ОЛТАРЪТ – СИМВОЛ НА БОГОСЛУЖЕНИЕТО

През периода на патриарсите (Авраам, Исак и Яков) поклонението се отличава със своята простота. Основен в богослужението е олтара (или жертвеника). Главното му предназначение в старозаветни времена е било върху него да се пренася жертва за изкупление от грях.

Въпреки, че днес ние не използваме материални олтари в нашите богослужения, олтарът е от особено значение за нас като поклонници, тъй като той олицетворява много от онова, което е важно за истинското поклонение.

ДУХОВНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ОЛТАРА

Днес истинският олтар е в сърцето на всеки искрен поклонник на Бога. Но, какво ни казва олтарът за богослужението?

1. Олтарът е отклик на Божията любов.

Когато Господ се яви на Авраам след покорното му напускане на Харан, Той му каза: “На твоето потомство ще дам тая земя.” (Битие 12:7). Тогава на онова място Авраам издигна олтар на Господа, който му се яви. Този олтар беше израз на благодарността и посвещението му към Бог. Олтарът символизира отдаването на нашите сърца, умове, отношения и действия – на целия ни живот на Бога. Това всъщност е богослужението. То е отговор на любящата благост на нашия Бог. Безкрайните Му милости ни предизвикват към духовно служение (Римляни 12:1).

И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

2. Олтарът представлява самия акт на поклонението.

Понеже имаха съзнание за Бога, патриарсите избираха да изразят вътрешната си вяра и посвещение към Него като определяха място и отделяха време и средства, чрез които да изкажат признателността си към Господа. Онзи, който се покланя в Духа изпълнява същото това свое желание чрез духовно поклонение, което произтича от олтара на сърцето му.

3. Олтарът свидетелства за едно истинско осъзнаване на Божията святост.

Той подсказва, че към Бога може да се подхожда само чрез жертва. И понеже Бог е свят, жертвата също трябва да бъде съвършена. Поради това в жертва за нас беше принесен Божия Син, Исус Христос, който единствено е безгрешен (2 Коринтяни 5:21).

Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.

Освен това, понеже познаваме собственото си човешко състояние, знаем, че трябва да принасяме и самите себе си като духовна жертва пред Господа. Правим това чрез нашето покаяние и смирение пред Него. В това отношение ние ставаме “жертва”, когато идваме пред Бога със съкрушено сърце.

Важно е да се отбележи обаче, че тази духовна жертва не е жертва за грях. Само Христос е такава жертва. Ние жертваме нашите способности, време и средства, като не ги използваме за себе си, а ги отдаваме на Бога в знак на признателност в името на Исус Христос (1 Петрово 2:5; Евреи 13:15).

и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име. А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.

ОЛТАРЪТ НА НОЙ

Четейки Библията лесно можем да забележим, че олтарът присъстваше в живота на много велики Божии мъже. Първият път когато той изрично се споменава в нея е Битие 8:20-22:

И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;
и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Забележете какви чудесни обещания изрече Господ в отговор на тази жертва.

Ако прочетем по-предните стихове от тази 8 глава на Битие, ние ще забележим, че издигането на олтара беше първото дело на Ной след като той стъпи на твърда земя. Това негово действие ни разкрива едно сърце, изпълнено с благодарност за Божия милостив промисъл. Именно това отношение на благодарност е една от най-важните съставки на духовното поклонение. Ние трябва да имаме благодарни сърца за да може нашето поклонение да бъде пълно. До този момент всички действия на Ной бяха извършени в покорство на Божиите заповеди. Построяването на олтара, обаче, беше извършено по негова собствена инициатива. Той искаше по някакъв начин да изрази благодарността си към Бога и избра олтара като средство за това.

ОЛТАРИТЕ НА АВРААМ

Авраам също издигаше олтари на Господа където и да отидеше. Обикновено той го правеше по две причини: от благодарност към Бога за Неговите обещания и снабдяване (Бит.12:7); и за да търси Божието благословение и водителство, когато се озоваваше в нови, непознати за него ситуации (Бит.12:8).

Авраамовият живот се характеризираше с две неща – шатра и олтар. Шатрата символизираше неговия кратък престой в този свят; олтарът символизираше един живот, който е отдаден на Господа. Авраам обаче, беше приет от Бога не поради физическите олтари, които той издигаше, а поради вярата си в Божиите обещания (Евреи 11:8-10).

С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

ОЛТАРИТЕ НА МОИСЕЙ

По времето на Моисей Бог даде на израилтяните специфични инструкции за конструкциите и употребата на различните олтари. В тях ние можем да намерим редица полезни приложения за нашето духовно поклонение.

ОЛТАРЪТ ОТ НЕДЯЛАНИ КАМЪНИ (Изх.20:24-26)

От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям.
Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш. И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.

