ПЕСИМИЗЪМ ИЛИ ОПТИМИЗЪМ – ВИЖДАНИЯТА НА ДВЕ ВДОВИЦИ

Рут 1:1-22

По идея на Steve Zeisler

Може би знаете онзи анекдот за оптимиста и песимиста, които седели на една маса и гледали една бутилка, която била пълна до половината. Песимистът бил тъжен за това, че бутилката вече е наполовина празна, а оптимистът го насърчавал като му казвал да не гледа това, че бутилката е наполовина празна, а че е наполовина пълна. Според тълковния речник песимизмът е “философски възглед, който включва разочарование от действителността и недоверие към добро или успешно бъдеще; мрачно отношение към света, при което човек вижда винаги лошото”. От друга страна оптимизмът е “бодро и жизнерадостно световъзприемане, характеризиращо се с вяра в успеха и в бъдещето”.

Фактите около дадено събитие могат да бъдат тълкувани различно. Разбирането и намирането на истината е процес, който включва осмисляне на данните и разкриване на тяхното значение. Много често обаче, когато нямаме достатъчно информация, ние сме склонни да си нагласим нещата така, че да съответстват (одисват) на нашите виждания и да защитават нашите интереси.

Книгата Йов е пример за това. Фактите в неговата история бяха, че той загуби всичкия си имот, всичките си десет деца и здравето си. Каква обаче беше истината? Виждането на Йов беше, че той е по-праведен от Бог, защото Му е бил верен, а Бог го е онеправдал. Разбирането на приятелите му Елифаз, Валдат и Софар беше, че злощастието му го е застигнало поради греха му и той си жъне това, което е посял.

Първа и втора глава на книгата Йов обаче ни разкриват какво всъщност се случваше зад кулисите докато неприятностите сполетяваха Йов, и каква беше истинската причина за неговото нещастие. Бог го беше предал на Сатана до известна степен и за известно време, за да докаже на нашия противник, че Йов не почита Бог заради облагите, които получава от него, а защото сам избира да Му бъде верен. Така, че Йов и приятелите му имаха своята позиция, която се базираше на тяхното тълкувание на фактите. Но те нямаха всичката информация и затова грешаха. Много често и ние правим същото. Затова трябва да бъдем много внимателни когато определяме нашето виждане за нещата.

Нека да видим какви са фактите в първа глава на книгата Рут и после да проследим каква е позицията на Ноемин, какво е отношението на Рут и каква всъщност е истината?

ФАКТИТЕ

Фактите са трагични. Книгата Рут започва с глад, криза, трудности, загуба на близки хора, смърт и страдания (ст.1-5).

“1 В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина. 2 Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха. 3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина. 4 И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години. 5 Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.”

Първото изречение в главата ни информира за трудностите на едно макро ниво – в един най-общ план. Семейството на Елимелех живее по времето на съдиите – един от най-дългите и тъмни тунели в Израелската история – време на морален и духовен хаос. Към това трябва да се прибави продължителния глад, който изтощава земята по онова време – минават десет години преди кризата да започне да отзвучава.

Освен трудностите в общото положение на нещата можем да видим и проблемите в личен план. Това е разказ за едно емигриране. Когато някой отиде в чужда страна, там на него се гледа като на чужденец, поставен е в неравностойно положение и доста често бива онеправдаван. Той се сблъсква с една нова култура, преживява носталгия и това го поставя под един допълнителен натиск.

Мъжът в семейството за което става дума се казва Елимелех, което значи “Моят Бог е Цар”, а жена се казва “Ноемин” което значи “Приятна” или “Благоугодност”. Можем да предположим, че с едни такива благочестиви имена те са добри хора. Притискани от обстоятелствата обаче, Елимелех и Ноемин решават да напуснат дома си във Витлеем и да емигрират в Моав където да се избавят от кризата. В Моав обаче вместо да съхранят живота си те го изгубват.

Най-напред Ноемин загубва съпруга си. Загубата на близък човек е нещо ужасно. Но трагедията на Ноемин е още по-голяма, защото освен съпруга си, тя загубва и двамата си сина. А те са съвсем млади. По онова време Маалон и Хелеон все още не са успели да създадат деца, така че сигурно са били в разцвета на младостта си когато смъртта ги е покосила.

Положението на Ноемин беше още по-тежко поради това, че загубвайки мъжете около себе си, тя загубваше и социалната и финансова сигурност, която би имала, ако те бяха останали живи. Това отнемаше перспективата в нейния живот. Без съпруг, без наследник, без имот, без социални осигуровки бъдещето на Ноемин би било пълно със заплахи, страх и непредсказуеми трудности.

