ПОСЛЕДВАЩАТА ГРИЖА В ДУХОВНАТА РАБОТА

1 Солунци 2:1-3:13

Не е достатъчно една риба само да се хване. За да не се развали, тя трябва и да се очисти. Иначе, тя е била уловена напразно. Когато работим за Бога това не е някакъв вид “спортен риболов” при който рибарите хващат рибата само заради удоволствието от ловуването и след това я връщат обратно във водата. Не. Ние желаем тези, които са уловени за Божието царство да останат в него. Точно затова е нужна последващата грижа. Иначе има опасност нашият труд да бъде напразно.

В 1 Солунци 2:1 ап. Павел пише:

1 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

Солунските вярващи не са били от хората, които не откликват на благовестието. Напротив, те са приели апостолското благовестие като Божие Слово и това е довело до тяхното спасение (1 Солунци 2:13). В първата глава на посланието ап. Павел разказва за чудото на първоначалния успех на Солунците във вярата (1 Солунци 1:4-9).

4 Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е избрал; 5 защото нашето благовестване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас. 6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух; 7 така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия. 8 Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо за нея. 9 Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.

Какво удивително добро начало. Наистина, присъствието и първоначалната работа на Павел, Сила и Тимотей всред тези хора, не са били напразни.Те, обаче, са били принудени да напуснат Солун и да оставят новосформираната църква без така необходимата духовна грижа.

От Деяния на апостолите научаваме, че по време на Второто мисионерско пътуване Павел, Сила и Тимотей идват от Филипи в Солун (Деяния 17:1-10). Там три съботи подред те споделят благовестието в местната синагога. Така се формира Солунската църква. Юдеите, обаче “подбудени от завист”, намират лъжесвидетели, атакуват къщата на Ясон където са отседнали Павел и Сила. Като не ги намират, хващат самия Ясон заедно с няколко новоповярвали братя и ги завличат пред градоначалниците. Обвиненията им са неясни, но с тежък политически оттенък. Те се провикват: “Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука; и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.” Това разбира се е едно неясно и недоказано обвинение, но то повлиява на народа и управителите на града, и това довежда до смущение. Ясон и другите братя все пак са пуснати под гаранция, може би с условието, че ако отново ги видят с Павел и Сила, ще ги накажат. Този инцидент предизвиква незабавното преместване на Павел и Сила в Берия. Животът им до такава степен е подложен на опасност, че те напускат Солун през нощта (Деяния 17:10).

Принудителното заминаване на апостолите довежда до една опасна изолация на апостолите от новоповярвалите солунци. Затова, те се опитват да заместят личния контакт с писмена кореспонденция. Така се появяват Посланията към солунците. В тях виждаме загрижеността на апостолите за последващата грижа за новоповярвалите в Христос. Писмената кореспонденция разбира се не е достатъчна и ап. Павел изпраща назад Тимотей. В 1 Солунци 3:1-2,5 апостолът пише:

1 Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина; 2 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви, 5 И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

Във втора и трета глава на това послание ние можем да видим какво трябва да правим за да се погрижим за нашите нови братя и сестри в Господа докато те са още духовни бебета.

Преди да продължим бих искал също да подчертая, че последващата грижа не е само грижа на пастира. Един човек не може пълноценно да се грижи за повече от няколко човека. Не. Последващата грижа е отговорност на всеки зрял християнин. Така че, ако се считаш за такъв, слушай внимателно и поеми отговорността си!

ГОТОВИ ДА ПОНАСЯМЕ ОБВИНЕНИЯ

Първо, трябва да бъдем готови за опозиция (1 Солунци 2:1-2).

