ОТ ДРИПИ КЪМ ДАНТЕЛИ

4 Царе 4:1-7

1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби. 2 И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло. 3 И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове, празни съдове, заеми не малко. 4 Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.5 И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше. 6 И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

7 Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

Чувствали ли сте някога изчерпани? Като че ли не ви идва на ума какво още може да направите. Може би в момента сте в такова положение и сте готови да се предадете. Когато завесата се вдига в 4 Царе 4 гл., това, което се вижда е една сцена на бедност, мизерия, недоимък, безизходица и отчаяние. С напредъка на разказа, обаче, с помощта на чудната Божия намеса тази вдовица намира пътя от дрипите към изобилието. В началото на историята виждаме жената задлъжняла и изпаднала в безнадеждна ситуация, а в края тя е свободна от дълговете си, благодарна на Бога и изпълнена с радост.

Тази кратка история е чудна, защото от нея можем да научим не само колко чуден е Бог, но и някои принципи за това как да се освободим от дългове, ако сме изпаднали в тях.

РЕАЛНО ОЦЕНЕТЕ СЕРИОЗНОСТТА НА СИТУАЦИЯТА!

Първото нещо, което трябва да направим, когато изпаднем в дългове е да оценим тежестта на нашата ситуация. Това значи да седнем заедно със своя съпруг или съпруга и да направим една сметка на месечните си разходи – разходи за ток, вода, телефон, отопление, и всякакви други сметки – детска градина, храна, дрехи, забавления (телевизия, видео, интернет и т.н). След това, трябва да направим още една сметка – тази с нашите приходи. Накрая, трябва да сравним двете сметки. Ако разходите ни са повече от приходите ни, това е сигурен показател, че сме в процес на изпадане в дълг. В такъв случай или трябва да търсим начини да увеличим приходите си, или да съкратим някои от разходите си. При това, много е важно да разглеждаме финансовото си състояние заедно, като семейство. Не оставяйте само единия от семейството да отговаря за парите. И двамата трябва да знаят точно какво е финансовото им положение във всеки един момент, иначе единият от двамата, който не знае колко отчайваща е ситуацията в момента, може да отиде по магазините, на Метро, или в Била и да си напазари нещо, което си е харесал. Тогава ще се върне в къщи, развълнуван от новата си придобивка и ще се чуди защо другият не споделя ентусиазма му, а напротив, дори е раздразнен и ядосан от това. Това би се избегнало, ако между двамата съществуваше по-добра комуникация по отношение на финансите. Никой не обича да говори за пари, защото новините по този въпрос обикновено са лоши. Но единственият начин да превърнем лошите вести в добри е да разберем къде точно се намираме, колко на дълбоко сме изпаднали, да решим, че не ни харесва това къде сме и да се съгласим да направим нещо по въпроса.

Нека да погледнем какво беше се случило на тази бедна вдовица? Първо, наскоро тя беше загубила най-близкия си (ст.1).

Слугата ти мъж ми умря.

За нея се казва, че тя беше вдовица на пророчески ученик. В днешно време тя би била една пастирска жена, чийто съпруг е починал. Мъжът й, който беше нейният естествен снабдител и защитник вече го нямаше, и тя го чувстваше осезаемо.

Второ, семейството на тази бедна вдовица беше потънало в дългове и имаше реална опасност двамата й сина да бъдат отведени като роби.

а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

Колкото и нечовешко да ни изглежда това, Мойсеевият закон позволяваше на кредитора да пороби длъжника си и децата му до юбилейната година за да може чрез работата си като роб, длъжникът да изплати дълга си (Левит 25:39-41). Спомнете си, че и в притчата за немилостивия слуга за него се казва, че (Матей 18:25):

25 понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

Тази жена беше видяла как всичките й притежания бяха разпродадени, за да бъдат посрещнати изискванията на нейната банка, и сега тя беше на път да се раздели със синовете си. Всичко, което й беше останало в къщи беше една бутилка зехтин.

Трето, бедната вдовица беше тотално объркана – тя просто не знаеше какво да прави и не виждаше никакъв изход от ситуацията си. Овдовяла, задлъжняла, объркана. Езикът в ст.1 звучи така, като че ли жената не може да разбере защо я е сполетяло всичкото това нещастие и тя дори е започнала да обвинява Бога.

Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

Тя като че ли казва на Елисей: “Елисее, защо Бог допусна всичко това. Ти знаеш, че мъжът ми се боеше от Господа, беше добър и порядъчен човек. Тогава защо Бог допусна той да умре и ние да дойдем до това отчайващо положение при което синовете ми ще трябва да бъдат продадени в робство?”

Обстоятелствата в живота ти карат ли те да поставяш под съмнение Божията добрина и промисъл? Каквото и да става, дори да не може да разбираме, трябва да знаем, че Исус ни обича. Веднъж един проповедник трябвало да отиде на място в една мина, където станало срутване. Докато бил там, някой му бутнал в ръцете една бродерия, на която било извезано “Бог е любов”. Служителят го вдигнал, така че покрусените хора на местопроизшествието да могат да го видят. След това обърнал платното обратно и всичко което се виждало там били завързаните краища на конците – не можело да се различи нищо смислено. Често и нашият живот е като една такава бродерия. Ние не знаем какво точно се случва. Не можем да си го обясним и често питаме: “Защо?”. Но трябва да знаем, че дори и от тази страна на карето да не се вижда нищо, от другата страна пише: “Бог е любов”!

НАВРЕМЕ ПОТЪРСЕТЕ ПОМОЩ ОТ КОМПЕТЕНТЕН ЧОВЕК!

Второто нещо, което да направим, когато сме изпаднали в дълг – след трезвата и точна оценка на финансовото ни състояние – е да потърсим изход ситуацията, да се обърнем за помощ към компетентен човек. При това трябва да имаме в предвид няколко неща. Първо, не трябва да чакаме да стане твърде късно. Да потърсиш помощ не е белег на слабост, а на мъдрост.

Второ, трябва да се обърнем към правилния човек – не към някой банков служител, който раздава заеми, а към човек, за когото знаем, че на практика се справя добре с финансите си, и такъв, който може да ни даде правилен съвет. Вместо това, какво правим ние? Събираме се с други хора, които имат същите проблеми като нашите и се насърчаваме от това, че не сме единствените, видите ли, има и други хора изпаднали в дългове като нас, някои дори са и по-зле, така че, няма проблеми…

В случая жената се обърна към Елисей. Тук той се държи като човек, който има искрена загриженост за тази вдовица (Псалом 146:9). В Псалом 68:5 се казва:

5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците
Е Бог в Своето обиталище.

Трето, когато потърсим помощ от съветник или консултант, не трябва да крием нищо – трябва му дадем цялата информация с която разполагаме, за да можем да го улесним във формирането на правилен и точен съвет от негова страна.

В самото начало виждаме, че бедната вдовица “извика” към Елисей. Това показваше нейното отчаяние. Тя не скри нищо от тежестта на положението. Жената трескаво му обясни ситуацията като искрено и честно изложи фактите (ст.1). Когато сме в нужда, нека и ние да не скриваме нищо от Господа и от онези при които сме дошли за помощ!

Четвърто, трябва да бъдем покорни – да следваме съвета, който сме получили, дори и той да ни изглежда глупав или твърде необичаен за нас.

Елисей обърна внимание на нуждата на тази вдовица. Обаче, на този етап ситуацията въобще не изглеждаше обещаваща, защото всичко, което вдовицата на пророческия ученик имаше беше една бутилка зехтин. И въпреки това именно тя се оказа ключът към промяната.

ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ ТОВА, КОЕТО ИМАТЕ!

Третият принцип, който ще ни помогне да се освободим от дълговете си и е да се научим да се възползваме от това, което имаме. Дори и то да е нещо съвсем малко или незначително, именно то може да се окаже средството за нашето освобождение. Например, ако имаш работа, не се оплаквай от нея – възползвай се от възможностите, които тя ти предоставя. Не гледай на далече. Погледни към себе си. В Притчи 17:24 се казва, че

Мъдростта е пред лицето на разумния,
А очите на безумния са към краищата на земята.

Забележете на къде погледна Елисей, когато потърси решение за проблема на вдовицата (ст.2):

2 И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? Елисей обърна вниманието на вдовицата от това, което тя е загубила, към това, което тя все още има. И именно това е посоката към която трябва да погледнем, за да получим Божиите благословения. А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

Лесно е да бъдем песимисти и винаги да искаме това, което има някой друг. Може би, това положително нещо, което имаме е нещо много малко и незначително в нашите очи, и може би дори трябва да се потрудим, за да го открием, но ние трябва да го намерим и да започнем да градим на него. Виж какви ресурси имаш на разположение – възможности, от които до този момент не си се възползвал, умения, които стоят заключени в теб… Провери дали оползотворяваш добре времето си. Може би проблемът ти не е толкова в парите, които печелиш, колкото във времето, което губиш. Дългът ти може да не е в пари, а във време, дисциплина и взаимоотношения с приятелите ти. Възползваш ли се от това, което имаш на разположение, или просто чакаш някакво чудо да се случи.

