ОБЪРНИ ТВОИТЕ ПОРАЖЕНИЯ В ПОБЕДИ!

Исус Навин 7:1-8:2

АКО ПАДНА – ЩЕ СТАНА!

В Притчи 24:16 се казва:

16 Защото праведният
ако седем пъти пада, пак става,
Докато нечестивите се препъват в злото.

Това, че сме вярващи, не означава, че няма да имаме проблеми в нашия живот. Но, Бог е определил начини по които ние да разрешаваме тези наши проблеми. Дори да паднем, има начин по който ние да се изправим. Бог не е планирал поражения за нас. Вината за нашите провали не е Негова. Но все пак, знаейки, че те ще се случат, Той е промислил начини и пътища за оправяне на нещата – стратегии за възстановяване. Чрез тях нашите провали могат да бъдат преобърнати в успехи и нашите поражения в победи. В Исус Навин 7 и 8 глави имаме пример за това. Първата атака срещу Гай (град Гай, който беше в обещаната земя) се оказа поражение, но Бог я превърна в победа. След малко ние ще разгледаме как стана това.

Но нека преди това да ви посоча още един стих – в Михей 7:8-10.

8 Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя;

Може би има хора, които ни гледат и когато ние съгрешим, когато паднем, когато се провалим, те, понеже са наши неприятели, злорадстват и се радват, затова, че ние сме се провалили. Но, тука Михей казва:

8 Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя;
Ако падна, ще стана;

Това трябва да бъде нашето отношение: „Праведният, ако и седем пъти да падне – пак става! Ако падна – ще стана! Никой не е застрахован да не съгреши, но, дори да сгрешим, ние не трябва да оставаме в греха, а винаги, винаги, винаги, винаги, винаги, винаги… да се изправяме!

Ако седна в тъмнина,
Господ ще ми бъде светлина.
9 Ще нося гнева на Господа,
Защото Му съгреших,

Когато Давид съгреши, той „носеше гнева на Господ”. Когато Израил съгрешаваше, той също „носеше гнева на Господа”!

Догдето отсъди делото ми
И извърши съдба за мене
Като ме изведе на видело;
Тогава ще видя правдата Му.

Слава на Бога! Защото Бог наказва, но Той и изцелява! Той наранява, но Той и превързва! Слава на Бога!

10 Тогава и неприятелката ми ще я види,
И срам ще покрие оная, която ми каза:
Где е Господ твоят Бог?
Очите ми ще я видят;
Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

Така че, това е за което ще говорим – как да преобръщаме нашите поражения в победи. Но ще започнем с причините за поражение, за да можем да ги избягваме. Защото, най-доброто средство за лечение е профилактиката – не да чакаме да се разболеем сериозно и тогава да търсим лекарство, а да предприемаме предварителни мерки, така че да избягваме причините за болестите и да не се разболяваме.

ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОРАЖЕНИЕТО

Четейки внимателно началото на 7 глава на книгата на Исус Навин ние можем да забележим три причини за поражението на Израил. Много често това са причините и за нашите поражения в борбата със Сатана и с този свят.

КОМПРОМИС С ДУХОВНИТЕ ПРИНЦИПИ (ГРЯХ) – ст.1

Първата причина за поражение е правенето на компромиси – нарушаването на Божиите принципи (ст.1)

1 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.

В предната глава ние виждаме как Исус Навин изрично заповядва на израилтяните да не вземат нищо от обреченото (Исус Навин 6:18).

18 Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.

Всичките користи, цялата плячка, среброто и златото трябваше да се посветят на Бога и да се внесат в Господното съкровище (Исус Навин 6:19). В Библията виждаме един духовен принцип, и той е, че първите неща обикновено принадлежат на Господ – първородните мъжки (и човеци и животни), първите класове, първите плодове… В Стария Завет всички тези неща принадлежаха на Бога – като знак на почит и признание за опазването на еврейските първородни по време на десетата язва, и за това, че всичко, което евреите имаха, беше от Него. А тук виждаме, че и първият завладян град от Обещаната земя – Ерихон – трябваше да принадлежи на Бога, да бъде принесен в един вид „всеизгаряне на Господ”. Затова, Бог каза: „Няма да вземете никакви користи от него. Но, ще го изгорите до основи и всеки човек и животно в града ще бъдат унищожени (6:21) и всичкото му богатство ще бъде принесено в жертва за Мен (6:24)”.

В този първи стих на седма глава, който току що прочетохме има четири забележителни неща. Първото от тях е, че не се казва, че само Ахан е извършил престъпление, но се казва, че „израилтяните извършиха престъпление относно обреченото”. Забележете, Бог говори така, като че ли целия народ е извършил греха, когато не целият народ беше извършил греха, а един-единствен човек. Този стих ни показва, че явно Бог гледа на народа си – а и на църквата днес – като на едно цяло. Това ни показва, че с действията си можем да навредим не само на себе си, но и на цялата църква. Божият гняв „пламна” не само против Ахан, но и „против израилтяните”. Един съгреши, а всички пострадаха.

