ПОРАДИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ПОРАДИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Лука 24:1-48

По идея на Пол Кислинг

Лука 24 гл. започва с разказа  за посещението на жените на гробницата на Христос (24:1-12).

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка отвален от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. 4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. 5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? 6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. 8 И спомниха си думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. 10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите. 11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

Апостолите не очакваха възкресението. Когато чуха разказа на жените, че те са отишли на гроба и са намерили камъка отвален и гроба празен, те си мислеха, че жените са полудели. За апостолите идеята, че човек, който е бил бичуван, бит, нараняван, разпнат и прободен е възкръснал от мъртвите след смъртта си беше меко казано странна. Една такава новина беше трудна за преглъщане.

Великден е пълен с изненадващи неща. Възкресението, което е основата на християнската вяра е пълно с изненади. До голяма степен то е нещо мистериозно, тайнствено, необяснимо. Въпреки това, именно възкресението стои в основата на нашата вяра. В 1 Коринтяни 15:17 ап. Павел отбелязва:

17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. 19 Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

Тук апостол Павел ни казва какви биха били последствията за нас ако Христос не е бил възкресен. Тези неща, които той споменава биха били истини, ако Христос не беше възкресен. Но, нека тази сутрин да видим какви са последствията от това, че Христос възкръсна – какви са последствията от възкресението?

В Лука 24:13-27 четем какво се случи с двама от учениците, които не повярваха на свидетелството на жените.

13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. 14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало. 15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им се удържаха да Го не познаят. 17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? 19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; 20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това. 22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

Представяте ли си ситуацията. Тези двама ученика вървят по пътя за Емаус и разказват объркванията си, борбите си и преживяванията си. Но ги казват на кого? На самия Исус, който върви с тях. Забелете, тук е интересно това, че те казват за жените, че те са видели „видение на ангели“. Но, „видение“ ли видяха жените или „ангели“? Жените не видяха „видение“ на ангели, те видяха „ангели“. Виждате ли, още от самото начало учениците не вярваха на жените и те си обясняваха по някакъв свой си начин това, което жените бяха им казали, че са видели. Те не вярваха, че Исус действително е възкръснал от мъртвите. Затова и бяха натъжени.

24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели. 25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? 27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

ПОРАДИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НИЕ МОЖЕМ ДА РАЗБИРАМЕ СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ

Първото нещо, което ние можем да знаем в резултат на това, че Исус Христос възкръсна от мъртвите е, че Бог има спасителен план за човечеството – план, който Той ни е разкрил предварително в Свещените писания на Стария Завет. Благодарение на възкресението ние можем да четем и да възприемаме свещените писания по един нов начин. Единствено чрез възкресението най-накрая ние можем да видим всичко, което Бог през цялото време ни е разкривал в тях. Благодарение на възкресението най-после ние можем да схванем Божието послание към нас. Забележете какво им каза Исус:

25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

Къде е записано това, което са говорили пророците? В Свещените писания на Стария Завет.

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

Има старозаветни пасажи, които ние можем да разберем единствено поради това, че Христос възкръсна от мъртвите. Например, пророк Михей ни казва, че Помазаникът нямаше да бъде роден в столицата Ерусалим, а в селцето Витлеем. Ако Той щеше да бъде наследник на цар Давид, не би ли било по-подходящо Той да се роди в столицата, в Ерусалим. Според нас – да, но според Бог – не. Той щеше да се роди във Витлеем – в градчето от което произхождаше семейството на Давид, но въпреки, че щеше да бъде цар, той нямаше да бъде роден в Ерусалим, града на царете (Михей 5:2).

2 А ти, Витлеем Ефратов,
Макар и да си малък
за да бъдеш между Юдовите родове,
От тебе ще излезе за Мене Един,
Който ще бъде владетел в Израиля,
Чийто произход е от начало, от вечността.

Пророк Захария пък говореше за това, че Месия ще дойде яздещ не на колесница, а на осле, на малко магаренце (Захария 9:9).

