ОТБЯГВАНЕ ПРИМКИТЕ НА СМЪРТТА

Притчи 13:14

В Пр.13:14 пише:

Поуката на мъдрия е извор на живот.
За да отбягва човек примките на смъртта.

Тук се казва, че една от целите на поуката е да умъдри човека, така че той да бъде способен да избягва примките на смъртта.

КОВАРСТВОТО НА СТРЪВТА

В този стих се говори стих се говори за примки. За да го разберем по-добре, ние трябва да знаем какъв е принципа на действие на примката? Какво представлява тя? Примката е инструмент за хващане на птица, животно, риба, или във военно време на човек, в плен на ловеца или на неговия противник. Има най-различни видове примки, но всички те действат на принципа на измамата. Всяка добра примка е конструирана така, че опасността от нея на пръв поглед никога да не се забелязва. Нещо повече – примката е направена привлeкателна.

ПРИМАМЛИВА СТРЪВ

Обикновено всеки капан има някаква стръв. Ако искаме да  ловим мишка – слагаме сиренце, ако ще хващаме риба – закачаме червейче. Когато рибата види стръвта на кукичката, тя си мисли че е намерила храна, нещо вкусно и приятно. Когато захапе стръвта обаче, заедно с нея тя захапва и кукичката. Кукичката се забива в нея и от тук нататък рибата е принудена да се движи към риболовеца, а от там и най-често към тигана, т.е. към смъртта си.

Когато птицата бърза към примката, тя не знае, че това е против живота и! Тази нейна заблуда е отбелязана и в Пр.7:23. Там се говори за блудника и той е сравнен с птица, хваната в капан:

23 Докато стрела прониза дроба му, –
Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

Ако наистина знаеше, че това е така, тя едва ли би бързала натам!

Ако ние наистина знаем кои са духовните капани на греха, ако наистина сме убедени, че попаднем ли в тях, няма начин да се измъкнем невредими, сигурен съм, че никога не бихме пожелавали тяхната стръв.

ПРИМКИТЕ НА СМЪРТТА

В нашия стих (Пр.13:14) се казва, че мъдрият човек отбягва примките на смъртта. Но кои са тези примки на смъртта? Сигурен съм, че видовете стръв, които са закачени на кукичката на дявола и на вечната смърт са много. Сатана е хитър и той внимателно подбира стръвта според човека, който иска да улови. Съществуват обаче поне три вида стръв, за които Библията говори изключително ясно и открито – може би защото те са най-срещаните.

Сребролюбието

В Мат. 13:22, в притчата за сеяча, Исус обяснява, че един от плевелите, който заглушава семето на Словото е примамката на богатството:

22 А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

В 1Тим.6:9,10 ап. Павел съвсем ясно добавя:

“9 А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка /забележете,че тук изрично ламтежа за забогатяване е наречен “примка”/ и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.
10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.”

Идолите

В Пс.106:36 четем за това как израилтяните попаднаха в тази примка на смъртта:

34 При това, те не изтребиха племената
Според както Господ им бе заповядал,
35 Но се смесиха с тия народи,
И се научиха на техните дела;
36 Тъй щото служиха на идолите им,
Които станаха примка за тях.

Синкретизма, смесването на различни религии е грях. Следния пример ще ни помогне да разберем по-добре какво е синкретизъм.

Едни мисионери католици отишли в Южна Америка и искали да християнизират племето между което работели. Те разрушили храма на техния бог и с неговите камъни на друго място построили църква. Очаквали туземците да започнат да идват и да се молят в църквата. Те обаче продължавали да правят своите религиозни събирания на мястото на сринатия със земята храм.

Като видели, че нещата не вървят според техните очаквания, мисионерите променили своята стратегия. Те съборили новата църква и я построили наново на мястото на стария езически храм. Тогава местните хора започнали да се събират в църквата. Обаче, вместо на Исус Христос, те продължили да се молят на старите си богове.

Смятам, че нещо подобно се е случило и в нашата страна. От историята знаем, че нашите прадеди са били езичници. Прабългарите се покланяли на Тангра, бога на слънцето, славяните и траките пък се покланяли на дървета, животни и природни сили.

Християнството не е дошло в България по правилния начин. То е било наложено насила от цар Борис по политически причини. Покръстването на българите е станало насилствено – нещо, което е напълно несъвместимо с природата на евангелието. Бог е дал на човека свободна воля и я уважава. Той търси доброволни поклонници. Иначе, може би щеше да ни създаде не хора, а роботи.

Предполагам обаче, че когато били покръстени, хората по нашите земи просто са сменили имената на старите си богове с имена на светци. Може би богът на морето е станал Св. Никола; богът на виното, е станал Св. Трифон Зарезан; богът на войната е станал Св. Георги Победоносец и т.н. И днес голяма част от българите продължават да се кланят на иконите и да се молят на светците. Така синкретизмът всъщност е една добра среда за запазване на идолопоклонството под друга форма.