1 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.

Отново подчертавам, че нашата отговорност като християни е не само лична, но и обществена – това, което правим повлиява не само нас, но и цялото общество. И аз мисля, че всеки един от нас трябва да си зададе този въпрос: „Да не би аз да съм виновен за липсата на растеж в нашата църква?” Нека да изпитаме себе си! Трябва да бъдем много внимателни, защото ние сме едно тяло, и ние си влияем един на друг – както в положителен смисъл – когато си помагаме един на друг, така и в отрицателен смисъл – когато една част страда, „всички части страдат с нея” (1 Коринтяни 12:26). Затова, ако в дадена част има инфекция, в най-лошия случай тя се ампутира. Както в Коринт, където един човек имаше „бащината си жена” – втората жена на баща си. Той спеше с нея – това такова блудство и прелюбодейство, каквото – казва ап. Павел – „нито между езичниците се намира” (1 Коринтяни 5:1). Но, въпреки, че това беше нещо отвратително за Бога, вярващите в тази църква го толерираха и дори се гордееха с това, че са толкова много „в Духа”, че това, което правят с телата си въобще не ги засяга (1 Коринтяни 5:2). Обаче, ап. Павел им каза: „Очистете стария квас (1 Коринтяни 5:7)! Отлъчете нечестивия човек изпомежду си! (1 Коринтяни 5:13)”. Разбирате ли, този човек трябваше да бъде отлъчен от църквата и така да се каже „поставен под карантина” с цел да спре да я заразява и да му се даде възможност самия той да се спаси. Затова, в 1 Коринтяни 5:3-5 ап. Павел казва:

3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, – осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това, 4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус), 5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господ Исус.

Защо ап. Павел направи всичко това? Защото без едно такова отлъчване, не можеше да има благословение. И тук, в Исус Навин виждаме същото нещо с Ахан. Бог им беше казал, че те не трябва да вземат от обреченото, но Ахан го направи и това доведе до поражението на целия Божий народ и на нанасянето на Божия гняв върху него – заради един, пострадаха всички. Затова, нека да изпитаме себе си – въпреки, че нашия грях е таен и скрит, да не би ние да сме тези, заради които страдат другите!

Второто забележително нещо в греха на Ахан е, че в него виждаме, че когато човек наруши Божията воля, той обикновено извършва не само един, а няколко гряха едновременно – комплекс от грехове. В ст.11 Бог ни казва как изглеждаше греха на Ахан през Неговите очи.

11 Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили откраднатото между своите вещи.

Забележете, не само вземане от обреченото, но и престъпване на завета, и кражба, и лъжа, и присвояване. Това ни показва, че когато ние нарушим един от принципите си като християни, това неминуемо нанася поражение на цялата ни ценностна система. Това е още една причина да внимаваме в обходата си и да внимаваме какво вършим.

Третото забележително нещо в този стих е, че грехът може да бъде скрит от човеците, но не и от Бога. Никой не знаеше, че Ахан е взел от обреченото. Никой не го видя. Всичко си беше „скрито-покрито”. Но, не и за Бога. Той е всезнаещ и според Псалом 19:12 Той знае не само явните ни, но и тайните ни грехове.

12 Кой съзнава своите прегрешения?
Очисти ме от тайните прегрешения.

Четвъртото забележително  нещо в този стих е, че грехът винаги предизвиква Божия гняв. Няма грях за който Бога да каже: „А, това ли, това е незначително, може да ти се размине…”. Не. Грехът никога не остава без последствия. Не трябва да допускаме да имаме или да си създаваме илюзии в това отношение! Грехът винаги ще бъде наказан. В Притчи 11:21 четем:

21 Даже ръка с ръка да се съедини, пак нечестивият няма да остане ненаказан;
А потомството на праведните ще се избави.

Дори и ако лявата ни ръка се преобърне и стане като дясната, така че да могат да се припокрият – нещо, което никога няма да стане, пак „нечестивият няма да остане ненаказан”, т.е. няма измъкване – грехът винаги ще бъде наказан. Грехът е като семе, което ражда смърт. В Новия Завет в Галатяни 6:8 ап. Павел казва, че „който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление”. Как сееш за плътта си? Като вършиш грях. В Числя 32:23 Святият Дух ни предупреждава:

23 … и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

Светът е като един огромен супермаркет – ние се раждаме, влизаме в този супермаркет и можем да си „купуваме” и да си правим каквото си искаме – Бог ни е дал свободна воля – можем да се освещаваме, можем и да си грешим, но трябва да знаем, че на изхода има каса, има проверка, и всеки един ще трябва да отговаря за това какво си е купил, а ако това е грях – да плаща за него. Във 2 Коринтяни 5:10 се казва:

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

РЕЛСИ, ШАБЛОНИ И РУТИННИ ДЕЙСТВИЯ – ст.2

И така, първата причина за поражение е правенето на компромиси – нарушаването на Божиите принципи – с други думи – греха. Грехът е основната причина за поражение. Втората причина за поражение е изпадането в рутина – това е, когато започнем да правим нещата механично – без да си правим труда да търсим Божието водителство за всяко нещо в живота ни. Това се случва когато изпаднем в състояние на духовен мързел или прегаряне и престанем да се молим. Отговорността за поражението при Гай беше не само на Ахан, но и на Исус Навин, защото той беше водачът. Ако той беше търсил Бог преди да атакува Гай, така както беше търсил Бог преди да нападне Ерихон, то Бог със сигурност щеше да му изяви проблема предварително и Израил нямаше да претърпи тази загуба и това поражение. Но вместо обичайното смирение в този случай в Исус Навин виждаме една самоувереност и навлизане в релсите на традицията – вършене на нещата по старите начини – без да се замисляш, без да си задаваш въпроса защо правя точно това, което правя, а не нещо друго, без да искаш водителство от Бога в молитва. Когато пееш просто защото трябва да се пее, когато ходиш на църква просто защото трябва да се ходи, а не от любов към Бога – тогава ти влизаш в рутина. Ако Исус Навин знаеше да прави нещо, то беше да изпраща шпиони – защото първо, той беше изпратен като шпионин в обещаната земя, после той изпрати шпиони в Ерихон – и сега, без да се допитва до Господ, той изпрати шпиони и в Гай, както беше изпратил в Ерихон (ст.2).

2 Между това Исус прати човеци от Ерихон в Гай, който е близо при Витавен, на източната страна от Ветил; и говори им, казвайки: Изкачете се та съгледайте земята. И тъй, човеците се изкачиха та съгледаха Гай.

Това, което Исус Навиев знаеше да прави беше да съглежда земята. Много често, когато Бог ни подари някоя победа в живота ни, ние се отпускаме и вместо да продължим да Го търсим с предишните темпове, ние се отпускаме и започваме да си мислим, че без значение какво правим, ние сме си обречени на успех. Трябва, обаче да знаем – така както и Исус Навин научи – че Гай не е Ерихон. Новите врагове, новите проблеми с които се сблъскваме не са като старите. В живота си ние непрекъснато се сблъскваме с нови и нови неща, и може би нашата стратегия за справяне с тези проблеми трябва да бъде различна от старата ни стратегия. Може би преди по един начин сме правили църква и той е бил успешен, но сега живеем в друго време и трябва да променим този начин – така че да съответства на новото време, а не да правим нещата по традиция. Гай нямаше да бъде превзет със седем дневно обикаляне. Ако израилтяните бяха го обикаляли и извикали както при Ерихон – сигурен съм, че щяха да се разочароват, защото Бог не им беше казал да го направят. „Всеки ден не е Великден”. Животът е много разнообразен, ситуациите са различни. Затова, не трябва да вземаме за дадено, че щом нещо е „вървяло” или работело в дадена ситуация и за даден човек, то ще върви за всички ситуации и за всички хора. Няма „универсални” решения. Затова, ние непрекъснато се нуждаем от Божията близост и от водителството на Святия Дух.

ОТПУСКАНЕ, САМОУВЕРЕНОСТ, ПОДЦЕНЯВАНЕ НА ВРАГА И СЛЕДВАНЕ НА ЧОВЕШКИ МНЕНИЯ – ст.3

Първата причина за поражението на израилтяните при Гай беше греха – нарушаването на Божиите принципи. Втората причина за поражението беше навлизането в традиции – правенето на нещата по инерция или по шаблони на минали победи, но без да се допитваме до Господ. Третата причина за поражението е отпускане, самоувереност, подценяване на противника и на ситуацията и отново липсата на водителство от Святия Дух – следването на човешки мнения. За разлика от Ерихон, при Гай израилтяните подцениха противника си и се отпуснаха. Исус Навин и неговите генерали решиха, че за битката с Гай няма нужда да се ангажира цялата армия – достатъчни са само две-три хиляди мъже (ст.3).

3 И като се върнаха при Исус рекоха му: Да не се изкачат всичките люде, но до две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; да не вкарват в труд всичките люде да отиват там, защото ония са малцина.

Много често и ние се подвеждаме по същия начин. Мислим си, че не е оправдано да влагаме толкова много усилия и средства в нашето служение и в битката с врага. Това са мисли като:

  • „Не е нужно да се молиш толкова много, достатъчна е и една кратичка молитва…”
  • „Не е нужно да си толкова редовен на църковните богослужения – достатъчно е да ходиш само в неделя или веднъж месечно…”
  • „Не е нужно всички да отиваме на бригада – да отиват само старите J…”
  • „Не е нужно да си давам целия десятък – да дават само онези, които са в духовния съвет…”
  • „Не е нужно всички да благовестват – да благовестват само благовестителите…”

Списъкът може да продължи до безкрайност, но това са все уловки които водят до поражение.

