НЕБЛАГОДАРНАТА БЛАГОДАРНОСТ

от Радостин Марчев

Миналата неделя празнувахме деня на благодарността. За тези, които не знаят това е празник, в който християните благодарят за всичко, което Бог им е подарил през годината. Много хора носят хранителни продукти, с които украсяваме църквата.

Разбира се, в миналото, когато почти всеки е бил физически ангажиран с прибирането на есенната реколта посланието на празника е било много по-красноречиво. Но дори и за мен, който мога да преброя на пръстите на двете си ръце случаите, когато съм размахвал мотика резултата беше впечатляващ – амвона съвсем буквално беше засенчен от маси, които се огъваха под тежестта на кексове, ябълки, чушки, круши, кивита, банани, домашно изпечени пити хляб, сокове, компоти, карфиол и даже няколко бутилки вино. Най-забележителни бяха три огромни тикви, които се мъдреха пред масите и няколко връзки праз извисяващи се на завидна височина. (Докато се качвах към галерията в умът ми съвсем неволно се появи някаква асоциация с популярната преди години песен на Тутурутка „Магазин”.)

Съдбата на това изобилие в различните църкви е различна. При нас една част се заделя за нуждаещи се хора, а останалата се консумира от всички след службата. След като поздравихме няколко приятели с жена ми се насочихме към кухнята (църквата ни име такава) като по пътя спряхме да си измием ръцете. Това се оказа голяма грешка. Когато пристигнахме бяха останали единствено няколко парчета пита, накъсаните краища на които загатваха за съдбата на „урожая.”

Оказа се, че доста хора са се озовали в нашето положение. За сметка на това с крайчеца на очите си забелязахме и няколко човека доволно надвесени над чинии препълнени с продукти. Предполагам, че това е християнския вариант на поговорката „Който превари той завари.”

Разбира се, това е нещо съвсем дребно макар съчетанието на случката с деня на благодарността да поражда изводи за манталитета и сърдечната нагласа на поне някои от посетителите на нашите църкви. Най-важния извод обаче сочи в друга посока: – качеството на християнския живот съвсем не е правопропорционален на количеството църковни служби, на които присъстваш. Възможно е човек да посещава всяко богослужение (в неделя дори две) и все пак да не вземе особено много от тях оставайки си същия егоист и „странник на живота у Бога” както невярващия, който никога не е затъмнявал вратата на църквата.

Ако не внимава християнина лесно може да попадне в един опасен капан, от който не е трудно да обърка религиозните си практики с практическото приложение на своята вяра. С други думи ние някак си започваме да бъркаме ходенето на църква, четенето на библията, познанията за християнството и участието в църковни програми с любовта към хората, помощта към нуждаещите се, грижата за семейството си, сърдечното покаяние и работата върху слабостите на собствения си характер.

Не ме разбирайте погрешно. Двете групи не само, че по никакъв начин не се противопоставят, но със сигурност са свързани. Аз съм убеден, че човек, който иска да живее християнски живот ще се възползва от благодатните средства, които Бог ни е дал (като библия, молитва, общение с вярващи и Господна трапеза). Единственото, което искам да кажа е, че благодатните средства не са идентични с резултата, който трябва да произведат. Четенето на библията не е идентично с нейното практикуване. Ходенето на църква не означава, че когато излезе от богослужение човека ще живее по-автентичен християнски живот. Второто черпи от първото, но първото не води задължително до второто.

Това е съвсем очевидно и все пак през годините съм наблюдавал много хора, които бъркат двете неща. Може би това е добро предупреждение и за пастирите да не слагат знак на равенство между броя на хората посещаващи богослужение в неделя сутрин и количеството промени от Христос животи.

Може би най-интересното в тази случка е една странична, но свързана с нея история. Една жена, с която заедно посещаваме домашна група, в която изучаваме библията, от известно време води на църква своя позната. Тя й се обадила по телефона в неделята преди деня на благодарността и попитала: „Днес чух, че следващата седмица е празник. Какво мога да дам за него?”