9 Радвай се много Сионова дъщерьо;
Възклицавай, ерусалимска дъщерьо;
Ето, твоят цар иде при тебе;
Той е праведен, и спасява,
Кротък, и възседнал на осел,
Да! на осле, рожба на ослица.

По онова време колесниците са били като съвременните танкове. Но според това пророчество вместо възседнал боен кон или каращ колесница, Израилевият цар язди магаре.

Пророк Исая говори за страдащия и смирен Божий слуга и за това как той понася греховете на другите; как поради това той ще бъде унижен и малтретиран по един жесток начин; и как той ще умре и ще понесе смърт заради другите (Исая 53:7-8).

6 Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си,
И не отвори устата Си;
Както агне водено на клане,
И както овца, която пред стригачите си не издава глас,
Така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд биде грабнат;
А кой от Неговия род разсъждаваше,
Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде,
върху които трябваше да падне ударът?

Всички тези пророчества са съвсем ясни за нас, понеже сме ги слушали стотици пъти, и понеже имаме един възкръснал Спасител, но за хората, преди възкресението тези пророчески пасажи бяха необясними. Спомнете си какъв беше въпросът на етиопския евнух към Филип, когато той четеше този пасаж от книгата на пророк Исая в неговата колесница на връщане от поклонение в Ерусалим (Деяния 8:34).

34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, – за себе си ли, или за някой друг?

Задавайки този въпрос скопецът изразяваше всеобщото неразбиране на хората от онова време за старозаветните пасажи които говореха за Месия. Тези и други подобни пророчества представляваха парченца от пъзел, които съдържаха някакви намеци или подсказки (алюзии) за характера и служението на Месията, но хората не знаеха как да ги сглобят за да видят цялата картина.

Имаше една група юдеи, които живееха в Кумран и които имаха писания, които са наречени „Свитъците от Мъртво море“. Тази група юдеи се наричаше Есеи. Есеите до такава степен не харесваха това, което ставаше в Ерусалим, че се заселиха в Кумранските пещери и основаха тяхно собствено общество. И знаете ли как те тълкуваха всички тези писания за които говорихме? Те смятаха че щеше да има двама месии. Единият – побеждаващ цар-завоевател, а другия – страдащ свещеник-слуга. Те не можеха да проумеят как Месията, за когото се говори в пророчествата може да бъде един и същи човек. Как може едновременно да бъде и цар и жертва?

Но, това, което се случи поради възкресението е, че благодарение на него, ние започнахме да разбираме какъв е бил Божия план през цялото време от самото начало. Благодарение на възкресението ние знаем края на историята. Благодарение на възкресението ние знаем как да четем писанията и как да ги тълкуваме. Има един Месия, не двама. И този Месия е Исус Христос от Назарет, който умря на кръста за нашите грехове и възкръсна от гроба за нашето оправдание.

Как може да сме толкова глупави и бавни в схващане? Как не можахме да проумеем Божия план? Вижте какво каза Исус на двамата ученика по пътя за Емаус (ст. 25):

25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

А по-нататък, когато двамата ученика размишляваха за техните собствени преживявания те казаха (ст.32):

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

Тяхното сърце, тяхната съвест потвърждаваше, че това, което Исус им говореше докато им тълкуваше писанията беше истина. Христос отвори умовете им за да разбират писанията. Той им даде просветление и разбиране. Те осъзнаха, че нещо ново и наистина важно се случи с начина по който те четяха писанията заедно с този непознат до този момент за тях Странник.

Нека да погледнем и ст. 44-48.

44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

Смъртта и възкресението на Исус Христос бяха предсказани в Свещените писания. Когато Христос умря на кръста и възкръсна, Той изпълни всичко, което беше писано за Него и предсказано за Него чрез пророците.

45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

Поради това, че Христос е бил възкресен, ние четем Стария завет по един нов начин. Поради възкресението ние знаем, че Божието слово е истина.