ТЪЛКУВАНЕ НА ФАКТИТЕ

Това бяха фактите. Но каква е истината? В останалата част на първа глава ще чуем два гласа – гласът на Ноемин и гласът на Рут. Техните думи разкриват техните виждания – как те тълкуват фактите и какво е тяхното отношение към живота. Техните гласове са много различни един от друг.

Един от литературните прийоми, който авторът на книгата използва за да ни предаде по-пълно своето послание е съпоставянето на Рут и Ноемин. Те преминават през едни и същи, паралелни обстоятелства, но реагират по различен начин.

Не само Ноемин е в окаяно състояние. Рут също е вдовица, бездетна и бедна. Рут също заживява живот на емигрантка в чужда страна. И все пак Рут реагира на обстоятелствата по коренно различен начин. Тя тълкува фактите различно. Нейният поглед към живота е друг.

Виждайки Ноемин и Рут една до друга и съпоставяйки техните виждания ние можем да разберем как Бог иска да реагираме на трудностите в живота.

Нашият възглед за живота, нашата лична философия не трябва да се гради на обстоятелствата и да се променя според тях, а да се определя от вярата ни в Бога и Неговата неизменимост.

Как бихте описали себе си? Каква е вашето схващане за ситуацията в която се намирате? Какви са мястото и ролята на Бог в нея?

Има много начини по които можем да възприемем фактите в живота ни и да се опитаме да им предадем значение. Например, когато ни сполетят неприятности или болест ние можем да кажем като приятелите на Йов: “Трябва да съм направил нещо, за да заслужа всичко това.” Или да си припомним, че Бог има Своя промисъл и, че “всичко съдейства за добро за онези, които любят Бога”.

Но нека да видим как Рут и Ноемин възприемат нещата от живота. Какво казват те, имайки в предвид фактите. Повече от половината стихове в книгата Рут съдържат диалози. Това е една книга пълна с разговори и ние ще направим добре, ако се научим да слушаме какво казват библейските герои.

РАЗМИНАВАНЕТО МЕЖДУ БАГОСЛОВЕНИЕТО И СЪВЕТА НА НОЕМИН

След известно време гладът в Израил преминава и трите вдовици решават да се върнат обратно във Витлеем. Така те тръгват към Юдея. По пътя обаче, Ноемин започва да увещава двете си снахи да се върнат в Моав при родителите си. Два пъти в стихове осми и девети Ноемин благославя снахите си. Тя призовава Бог да постъпва с благост към тях и да им даде да намерят спокойствие (ст.6-9).

“6 След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб. 7 И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя. 8 Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене. 9 Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.”

От думите на Ноемин бихме могли да предположим, че тя е жена на молитвата. Знае, че нищо не става извън Божията воля. Разбира, че Той е отговорен за всичко, което се случва. Той е достатъчно мощен и силен за да направи каквото си поиска.

Ноемин вероятно се е молила гладът да премине по-бързо и те да могат да се върнат у дома. Тя със сигурност се е молила когато неприятностите първо с мъжа й, а после и със синовете й са започнали да я връхлитат. Отново и отново тя не е получавала видим отговор на молитвата си и все пак не е спирала да се моли.

Сега тя благославя снахите си. Знае, че без Божието благословение те не биха били щастливи.

Благославяйки снахите си, Ноемин им дава и съвет. Но въпреки, че е доброжелателен, съветът й въобще не съответства на благословенията, които тя изрича към снахите си. В ст. 8,9,11,12, тя четири-пет пъти им повтаря едни и същи думи: “Върнете се!”

“8 Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене. 9 Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас. 10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде. 11 Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, идете си, защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.”

Съветът на Ноемин е много показателен за перспективната й към живота. Тя е твърде голяма реалистка. Според нея би било глупаво да не търсиш Божието благословение и да не се молиш. Но след като веднъж си се помолил, ти трябва да започнеш да уреждаш живота си така, като че ли не можеш да разчиташ на никой друг освен на самия себе си. Трябва да погледнеш фактите такива, каквито са, да претеглиш рисковете, да прецениш плюсовете и минусите и да се възползваш от възможностите. Това е единствения начин по който разумните хора оцеляват в този свят.

Нейните снахи настояват да се върнат с нея във Витлеем и да станат част от народа й (ст.10):

“10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.”

Народът на Ноемин е заветния Божий народ, онзи на когото бяха дадени обещанията и Закона, онзи чрез когото Бог бе избрал да работи по специален начин в цялата човешка история. Рут и Орфа искат да дойдат и да се присъединят към обществото на онези, които познават Господа. Те казват: “Ние трите се обичаме. Нека бъдем заедно и заедно да отидем във Витлеем.”

