ОТ ХРАМ В ГРАД НА БОГ

През 538 г. пр. Хр. Персийския цар Кир издава указ При завръщането си от плена Евреите възстановяват Ерусалим на три етапа. Първо възстановяват олтара по времето на Зоровавел и Исус Йоседековия син. Тогава, през същата 536 г. пр. Хр. се полагат и основите на храма, но той остава недовършен до времето на пророците Агей и Захария, които през 520 г. пр. Хр. Започват да мотивират водачите и народа да довършат започнатото. Така храмът бива завършен през 516 г. пр. Хр. Около 60 години по-късно, през 458 г. пр. Хр. Ездра се завръща в Ерусалим. Градът, обаче, бива опожарен и през 445 г. пр. Хр. Неемия възстановява стените на града.

Във всичко това можем ясно се открояват три ключови събития, които маркират работата по възстановяването на Ерусалим при завръщането на еврейския народ след Вавилонския плен – построяването на олтар през 536 г. пр. Хр., завършването на храма през 516 г. пр. Хр. и завършването на стените на града през 445 г. пр. Хр.

Вярвам, че условно същите три етапа биха могли да се наблюдават и при строежа на дадена местна църква:

  • църквата като олтар – при нейното основаване
  • църквата като храм – при нейното утвърждаване
  • църквата като град – при нейното развитие

Да се говори за църквата като за град на Бог не е нещо необичайно.

Например в Евреи 12:18-24 се казва:

18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря, 19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума; 20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: “Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни”; 21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: “Много съм уплашен и разтреперан”); 22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, 24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

Разглеждането на църквата не само като храм, но като град на Бог ни дава един интересен прочит на Псалом 87.

1 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци.
Основания Си на светите хълмове град,
2 Да! портите на Сиона, Господ обича
Повече от всичките Яковови заселища.
3 Славни неща се говорят за тебе,
Граде Божий. (Села).
4 Ще спомена Египет и Вавилон.
Като от ония, които ме познават.
Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия:
Тоя народ, ще кажа, се е родил там;
5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него,
И сам Всевишният ще го утвърди.
6 Когато Господ запише племената, ще счете,
Че това и онова племе се е родило там. (Села).
7 Както певците, тъй и свирачите ще казват:
Всичките ми извори са в Тебе.

Какво би помогнало на една местна църква да се превърне от храм в град на Бога? Как да се превърнем от храм в град на Бога?

ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЦЪРКВАТА

На първо място, за да може да расте, църквата би следвало да има Божията визия за самата себе си. Как Бог вижда църквата?

ВИЗИЯТА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС ЗА ЦЪРКВАТА

Каква е визията на Исус за църквата Му? За да я разберем, нека видим какво казва Той за нея в Словото Си. Например в Матей 16:18:

18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара}† и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

Какво разбираме от Христови думи? Първо, Неговата визия е за една стабилна и непобедима църква – църква построена върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Той (Ефесяни 2:20). Тази църква е стабилна. Тя е построена на канара. Тази църква е достатъчно укрепена за да може да устои на хитростите и стратегиите на Сатана. Неговите атаки са безсилни срещу Църквата.

И второ, архитектът и строителят на Църквата е не някой друг, а Исус Христос (Евреи 11:10). А Той не може да се провали. Той има достатъчно мъдрост за да изгради църквата си, има достатъчно сила, за да я направи непобедима срещу атаките на Сатана.

Матей 18:15-20

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. 16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. 17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник. 18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. 19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата. 20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

ВИЗИЯТА НА АП. ПАВЕЛ ЗА ЦЪРКВАТА

Визията на ап. Павел за църквата е важна точно толкова, колкото и тази на Господ Исус Христос, защото ап. Павел е негов апостол – пратеник изпратен да занесе Христовото послание. Така чрез него Господ ни доразкрива и развива това, което вече е казал за църквата.

ТЯЛО

Какво ни казва Божието Слово за връзката между Исус и Църквата? За да опише тази връзка ап. Павел използва метафората за тялото и главата. Христос е главата на църквата, а тя е Неговото тяло (Ефесяни 1:22,23).

22 И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, 23 която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички.