Когато хората все още не са приели Христос за техен личен Спасител – за тях писанията са неясни и неразбираеми. Често, когато започнат да четат Библията – хора, които не са предали живота си на Христос, не са повярвали в Него – те се унасят и заспиват или всичко им се струва еднакво и еднообразно. Но, когато човек приеме Христос за свой Спасител и Господ, и повярва в Него с цялото си сърце – нещата се променят. Защо? Защото, когато повярваш в Исус Христос, ти повярваш и във възкресението. И тази възкресенска вяра позволява на Святия Дух да влезе в сърцето ти и да просвети ума ти и да ти даде прозрение върху Словото. И сега, когато сме приели Исус Христос, когато сме повярвали в Неговото възкресение, когато имаме Святия Дух, ние знаем как да четем Библията и как да я разбираме. Поради възкресението ние знаем, че Божието Слово е истина и Бог е изпълнил Неговите обещания.

ПОРАДИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НИЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ СИГУРНИ, ЧЕ НАШИТЕ ГРЕХОВЕ СА ПЛАТЕНИ

Поради възкресението ние знаем, че всичко в писанията сочи към Месия, към Исус Христос. Той е изпълнение на Божествените пророчества. Цялата история на Израел се случва за да ни доведе до един Израилтянин. Избраният народ се превърна в един Божий Избраник – един съвършено верен богочовек, който умря на кръста за нашите грехове. И не само за нашите, но за греховете на всички хора, които са се родили някога на тази земя. Исус умря на кръста заради греховете на Ирод. Той умря на кръста заради греховете на Анна и Каиафа. Той взе върху себе си греховете на целия свят (1 Йоаново 2:2). Той умря на  кръста заради първосвещениците които манипулираха народа, за да го предадат на римляните за разпятие. Той умря на кръста заради войниците, които го биха. Той умря на кръста за разбойника, който повярва в Него. Той умря на кръста и за разбойника, който Му се подигра. Исус умря на кръста заради тези уплашени и разтреперени ученици, които не можаха да Му останат верни. Исус умря на кръста за мен. Исус умря на кръста за теб. Той умря на кръста за всеки един човек. И въпреки, че Той взе върху Себе Си греха на всички ни, на третия ден Бог го възкреси от мъртвите. Защо? Защото кръвта му беше достатъчно заплащане за греховете на целия свят. Възкресението доказва, че разпятието е било прието, жертвата е била приета. Поради това, че Христос е бил възкресен, ние можем да бъдем уверени, че разпятието и Христовата жертва са били приети и те са извършили това, за което са били предназначени. Затова, ние можем да бъдем сигурни, че нашите грехове са изчистени, нашите грехове са платени. Слава на Бога!

КАКВО Е ПИСАНО ЗА НАС?

Но, когато говорим за това, че благодарение на възкресението ние можем да четем писанията по нов начин и да разбираме Божия план, ние не трябва да пропускаме и това, че Божият план включва не само Христос, но включва и всеки един от нас. Божият спасителен план е в две части. Той е един план, но е в две части. Първата част е тази, която извърши Христос – да умре на кръста за престъпленията ни и да възкръсне от мъртвите за нашето оправдание. Но, спасението има и втора част. За да може да се спаси даден човек, той трябва да призове Господното име и да положи упованието си в Исус като негов личен Спасител. Исус умря и за Неговите врагове. Исус умря и за тези, които го разпънаха. Но, те няма да бъдат спасени, защото те не положиха упованието си в Него. Исус плати цената за да може всеки в този свят да бъде спасен. Но, не всеки ще бъде спасен, защото не всеки полага упованието си в Него като Негов личен Спасител. Бог е изключително благодатен. Той е направил всичко необходимо, за да бъдем спасени и единственото, което се изисква от нас е да призовем Неговото име (Римляни 10:12-13).

13 Защото “всеки, който призове Господното име, ще се спаси”.

