ОТПАДНАЛИЯТ УЧЕНИК

 Йоан 6:66

По идея на Peter K. Perry

66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

Добро утро.
Името ми не е толкова важно, но за мен пише в Библията.
Исус говори за мен.
Разбира се бих желал да имам име, което вие бихте разпознали, но… нали знаете какво казват…
“Каквото си постелеш, на това и ще легнеш.”
Може би, ако бях постъпил по различен начин тогава, можех да бъда редом с Петър и Йоан.
Ей, може би бих могъл даже да съм написал евангелие като Матей, Марко и Лука.
Но, не би.
Кой би могъл да знае.
Кой би повярвал?
Беше лудо време. Бях млад.
Бях любопитен, но не и посветен.
Първо Го срещнах на сватбата в Кана.
Чули сте за нея, сигурен съм.
Кана е моя роден град.
Беше голяма сватба… две от най-важните фамилии в града.
Почти целия град беше поканен.
Всички си прекарвахме чудесно.
Имаше музика.
Любовта се усещаше във въздуха.
Но, тогава им свърши виното.
Можете ли да си представите?
Е, празникът беше на път да се разтури, когато Исус дойде и достави още вино.
Беше най-доброто вино, което някога съм вкусвал – както преди, така и след това.
Някой казват, че направил чудо.
Други, че просто знаел къде да го намери.
Настойникът на угощението, обаче се кълне, че напълнил делвите с вода и когато Исус му казал да налее, не вода, а вино пълнело чашите.
И така празника продължи.
О, Исус знае как да се весели цяла нощ!
Не като онези тесногръди свещеници в Ерусалим или онези боси фанатици край Йордан.
Мисля, че това беше нещото, което първо привлече вниманието ми към Него.
Исус знаеше как да прекарва добре времето си.
Когато говореше за Бога, обикновено не беше нещо тежко и подтискащо.
Беше забавно.
Знаеше как да разкаже една прекрасна история.
Можеше да те накара да се разсмееш.
Можеше да те накара да се разплачеш.
Човек се чувстваше добре около него.
Той беше животът на компанията.
Исус скоро си замина, но мълвата за неговите приключения достигна отново до Кана.
Отиде в Ерусалим за пасхата, и ако вярвате на хорските приказки, Той наистина поставил свещениците на местата им.
Преобърнал масите на среброменителите и изгонил всички свещени животни вън от храмовия площад.
“Не превръщайте дома ми на пазар!” – викал той.
Нашият местен равин нарече Исус агитатор-демагог и размирник, но когато аз чух тази история, си помислих, “Ей, ето това е религията, която харесвам!”
След това се чу, че Исус отишъл в Самария и проповядвал там.
Онези, които държат строго за ритуалната чистота бяха абсолютно обидени.
Равинът в Кана дори проповядва проповед за това.
И до този ден помня надутия му глас.
“Трябва да пазим вярата чиста!” – викаше той.
“Ние сме избран народ, Божии хора!
Не разбирате ли, че да говорим на самаряните за Бога е като да обличаме куче с прекрасни одежди!”
Е, той трябваше да знае, че именно той имаше най-прекрасните одежди в целия град.
Тази идея ми допадна.
Струва ми се, че пророците са ни повтаряли с години, че Бог е Бог на всички – на юдеите, на самаряните, и дори на римляните.
След това един ден на улицата се чуха викове.
Няколко млади момчета известяваха, че Исус идва отново в Кана.
Оставих работата си и тръгнах към синагогата, като си мислех, че именно натам се е насочил и Той.
Разбира се, половината град вече беше там.
Там беше дори един от офицерите на императора.
Той помоли Исус да отиде с него до Капернаум да изцели сина му, който бил болен и даже на смъртно легло.
Исус му каза да си върви в къщи.
“Иди си,” – каза Той – “и ще видиш, че синът ти е добре”.
Така че офицерът си замина и Исус поучаваше народа.
На следващия ден стотникът изпрати пратеник с известие, че треската на сина му е престанала по същото време в което Исус го уверил, че синът му ще живее.
Трудно е да се повярва, знам.
Но реших, че просто твърде много съвпадения се случваха с Исус.
Чудеса, нови учения.
Работата ми не вървеше много добре, а и аз желаех да попътувам, така че, когато Исус след няколко дни напусна Кана, аз Го последвах.
Видях някой наистина невероятни неща.
Видях сакати хора да вървят.
Видях как хиляди гладни биват нахранени с пет хляба и две риби.
Видях знамения и чудеса, които не бих могъл да обясня.
Бих желал да имам повече време да помисля за всичко това, но нямаше време.
Не ми беше необходимо много, за да разбера, че животът с Исус нямаше да бъде едно непрестанно забавление.
Исус имаше работа за нас.
Трябваше да храним гладните, да се грижим за болните, да учим младите и да утешаваме старите и умиращите.
Не всеки, който молеше за чудо го получаваше.
Не във всеки град, който посещавахме ни посрещаха добре.