1 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно; 2 но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

Павел, Сила и Тимотей проповядваха благовестието “всред голяма борба”. Трябва да бъдем готови и ние също така да бъдем обвинени, че проповядваме за пари или имаме някакви нечисти мотиви. Това не е нещо ново – в същото бяха обвинени и апостолите. Ето как ап. Павел се защитава срещу тези фалшиви обвинения (ст.3-6):

3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина; 4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. 5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел); 6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли)

Забележете, в колко неща бяха обвинявани апостолите:

  • че са заблудени (“самоизмама”);
  • че имат някакви нечисти мотиви (“нечисто подбуждение”);
  • че са лукави манипулатори (“ласкателни думи”);
  • че са сребролюбци, които искат да ги излъжат и да им вземат парите (“прикрито сребролюбие”);
  • че са суетни, желаят да се налагат и търсят безусловна признателност (“слава от човеци”).

Ако желаем да работим с хората и да бъдем благовестители и ние трябва да бъдем готови да понесем същите или подобни обвинения. Разбира се, не трябва да допускаме те да имат каквото и да било основание. Напротив, трябва да бъдем безупречни и дори готови да се откажем от неща, които ни се полагат, само и само всички пречки за утвърждаването на новоповярвалите да бъдат съборени. В Тит 2:8 ап. Павел казва, че трябва да бъдем такива, че “да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас”.

ДУХОВНИ МАЙКИ И БАЩИ

Според думите на ап. Павел трябва да бъдем духовни майки и бащи. В ст.7 ап. Павел споделя, че той и другите апостоли са били нежни към новоповярвалите солунци, така както кърмачка се грижи за своето бебе. А в ст.11 той казва, че те са работили с всеки един поотделно и са го увещавали така както баща своите деца. Без такова отношение ние не бихме могли да запазим новородените Божии чада в тяхната нова вяра (1 Солунци 2:7-11).

7 но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си. 8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. 9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. 10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, 12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПОСЛАНИЕТО И СЛУЖИТЕЛИТЕ

Трябва да учим новоповярвалите не само на благочестиво поведение, но и на правилно отношение към Библията, към църквата, към проповедите и хвалението. Трябва да им помогнем да разберат, че това, което говорят евангелизаторите и пасторите, това, което пише в Библията не е просто някаква човешка философия, не е някакво човешко учение, а Божието Слово (1 Солунци 2:13).

13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

ТВЪРДОСТ И ИЗДЪРЖАНЕ ОТ САМОТО НАЧАЛО

Съвсем в началото солунските братя бяха изложени на сурово гонение. Вече ви казах какво се беше случило с Ясон и с другите братя. Те имаха нужда от насърчение. Затова ап. Павел ги окуражи, че това, което им се случва не е изолирано явление. По подобен начин, ако и от различни гонители страдаха и църквите в Юдея. (1 Солунци 2:14-17).

14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите; 15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни, 16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

Поради това, че обръщението към Христос почти винаги предизвикваше гонение, апостолите учеха новоповярвалите, че християнския живот не е покрит с рози. Напротив, ще има много страдания и мъчнотии. Но си струва, защото този път води към славата на Божието царство. Това беше практика на ап. Павел още от първото му мисионерско пътуване (Деяния 14:21-22).

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, 22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

Същото трябва да правим и ние. Не да правим реклама на вярата, от която тя така или иначе не се нуждае, а да посочим на новоповярвалите, че пътят е труден, да ги подготвим за гонения и отхвърляне, като в същото време ги мотивираме, че страданията си струват, защото укрепват характера ни и ни правят като Христос. Спомнете си какво каза Исус в Матей 16:24-25:

24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. 25 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери

ДА ПОЕМЕМ ИНИЦИАТИВАТА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА КОНТАКТ

Трябва да знаем, че не само ние, но и Сатана знае важността на последващата грижа за спасението на човека. Затова той се опитва по всякакъв начин да я осуети. Но понеже и ние пък от своя страна знаем неговите планове и стратегии, трябва да се постараем да направим всичко, което зависи от нас да не допускаме да бъдем отделени от новоповярвалите. Това е най-трудното. Най-често ние се проваляме именно тук. Хора идват на евангелизации или на църква, излизат напред или попълват карти чрез които изразяват решението си да приемат Христос, но след това “животът ги грабва” и цялата работа се оказва суетна.