На първо място, тази метафора подчертава дълбочината на връзката между Христос и църквата. Те са толкова свързани, колкото главата е свързана с тялото.

Второ, тази метафора подчертава загрижеността на Христос за църквата. Христос се жертва, възкръсва, възнася се и царува за църквата.

Трето, тази метафора разкрива авторитета на църквата. Тя и важна, защото е изпълнена с Христовата пълнота.

Четвърто, тази метафора обяснява защо църквата е свята. Макар и съставена от грешни човеци, църквата е свята, защото е Христова и Неговата пълнота допълва това, което на нас не ни достига.

И на пето място тази метафора подчертава единството на църквата. Тялото на Христос е едно и то е това тяло, което се покланя и следва Христос като негова глава.

Йоан 17:22,23

22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; 23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.

Деяния 4:32-35

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. 33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. 34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, 35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

Тялото ни говори за взаимната зависимост на частите му една от друга (1 Коринтяни 12:12).

Ефесяни 4

Божествен  ред , власт и опълномощаване.

ХРАМ

Вече споменахме какво казва ап. Павел за връзката между Христос и църквата. Той я вижда като тяло, главата на което е самия Хростос. Но освен това, той казва още две неща. Първо, той вижда църквата не само като Христово тяло, но и като Божий храм (1 Коринтяни 3:16,17).

16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? 17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.

Ако метафората за тялото ни говори за функцията на църквата да представлява и да изявява Христос, то метафората за Божия храм ни говори за поклонение. Разбира се, тук отново се подчертава принадлежността на църквата на Бога. Тя е Негов храм, и като такъв тя е свята. Но основната функция на храма е, че той служи за поклонение, за среща с Бога.

Като храм на Бога и негов дом църквата служи не само като място за поклонение, но и като пазител на истината. В 1 Тимотей 3:15 ап. Павел я нарича „стълб и подпорка на истината“.

15 в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.

Във всичко това, ние виждаме, че нашата църква в Долно Езерово би трябвало да бъде място, където хората могат да познаят Бога, да Му се покланят, и да Му служат.

И забележете баланса в тези две метафори за църквата. Да, като храм, църквата е „място“. Тя е нещо статично. Крепост на вярата, която не би могла да бъде поклатена. Но от друга страна, като тяло, тя е нещо динамично. Тялото се движи. То прави различни неща. То расте.

За да можем да служим на Бога ние трябва да имаме обща визия за църквата. Сатана знае, че ако ние посеем тази божествена визия в сърцата си, тя ще ни накара да работим за нейното осъществяване и ще произведе невероятен духовен плод. Затова, той се мъчи по всякакъв начин да ни накара да отклоним погледа си от нея и да мислим за други хора. Ето защо, ние трябва да полагаме усилие да държим Божието видение живо пред себе си. Не се впрягайте с хора, които нямат вяра за визията на църквата. Във, а и на други места в Посланията ап. Павел ни предупреждава за вредното влияние на „невярващите“  (2 Коринтяни 6:14) и „лошите другари“ (1 Коринтяни 15:33).

НЕВЯСТА

В Ефесяни 5:22-33

22 Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; 23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). 24 Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. 25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, 26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна. 28 Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. 29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; 30 понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]. 31 “Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът”. 32 Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата. 33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

Песен на песните 6:10

10 Коя е тая, която поглежда като зората,
Красива като луната, чиста като слънцето,
Страшна като войска със знамена?

ОТДАВАНЕ

– 100 % концентрирана върху Христос

Всичките й мисли са фокусирани върху младоженеца и сватбения ден. Тя се подготвя и е заета с приготовления за най-великия ден в живота й.

Църквата оставя всичко друго настрана и е погълната от едно единствено нещо – нейното съединяване с Христос.

ЧИСТОТА

Във време на съживление църквата се характеризира с две неща – чистота и очистване. Тя е свободна от всякакви други връзки и нечисти мотиви. Сребролюбие, властолюбие, интриги, грях и светщина са напълно заменени с безрезервна вярност към нейния Годеник, Господ Исус Христос.

РЕД

Когато булката се готви за сватбата всичко е планирано, организирано и подредено. Всяко нещо е поставено на определеното му място и позиция.