И така, трите причини за поражението при Гай бяха:

  • Нарушаването на Божиите принципи – вземането от обреченото;
  • Вършенето на нещата по инерция – без допитване но Бога – Исус Навин направи това, което знаеше да прави – да изпраща шпиони.
  • Подценяването на проблемите и следването на човешки мнения – Исус Навиев не се допита до Бога, но разчиташе на мнението на хората и затова срещу Гай не отиде цялата армия, а само три хиляди души.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ГРЕХА

БЯГСТВО ПРЕД ВРАГА

Какви бяха последствията от тези три грешки, от тези три причини за поражение?

Първо, бягство пред врага и „обръщане на гръб пред неприятелите ни” (Исус Навин 7:8). Грехът прави така, че Бог да си отиде от нас и да ни остави да се оправяме сами със Сатана. Но без него ние сме твърде слаби, за да се справяме с борбите и с противниците си. В този случай израилтяните бяха повече от противниците си – въпреки че бяха три хиляди души, те пак числено бяха повече от тях, защото гайските мъже бяха „малцина”. Но въпреки, че ги надхвърляха по числен състав – въпреки това – те изгубиха битката. Преди това, а и в много други случаи израилтяните винаги бяха по-малко от враговете си, но Бог им даваше победата, а в този случай – те бяха повечето, но загубиха. Бяха повече, но въпреки това, те „побягнаха” (ст.4).

4 И така, изкачиха се там от людете около три хиляди мъже; но побягнаха пред гайските мъже.

Грехът носи със себе си проклятие и смърт. В ст.12 Господ казва защо евреите бяха обърнати в бяг от гайските мъже:

12 По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.

ОБЕЗСЪРЧАВАНЕ

Първото последствие от греха беше бягство пред врага. Второто последствие е обезсърчаване (ст.5).

5 Гайските мъже поразиха от тях около тридесет и шест мъже, и прогониха ги от портата до Сиварим, и поразиха ги в надолнището; поради което сърцата на людете се стопиха и станаха като вода.

Тези тридесет и шест мъже са единствената загуба докладвана за цялата военна кампания за завладяването на Обещаната земя – не се казва да е имало други жертви. Въпреки, че това не беше голяма жертва – „тридесет и шест мъже”, „сърцата на людете се стопиха и станаха като вода”. Жертвите от битката не бяха много в числен състав, но тази победа на противниците им накара Божиите хора да се изплашат. Защото до този момент Бог налагаше страх върху народите, които трябваше да бъдат изгонени от Обещаната земя и те губеха битките поради страх от Бога и народа Му. Ти не можеш да се биеш, ако си парализиран от страх, че ще бъдеш убит. В Изход 23:27 Бог обеща на народа си:

27 Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе.

И, това се изпълни. Спомнете си какво каза Раав Блудницата на двамата съгледвачи, които тя скри на къщния си покрив (Исус Навин 2:9-11):

9 и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас; 10 понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, – на Сиона и на Ога, които изтребихте. 11 Като чухме, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

Така че, Бог беше дал страх на тези народи от Своя народ и те не можеха да воюват успешно против Израил, защото просто трепереха и се стапяха от страх. Сега, обаче, се получи така, че израилтяните, които трябваше да бъдат смели и да имат вяра и увереност, че Бог е с тях и победата им принадлежи поради това, че Бог „предава неприятелите им в ръцете им” – те самите се изплашиха. И те си казаха: „О, гледайте сега, ние уж си мислехме, че Бог е с нас, че сме непобедими, а каква стана тя… тези малко Гайски мъже ни победиха, обърнаха ни в бяг и ни поразиха по надолнището”. Това беше много страшно за тях. И Исус Навин, който беше водач по онова време беше смутен. Той раздра дрехите си, падна на лицето си пред Господа и сложи пръст на главата си (ст.6).

Когато говорим за бягство от врага и обезсърчаване и страх от неприятеля, ние трябва да знаем, че тези неща могат да се приложат в пълна сила за Сатана и нашите духовни противници. Когато в живота ни има грях, ние не можем да бъдем успешни срещу силите на злото. Когато в живота ни има грях ние не можем да бъдем дръзновени и да изгонваме демони.

ОБВИНЯВАНЕ НА БОГ ЗА НАШИТЕ НЕУСПЕХИ

И така, разглеждаме последствията от греха, които виждаме в тази глава. Първото е бягство от врага, смърт и проклятие. Второто е обезсърчаване. Третото е обвиняване на Бог за нашите неуспехи (ст.7а).

7 И рече Исус: Ах! Господи Иеова, защо преведе тия люде през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят?

Като че ли Бог беше виновен за тяхното поражение. Не сме ли и ние често такива? Ние грешим, причината за поражението е в нас, а сме готови да обвиним всеки друг, да превърнем в „изкупителна жертва” дори и Бог, но не и да потърсим причината за провала в самите себе си.