Но, Ноемин ги отпраща. Може би им казва: “Няма никаква надежда да си намерите съпрузи, ако се върнете с мен в Израил. Според Закона израилтяните не трябва да се женят за чужденки, а и вие вече не сте първа младост. Ако се върнете в майчините си домове шансовете ви да се омъжите са много по-големи, отколкото ако дойдете с мен, бедната вдовица (ст. 8,9). Да, може би…, ако имах други синове…, но аз съм твърде стара за да имам повече деца. Даже, ако се омъжех тази нощ и родях синове…” Тук тя стига дори до сарказъм и насмешка и прави нещата да изглеждат направо абсурдни (ст. 12, 13).

“Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите?”

В основни линии съветът на Ноемин звучи така “Ние се помолихме на Бог. Добре. Сега, забравете за това. Нека да видим как самите ние можем да си помогнем – какво ние сами можем да направим по въпроса. Ако бях богата – щях да ви помогна. Ако имах други синове – щях да ви помогна. Но аз нямам. И не мога да направя нищо за вас. Затова вие ще трябва да си помогнете сами. А това ще стане най-добре, ако се върнете в бащините си домове.”

Ако се погледнат нещата от човешка гледна точка, наистина е така – да, може би в Моав за Орфа и Рут би било по-лесно да се омъжат. Но ако се погледнат нещата от духовна гледна точка – в Моав те не биха могли да се покланят на Живия Бог и да бъдат част от Божия народ. А и Божият план беше различен.

Съветът на Ноемин е в пълно противоречие с нейните молитви. Тя изисква Божието благословение за снахите си и в същото време им пречи да заживеят в Божието присъствие.

За съжаление Орфа приема съвета й и се връща при людете си и при боговете си. В ст. 15 Ноемин дори я дава за пример на Рут. Но всъщност това е едно от най-тъжните изречения в цялата книга:

“Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си.”

Ноемин изпрати тази млада жена обратно в Моав да се поклоня на Хамос. Хамос е един демон. Моавците му се покланяли като поставяли живи деца в огъня, който горял в зейналата паст на неговия образ (4 Царе 3:26,27).

Колко обезсърчена, обезкуражена и обезнадеждена беше Ноемин. В резултат на отчаянието и състоянието на духа й, съветът, който тя даде на снахите си не съответстваше на благословението й, и беше напълно погрешен.

УБЕЖДЕНИЕТО НА НОЕМИН ЗА САМАТА НЕЯ

От втората половина на главата можем да разберем какво мислеше Ноемин сама за себе си (ст. 13,20,21).В ст.13 тя казва на снахите си:

“понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.”

Ноемин беше убедена, че Бог има нещо против нея. Ако не беше така, нещата щяха да изглеждат по друг начин и може би щеше да има някаква надежда.

Връщайки се във Витлеем в самосъжалението си Ноемин смени името си. Беше решила, че Бог не я обича. Това беше картината, която тя си беше изградила, гледайки и интерпретирайки фактите (ст.19-21).

“19 И тъй, двете (Ноемин и Рут) вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин? 20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.} наричайте ме Мара {Т.е., Горест.} защото Всесилният ме твърде огорчи. 21 Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?”

От “Благоугодност” на “Горест”. В ст. 20 Ноемин казва: “Всесилният ме твърде огорчи.” А в ст.21 констатира, че Бог я е довел обратно “празна”.

ИСТИНАТА

Обаче, действително празна ли се връщаше Ноемин? Сама ли беше тя, когато се върна във Витлеем? Не. В ст.19 се казва, че тя се върна с Рут. Тя имаше нея. Но като че ли за Ноемин Рут не беше никой.

Но за Бог Ноемин беше по-пълна от всякога – тя държеше бъдещето на цялата човешка раса в ръката си. Младата Моавка, която Ноемин в огорчението си съвсем не броеше за човек, щеше да стане майка на Овид, пра-баба на Давид и пра-пра баба на Месията на Израил, Божият агнец, който щеше да понесе греховете на света. Ето с кого я върна Бог. Не празна, а по-пълна от когато и да било (4:14,15).

Ноемин си мислеше: “Бог е против мен. Той не ме обича. Той обича някои хора, но не и мен.” Действително, вярно ли беше това, което Ноемин си мислеше? Следващите глави на книгата ни разкриват, че не беше така. В края, бидейки свидетели на сватбата и раждането на Овид, жените на Витлеем казват на Ноемин, че за нея Рут е “по-желателна от седем сина”.

