НЕИЗВИНЕНИ ОТСЪСТВИЯ

Лука 14:12-24

БЛАЖЕНСТВОТО ДА УЧАСТВАШ В ГОЛЯМАТА ВЕЧЕРЯ

12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; 14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

Забележете, тук става въпрос за „голяма вечеря” и за блаженството на онзи, който ще участва в нея. Блажен онзи, който ще бъде част от Божието царство, онзи, който ще участва във „възкресението на праведните” (ст.14). Концепцията за бъдещо празненство в Божието царство определено е библейска. В Откровение четем за подобен празник, който е наречен „сватбената вечеря на Агнето”.

1 След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; 2 защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги. 3 И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове. 4 И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя! 5 И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. 6 И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. 7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. 8 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите. 9 И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи.

Денят на сватбената вечеря на Агнето наближава. И каква чест е, какво блаженство да бъдеш поканен на нея. Ако бъдеш поканен на вечеря с президента или с някой важен държавен служител, независимо дали там ще има много или малко хора, ти ни наистина ще се почувстваш поласкан, и много, много почетен. Към Пергамската църква в Откровение Исус казва (Откровение 2:17):

17 На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.

Забележете, тук се говори не само за ново име, но и за бяло камъче. Това е един много красноречив израз, защото по онова време, когато не са имали печатни машини и не е имало напечатани покани, онези, които организирали важни балове или банкети приготвяли и специално оформени бели камъни, които служели като пропуск за поканените. Така че, говорейки за това бяло камъче Йоан всъщност говори за блаженството на онези, които имат пропуск за празника на Месия, за сватбената вечеря на Агнето.

Да бъдем с нашия Господ във вечността – това наистина е едно невероятно блаженство. Ти и аз сме били поканени, били сме призвани от Бога на това невероятно, небесно празненство. Др. Джордж Ууд разказва за една картина направена по поръчка на Били Греъм преди много, много години. На нея била изобразена една красиво подредена маса с голям и разкошен свещник (канделабър). Върху нея бил подреден най-изискания китайски порцеланов сервиз. Тази маса се достигала до хоризонта и се изгубвала в безкрайността. Под картинат имало малък надпис, който гласял: „Дойдете, понеже всичко е вече готово.” Мислейки си за тази картина, аз си представям себе си, а и всички нас – как седим там и се радваме в Господа. Голямата вечеря на която ще пием от плода на лозата заедно с нашия Господ ще бъде толкова огромна и в същото време толкова лична, интимна и задушевна. Въпреки, че там ще има безбройни множества от светии, никой няма да се чувства като че ли е изгубен всред тълпата. „Дойдете, понеже всичко е вече готово.” Какъв чудесен ден ще бъде, когато чуем тези думи!

ВТОРАТА ПОКАНА

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

Как е протичали поканите по онова време? Тогава хората не са имали електронни часовници и аларми. Как тогава знаели кога яденето е готово? Всеки важен банкет по онова време имал покани, които се осъществявали на два етапа. По време на първия етап, който ставал няколко дни или дори седмица преди обяда или вечерята слугите отивали и лично поканвали гостите. Тази първа покана имала за цел да даде на поканените време за подготовка за събитието. След това, в самия ден на вечерята, когато готвачите били готови с храната – понеже подготовката на банкета изисквала доста време – в точния час слугите-пратеници на онзи, който организирал банкета идвали отново при поканените и им казвали: „Елате, всичко вече е готово”. Така че, в ст.16 на нашия текст се говори за първата покана, а в ст.17 за втората покана.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

Забележете, първата покана вече е минала и тя е била приета. Всеки е имал достатъчно време да планира нещата си, да се подготви и да дойде. Но, когато идва втората покана, поканените започват да я отхвърлят с неоснователни и безпочвени извинения.

НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ ИЗВИНЕНИЯ

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Първото извинение е толкова плоско, че едва ли става за каквото и да било извинение. То предполага, че човекът, който го прави си е купил нива без въобще да я е видял. Аз не познавам човек, който би си купил земя или какъвто и да е имот без преди това да го види. Винаги когато се купуват имоти се извършва една процедура, която се нарича „оглед” – ти трябва да разгледаш имота и да го одобриш, преди да го купиш. Така че това, че този човек си е купил нива преди да я види е явен абсурд. Но, ако предположим, че това се е случило, то какво пречи огледа на нивата да изчака още един ден? Исус използва това извинение като пример за факта, че нашите извинения за неоткликването ни на Божия призив са неоснователни и трудно издържат каквато и да е проверка.

Следващото извинение е подобно на първото:

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

Отново, кой би толкова глупав, че да даде пари за кола втора употреба без дори да направи едно кръгче с нея или да я закара на сервиз, където квалифициран автомонтьор да я прегледа? Но, ето го тук човекът, който оправдава нежеланието си да отиде на вечерята с това глупаво извинение.
Следващото извинение е не по-малко глупаво.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

Забележете характера на извиненията – първото и второто извинение са свързани със собствеността на хората и с техния бизнес и работа. Третото е свързано със семейството. Но, нито притежанията ни, нито работата ни, нито семейството ни могат да бъдат неочакван фактор, който да извини неоткликването ни на втората покана, след като сме приели първата.