ГЛЕДАНЕ НАЗАД И ЗАДОВОЛЯВАНЕ С МИНАЛИ ПОБЕДИ

Четвърто последствие от греха е гледане назад и задоволяване с минали победи (ст.7б)

7 … О да бяхме били доволни да си седим оттатък {на изток от} Иордан!

„Земите, които завладяхме на изток от Йордан ни стигат. Може и да не ни са достатъчни като територия, но ще си ги разпределим…” Грехът ни отнема желанието да достигнем нашия потенциал в Христос. Грехът ни отнема дръзновението да искаме и да се стремим към Божието най-добро в живота ни. Когато съгрешим и в живота ни има постоянен грях, ние вече нямаме дръзновението да искаме Божието най-добро за живота си.

ДЕПРЕСИЯ И СТРАХ

Пето, депресия и страх (ст.8-9)

8 О Господи, що да река като Израил обърна гръб пред неприятелите си? 9 И като чуят ханаанците и всичките други жители на земята, ще ни обиколят и ще направят да изчезне името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си Име?

Страх – страх от смъртта, страх от унищожение. Никога Исус Навин не е звучал така отчаян и уплашен както в този момент.

СТРАТЕГИИ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПОРАЖЕНИЯТА В ПОБЕДИ

И така, видяхме причините за поражението, видяхме последствията от тези причини. Сега ще се спрем на стратегии за превръщане на пораженията в победи.

ПОКАЯНИЕ – ст.6

 

Какво направи Исус Навин в тази ситуация и как преобърна поражението си в победа? Защото, виждаме, че в крайна сметка той превзе Гай. Какво да правим ние, за да обърнем поражението си в победа? Първо, нужно ни е ПОКАЯНИЕ (ст.6)

6 Тогава Исус раздра дрехите си и падна на лицето си на земята пред Господния ковчег, гдето лежа до вечерта, той и Израилевите старейшини; и туриха пръст на главите си.

Исус Навин „раздра дрехите си”, „падна на лицето си на земята” и тури пръст на главата си в знак на съкрушение, в знак на смирение, в знак на покаяние. Той знаеше, че проблемът е духовен, и че той може да бъде решен единствено по духовен начин. И той каза:

8 О Господи, що да река като Израил обърна гръб пред неприятелите си? 9 И като чуят ханаанците и всичките други жители на земята, ще ни обиколят и ще направят да изчезне името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си Име?

Забележете, че покаянието си и ходатайствената си молитва, Исус Навин основаваше на Божието име. Той каза: „Какво ще сториш за великото си Име?” Защото, Бог ни е дал Името Си! Слава на Бога! Помислете си, ние се казваме „църква на Исус Христос”. Ние сме Христовото тяло. И тялото има същото име, както и главата! И Бог има милост към нас, Бог ни обича и затова Той се радва, когато ние се покайваме и Той ни приема и Той ни прощава. Бог се радва да ни прости, но Той ще ни прости, само ако ние се покаем за греха си. В 1 Йоаново 1:6-2:2 четем:

6 Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината. 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях. 8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. 9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. 10 Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас. 1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. 2 Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.

ИЗПИТВАНЕ И ОТКРОВЕНИЕ – ст.10-18

Първата стратегия за преобръщането на нашите поражения в победи е покаянието. Втората е изпитване на самите себе си и търсенето на причината за провала ни.

10 А Господ рече на Исуса: Стани, защо си паднал така на лицето си?

Слава на Бога! Бог винаги има план, Бог винаги има начин! Но, забележете тук, че Исус Навин беше пророк. Той познаваше Божия глас и той говореше на Бог и Бог му отговаряше. Той сподели проблема си с Бог в молитва и Бог му даде отговор с думи. Ето затова ние трябва да познаваме Божия глас, защото те бяха в една трудна ситуация, те имаха нужда от мъдрост и, тогава Исус Навин се смири, покая се, молеше се на Бога, и Бог му каза: „Стани, защо си паднал така на лицето си? Израил е съгрешил…” Той му откри причината, и обикновено това е най-честата причина за нашия неуспех – греха. „Израил е съгрешил, защо се чудиш?”. И забележете, обаче, не каза „Ахан е съгрешил.”, а „Израил е съгрешил”. Точно за това ние трябва да знаем, че всеки един от нас е отговорен не само за себе си, но и за цялата църква.

11 Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили откраднатото между своите вещи.

Вижте, израилтяните не бяха направили нищо. Но, Бог каза: „Те са го направили.”, защото Той не гледа на всеки един по отделно, но Той гледа на всички като на едно цяло.

12 По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.