  • Здраво поучение;
  • Любов – над всичко;
  • Духовните дарби се изливат чрез чисти съдове;
  • Всички служения са на определените места според видовете благодат и помазанието свободно тече без страх и пречки;

Борба за власт, ревност, отношение на надмощие и лични амбиции изчезват, давайки място на плодовете на Духа, Който осигурява сигурност и защита.

ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТ

Нищо не е по-привлекателно от булка, отиваща към олтара. И най-коравосърдечните обикновено се разнежват при вида на младоженците, които дават живота си един на друг пред Бог. Това е, което светът трябва да види в Църквата – красотата, славата и привлекателността на Евангелието. Тя придобива благоволението на хора, които в сърцата си търсят Бог и се чудят къде да го намерят. Тази привлекателност на Църквата ще доведе до съживление, и цялата слава ще бъде на Бог Отец, Исус Христос и Святия Дух. Това ще превърне църквата от Храм в град на живия Бог (Псалом 87).

ПОСВЕЩЕНИЕ КЪМ ДЕЛОТО

Да имаш прекрасен план за даден строеж не е достатъчно. Планът е изключително важен и без него никой не би могъл да построи нещо стойностно, но построяването на дадена сграда, освен план е нужно и още нещо. Какво? Работа. И така, ние имаме прекрасната визия за Църквата, която Бог ни е разкрил в Словото Си. Тогава какво е нужно, за да може тя да се осъществи? Работа и постоянство.

В Деяния 2:40-47 четем какво се случи в деня на раждането на църквата.

40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение. 41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. 42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. 43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите. 44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; 45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. 46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Според мен в този пасаж има две ключови думи. Едната е „постоянстваха“, а другата е „всеки ден“ – постоянстваха всеки ден. Това ни говори само за едно нещо – постоянно отдаване на Бог и на служение към Него и за Него, с други думи – пребъдване.

В какво постоянстваха Христовите ученици? В четири неща (ст.42)

  • в поучението на апостолите,
  • в общението,
  • в преломяването на хляба
  • и в молитвите

Това са четирите неща в които трябва да постоянстваме и ние ако искаме църквата ни да се развие и да се превърне от храм в град на Бога. Това са неща за които не само тук но и на други места в Писанията ни се заръчва да бъдем постоянни.

НЕПРЕСТАННО ПОУЧАВАНЕ

Във 2 Тимотей 4:2 ап. Павел заръчва на своя любим ученик Тимотей:

2 проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.

Деяния 6:4

4 А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

СЛУШАНЕТО НА ПРОПОВЕДИ – БЛАГОСЛОВЕНИЕ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ?

Твърде много църковни посетители са склонни да считат слушането на проповеди като самоцел, казва мирянинът евангелизатор Хауърд Е. Бът Мадши (Howard E. Butt, Jr.) – до такава степен, че слушането на проповеди би могло да се окаже един от най-големите грехове на Америка.

В историческата Презвитерианска Църква на Ню Йорк Авеню във Вашингтон, Д.С., Бът порицал слушането на проповеди като „бягство от отговорност“. „Бог желае трансформиране от слушане в живеене“, заявил той.[1]

НЕПРЕСТАННО ОБЩЕНИЕ

В Евреи 10:23-25 се казва:

23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; 24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

АСПИРИНЪТ

В едно писмо до директорът на фабрика за аспирин един загрижен пастир споделил следното:

Уважаеми господине,

Вие произвеждате аспирин на таблетки, който облекчава страданията, настинките и треските. Сместа, използвана във вашите таблетки прави възможно за хората да стават от леглото и да надвиват главоболията, лошите нерви и мускулните спазми. Забелязал съм, че тези таблетки вършат чудеса в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и особено добре в събота. Но, хората, които ги вземат в неделя, изглежда не получават никакво облекчение. Те твърдят, че не могат да се освободят от техните болежки и мъки и така не могат да посещават неделното училище и църквата. Възможно ли е да добавите съставка, която да работи и в неделя?

С надежда,

Един загрижен пастир [2]

НЕПРЕСТАННО ПРЕЛОМЯВАНЕ НА ХЛЯБА

За Господната вечеря се казва, че тя трябва да се взема „всеки път“ когато пием за Христово възпоменание (1 Коринтяни 11:23-26).