Но за да може да направи това – да призове Господното име, човекът, който се спасява трябва да повярва това, което Бог е направил за него. За да може да се спаси, човек трябва да повярва в Христовата смърт, в Христовата божественост и в Неговото възкресение. А за да повярва, той трябва да чуе вестта за Божието спасително дело чрез Исус Христос (Римляни 10:14). Защото, вярата идва от слушане (Римляни 10:17). И точно тук е нашата роля – в проповядването и призива за покаяние към всички народи и хора в този свят. Вижте какво казва Исус в тези стихове.

45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

Това означава, че им отвори ума, за да разберат Божия план. А той беше едно изречение в две части. Вижте какъв е Божия план според думите на Исус.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

Ето ги двете части. Първата част е в ст.46: „И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден.“ Но, нашият Господ Исус не спря до тук, но разкри каква е и втората част от плана. Втората част е продължение, част от същото изречение в ст.47: „и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.“. Първата част е това, което Исус направи, но втората част е това, което ние трябва да направим. Ние не можем да умрем на кръста и да спасим някого, понеже ние не сме достойни, но това, което можем да направим е да кажем на другите, за това, което Христос е направил за нас. И когато те чуят нашето известие, нашето благовестие, нашето евангелие, тогава те ще повярват. И когато повярват, те ще призоват Господното име, ще се покаят за греховете си и ще се спасят.

За съжаление много пъти църквата е чела само първата част на това изречение – това, което е писано за Христос и това, което Той е направил за нас. И то е наистина важно. Но всъщност, ст.46 и 47 са едно изречение. Проповядването в Христовото име на покаяние и прощение на греховете между всичките народи е част от същия този Божий план.

Когато Исус каза, „Така е и писано“, Той каза какво е предсказано. И пророчески пасажи в пророческите книги на Стария Завет има не само за Него, но и за нас. Например, това, че проповядването на покаяние и прощение на греховете между всички народи ще започне от Ерусалим, което се споменава в ст.47 е предсказано в Исая 2:3. Там се казва:

3 И много племена ще отидат и ще рекат:
Дойдете, да възлезем на хълма Господен,
В дома на Якововия Бог;
Той ще ни научи на пътищата Си,
И ние ще ходим в пътеките Му,
Защото от Сион ще излезе поуката,
И словото Господно от Ерусалим.

Забележете, в този стих се казва, че поуката ще излезе от Сион и словото Господно от Ерусалим. И, наистина Ерусалим беше мястото където се роди църквата и където ап. Петър проповядва първата си проповед като изпълнен със Святия Дух апостол.

В Исая 52:7 е казано:

7 Колко са прекрасни върху планините
Нозете на онзи, който благовествува,
който проповядва мир!
Който благовествува добро,
който проповядва спасение!

Тези думи са цитирани от ап. Павел в Римляни 10:15

15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: –
“Колко са прекрасни
Нозете на тия, които благовествуват доброто!”

„Нозете, на тези, които благовестват доброто“ не са Христовите нозе. Това са нашите нозе! Ние сме тези, които да отидем и да разнесем вестта за това, което Христос е направил. И това е писано за нас.

Друго нещо, което е писано за нас е пророчеството в Исая 49:6. То се отнася на първо място за Израил като народ, после за Исус като месия, но също и за нас, като църква, която има мисия за достигане на недостигнатите с Божието благовестие.

6 Ще те дам още за светлина на народите,
За да бъдеш Мое спасение до земния край.

Това пророчество цитира ап. Павел в Деяния 13:47:

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:
“Поставих Те за светлина на народите,
За да бъдеш за спасение до края на земята”

Виждате ли, има писания не само за Христос, но и за нас – Исая 52:7; Исая 49:6. Спомняте ли си как фарисеите питаха Йоан Кръстител кой е той (Йоан 1:19-22,24). Как отговори Йоан? Той им цитира писанията (Йоан 1:23).

23 Той рече: Аз съм “глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа”, както рече пророк Исаия.

Когато ни питат кои сме ние, ние подобно на Йоан можем да отговорим като цитираме пророк Исая – Исая 52:7 и Исая 49:6.