Новият Завет обаче е категоричен – в 1Тим.2:5 се казва:

“5 Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус”

Блудството

В Екл. 7:26 пише:

26 И намирам, че е по-горчива от смърт
Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;
Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

Коя е тази жена, чието сърце е примки и мрежи, а ръцете и окови? Блудницата – онази, която продава тялото си за да достави сексуално удоволствие на мъжете. По този начин обаче, тя ги отделя от семействата им и разтрогва браковете им. В Пр.6:26 се казва:

26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб;
А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

Бог мрази блудството и прелюбодейството. В Седмата заповед (Изх.7:14) Той казва:

14 Не прелюбодействувай.

Блудството е дело на плътта и в Новия завет пише, че блудниците (както мъже, така и жени) няма да влязат в Божието царство (1Кор.6:9-10):

“9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, 10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.”

ЛОВЕЦА НА ЧОВЕШКИ ДУШИ

Видяхме кои са примките на смъртта, но кой е причакващия ловец, който полага примки, за да лови човеци? Ловецът е дявола, противника на душите ни. В Йоан 8:44  Исус каза за него:

44 Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

Дяволът има своята армия от демони, които воюват против нас. Тяхното основно оръжие са хитростите и измамата. Ние сме във война с тях. И тази война няма да престане докато дявола, заедно със всичките си подчинени не бъде хвърлен от Бог в огненото езеро.

Демоните се стремят така да повлияят на обстоятелствата около нас, че те да бъдат колкото се може по-благоприятни за това да паднем в изкушение.

Ако стоим на страната на Бога и сме в правилната позиция обаче, тъмните сили не могат да ни победят. В Ефес.6:10-13 се казва:

10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. 11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. 13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

БЛАГОЧЕСТИВО БЯГСТВО

Какво да правим ние когато срещнем примките на смъртта? Библията ни дава еднозначен отговор на този въпрос – да бягаме от тях.

  • 1Тим.6:10-11 ни казва да бягаме от сребролюбието:

10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби, 11 Но ти, човече Божий, бягай от тия неща;

  • В 1Кор.10:7,14 ап. Павел ни казва да бягаме от идолопоклонството:”7 Нито бивайте идолопоклонници…”14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

А също така и ап. Йоан завършва своето първо послание (5:21) с думите:

Дечица, пазете себе си от идоли!

  • 1Кор.6:18 ни заповядва да бягаме от блудството:

    18 Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.

В Пр.5:1-8 Святият дух ни дава един изключително практичен съвет:

“1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми.
Приклони ухото си към разума ми,
2 За да опазиш разсъдливост,
И устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед,
И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин,
Остри като изострен от двете страни меч
.
5 Нозете й слизат в смърт,
Стъпките й стигат до ада,
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота;Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Прочее, чада, слушайте мене,
И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Отдалечи пътя си от нея.
И не се приближавай до вратата на къщата й.

Ние дори не трябва да се доближаваме до вратата на чужда жена, особено когато сме влюбени един в друг и тя е сама в къщи. Ако я изпращаме (особено късно вечер) и тя ни покани вътре, нашите страсти могат да се разпалят, себеконтролът ни да се окаже недостатъчен и да извършим блудство…

Един чудесен пример за бягство от блудството е Йосиф. Когато неговата господарка го изкуши, той избяга от нея. И после дори и да беше несправедливо обвинен и хвърлен в затвора, той продължаваше да има Божието благоволение, защото се беше опълчил на греха. В Бит.39:6-15 четем:

6 А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив. 7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа (Тя го хареса, влюби се в него и го пожела) и му рече: Легни с мене. 8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; 9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

Никога не трябва да забравяме пред кого стоим. Всеки грях, който извършваме, независимо дали ощетява други хора или не е преди всичко грях пред Бога. След като се покая за прелюбодейството си с Витсавее в Пс.51:3-4 цар Давид написа:

3 Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.
4 На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло”

10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

Забележете, че Петефриевата жена говореше на Йосиф всеки ден. Тя продължаваше да го притиска и да го изкушава. Същото правеше и Далила със Самсон.Същото прави и греха – той продължава да ни преследва ежедневно. Дяволът е такъв – той постоянно спори с нас в нашите мисли и със всяка следваща дума отслабва волята ни все повече и повече докато започнем да му се покоряваме. Йосиф беше верен, но не и неговата господарка.

11 А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, 12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, 14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. 15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

Реакцията на Петефриевата жена показва доколко тя действително го е обичала. След като не можа да постигне похотливата си цел тя похули Йосиф и го прати в затвора.

Копнеем ли да можем да погледнем изкушението право в лицето и да му кажем категорично “Не!”? Не искам да ви обезкуражавам, но най-вероятно ние никога няма да можем да го направим. Изкушението е по-силно от нас, по-постоянно е, по-убедително е. Единственият начин да се справим с него е да бягаме, да бягаме и пак да бягаме от него.

БЯГАЙ ЗА ЖИВОТА СИ!

Когато Йосиф беше хванат на тясно, той избяга моментално. С това той ни показва по какъв начин трябва да бягаме от примките на смъртта. Как да бягаме за живота си? В Бит.19:17 Бог каза на Лот как:

“Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш… за да не погинеш.”