Ако искаме хора да се спасяват и църквата ни да расте, ние трябва да се научим “да ходим на посещение”. Дори и да не го наричаме така, ние трябва да търсим новоповярвалите, да ги каним у дома си, да прекарваме време с тях. Без една такава духовна инвестиция нищо няма да излезе. Вижте какъв е примерът на ап. Павел в тази насока (1 Солунци 2:14-3:8):

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце),

Забележете, че отделен от тях, ап. Павел се чувства като сирак.

постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви. 18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

Сатана винаги издига пречки, но ние трябва да ги преодоляваме!

19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

Има нещо по-добро от това да отидем в рая и то е като отидем там да вземем и други със себе си. Те ще бъдат радостта и венецът ни в деня на срещата ни с Господа!

1 Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина; 2 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви, 3 та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени. 4 Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете. 5 И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно. 6 А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас, 7 тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви; 8 понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

Трябва да приемем новоповярвалите присърце. Да се отнасяме към тях с такава загриженост, като че ли са от нашето семейство. А те наистина са от семейството на Бога от което сме и ние. Затова трябва да ги обичаме и да се грижим за тях.

ДА НЕ ПРЕСТАВАМЕ ДА СЕ МОЛИМ ЗА НАШИТЕ НОВИ БРАТЯ И СЕСТРИ

Ап. Павел завършва трета глава на 1 Солунци като изразява благодарността си към Бога. Тук е и неговата молитва (1 Солунци 2:9-11). За какво се моли апостолът?

Първо, Той благодари на Бога за онези които Той е призовал в царството си. Същото трябва да правим и ние – да благодарим на Бога и да се радваме за всички онези, които са го приели. В Лука 15:10 Исус каза, че “има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае”. Не трябва ли да се радваме и ние и да споделяме тази своя радост в молитвата си?

9 Защото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

Второ, апостолът се моли Бога да го свърже с новоповярвалите солунци и да го употреби за тяхното духовно израстване. Такава трябва да бъде и нашата молитва: “Господи срещни ме с този и този новоповярвал брат или сестра. Благослови времето ни заедно. Насочвай разговорите ни в посоката, от която той или тя има нужда. Употреби ме така, че да мога да допълня това, което не достига на вярата му.”

10 Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви. 11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.

Трето, апостолът се моли за преуспяването на новоповярвалите в любовта. Според Исус любовта е белега на християнина. Тя е това, по което ние се отличаваме от останалия свят. Тя е критерият за духовност. В съвременната църква този критерий често бива забравян или изместван. Някои го подменят със свръхестествените проявления, други с образованието, трети с финансовото преуспяване или тоталното изцеление. Но В 1 Коринтяни 13:1-3 ап. Павел казва:

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Ето защо Павловата молитва за солунците е Господ да ги направи да растат и да преизобилстват в любовта – любов помежду им, любов към невярващите, любов за която самите апостоли им дават пример.

12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас,

Накрая ап. Павел се моли за тяхното освещение.

13 за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

Господ да утвърди сърцата им “непорочни в святост”. Трябва да се молим Господ да освободи новоповярвалите от всичките им грешни и нечестиви пороци. Това изисква разбиране, изисква воля, изисква лишение. Но за Бога няма нищо мъчно или невъзможно. Затова трябва да се учим как да служим на новоповярвалите за тяхното освобождение от всичко нечисто.

НЕ Е ЛЕСНО, НО СИ СТРУВА

Както виждате последващата грижа не е нещо лесно. Свързана е с:

  • готовност за гонение и понасяне на различни обвинения;
  • поемане на отговорност да бъдем духовни родители
  • упражняване на непрекъснато усилие за поддържане на контакт с новоповярвалите;
  • преподаване на непопулярни истини – че Словото е Божие, а не човешко, и “че през много скърби трябва да влезем в Божието царство”;
  • и разбира се, непрестанна молитва за утвърждаване.

Всичко това е духовна работа. Трудна е. Но ако я извършим, много хора ще бъдат спасени – избавени от властта на тъмнината и завинаги, а не само временно, ще бъдат преселени в царството на Божия възлюбен Син (Колосяни 1:13).