ПЕТЪР — ПРИБЪРЗАНИЯТ

Когато си мислите за апостолите вие вероятно си представяте велики Божии човеци, излекували мнозина болни, възкресявали мъртви, вършели велики чудеса, където и да са ходили и упражнявали вяра, която е била непоклатима и съвършена — ако мислите по този начин, не мислите за дванадесетте апостоли, които следваха Исус. Видът мъже, които станаха Исусовата дясна ръка в началото бяха точно като вас и мен, когато Исус ги избра, те бяха една наистина разнородна група. Изучаването ни би ни помогнало да оценяме повече Божията любов в изборът му на самите нас да бъдем Негови последователи. Ни имаме много от същите слабости, които тези така наречени “гиганти на вярата” също имаха, а също и някои от техните силни страни. Великият проповедник Спърджън веднъж казал: “Добре, че Бог ме избра преди да съм се родил, защото несъмнено не би го направил след това. Ако си мислите, че имате проблеми със съмнения, или се борите със собственото си непослушание, то ви сте попаднали в една добра компания – не само с християните, които седят около вас, но и с онези, които вървяха с Исус в Неговото собствено време.

Въпреки, че Петър бе доста прибързан, Бог видя в него потенциалът на човек, който един ден щеше да бъде способен да ръководи църквата му и да бъде напълно улегнал. Това е насърчително, понеже ни навежда на мисълта, че нашите слабости не ни дисквалифицират за това да бъдем обичани от Бога и употребявани от Него. Както за Петър, така и за нас има надежда.

ВИНАГИ ПРЪВ

В Матей 14:28-32 четем за това как Петър ходеше по водата като своя Учител.

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. 29 А Той рече: Ела. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата за да отиде при Исус. 30 Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме! 31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? 32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

Петър притежаваше това качество да се хвърля във всичко “напред с главата” или да скача преди да е погледнал къде ще падне. По природа той моментално реагираше на всякакви емоционални дразнения. Това беше едно качество, което имаше както положителни, така и отрицателни страни. Ако нещо добро минеше покрай него, той бързо да му се посвети, но също така, ако попаднеше в лоша среда или в трудна ситуация, той също толкова лесно се включваше в тях, както когато отрече връзката си с Исус. Това правеше Петровия живот доста интересен. Понякога ние го харесваме, а друг път ни се иска да го напердашим за глупостите, които върши.

Както в случая при който Петър прескочен борда на лодката за да стигне до Исус ходейки по водата. В първият момент той въобще не се замисли какво прави до мига когато видя вълните и вятъра и отмествайки погледът си от Исус, той започна да потъва. Това се случва и с много християни. След една вълнуваща и вдъхновяваща проповед те са готови да се посветят на Исус, но проблемът за тях е устояването, особено когато видят бурните вълни на изпитанията около себе си.

Когато жените, които се върнаха от гроба в деня на възкресението и казаха на Петър и на другите, че Исус е жив, Петър отново скочи бързо на краката си и се втурна към гроба за да се увери сам в това, което е чул. Петър винаги стартираше бързо, но не беше добър маратонец или бегач на дълги разстояния (Лука 24:12).

12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

Когато след възкресението Исус се яви на учениците си край езерото, в момента в който Петър разпозна, че човекът на брега бе Исус той отново пръв скочи във водата и преплува до брега, за да бъде с Него (Йоан 21:7).

7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

Петър е симпатичен; ние не можем да направим нищо друго, освен да обичаме човек, който е толкова мотивиран към действието. Исус вижда потенциала на прибързаните хора. Всичко, което трябва да бъде направено с тяхе техните емоции да бъдат правилно насочени или канализирани и да им се помогне да се научат да помислят преди да скочат.

Не можем да оспорим, че в живота на Петър имаше и такива светли моменти в които Петър скачаше за правилното нещо, като например неговото посвещение към Христос (Йоан 6:66-69).

66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него. 67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

Макар, че когато разбраха колко трудно е посвещението към Христос и какво се изисква да го следваш, мнозина престанаха да Го следват, Петър не дръпна назад, поне не в този случай. Хора които имат силни чувства могат да бъдат силно посветени, поне дотогава докато не се появи някое друго силно чувство, което да ги притегли настрани или към нещо друго. По-късно Петър се отрече от Исус когато беше извънредно уплашен и разочарован. Веднъж, обаче, след като Исус го освободи от страховете му чрез явяването си специално за него след възкресението, Петър стана непоклатим ръководител на новооснованата Христова църква.