Ние сме призвани да проповядваме евангелието и това е наша най-висша привилегия и отговорност. Бог повери тази мисия не на ангелите, а на нас. Според Римляни 1:16 самото евангелие е „Божия сила за спасение“. Но, за да може тази сила да бъде освободена, благовестието трябва да се проповядва. И това е нашата част. И тя не е само за пастирите. Пастирите са дадени от Исус Христос на църквата, за да научат вярващите (всеки един) как да изпълняват служението си и да растат в това, в което Бог е заповядал. Но Бог е дал отговорност за благовестието на всеки един. Няма нужда да казваш някакви сложни и дълги проповеди. Но, ти можеш да кажеш на твоя колега, на твоя комшия: „Исус Христос възкръсна от мъртвите! Исус Христос е Бог“. Това е не просто традиция, това не е просто празник, това е факт. Исус Христос е Божият Син, Исус Христос е Бог. Исус Христос е Царя на царете и Господа на господарите. Исус Христос е Божия Агнец. Повярвай в него, покай се за греховете си и Бог ще ти прости греховете и ще те очисти от всяка неправда (1 Йоаново 1:9). Ще ти даде вечен живот и ще запише името ти в Книгата на живота. Така ти ще бъдеш завинаги във вечността.

ПОРАДИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НИЕ ЗНАЕМ, ЧЕ НАШИТЕ ТЕЛА СА ВАЖНИ И ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ С ТЯХ ИМА ЗНАЧЕНИЕ

Поради възкресението ние можем да разбираме по-добре Божия спасителен план, разкрит ни в Писанията. Също така, възкресението има значение, защото то ни помага да разберем какъв е смисъла на живота. Без Христос животът няма смисъл, няма надежда, няма причина, няма посока. Без Христос има само едно – живей за мига, живей за настоящето – това, което на философски език се нарича екзистенциализъм. Как живееш в един такъв свят без Бог и без възкресение? Опитваш се да задоволяваш страстите си, опитваш се да се влюбиш, опитваш се да комуникираш с хората, живееш в един измислен свят, главата ти е претъпкана с комикси и анимационни герои и – това е живота. Но той е празен и безсмислен. И поради това той не ти дава удовлетворение, не те мотивира, лишава те от морал и етично поведение. Загубваш представа за добро и зло.

Възкресението на Исус има значение, понеже то ни разкрива Божия план и промисъл. Поради него ние знаем, че това, което правим във и със нашите тела има значение.

В Лука 24:32-35 евангелист Лука ни разказва за срещата между двамата ученика, които ходиха в Емаус и апостолите.

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, 34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Забележете, в началото на главата се казва, че при проверката на свидетелството на жените, Петър видял саваните, но не и самия Христос (ст.12).

12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

Но, явно по-късно през същия ден Исус е явил на Симон (ст.34). Кога точно е било явяването на Исус пред Петър – дали преди, по време или след явяването на двамата ученика текстът не ни казва. Но, след явяването на Петър и на двамата ученика по отделно, сега, в същия ден възкръсналият Исус се явява на всички заедно.

Няма нищо лошо в това, че възкресението на Исус е доста странно и необяснимо. Нека да бъдем честни. Исус идва и придружава тези двама приятели докато пътуват. Те са Го познавали, били са Негови ученици, но те не Го разпознават по начина по който Той изглежда. Външният му изглед не предизвиква в тях никакви асоциации за личността на Исус. Те вървят с Него дълго време и въпреки това Го разпознават, не разпознават изгледа му. И не само това, те не разпознават и гласа му. Но какво прави Той, за да може те да не си помислят по-късно, че се имали някакво странно, ненормално преживяване? Когато им се явява на всички заедно, той им казва: „Дайте ми нещо за ядене.“ (Лука 24:36-43)

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

След възкресението Исус можеше да се появява и изчезва когато си поиска. Малко по-напред в ст.30-31 се казва:

30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. 31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

А сега, Той беше невидим, но изведнъж стана видим – яви им се, „застана посред тях“. Но, дори и когато не беше между тях, той ги слушаше и знаеше думите им. Доказателство за това е че когато Той се яви на Тома, той му цитира думите, които Той беше казал по адрес на Исус когато останалите апостоли му свидетелстваха за възкресението (Йоан 20:24-29). Днес Той е обещал, че там, където двама или трима са събрани в Неговото име, там е и Той между тях. Тук ли е Исус тази сутрин?