УПРАЖНЕТЕ ВЯРАТА СИ В БОГА!

Разбира се, това, което направи Елисей не беше просто да даде на бедната жена само един съвет, който да и помогне тя сама да се справи със ситуацията. Това, което извърши той беше едно невероятно чудо. Освен всичката мъдрост и съвети на този свят, ние имаме нещо повече, което другите хора нямат. Ние имаме един жив Бог, Бог, който върши чудеса! Колкото и малко да е това, което имаме, когато го предадем в ръцете на Бога, то става свръхестествено.

3 И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи съдове, празни съдове, заеми не малко. 4 Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

Не пропускайте какво става всъщност в този момент. Божиите инструкции са такива през цялото време. Те винаги изискват вяра.

  • “Ной, построй една лодка, която да бъде достатъчно голяма, за да може да поеме двойки от всички животни на земята.”
  • “Авраам, вземи сина си, твоя единствен син, Исаак, този когото обичаш, заведи го на планината, която ще ти покажа и там го пренеси във всеизгаряне пред мен.”
  • “Мойсей, отиди в Египет и кажи на Фараона да пусне народа ми на свобода.”
  • “Исус Навиев, обикаляй около стените на Ерихон веднъж дневно в продължение на 6 дни, след това на седмия ден го обиколи седем пъти, надуйте тръбите и извикайте.”
  • “Гедеон, армията ти е твърде голяма. Искам да я разпуснеш и да оставиш само триста души, след това иди и се бий с безбройните мадиамци само с тях. И не си вземай оръжие, а само водоноски със запалени факли и тръби.”

Бихме могли да продължаваме още и още. Исус непрекъснато казваше на хората да правят неща, които разпъваха разбиранията им и ги караха да мислят “А, не!”. Те не биха изпълнявали инструкциите Му, ако нямаха вяра. Вяра – не във себе си, не във способностите си, не в приятелите си, а само в Него. Вяра в Бога. Божиите хора не могат без нея. Това е, което и ние трябва да имаме, за да можем да виждаме как се изпълняват Божиите чудеса в живота ни.

За да бъде посрещната нуждата й, вдовицата на пророка трябваше да бъде изпълнителна и покорна (ст.5-6).

5 И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

“Тя затвори вратата след себе си.” Фактът, че тя трябваше да действа сама и сама да извърши чудото, а не да чака пророкът да прави всичко, несъмнено възрасти вярата й. Това, че Елисей не беше там, когато чудото се случи, показва, че силата идва не от човека, а само от Бога. Не чакай пастирът или някой друг да се моли за теб. Влез в скришната си стаичка, затвори вратата след себе си и призови Небесния си Отец. Така ни учеше Исус (Матей 6:6):

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

Забележете, че вдовицата се покори веднага след като получи инструкциите на Елисей. Тя безусловно престъпи към изпълнение, независимо от това колко необичайни бяха заръките на пророка.

Тук виждаме, че тя направи две стъпки на вяра. Първо, тя трябваше да отиде и да поиска от съседите си празни съдове. Представете си как тя чука на вратата на съседката си и казва: “Би ли ми дала всичките празни съдове (делви, шишета, буркани), които имаш в къщи.” Може би съседките й са я изглеждали отгоре до долу и са си помисляли, че може би от прекомерна скръб се е побъркала. Но въпреки всичко тя изпълни дословно инструкциите на Елисей.

Дали и ние изпълняваме по този начин Божиите заръки към нас – това, което намираме записано на страниците на Новия Завет?

Бедната вдовица трябваше да се приготви за изобилие. Така й беше казал Елисей. Ние често мислим ограничено. Нашите очаквания са за нещо незначително. Но често може би именно нашите малки очаквания са единственото ограничение за това, което Бог е приготвил за нас! Бог ще напълни толкова, колкото Му приготвим!