Ето, причината… Бог изяви причината. Ние трябва да търсим причината и Бог му изяви причината. Значи, това което се получава е, че ние винаги губим когато Бог се отдели от нас. Аз съм ви казал – това е основата на духовната борба. Сатана се опитва по някакъв начин да ни накара да съгрешим – изкушава ни, лъже ни, че грехът ни няма да има последствия, предлага ни прекрасни неща. Но, той знае – както и ние много добре трябва да знаем – че когато съгрешим, Бог се оттегля от нас – няма го Святия Дух. И ние искаме Божието присъствие, казваме: „Святи Душе, ела!”. Но, как да дойде Святия Дух, като има грях в църквата? Значи, грехът – трябва да се отмахне. И всеки един от нас е отговорен пред Бога… Защото никой не може да отиде и да се бърка в живота на другия и да му каже: „Ти си грешен, кажи си греха!”. Ние нямаме право да кажем такова нещо на който и да било. Но, грехът трябва да се отмахне. Всеки един трябва да изпита себе си. „Станът” трябва да се очисти!

Бог даде решение на Исус Навин – и това решение беше свързано с изпитване, изповядване и наказване на греха.

13 Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Израилевият Бог: Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си догде не махнете обреченото изсред вас.

Вижте, Бог назова първо от какъв характер най-общо е греха. Но, в самото начало той не назова човека. Бог направи така, за да даде на Ахан възможност да се покае, но той не го направи.

УРИМ И ТУМИМ

14 И тъй, приближете се утре според племената си; и племето, което хване Господ, да се приближи според семействата си; и семейството, което хване Господ, да се приближи според домовете си; а домът, който хване Господ, да се приближи според мъжете. 15 И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля.

Явно израилтяните и техните водачи, свещениците имаха специален начин по който да дават възможност на Господ „да хваща” или да посочва. Аз мисля, че това е ставало чрез Урим и Тумим. Това са били два скъпоценни камъка, които са били в джоба на нагръдника на първосвещеника. И ние не знаем как точно е ставало това, понеже не е описано в Библията, но по някакъв начин Бог е говорел чрез тези камъни – или те са светвали, или нещо друго е ставало, но Бог е говорел по някакъв начин и това е било явно за всички. Чрез Урим и Тумим, обаче Бог не даваше дълги послания, а отговаряше само с „да” и „не”. Защото тук се казва, че те преминаваха племе по племе, род по род и семейство по семейство и имаше белег, който показваше кой е сторил „безумието” да наруши изричните Божии заповеди като си мисли, че няма да бъде хванат. В Притчи 16:33 се казва:

33 Жребието се хвърля в скута,
Но решението чрез него е от Господа.

Аз не вярвам, че това е валидно за всеки един жребий, но за начинът по който Бог е говорил на Израил. Имало е „освещаване” и серия от подготвителни ритуали на очистване, които са създавали подходящата атмосфера за този начин на Божие даване на конкретни насоки. Освен това Исус Навин беше специално инструктиран да използва Урим и Тумим за допитване до Господ още от Мойсей. В Числа 27:18-21 четем:

18 И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си; 19 и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях. 20 И възложи на него част от твоята почетна власт, за да го слуша цялото общество израилтяни. 21 И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урим; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество.

Така че всъщност, Бог ръководеше чрез Елеазар и това ръководство се осъществяваше чрез съда на Урим и Тумим или чрез решенията, които посочваха тези два камъка. В Изход 28:30 се казва следното за Урим и Тумим:

30 На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.

Виждате ли, Урим и Тумим се поставяха в нагръдника на първосвещеника, който се наричаше „съдебен нагръдник”, понеже тези два камъка служеха за определянето на най-доброто и вярно решение за всяка ситуация за израилтяните. Според Новата Международна Учебна Библията (Zondervan NIV Study Bible) на еврейски Урим започва с първата буква на еврейската азбука – „алеф” и означава „проклятия” или „клетви”. Тумим започва с последната буква на еврейската азбука – „тау” и означава съвършенства. Съдебният нагръдник беше прикрепен към ефода на първосвещеника, който беше специална свещеническа одежда, затова често когато се говори за ефод се има в предвид и съдебния нагръдник, който беше част от ефода, и Урим и Тумим, които пък стояха в съдебния нагръдник (1 Царе 2:28).

Давид също използваше Урим и Тумим, за да се допитва до Господ (1 Царе 30:7-8). В 1 Царе 23:6-13 четем:

6 А когато Авиатар Ахимелеховият син прибягна при Давида в Кеила, той слезна с ефод в ръката си.

Щом имаше ефод, значи имаше и съдебен нагръдник, а щом имаше съдебен нагръдник, значи имаше и Урим и Тумим.

7 И извести се на Саула, че Давид е дошъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото, щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен. 8 Затова Саул свика всичките люде на война, да слязат в Кеила за да обсадят Давида и мъжете му. 9 Но Давид, като се научи, че Саул кроил зло против него, рече на свещеника Авиатара: Донеси тук ефода. 10 И Давид каза: Господи Боже Израилев, слугата Ти чу положително, че Саул възнамерявал да дойде в Кеила да съсипе града поради мене. 11 Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул според както чу слугата Ти? Господи Боже Израилев, моля Ти се, яви на слугата Си. И рече Господ: Ще слезе. 12 Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат. 13 Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се дигнаха та излязоха от Кеила, и отидоха гдето можаха. И извести се на Саула, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа да излезе.