В едно отношение Ноемин е като много от хората в нашите църкви днес. Тя не е лоша жена. Не е нечестива и зла, но е обезверена. Затова и погледът й към живота беше негативен. В онзи момент Ноемин беше крайна песимистка.

ВИЖДАНЕТО НА РУТ

Видяхме каква беше истината на Ноемин – какво беше нейното виждане за фактите от живота. Но какво мислеше другата вдовица? какво беше виждането на Рут? Ето какво отвърна тя на свекърва си, когато тя я отпращаше да отиде подир етърва си. Нейните думи звучат като венчален оброк (ст.16-17):

“16 А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог; 17 гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.”

Интересно е какво не каза Рут. Тя не каза “Връщам се с теб във Витлеем, защото там Бог със сигурност ще ми даде съпруг. Тя чу доводите на Ноемин защо това няма да се случи и в основни линии беше съгласна с тях. Рут не тръгна към Витлеем с мисълта да се омъжи там. Нищо в думите й не подсказва, тя да се е надявала въобще да се омъжи някога отново. Ние не знаем колко от десетте години в Моавската земя тя е прекарала с Маалон, но те нямаха деца и може би това й е дало повод да се съмнява дали въобще тя може да има деца? Освен това Рут със сигурност взимаше в предвид това, че не е юдейка и няма пари или имот.

Но Рут беше доволна че Бог й е дал Ноемин. Това в което тя вярваше, а в което Ноемин не можеше да повярва беше че те се обичат една друга и това е нещо, което си струва.

Така, че когато бяха на границата и Ноемин я отпращаше, Рут й каза “Виж какво, аз може никога да не си намеря някой друг. Но, аз имам теб и ти си ми достатъчна. Това, че въпреки че сме снаха и свекърва, ние можем да бъдем приятелки ми е напълно достатъчно” (ст. 16, 17).

“16 Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог; 17 гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.”

Ноемин беше избрала да се фокусира върху това, което тя няма и беше огорчена. За разлика от нея Рут гледаше на това, което има и беше благодарна за него.

Тя имаше Ноемин. Освен това беше благодарна за привилегията да познава Бога. Беше израснала в страна където нямаше знание за истинския Бог и беше възпитавана да се покланя на идола Хамос. Беше родена в страна без бъдеще, а сега можеше да се присъедини към Божия народ, към наследниците на обещанията, към онези от които щеше да дойде Месия. Тя имаше възможност да придобие нещо, което по друг начин никога не би имала: статут на Израелска гражданка, близост с истинския Бог и една незаменима приятелка.

Тя гледаше на фактите от живота от перспектива точно обратна на тази на Ноемин.

ОПТИМИСТИ ИЛИ ПЕСИМИСТИ?

Когато се сблъскаме с дадени факти, както Рут и Ноемин, така и ние имаме възможността да изберем каква ще бъде нашата реакция, какъв ще бъде нашия поглед към живота. Вярвам, че като християни, ние трябва да бъдем повече оптимисти, отколкото песимисти. В Притчи 31 глава, където се описва съвършената жена се казва, че тя “тя гледа весело към бъдещето” (ст.25). Мисля, че ако имаше глава за съвършения мъж, може би в нея щеше да се казва същото и за него. Не трябва да забравяме, че сме Божии деца, и че Святият Дух обитава в нас. Поради това, което сме в Христос и поради Божиите обещания, ние можем да поддържаме в сърцето си едно отношение на благодарност и да гледаме на бъдещето с оптимизъм, поради надеждата, която ни дава Бог.

Имаме и друга възможност – да заключим, че трагичните факти означават, че може би сме съгрешили и Бог повече не ни обича и може би е против нас. Да решим, че така или иначе сме обречени на несгоди, Бог ни е отхвърлил и ние никога повече няма да видим нищо добро.

Но, въпросът не е какви са обстоятелствата в живота ни. Въпросът е как ние гледаме на тях. Какво е нашето виждане за живота? И дали то е в синхрон с Божието?

Едно от най-чудесните неща в книгата Рут е, че Бог не изостави Ноемин. Той я промени. Понякога, когато сме объркани и ядосани от фактите в живота ни, и ние започваме да се сърдим на Бога, крещим на хората около нас, започваме да задаваме въпроса “Защо?” и сме като ураган, който не оставя нищо след себе си. Или пък изпадаме в самосъжаление и депресия. Но не е ли по-добре още от сега да заживеем с мисълта, че Бог ни обича и има план за нас, дори и трагичните обстоятелства в живота ни да сочат обратното?

Бъди оптимист!