23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, 24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание. 25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. 26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

„Всеки път“ – това ни дава известна свобода за това колко често да имаме господна вечеря, но тя също трябва да става „постоянно“. С други думи господната вечеря е едно от нещата в които трябва да „постоянстваме“ и ние никога не трябва да преставаме с нея „докле дойде Той“.

НЕПРЕСТАННА МОЛИТВА

За молитвата имаме съвсем ясна и проста инструкция в 1 Солунци 5:17

17 Непрестанно се молете.

ДЕН БЕЗ МОЛИТВА Е ДЕН БЕЗ БЛАГОСЛОВЕНИЕ

Един немски търговец, на име Хахнел, в последните си часове повикал децата си при леглото си. Той им разказал следната история. „Веднъж в младежките си години бях на едно бизнес пътуване. В едно градче моята група трябваше да изчака за кратко. Аз, обаче, влязох в една църква, която беше на близо, в която имаше богослужение точно в този час. Проповедникът говореше за блаженството и ценността на молитвата и често повтаряше думите: ‘Ден без молитва е ден без благословение.’ Всред всичките грижи и трудове на моя по-нататъшен живот аз открих, че само в молитвата се намират най-дълбоката почивка и добро настроение, кураж и сила и за живот и за смърт. Защото Бог, при когото моят дух е на път да отиде, преди много време чрез молитвата ми стана стар приятел, чието лице аз ежедневно търся. И сега аз се радвам всред болките на смъртта, че ще видя любящото Му лице. Така че, сега, когато съм на път да ви оставя, аз не зная за нищо по-ценно, което да ви завещая, освен увещанието да се молите, защото в молитвата и с молитвата вие имате всичко, което можете да си пожелаете и за настоящото време и за вечността“. След това в простичка вяра стария баща издигнал гласа си за последен път в молитва. „Господи мой и Боже мой, Ти ме възлюби пръв, и в моята слабост и грях аз се научих да те обичам… Нека последната ми молитва да бъде сладкото име на Исус и Неговата божествена сила никога да не се отделят от сърцето и живота на моите деца и техните деца. Сътвори в тази дом едно семейство на молитва, заради Твоето Име, Амин.“ [3]

И така, за да може църквата ни да се расте и да се развива, за да може да се превърне от храм в град на Бога, на първо място, ние трябва да следваме Божията визия за това какво е църквата и какво трябва да прави тя, и второ, трябва да постоянстваме в „поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите“.

НЕПРЕСТАННО БЛАГОВЕСТИЕ

Към тези четири дейности трябва да добавим още една – благовестието. Защото, една църква никога не трябва да гледа само на вътре към себе си или само на горе към Бога. За да бъде угодна на Бога, тя трябва да гледа и на вън към този свят.Това се казва в Деяния 5:42:

42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

Тук бих желал да ви припомня мисията и на нашата църква. Тя съдържа конкретни стъпки и действия за изпълнение на Голямата Заповед и Великото поръчение.

Ние сме се посветили
да ВОДИМ хора
при Бога,
да ги УТВЪРЖДАВАМЕ
във вярата
и да ги ЕКИПИРАМЕ
за служение,
като влагаме себе си в тях,
като ги мотивираме
и подпомагаме
да се ВЪЗПРОИЗВЕЖДАТ
в множество поколения
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ
на Христос.

Вярвам, че ако гледаме на църквата по Божия начин и ако вършим това, което вършеха апостолите, това ще спомогне за израстването ни и ние ще се превърнем от храм в град на Бога.


[1]Tan, P. L. (1996, c1979). Encyclopedia of 7700 illustrations : A treasury of illustrations, anecdotes, facts and quotations for pastors, teachers and Christian workers. Garland TX: Bible Communications.

[2]Green, M. P. (1989). Illustrations for Biblical Preaching : Over 1500 sermon illustrations arranged by topic and indexed exhaustively (Revised edition of: The expositor’s illustration file). Grand Rapids: Baker Book House.

[3]AMG Bible Illustrations. 2000 (electronic ed.). Logos Library System; Bible Illustrations Series. Chattanooga: AMG Publishers.