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите. 3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си. 4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. 5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас? 6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”.

Ние разбира се не желаем да признаем, че грешим.

  • Съденето на другите (Яков 4:11-12):

11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12 Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

Аз не трябва да съдя и да одумвам хората. Защо? Първо, аз не съм Бог. Само Той е законодател и съдия. Само Той може да спаси или да погуби. Второ, само Бог знае всички факти. Трето, само Бог е сърцеведец и знае мотивите на хората.

На водачите на църквата обаче от време на време им се налага да съдят. Това се случва по време на “прегледа на реколтата”. В 1 Коринтяни 5:12-13; 6:2-3 ап. Павел казва:

12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13 докато вънкашните Бог съди?

2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? 3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;

ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН Е ТЪРПЕЛИВ И ОТДАДЕН НА МОЛИТВА

В Яков 5:7,11 се казва:

7 И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. 11 Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

Търпението е израз на нашата зависимост от Бога. Земеделецът трябва да има вяра, търпение и молитвен дух. Единственият начин по който ние се научаваме да бъдем търпеливи е чрез чакане. Важно е да научим разликата между “НЕ” и “ОЩЕ НЕ”. Докато чакаме ние се развиваме и растем.

Освен за Йов, в последната глава от посланието си Яков говори и за Илия:

17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; 18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

Това са белезите на зрелия християнин:

  • Издържливост на изпитания;
  • Чувствителност към хората и техните нужди;
  • Обуздан език;
  • Миротворство;
  • Търпение и молитва.

Какво оценка ще си поставим лично на себе си по всеки един от тези показатели? Нека да бъдем честни. И да работим за повишаването на нашите оценки. Таке ще се развием и ще станем по-зрели като християни и граждани на Небесното царство. Амин.