Прибързаните ученици са много мотивирани хора; те бързо подемат инициативата за нещо , въпреки че не са обмислили всички подробности около онова, което са започнали. На Петдесятница Петър беше чудесен. Може би затова той беше изразител на цялата група, която получи кръщение със Святия Дух на този ден. Така или иначе, той стана първият говорител и водач на новата църква.

По-късно Павел го засече поради това, че той реагира емоционално спрямо някои езичници когато една група юдеи дойдоха в Антиохия. Тогава Петър постъпи като лицемер – съобрази се с мнението на другите, въпреки, че нямаше тяхното убеждение. Затова Павел го изобличи публично. По характер Петър беше емоционален. Но интересно, че Бог не считаше това негово качество за нещо отрицателно. Исус избра Петър да бъде водач на апостолската група. Това ни показва, че емоциите са нещо добро – те просто се нуждаят от малко повече дисциплина.

Прибързаните християни са много повече за предпочитане отколкото неподвижните християни. Някой е казал, че е много по-лесно един кораб да бъде направляван, отколкото непрекъснато да бъде бутан за да върви напред. Понякога прибързаните хора имат тенденцията да се чувстват виновни и несигурни поради характера си, и все пак, точно тези са хората с които Бог предпочита да работи, стига те да желаят да бъдат преобразявани и силата и импулсите им да бъдат поставени под контрол.

МАЛКО СТРАХЛИВ

Понякога прибързаните хора могат да бъдат страхливи. Понякога именно този техен страх ги прави те да бъдат нервни и неспокойни (Матей 14:26-27)

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. 26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. 27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. 28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

Петър често правеше луди неща именно тогава, когато беше уплашен. Страхът е чувство, което е част от психологичния профил на Петър. В първият момент, когато Петър видя Исус да ходи по водата, той извика от страх, мислейки, че Исус е дух. В следващият момент, когато разбра, че това не беше дух, а самият Исус, той прекрачи борда на лодката и тръгна към Исус. Той ходеше по водата, докато разбира се не започна да потъва от страха си от вълните. Тогава Исус го измъкна. Хората от типа на Петър могат да бъдат малко страхливи. Често могат да бъдат и твърде притеснителни. Петър беше уплашен и на планината на преображението, когато чу Бога да говори от небето и да казва, че благоволи в своя единороден Син. Когато чу тези думи, Петър от страх Петър падна на земята и Исус отново трябваше да го (Матей 17:1-7).

1 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и брата му Иоана, и ги завежда на една висока планина на саме. 2 И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. 3 И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които се разговаряха с Него. 4 И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии {Шатри.}*, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия. 5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте. 6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха. 7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.

Понякога хората като Петър от страх постъпват странно. Вероятно има малко от Петровия характер във всеки един от нас. Един от астронафтите, които са ходили на Луната веднъж бил интервюиран за това какво е почувствал в момента, когато за пръв път е стъпил на лунната повърхност – какво точно е изпитал? Неговият отговор разкрива, че и той е бил човек като Петър: “Спомням си, че си помислих затова, че космическият кораб с който бяхме стигнали до луната беше построен от онези, които бяха предложили най-ниска цена на търга за изпълнител”. Той си мислел затова, дали онези, които са построили кораба са го направили достатъчно издръжлив и стабилен, за да може да ги прибере живи на земята. Първите му мисли са били породени от страх, преди дори той да може да се наслади на красотата и мистерията на това място на което никой човек не е бил преди.

ПАНИКЬОСАН РЕАГИРА НЕАДЕКВАТНО

Когато беше объркан, Петър действаше странно. Така например, в един такъв случай той отсече ухото на Малх, който се опитваше да арестува Исус (Лука 22:49-52).

49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо, 51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

При неочаквано стичане на обстоятелствата “Петровците” се паникьосват и емоциите им ги карат те да действат без първо да помислят. Дори и след възкресението, когато Петър видя Исус, той беше объркан. В страха си той отново помисли, че Исус е призрак (Лука 24:36-37).

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

Когато с такъв тип хора настъпи объркване, това от което те се нуждаят е информиране и успокояване. В този случай Исус покани Петър и останалите да го докоснат и да видят раните Му, така че да разберат, че той е същият Исус, така че повече да не бъдат уплашени и объркани (Лука 24:38-44).