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок]. 43 И взе та яде пред тях.

Дух може ли да яде? Не. Исус яде печена риба пред учениците. Защо той направи това? Защото беше гладен ли? Не. Той яде риба пред тях, защото се страхуваше, че ако не го направи по-късно те може би щяха да се убедят един друг, че всичко това, което им се случи беше някаква халюцинация или някакъв ненормален сън. Исус яде риба, за да им покаже, че физическото тяло, което Той имаше, дори и в неговото прославено състояние беше не нещо въображаемо, а нещо реално. Защо го направи Исус? Заради тях, заради нас. Заради нас, за да знаем, че нашите тела са важни.

Аз зная, че ние вярваме, че когато умрем, душите ни ще отидат в небето. Но това не е пълната картина, която Библията ни дава. В Исая 66:22, във 2 Петрово 3:13 и в Откровение 21:1 се говори не само за ново небе, но за „ново небе“ и „нова земя“. В Битие 1:1 се казва:

1 В начало Бог създаде небето и земята.

Какво включват небето и земята в книгата Битие? Цялото творение. Следователно, когато в края на Божия план се говори за ново небе и нова земя, какво означава това? Едно цяло ново сътворение. Това ново сътворение ще има нещо общо с предишното. Природата е нещо прекрасно и нашите тела са нещо чудесно. Същевременно те са ужасни, плашещи и покварени. Често те са слаби и боледуват. Защо? Поради греха. Но, това, което възкресението ни помага да разберем е, че тялото е важно, то има значение. Във възкресението няма да има грях. Няма ли да бъде чудесно!

Нашите тела са толкова важни, че Божието Слово, второто лице на Троицата е побрано в едно тяло. Исус Христос, който е Бог, стана човек. В момента едно човешко тяло обгръща Бога и Господ Исус Христос има тяло като нашите. Помислете за това. Според евангелист Йоан Исус Христос е Божието Слово от вечността (Йоан 1:1). По-късните богослови го наричат „Второто Лице на Троицата“. Самата дума „Троица“ не се споменава в Библията, но идеята, концепцията за Троицата – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух – определено е библейска (Йоан 1:1).

1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Исус е божествен във всяко отношение, но Той се отказа от позицията си и от всичко което притежаваше и възприе човешки образ (Йоан 1:14).

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

Исус се ограничи, за да стане един от нас и ставайки един от нас, Той да може да стане жертва за нас и да ни изкупи от греховете ни.

Но, дори и сега, след възкресението, Второто Лице от Троицата не се отказва от човешкото си тяло. Не продължава съществуването си без него. Евангелието можеше да продължи, като ни каже, че след смъртта си, тялото на Исус се върна в пръстта, от където е взето, а Той се върна при Бог Отец, който Го изпрати. Но, не. Той възкръсна от мъртвите в Неговото тяло. Той остана в тялото си. До кога Исус ще остане в тялото? Завинаги. При възнесението си Исус се възнесе с тялото си.

За Исус тялото не е просто дреха, която той облича докато е на тази земя и после я съблича и продължава да си съществува в някакво безтелесно съществувание през вечността. Не. Той остава в тялото си за вечността. Защо го прави? Заради нас. За да знаем, че нашите тела са нещо изключително важно.

Той можеше да яде риба. Апостолите можеха да докоснат ръцете Му, да видят белезите от раните Му. Във възкресението ние няма да бъдем само духове, или само души или само призраци. Ние ще имаме тела и то, нашите тела, но възкресени и прославени като Исусовото (1 Йоаново 3:2).