Тук отново виждаме, че чрез Урим и Тумим Бог не даваше дълги послания, а отговаряше само с „да” и „не”. В този случай и на двата Давидови въпроса Той отговори с „да”.

И така, в Стария Завет водачите се допитваха до Господ чрез Урим и Тумим. А как се допитваме до Господ ние, в Новия Завет? Ние нямаме Урим и Тумим, тогава какво правим? Допитваме се чрез Святия Дух. В Деяния 5:1-11 четем за случай подобен на този на Ахан. Но, тогава нямаше преминаване и посочване на виновния, а Святия Дух откри директно на Петър кой е виновния.

1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот, 2 и задържа нещо от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите. 3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? 4 Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога
5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.
7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото. 8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова. 9 А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това

Святият Дух е този който ни открива причините за нашите поражения днес. Няколко от неговите дарби са свързани с това – слово на мъдрост, слово на знание, разпознаване на духовете, пророкуване, говорене на езици и тълкуване на езици… Освен това ап. Павел казва, че „никой не знае какво има в човека, освен духа на човека, който е в него” (1 Коринтяни 2:11). Така че, ние нямаме нужда от това някой да ни казва какво имаме в нас – ние сами си знаем. Нашия дух знае какво има вътре в нас, нашият дух знае какво има в сърцето ни, нашият дух знае какъв е нашия грях. Но, нека да не задържаме грях в сърцето си, а да го изповядваме и оставяме. Иначе, няма да имаме победа в живота. В Притчи 28:13 се казва:

13 Който крие престъпленията си няма да успее,
А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПОКАЯНИЕ И РАЗКАЯНИЕ

16 Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израиля според племената им; и хвана се Юдовото племе. 17 И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на Заровците. И като приведе семейството на Заровците, мъж по мъж, хвана се Завдий. 18 А като приведе неговия дом мъж по мъж, хвана се Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе.

Целият този процес на „хващане” ни говори за претърсване на сърцето ни, изпитване на себе си и преглеждане на живота ни. „Да не съм аз, Господи?” Това е, което трябва да правим, и след като открием греха в себе си – да го изповядаме, да се покаем за него и да го оставим.

За съжаление през цялото това време Ахан не изповяда греха си. Представяте ли си? Той е там, и те започват да претърсват и постепенно да се приближават при него. Първо от дванадесетте племена хващат едно племе и т.н. Като че ли до последно Ахан вярваше на лъжата на Сатана, че може да сгреши, може да направи компромис, може да наруши Божията свята заповед и да остане нехванат, да няма последствия. Всъщност, това е разликата между покаяние и разкаяние. Покаянието е когато ти разбереш за греха си, още в самото начало – да го изповядаш пред Бога, ако засяга някой друг – да го изповядаш и пред този човек, ако си ощетил някого по някакъв начин да отидеш да възстановиш щетите. Но, Ахан си траеше, защото той си мислеше, че може да го отмине, може да му се размине. Може би си мислеше, че никой няма да бъде хванат… или пък, може би си мислеше, че ще се хване някой друг. Това пък е още по подло – ти да съгрешиш, и докато хващат, обвиняват и наказват някой друг за собствения ти грях, ти да си кюташ, за да не се издадеш… Когато всичко стана явно, и нямаше къде да се бяга, Ахан плачеше, но тогава вече нямаше какво да крие, защото всичко беше станало явно. Доказателствата за това, че той беше извършил престъплението се виждаха, бяха на лице – и тогава беше вече късно. (Така че, сега е времето на покаянието, а не когато един ден застанем в Божието присъствие и Бог ни изреди всичките ни престъпления.) И тогава Ахан се разкайваше – то това е разкаяние, а те покаяние – съжаление за това, че ще бъдеш наказан, че ще бъдеш умъртвен, а не съжаление за това, че си направил греха и по този начин си нарушил Божиите заповеди и си Му бил непокорен.

ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ГРЕХА (ст.18-25)

19 Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа Израилевия Бог и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене. 20 И Ахан в отговор на Исус каза: Наистина аз съгреших на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така: 21 Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро, и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и, ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу.