Жена му обачe не бягаше по този начин. Содом и Гомор бяха в сърцето и. В един момент от бягането си тя се спря, обърна се назад и за съжаление в този момент тя се превърна в стълб от сол. Затова и в Лука 17:32 Господ Исус ни каза:

32 Помнете Лотовата жена.

Едно от нещата, които ще ни помогне да отбягваме примките на смъртта е страха от Господа. В Пр.14:27, стих толкова подобен на нашия от Пр.13:14, че може да се нарече негов брат се казва:

“27 Страхът от Господа е извор на живот,
За да се отдалечава човек от примките на смъртта.”

СВОБОДЕН ОТ ПРИМКАТА

Ако все пак сме хванати от ловеца в някоя от примките на смъртта, но все още сме живи и мърдаме, то Божията воля е да не стоим там, но да се обърнем и да избягаме. Ето какво пише в Пс.124:7:

“7 Душата ни се избави като птица от примката на ловците;
Примката се строши, и ние се избавихме.”

Ако днес си вързан от нещо – от сребролюбие, от идолопоклонство или от блудство – то знай, че Божията воля е точно днес ти да бъдеш освободен. Приеми божиите думи. Повярвай, че е така, както Бог казва че е. Повярвай, че в името на Исус ти си свободен и бъди такъв! Свободен да избягаш от своята примка. Не е нужно да стоиш повече в плен на дявола!

Ето няколко практични действия, които можем да предприемем, ако сме вързани от грешен навик.

1. Да оставим локвата от която пием и да започнем да пием само от живата вода.

Когато Самарянката си тръгна от срещата си с Исус, тя “остави стомната си”. Това нейно действие беше показателно. Преди тя беше търсила да утоли жаждата си в отношения с различни мъже. Но явно това не работеше, защото в крайна сметка, тя никога не оставаше удовлетворена. Сега обаче, намирайки Исус тя нямаше нужда от предишния си грешен и недостатъчен източник на доволство. Имайки живата вода, тя нямаше нужда от друго. Наличието на грешни навици в живота ни показва, че все още нямаме пълнотата на Христос в живота си. Затова трябва да продължаваме да Го търсим! До момента в който ще можем да кажем с цялото си сърце думите от Пс.87:7 –

Всичките ми извори са в Тебе.

2. Да излезем от тъмнината към светлината.

В много отношения греха е като плесен или мухъл. Докато е на тъмно, той се развива много бързо. Но, ако се изнесе на слънце, бързо изсъхва и изчезва. Начина да осветим греха е, като го изповядаме. Това означава да престанем да се оправдаваме за него и да си намираме извинения за да продължаваме да го вършим, а да го наречем с истинското му име и да го споделим – първо с Бога, после с този който е ощетен от него, ако има такъв и накрая с верен настойник на когото имаме достатъчно доверие. Извършването на тези действия ще доведе до отнемане на силата на греха и в крайна сметка до неговата смърт.

3. Спасителна ампутация.

Един от принципите в медицината гласи: “Частта от тялото, която е нелечимо наранена, трябва да бъде ампутирана, за да не би останалите части, които са все още здрави също да заболеят.” Ампутацията е крайна мярка, но едно нещо не може да и се отрече – тя спасява живота. Не случайно в Марк 9:43-48 Господ Исус каза:

43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 44 [дето “червеят им не умира, и огънят не угасва”]. 45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 46 [дето “червеят им не умира и огънят не угасва”]. 47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 дето “червеят им не умира, и огънят не угасва”.

В практиката на духовния живот спасителната ампутация се изразява в това да премахнем от обсега си онези неща, които ни провокират да съгрешаваме – да направим невъзможен достъпа си до източника на изкушение, дори и това да ни направи да изглеждаме ограничени.

В Деян.19:18-20 виждаме как новоповярвалите ефесяни направиха това:

18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си. 19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници. 20 Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

Забележете, че в тези стихове се казва първо, че повярвалите изповядваха греховете си не само пред Бога, но и един на друг. И второ, те унищожиха окултните книги, ако и те да бяха изключително скъпи, само и само да изключат възможността да бъдат отново изкушени да се върнат към магиите. Ако искаме да бъдем свободни от грешните си навици и ние трябва на всяка цена да направим същите две неща – осветителна изповед и спасителна ампутация – това е начина да изличим греха от живота си.

Заключение:

  1. Кои са примките на смъртта? – Стремежа към забогатяване, идолопоклонството и блудството.
  2. Кой е ловеца? – Сатана.
  3. Как да отбягваме примките на смъртта? – Като бягаме от тях.

В Словото Си Бог ни казва:

  • Бягайте от сребролюбието!
  • Бягайте от идолопоклонството!
  • Бягайте от неморалния живот!

Това са Божиите поуки. Те са извор на живот. Нека да ги приемем! Нека да имаме страх от Господа! Да не бъдем глупави, а мъдри – това означава да бъдем живи!

Накрая нека да прочетем отново нашият стих от Пр.13:14 и той да се запечата в нас!

14 Поуката на мъдрия е извор на живот.
За да отбягва човек примките на смъртта.