Дните бяха горещи, а нощите студени.
Исус беше заобиколен от ученици като мене.
Той поучаваше учениците, тълпите и кандидат-учениците при всеки удобен случай.
Ние поглъщахме всяка дума, като се опитвахме да разберем, като се опитвахме да повярваме… Но неговите изказвания бяха трудни.
От начинът по който говореше разбирах, че Бог очаква невероятно много от нас.
За Исус не беше достатъчно това, че пазехме закона.
Той очакваше ние да се обичаме един друг.
А и нещата, които казваше за Себе Си…
Зная защо се безпокояха равините.
Беше почти като че ли Исус казваше, че Той е самия Бог.
И наистина той казваше, че Бог Го е изпратил, че Бог е в Него.
А казваше, че Бог може да бъде също и в нас. Казваше, че ако Бог е в нас, ние ще живеем вечно.
Според Него, за да можем да имаме Бог в нас, за да можем да живеем вечно, ние наистина трябва да ядем Неговата плът и да пием Неговата кръв.
Каза също:
“Аз съм хлябът на живота.”
После допълни:
“Яжте тялото ми и повече няма да огладнеете.
Пийте кръвта ми и повече няма да ожаднеете.”
Твърде злокобно.
Продължаваше да говори за жертва.
Неговата собствена, нашата, Божията…
Всичко беше доста объркващо.
Колкото и да се опитвах, не можех да разбера за какво говореше Исус.
Така че една вечер докато се оттеглях да спя, реших, че е време да се върна обратно на работа.
Според мен беше време да свърша с пътуването си и да се насоча към дома.
На следващата сутрин си тръгнах.
Предполагам, че можете да ме наричате “Отпадналия”.
Не бях сам.
Имаше и други като мене, които не можеха да сглобят всички парченца от пъзела.
Имам в предвид, че ние харесвахме Исус и всичко това.
Ей, ние дори бяхме повярвали, както си мислех, че Той в действителност и наистина е изпратен от Бога.
Но тая мистична работа, тия жертви – просто не можехме да ги поберем в умовете си.
Така че, напуснахме.
И ето къде съм споменат в Библията – точно там, където се казва: “мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.”
Върнах се на работа, но продължавах да надавам ухо за това какво хората говореха за Него.
И тогава чух за онзи петък, когато го разпнали.
Как войниците му се подигравали.
Как учениците му плакали за него.
Как Юда го предал.
Как народът викал “Да бъде разпнат!”.
Как висял между двамата престъпници, обещавайки на единия, че ще отиде в рай през същия ден.
Онази вечер аз се молех дълго и усърдно.
Съзнанието ми беше изпълнено с картината на Исус на този кръст.
“Каква загуба” – казах на Бога.
“Ако Ти си го изпратил, защо Го остави да умре?”.
И тогава изведнъж, като в отговор на въпросът ми, образът в ума ми се промени от Исус на кръста в едно агне, което лежи на олтара.
Всички Исусови поучения за жертвата нахлуха обратно в ума ми, и аз започнах да разбирам. Започнах да разбирам, че самият Исус беше една жертва.
Беше така, като че ли Той трябваше да умре за да можем ние да живеем.
Живот, смърт, грях, жертва, прошка – всичко това беше обвито около Исус.
Е, вие знаете останалата част от историята.
Кръстът не можа да победи Бога.
Гробът не можа да задържи Исус.
Както се оказа след всичко, Исус наистина беше животът на компанията.
Както Той каза за себе си, в Него е животът който никога не свършва.
Аз все още не разбирам всичко, но сега, след Възкресението всичко ми се вижда много по-смислено, отколкото преди.
Ако искаме да живеем, трябва да участваме в тази жертва, която Исус извърши, в тази жертва, която е Самия Той.
А, и за тази работа с отпадането.
Признах си го.
Обърнах се назад, когато работата стана напечена.
Но се върнах – и всичко е о`кей, няма проблем.
Исус знае, че може да стане трудно да бъдеш ученик.
Но аз зная, че е по-трудно да не бъдеш ученик.
Убеден съм, че жертвите, които сме призовани да претърпим като ученици на Исус, си струват.
И така, сега аз прекарвам времето си като помагам на други да станат ученици.
Уча децата.
Храня гладните.
Посещавам болните, самотните и уплашените.
Утешавам умиращите и скърбящите.
Търся правда и мир.
Не винаги зная какво да правя, но се опитвам да правя това, което правеше Исус.
Вече пропилях един шанс да бъда Негов ученик.
Няма да направя същата грешка отново.
Е, никога не казвай никога!
Но дори и ако се заблудя за известно време, зная, че Бог и Божиите хора ще ме приемат обратно с отворени обятия.
Най-накрая го проумях.
Не е толкова трудно, колкото изглежда.
Бог изпрати Исус при мен, за да може Той да живее в мен и аз да мога да живея в Него. Завинаги.
А Бог изпрати Исус също и за вас.
Мисля, че все още има място за няколко ученика.
Ще се присъедините ли към мен?