38 И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок]. 43 И взе та яде пред тях. 44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

Въпреки всичките му недостатъци, Исус все още обчаше този ученик. За щастие Исус вижда в нас много повече от нашите слабости. Всъщност именно Петровата слабост – неговат склонност да реагира емоционално се превърна в неговата най-силна черта, след като тя беше канализирана и дисциплинирана. Това ми напомня думите на ап. Павел: “Когато съм немощен, тогава съм силен” (2 Коринтяни 12:10).

ПРЕОБРАЗЯВАЩО ОБЩЕНИЕ

Заслужава внимание факта, че когато отиваше някъде, Исус често вземаше Петър със себе си – при възкресението на дъщерята на Яир (Марко 5:37), на планината на преображението (Марко 9:2), в Гетсиманската градина (Марко 14:33). Исус държеше Петър близко до себе си. Именно от едно такова близко общение с Исус се нуждаеше той за да може да поддържа баланс в живота си. Именно това близко общение щеше да повлияе на Петър и да му помогне да преодолее слабостите си. Ти не можеш да бъдеш толкова близко до Исус и това да не ти окаже въздействие.

Когато Исус отиде да се моли в Гетсиманската градина, той взе със себе си своите най-близки приятели. И изглежда, че от тримата Петър му беше най-близък, защото, когато се върна, той проговори първо на него (Матей 26:36-44).

36 Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува. 38 Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене. 39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 40 Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене? 41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. 42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

Най-трудното време в живота си Исус прекара в общение с Петър, въпреки че Петър го проспа. Може би ако бяхме на Негово място не бихме избрали Петър за пръв апостол, но Христовият избор не е като нашия – както в Петър, така и в нас той вижда неща, които ние не можем.

Петър представлява видът ученик, който Исус обича – прибързан, но обичан. Това ни насърчава – има надежда и за нас. Ако Исус можа да избере Петър, то Той може да вземе и нас въпреки всичките ни недостатъци!

ВОДАЧ НА ЦЪРКВАТА

Исусовото доверие в Петър се вижда в Лука 22:31-32:

31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; 32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

Тук Исус разкрива желанието на Сатана да пресее Петър както пшеница – въпреки това Исус се е молил за него когато всичко свърши, дори след като Петър се провали, той да “утвърди братята си”. Това показва, че Исус беше уверен, че дори и след отричането си от Него Петър отново ще възвърне посвещението си към Него.

Прибързан не означава глупав. Петър може и да действа необмислено от страх, но Исус знае, че Петър не е повърхностен или глупав. Петър щеше да бъде “канара”. Исусовата последна заръка към Него намираме в Йоан 21:15-17:

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

Три пъти Исус пита Петър дали Го обича. Петър е обиден от това многократно запитване, но именно това е от което той се нуждае за да се освободи от собствената си болка – в края на краищата той беше се отрекъл от Исус три пъти и това беше станало само преди десетина дни. След всяко потвърждение на любовта му, Исус му заръчва: “Паси овцете ми!”, “Паси агънцата ми!” С други думи: “Води Моето стадо!”. Най накрая Исусовото доверие в Петър се разкрива напълно. Именно него Господ упълномощава да бъде пастир на църквата Му. Изумително е, че именно този емоционален човек, който често реагираше неадекватно в трудни моменти е Христовият избор на водач! Вярно е, че на Петър му бяха нужни години, които да прекара с Исус за да може да дисциплинира емоционалната си натура, но накрая той стана водачът на църквата. Тази Исусова любов и водителство към този прибързан апостол дава надежда на всички нас, които имаме тенденцията да бъдем водени от емоции или ситуации и да вземаме решения на момента. Продължавайте да обичате Христос и да общувате с Него и когато сгрешите, върнете се отново. Исус ви обича повече отколкото можете да си представите!

КАК МОЖЕМ ДА БЪДЕМ УДЪРЖАНИ?

Исусовите последни думи към Петър в този пасаж са “Ти върви след мен!”. Именно това беше начинът по който неговото естество щеше да бъде обуздано и за в бъдеще. Следвайки Христос самата негова слабост щеше да се превърна в страст да върши Божията работа и да върви по правилния път. Това е тайната, която трябва да знаем и ние като последователи на Христос.

Петър е такъв, че човек лесно може да се идентифицира или да се оприличи с него. И ние като него твърде бързо преминаваме от горещо към студено в нашето ходене с Бога. Често сме уплашени от различни неща в живота ни. И все пак Бог ни обича дълбоко. Както и с Петър, нашият Господ продължава да работи и с нас. Петър стана велик ученик, следователно с Божията помощ и ние можем да станем отличници за Божието царство!