Второ, тя трябваше да се довери изцяло на думите на Елисей и да започна да налива само един съд с масло в десетки други. Може би изглеждаше глупаво да налива нейните няколкостотин мили литра зехтин от един съд в друг, но тя го направи. Може би в началото тя започна малко неуверено. Но след като видя как се напълни първия съд, тя смело продължи нататък с едно противно на естествените закони очакване, че маслото в бутилката й няма да престане. Тя дотолкова свикна с това, че то стана нейна втора природа. Този свръхестествен процес стана нещо естествено за нея. На нея просто й бяха нужни нови и нови съдове.

6 И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

Ако имаше и само един съд още, маслото нямаше да престане.

Независимо дали се сблъскваме със смъртта на близък човек, дългове, дори съмнения и разочарование, нека да помним, че:

  • Бог може да промисли (Филипяни 4:17),
  • Може да ни избави (Псалом 50:15),
  • Може да ни укрепи (2 Коринтяни 12:9),
  • Може да ни спаси (Евреи 7:25),
  • И може да направи несравнимо повече от това, което искаме или можем да си представим (Ефесяни 3:20).

РАБОТЕТЕ УСИЛЕНО И НЕУМОРНО!

След като чудото стана, жената се върна при Божият човек. Как ли отиде при него? Дали по един тих и незабележим начин: “Елисее, така и така…” Не. Тя изтича с голяма радост и извика: “Слава на Бога! Направих това, което ми каза и Бог извърши чудото. Сега имам цяла къща пълна със съдове, но не знам какво да правя с тях.” (ст.7).

7 Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

Тази жена опита Божията благодат и способността му да посреща нашите нужди по невероятен начин. Какво трябваше да направи с чудесно умножилото се масло? Да го раздаде на бедните ли? Не. Пророкът й даде мъдрост да го продаде. С парите от зехтина, тя можа да си върне дълговете, и да живее с цялото си семейство дотогава докато кризата премине.

Аз не зная какво очакваше тази майка, когато дойде при Елисей. Може би очакваше той да извърши някакво чудо чрез което тя да се отърве от дълга си. Той би могъл да се помоли Бог да му каже къде да намери една буца злато, да я изкопае и да й я даде. Или пък би могъл да отиде при кредитора и да му каже, че ако не прости дълга на бедната вдовица, проказа ще слезе върху него. Вместо това, неговите инструкции към нея бяха свързани с невероятно много работа. Тя трябваше да пренася глинени съдове, които са тежки и чупливи. Да ги подрежда в дома си. След това трябваше много внимателно, един по един да ги пълни. После цялата й къща се напълни със съдове и тя трябваше много внимателно да си проправя път между тях, за да не се получи ефекта на доминото и всичко да отиде на вятъра. След това Елисей й каза да продаде всичкия този зехтин.

Бог използва нейното отчаяние, за да я научи на нещо – нея и синовете й. Той можеше да направи чудото без те и пръста си да помръднат. Но, като че ли за Господ беше по-важно да ги научи как те сами да ловят риба, вместо да им дава по рибка на ден. Елисей й каза с парите от продадения зехтин да плати дълговете си и да живее с останалото.

Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. Бог беше заинтересуван за повече от това тя само да плати дълговете си. Той беше заинтересуван за живота й и семейството й. Неговата воля за нас е не само да живеем свободни от дългове, но да живеем един пълноценен и изобилен живот – животът в който да имаме толкова, че самите ние да даваме назаем.

Да, Бог върши финансови чудеса в живота ни, но след като те се случат, ние не трябва да бъдем глупави и за кратко време да прахосаме парите. След като Бог ни благослови, той очаква от нас ние да бъдем мъдри по отношение на това, което Той ни е поверил, да го харчим мъдро и разумно, да се простираме според чергата си и да внимаваме да не изпаднем отново в дългове.

ПЕТ ПРИНЦИПА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ДЪЛГОВЕ

В тази кратка история можем да намерим мъдрост за това как да излезем от дълговете си.

  • Първо, трябва реално да оценим ситуацията си.
  • Второ, да потърсим мъдрост от компетентен човек.
  • Трето, да открием малкото, което имаме и да го използваме за да излезем от кризата си.
  • Четвърто, да упражним вярата си в Бога. Той може да извърши несравнимо повече, отколкото искаме или мислим.
  • И накрая да работим, да работим, да работим и пак да работим.

Вярвам, че ако приложим тези пет принципа в живота си, Бог и за нас ще извърши чудо, така както го направи за бедната вдовица, ще освободи от дълговете ни и нас, така както го направи с нея.