Възкресението е важно, понеже то ни учи, че нашето тяло е важно и това, което правим с него също е важно. Много еретици са се опитвали да променят това. Те са казвали: „О, Исус не е бил едновременно и Бог и човек. Според тях Христос е дух, който е слязъл върху човека Исус.“ – това казват гностиците. „Но, точно преди да умре – духът Христос е напуснал човекът Исус.“ Така те приравняват Исусовото разпятие към всички останали разпятия и казват, че то е същото като тях.

Библията, обаче, казва нещо различно. Исус Христос, Божият Син е този, който умря на кръста за нас. И Исус Христос, Божият Син е този, който възкръсна от мъртвите с прославено човешко тяло. И ап. Павел ни казва, че един ден, при възкресението от мъртвите нашите тела ще бъдат като неговото тяло.

Аз не мога да отговоря на всички любопитни въпроси, които имаме в тази връзка. Но, това, което мога да ви кажа с абсолютна сигурност е, че Бог възкреси Исус от мъртвите и Той излезе от гроба в едно прославено човешко тяло. И това е утвърждаване на сътворението. Този Божий акт казва „Да“ на сътворението. Той е одобрение на сътворението и предзнаменование за това, че един ден ще има едно ново сътворение. И представете си – какво би било да живеем в едно ново сътворение в което няма грях, няма болести, няма смърт. Би било фантастично, нали? Би било прекрасно. Трудно е да повярваме, но именно това, е, което ще се случи. Ние не живеем за мига. Ние живеем за възкресението, за новото небе и новата земя в които ще живее правда (2 Петрово 3:13).

И мисля, че тук е добре да вмъкнем следното практично приложение на тази богословска истина. Понеже нашите тела са святи, осветени чрез Святия Дух. В 1 Коринтяни 6:19 ап. Павел казва, че нашите тела са храм на Святия Дух. Поради това, ние не трябва да бъдем много внимателни какво правим с телата си, не трябва да ги обезчестяваме. Ако някой християнин отиде и има полови контакти с проститутка или с блудница, той взема част от Христос, понеже нашето тяло е част от Христос и го прави част на блудница. Но, ние не трябва да се съединяваме с блудницата с нашите тела, понеже се казва, че който се съединява с блудница, става една плът с нея. Вместо това ние трябва да се съединяваме чрез духа си с Господа и така да бъдем един дух с Него (1 Коринтяни 6:15-17).

15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! 16 Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото “ще бъдат”, казва, “двамата една плът”. 17 Но, който се съединява с Господа е един дух с Него.

Нека Бог да ни помогне да внимаваме какво правим с телата си, защото те ще бъдат възкресени за вечността.

ПОРАДИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НИЕ МОЖЕМ ДА ИМАМЕ ОБЩЕНИЕ С ХРИСТОС ЧРЕЗ ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ

Последното следствие от възкресението, което откриваме в тази 24 глава на евангелието според Лука е, че всеки път когато разчупваме хляба, когато имаме Господна вечеря, ние имаме едно ново, особено преживяване с Христос (ст.28-31).

28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. 30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. 31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

Забележете как уж те го поканиха, но сега Той става домакина. Той взема хляба, Той го благославя, Той го разчупва и Той го раздава.

По късно двамата ученика разказват за преживяването си по време разчупването на хляба в ст. 35:

35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

И накрая, разбира се, когато Той се явява на цялата група, Той яде с тях. Всички евангелия разказват за закуските, вечерите и обедите, които Исус имаше. Това, което е забележително относно храненията на Исус е с кого той избираше да яде. Той яде с проститутки, яде с бедняци, яде с бирници, които се считаха за предатели към техния собствен народ. Исус яде с богатите, яде с обикновени хора. Яде с хора, които бяха професионални грешници. Всички хора съгрешават, но има такива на които грехът просто им се отдава. Те правят кариера в сферата на греха. И Божия Син яде с тях? О, да. И Той беше критикуван за това. Лука по-специално ни казва как Исус ядеше с жените, със самаряните, с отхвърлените, и той приемаше забележките. В Лука 15:1-2 се казва:

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

Слава на Бога! Исус би ял и със нас! Би ли ял и с нас? Ако го поканим.