Тази притча ни кара да си зададем въпроса как ние откликваме на легитимните духовни отговорности към които Бог ни призовава. Кои са извиненията, които ние даваме за неизпълнение на духовните ни задължения и приемливи ли са те?

  • Твърде зает съм, нямам време…
  • Ще го направя по-късно… – отлагане
  • Нямам нужната дарба за изпълнението на това служение.

Слава на Бога за огромният интерес към откриването и действието на духовните дарби, което имаме в наше време. Но, понякога хора отказват дадено служение на Господа под предлог, че това не е тяхната дарба. Но, Господ иска всички ние да поемаме отговорност за всички служения, които са нужни за нормалното функциониране на църквата. Може би в този определен момент в тялото няма човек който да заеме даденото служение с надареността, която бихме желали. Но, ако Бог ни призовава, Той ще ни екипира с нужните способности.

  • Нека да го направи някой друг…

Забележете, също така, че отхвърлянето на втората покана от поканените разгневи госта. Той прие несериозността на поканените като едно лично незачитане и обида. Отхвърлянето на Божията покана и Божията благодат под какъвто и да е предлог разгневява Бога. Не е ли същото и с нас? Ако поканим някого на рожден ден или на вечеря, ако той ни откаже в самото начало, ще ни заболи, но ако приеме поканата ни и ние се подготвим, а той не дойде, тогава не само ще бъдем наранени, но разгневени.

Така че, помисли добре! Ако си приел първата Божия покана, то нямаш право да отхвърляш втората по какъвто и да било повод!

Исус ни призовава да оставим на страни всяко извинение в живота ни, което не е уместно и основателно. Понякога ние биваме помолени да направим някои неща в тялото на Христос и ние имаме легитимна причина защо не можем да ги направим – такава като едно по-висше задължение към нашето семейство или пък неотложен ангажимент. Когато сме говорели за нашите приоритети, ние винаги сме поставяли на първо място Бог, на второ – нашето семейство и на трето служението ни, защото много работници в царството Божие са изгубили семействата си, като не са отделяли време да служат първо на собствените си семейства. Така че, ние не казваме, че понякога не е разумно да не се включваш в твърде голяма степен в някои елементи на Божията работа. Но Господ ни призовава да погледнем сериозно на възможностите на живота, които ние изключваме. Твърде възможно е да сме вярвали за себе си неща, които не са верни – като това, че не сме квалифицирани, не сме способни, че сме твърде заети, че има твърде много други неща, които да правим, че има други хора, които трябва да вършат служението в църквата. Понякога може би се оглеждате в църквата и си казвате „Всичко си е наред – има си човек за песните, има си хваление, има си човек за чистенето, има си дякон, има си кой да подготвя господната вечеря… Няма нужда от мен. Мога просто да си седя на стола и да се наслаждавам на службите.” Но искам да ви уверя, че нещата съвсем не стоят така. Има толкова много възможност за включване в служение.

ЗАПЪЛВАНЕТО НА ПРАЗНИТЕ МЕСТА

В тази притча Исус говори за своите съвременници. Поканените, които отказват да откликнат на втората покана всъщност са религиозните лидери и фарисеите – онези, които отказват да откликнат на Христовия призив за покаяние и ученичество. И техните извинения са напълно безпочвени и неоснователни. С тази притча им подсказва, че твърде скоро поканата за Божието царство ще излезе извън Ерусалим, извън Израел дори. Тя ще се чуе по улиците и булевардите, и магистралите на света. И всеки, който е готов да приеме тази втора, непосредствена покана – може да дойде. Както често става това са онези, които са останали без всякаква друга надежда. Защото благовестието е наистина добра и радостна вест за сърцесъкрушените. Но, проблемът на религиозните лидери и фарисеите е, че те не само че отхвърлят Христовата покана, но и се дразнят от това, че други я приемат. В Йоан 7:30-32,43-49 четем:

30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл. 31 Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил? 32 Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

43 И така възникна раздор между народа за Него. 44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него. 45 Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте? 46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек]. 47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени? 48 Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите? 49 Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

Простолюдието може и да не знаеше закона, но то разбираше и усещаше благодатта.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

Сиромасите, недъгавите, слепите и куците са онези, които осъзнават състоянието си и разбират, че не могат да се справят сами. Поканата за Божието царство ще бъде приета само от онези, които чувстват нуждата си. При тях благовестието среща неимоверен отклик. Техният единствен проблем е, че за тях тази покана е твърде хубава, за да бъде вярна. Те просто не могат да повярват, че това, което им се случва е истина. Затова, господарят казва на слугите си „да ги доведат тука” и „да ги накарат да влязат”. Това не означава упражняване на насилие над тях, а настойчиво гостоприемство – настояване, че поканата е легитимна и вярна, и че господарят им наистина ги кани на празника: „Елате, понеже всичко е готово!”