Един сикъл е 11,5 гр. Двеста сикли сребро са 2,3 кг., а петдесет сикли злато са 575 гр. Така че, това не беше малко злато и сребро. В този стих виждаме прогресията на греха, а тя е: „видях” à „пожелах” à „взех”. Трябва да внимаваме на къде и какво гледаме и да прекъсваме греха още в неговия зародиш. Похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота – това са основните начини по които сатана ни изкушава (1 Йоаново 2:16). Той знае, че ние сме устроени така, че да се поддаваме на тези изкушения. Нашият проблем не е, че ние не знаем каква е Божията воля. Нашият проблем е, че въпреки че я знаем, ние пак я нарушаваме, надявайки се че ще грехът ни ще остане без последствия. Не казвам „незабелязан”, а „без последствия”, защото ние знаем, че Бог е вездесъщ и всезнаещ, и че нищо няма да остане незабелязано от Него, но мислим си, че просто Бог ще бъде милостив, надяваме се, че просто по някакъв чуден начин ще ни се размине. Именно това направи Ахан. Той знаеше Божиите думи, защото Исус Навин беше казал: „Пазете се от обреченото!”. Той знаеше, че това, което прави е грях, защото, ако не смяташе че е грях, нямаше да зарови користите които беше взел в земята – нямаше да ги закопае и да ги скрие, нали? И защо Ахан закопа и скри това, което беше взел – за да не се види греха му. Но какво се казва в Притчи 28:13?

13 Който крие престъпленията си няма да успее,
А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

22 Исус, прочее, прати човеци, които се завтекоха в шатъра; и, ето, откраднатото беше скрито в шатъра му, и среброто отдолу. 23 И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа.

Това, което беше отнето, това, което беше откраднато от Господ, трябваше да бъде възстановено. Това, което беше взето, трябваше да бъде върнато.

Така че, нека да си помислим – да не би да има нещо, което да принадлежи на Господ, а ние да сме го взели?

24 Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор. 25 И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби Ахана с камъни, и изгориха го с огън след като го убиха с камъни. 26 После натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова място се нарича и до днес долина Ахор {то ест: Смущение}.

Ахор означава „смущение”. Защо Исус Навин и целия Израил убиха Ахан с камъни и го изгориха на клада? Защото Господ беше казал: „Моето присъствие няма да дойде обратно при вас и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.” (ст.12). А също и в ст.15 Той беше заповядал:

15 И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля.

Нека Бог да ни пази! Някой може да каже: „Защо Бог беше толкова строг с този престъпник?” Израил трябваше да разбере, че не може така. Не можеш да си грешиш и да си останеш ненаказан. Не можеш да нарушаваш Божиите закони и Божиите заповеди. Защото, ако Бог подмине греха и не го накаже, всеки ще си каже: „А, щом е така, значи и аз мога да си съгрешавам… Бог е милостив и няма проблеми… Обаче, това, което виждаме в тази глава е, че Бог е „любов” (1 Йоаново 4:8), но, Той е и „огън пояждащ” (Второзаконие 4:24; Евреи 12:29). Това е като двете страни на една и съща монета – ако приемем, че тази монета е Бог, то от едната й страна пише „Бог е любов”, а от другата: „Бог е огън пояждащ”. И Бог наказа Ахан пак от любов. Защото народът видя наказанието на нечестивия, и техния страх от Бога се увеличи. А, началото на мъдростта е страх от Господа – за да не съгрешават, за не ги сполети нещо по-лошо (Изход 20:20).

Така че, нека всеки да изпита себе си, нека всеки да изповяда греха си, за да можем да имаме подобрение, за да можем да имаме растеж.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ЗАВРЪЩАНЕ – 8:1-2

1 Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, людете му, града му и земята му; 2 и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна.

Забележете, Бог каза, че този път на града трябва да се устрои „засада от задната му страна”, а не а да се обикаля като Ерихон. И също Бог каза: „Користите този път ще бъдат за теб.”. В последния стих на седма глава се казва, че поради греха на Ахан, Израил мина през Ахор – долината на Божия гняв, „долината на смущението”. Но, той не остана там – с Божията помощ Исус Навин и Израил продължиха напред. По-късно на две места в Стария Завет се споменава тази долина. Първо пророк Исая споменава тази долина. В Исая 65:10 се казва:

10 И за людете Ми, които Ме търсят,
Сарон ще бъде пасище за стада,
И долината Ахор място гдето лежат говеда.

Тук думите „място гдето лежат говеда” ни рисуват картина на мир и благоденствие. Т.е., „долината на смущението” ще бъде „долина на мир и благоденствие”.

Не само Исая, но и пророк Осия също говори за промяна и изцеление, използвайки именно тази промяна на долината Ахор (Осия 2:15).

15 И още от там ще й дам ханаанските лозя,
И долината Ахор {т.е., Смущение}
за врата на надежда

Долината „Смущение” става „Врата на надежда”. Бог изцелява, Бог възстановява, нашия Бог е Бог, който превръща долината на смущението във „врата на надежда”! Но, това става чрез покаяние, чрез намиране на причината и възстановяване на щетите.

Затова, когато сме съгрешили, когато сме се провалили, вместо да продължаваме да се обезсърчаваме и да ближем духовните си рани, трябва да потърсим Господ, защото Той е единственият, който може да ни прости, да ни изцели и да ни възстанови. Както се казва в Йов 5:18:

17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава;
Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 Защото Той наранява, Той и превързва;
Поразява, и Неговите ръце изцеляват.