Или по-скоро, ако отвърнем на Неговата покана. В Лука 14:16-24 Исус разказа притчата за голямата вечеря. Поканата беше отправена, но беше отхвърлена с всевъзможни извинения. Но, Господаря не се отказа. Той каза на слугите си: „Отидете и намерете хора. Къщата ми трябва да се напълни!“ В Лука 14:21-23 четем:

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има. 23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

След това, разбира се, имаме разказа за Тайната вечеря. А също и за тези закуски, които Исус имаше с учениците си след възкресението.

И Лука изрично отбелязва, че точно по времето на разчупването на хляба очите на учениците се отварят и те са способни да разпознаят Исус (Лука 24:31,35). Лука адресира, пише неговото евангелие до църквата. Църквата е тази, която разчупва хляб и го яде в единство. Чрез този разказ Лука ни казва, че по същият начин по който Исус разкри Себе Си на учениците по време на разчупването на хляба, по същият начин по който Христовите последователи разбраха кой е Той в действителност по време на разчупването на хляба, така става и с нас днес. Въпреки, че ние не виждаме Исус с физическите си очи, всеки път, когато участваме в Господната вечеря, нашият Господ Исус Христос ни се разкрива по особен начин.

Когато ядем от хляба и пием от чашата, ние изразяваме това, че приемаме жертвата на Исус лично за себе си. В Йоан 6:53-54 четем:

53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

В тези стихове Исус не говореше за физическа плът или за физическа кръв, защото по-надолу той казва (Йоан 6:63):

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

С други думи значението на твърдението на Исус за яденето на плътта му и пиенето на кръвта му е преносно, а не буквално.

И точно както Исус включва всеки в неговата покана да участваме на трапезата Му, така ни кани и нас днес. Без значение, къде сме, Домакинът е Той. Ръководителите на църквата обикновено разчупват хляба, но те го правят в Името на Исус Христос. Исус Христос е Този, който разчупва хляба. Исус Христос е Този, който ни даде тялото Си. Домакинът е Той.

Понякога ние вземаме Господна вечеря и нищо не се случва. Понякога не можем да се фокусираме върху Господната вечеря. Но понякога, точно по време на Господна вечеря, ние се покайваме за наши тайни грехове. Защото, когато вземаме Господна вечеря, ние трябва да изпитаме себе си. В 1 Коринтяни 11: се казва

28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

Когато сканираме сърцата си в търсене на неправедни решения, дела и мисли ние се покайваме, защото Святият Дух ни изобличава за грях.

Понякога Господната вечеря ни помага да се презаредим и да се насочим в правилната посока като ни дава духовна сила. Понякога Господната вечеря ни преобразява. Но винаги, когато разчупваме хляба, и си спомняме това, което Христос направи за нас, ние научаваме нови неща за Него, които не бихме могли да научим по никакъв друг начин. Чрез Господната вечеря, ние имаме общение с Господа и чрез това общение, ние Го опознаваме повече и повече. Тези обикновени безквасен хляб и вино имат невероятно значение и невероятна сила. Те ни променят. Това не става по някакъв магически начин. Това не е нещо мистично или автоматично. Не, нищо такова. Но, както и учениците видяха Исус такъв какъвто Той беше точно когато разчупваше хляба, така и ние, всеки път когато разчупваме хляба научаваме нещо ново за Исус и започваме да Го опознаваме повече и повече. И това е вярно, защото хлябът и виното на Господната вечеря, не са плът и кръв на криминален престъпник, който е бил унизен, малтретиран и убит по един жесток начин. Те са символ на тялото и кръвта на Божият Син, който беше разпнат заради нашите грехове, умря, и беше възкресен за нашето оправдание. Той е Хлябът на живота!