Въпреки, че Исус не коментира тази притча, ние несъмнено можем да я свържем с Лука 13:28-30. Онези, които отхвърлят поканата са законниците и фарисеите и юдеите, а онези, които я приемат са езичниците:

28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън. 29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство. 30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

В Деяния 28:16-28 четем за последната проповед на ап. Павел пред неговите сънародници, юдеите записана в тази книга.

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците. 24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:
26 “Иди, кажи на тия люде:
Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете;
И с очи ще видите, но никак няма да разберете.
27 Защото затлъстя сърцето на тия люде,
И ушите им натегнаха,
И очите си затвориха,
Да не би да гледат с очите си,
И да разберат със сърцето си,
И да се обърнат та да ги изцеля”.
28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

ВСЕ ОЩЕ ИМА МЯСТО

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има. 23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Забележете, Господарят не желаеше къщата му да бъде пълна на половина. Той не желаеше да остане нещо от това, което е било приготвено. Затова, той изпращаше слугите си отново. Бог желае небето да бъде пълно. Бог желае нашата църква да бъде пълна! Затова, той ни изпраща отново. Поканата трябва да бъде давана дотогава, докато Божият дом се напълни до последното место. В Йоан 142-3 Исус каза на учениците си:

2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. 3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

В Откровение 21:15-16 Йоан ни дава мерките на Небесния Ерусалим.

15 И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му. 16 Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръстта, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.

Ако приемем, че един стадий е 185 метра, то тогава едната страна на града би била 2 220 км. Този град би бил квадрат с размерите на континент. Но, той не е плосък, той не е квадрат, а куб – небостъргач, изграден на етажи. Висок е 2 220 км! Това са такива пропорции за които и най-големия фантаст не би се осмелил да мисли. За сравнение най-високия връх на земята е висок едва 8 км, а небесния Ерусалим е 2200 км. Дори и тези цифри да са символични, това си е една цяла планета! Така че, място има! И ние трябва да продължаваме да отправяме поканата за голямата вечеря дотогава докато „къщата се напълни”.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО КЪМ ИЗВИНЯВАЩИТЕ СЕ

24 защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

Исус завършва своята притча с едно тежко заричане, че никой от онези, които са отхвърлили поканата за голямата вечеря дори и ако след това се разкае и реши да дойде, няма да вкуси от Божията вечеря. Това е едно сериозно предупреждение за сериозността на последствията от отхвърлянето на Божията покана: „Идва време, едно ужасно време, когато ще бъде твърде късно за приемане на поканата. Затова, приеми я сега, защото не знаеш кога ще бъде твърде късно и това ще бъде невъзможно.”

Интересен е коментара, който известния евангелизатор Били Сънди правел по адрес на онези хора, които казвали: „Аз няма да стана християнин до последната минута от живота си. Когато тя дойде, точно преди да умра, аз зная, че Бог е милостив и Той ще ми даде още една възможност да дам живота си на Него.” През 1920 година коментирайки това несериозно отношение, Били Сънди казал:

“Аз не харесвам особено тази предсмъртни изповеди. Изповед направена на смъртно легло е като да изгориш една свещ до края и след това да духнеш дима от нея в лицето на Исус. Изповед направена на смъртно легло е като да изпиеш чашата на живота и след това да предложиш останалата утайка на Исус. Мисля, че това е едно от най-унизителните, мизерни, подли и немъжествени неща, които можете да направите. Да запазите живота си във ваш контрол до последния моменти и след това да се опитате да пропълзите в царството на Бога разчитайки на дълготърпението и милостта на Исус Христос.

Не казвам, че никое от тези предсмъртни предавания на Христос не е истинско. Но, има само едно такова записано в Библията и то беше първият път когато умиращият крадец имаше възможността да чуе за Христос – и той Го прие в същия час. Така че, твоя случай не е аналогичен на неговия. Ти имаш един вагон проповеди стоварени в теб.

Невероятно трудно е човек да приеме Исус в последната минута. Ако си живял без убеждение, приятелите ти не трябва да стават твърде гневни когато по време на твоята погребална проповед проповедникът не те постави на първия ред в небето с арфа в ръцете и венец на главата.

Един доктор, който имал шестдесет години стаж бил попитан колко от неблагочестивите хора, които той бил лекувал са показали каквито и да било знаци на загриженост на техните смъртни легла. Той казал, че от тристата души за които той си водел конкретни бележки само трима са показали това, което може да бъде наречено загриженост за техните души.

Обикновено ти умираш така, както си живял. Все пак, ако имаш желание да бъдеш християнин, това е доказателство, че дяволът все още не те е грабнал напълно. Това е утехата. Сега, предупреждението. Ако имаш това желание, благодари на Бог за него и му се отдай. Може никога повече да нямаш друга възможност.”

Аз бих потвърдил опитността на Били Сънди. Открил съм, че хора, които са служили на Господа, са готови за Господа на смъртните си легла. А ако не са – те не желаят да говорят за това и най-общо казано не са отворени, въпреки че – слава на Бога – има и изключения.

Поканата е отправена и отговорът, който ние даваме точно сега в нашия живот ще определи съдбата ни.