Този олтар трябваше да бъде изграден от пръст и недялани камъни, и да няма стъпала. Той ни говори за две неща – святост и простота. Дялането на камъните би осквернило олтара. Разголването причинено от изкачването по стъпала би направило същото. Това ни учи, че трябва да подхождаме към Бога много внимателно и с голямо благоговение към Него поради святостта Му.

Освен това този олтар беше напълно изчистен от излишни украси и натруфености. Характеризираше се с изключителна простота. Всеки би могъл да го направи. В него нямаше нищо, което да отвлича вниманието от Бога и да го привлича към самия него. Това ни напомня, че нашето поклонение трябва да бъде искрено и освободено от всякави човешки измишления и излишества.

МЕДНИЯТ ОЛТАР (Изх.39:39)

За олтарите във външния двор и святото място на скинията бяха дадени различни инструкции. Всеки от тях имаше своята собствена различна функция. Тяхната употреба беше свързана както с начина им на изработка и местоположението им, така и с мястото им в реда на богослужението в скинията.

Първият от тези два олтара беше медния. Той беше направен от дърво, обшит с мед, и към него бяха прикрепени два медни пръта, които служеха за неговото лесно пренасяне. Първият предмет, който се виждаше след като се влезе през входа на скинията беше той. Разположен пред входа на святото място, той беше жертвеника върху който се правеше всеизгаряне и принос за грях (Изх.40:6,29).

В духовен план медният жертвеник ни сочи мястото на което греха беше отмахнат от нас. Той беше място на заместване. Човекът, който беше съгрешил водеше животно, което да умре на негово място. Левит 1:4 ни обяснява как ставаше това:

Да положи ръката си на главата на животното за всеизгаряне, и ще бъде прието за него, за да извърши умилостивение за него.

Така медният олтар ни говори за спасение от грях – за заместителната жертва на Исус Христос на Голготския кръст чрез която бяхме изкупени /Исая 53:5,6/.

Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

Медният олтар също така духовно представлява едно място на сигурност за нашите души. Там сатана не може да ни достигне. Според традицията когато даден човек беше виновен за престъпление или искаше да намери прибежище, където да се защити от някого, той отиваше и се хващаше за роговете на олтара, оставяйки се на милостта на онзи, когото е ощетил (Изх.21:14; 3 Царе 1:50-53). Това ни напомня, че чрез Христос и неговата жертва ние сме защитени от дявола и нечистите сили, които желаят да ни напакостят.

ЗЛАТНИЯТ ОЛТАР (Изх.30:1-3)

Да направиш олтар за кадене тамян, от ситимово дърво да го направиш; един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него. Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо.

Златният олтар беше по-малък от медния и се намираше в святото място. В него са слагали въглени, които са нажежявали скарата му. Върху тази скара свещениците са хвърляли тамяна, който е произвеждал благоуханен дим. Този дим е предпазвал свещеника от Божието присъствие (Лука 1:8-12). Златният олтар често беше наричан кадилен олтар. Върху него първосвещеникът кадеше тамян сутрин и вечер (Изх. 30:6-8).

Тоя олтар да туриш пред завесата, която е пред ковчега с плочите на свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе. И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен тамян; когато приготвя светилата нека кади с него. И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя тамян; това ще бъде вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения.

Колко картинно ни напомня този кадилен олтар за нашето ежедневно лично общение с Бога – нашите сутрешни и вечерни молитви. Това поклонение е в святото място! Откровение 8:3-4 е препратка, която хвърля интересна допълнителна светлина върху голямото значение на златния олтар и ни помага да разберем важността на молитвите на Божиите люде:

И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много тамян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола. И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.

Нашите молитви са сладко благоухание за Господа! Много важни са за Него. Те са един скъпоценен елемент от нашия поклоннически живот. Не случайно псалмопевецът в Псалом 141:2 се моли с думите:

Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян;
Повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

НИЕ ИМАМЕ ОЛТАР

В Новия Завет, в Евреи 13:10 се казва, че “ние имаме олтар”. Нашият олтар е Голгота. Там беше принесена нашата жертва за грях. И въпреки че ние физически не ядем от нея, ползите и ефектите от нея (нашето оправдание, очистване и изцеление) са напълно реални за всички, които са положили вярата и упованието си в Спасителя Христос.

Нашият олтар е и нашето богослужение. И за това как да го направим по-добро и по-угодно на Господа ние можем да се поучим от старозаветните олтари.

  • От олтара на Ной можем да се научим на благодарност;
  • От олтарите на Авраам на вяра и търсене на водителство от Бога;
  • От каменния олтар можем да вземем святостта и простотата;
  • От медния олтар – вярата и сигурността в Христовата жертва;
  • От златния – постоянството и важността на поклонението, молитвите и личното общение.

Нека да приложим принципите и уроците, които научихме от тези старозаветни олтари в нашия олтар. И нека Бог да ни помогне нашия олтар да бъде благословен – духовните ни жертви да бъдат приети – нашето богослужение и поклонение да бъде наистина угодно Нему. Амин!