НА КАКВО ДОБРО МОЖЕ ДА НИ НАУЧИ ЕДИН МОШЕНИК?

Лука 16:1-13

Притчата за неверния настойник е предшествана от притчата за блудния син и следвана от притчата за Богаташа и Лазар. Интересно, че и в трите притчи става въпрос за пари.

  • Блудния син изпада в безизходица след като глупаво прахосва парите от наследството си.
  • Неверният настойник бива обвинен, че разпилява имота на господаря си,
  • а богаташът от притчата за Лазар страда вечно наказание, поради това, че егоистично се наслаждава на парите си без да помогне на бедняка, който страда на прага му.

Някой може да каже: “Защо Исус говори толкова много за пари?”. Ами това е така, понеже истинската привързаност на хората се разкрива от това, което правят с парите си и от това как се чувстват те когато трябва да дават.

  • Помните ли богатия млад управител, който напусна Исус, понеже беше богат?
  • Помните ли Левий, който остави всичко и последва Исус?
  • Помните ли проповедта на планината и полските цветя, които нито се трудят, нито предат?
  • Помните ли камилата, която се опитва да мине през иглено ухо?
  • А вдовицата, която пусна всичко, което имаше в касата на храма?

Това са все разкази за предаността на хората към едно или друго нещо, и техните реакции в при срещите им с Исус са показателни за това кое е важно за тях и кого обичат те – Бога или мамона.

СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПРИТЧАТА

Когато слушаме притча, трябва да помним, че това е кратък, измислен разказ обикновено завършващ с неочакван край. Предназначен е да осветли дадена духовна истина. Нека да видим коя е тя.

1 Каза още на учениците Си:
Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

Забележете, че този настойник или иконом (ойкономон) е наклеветен (диебалете), че не се справя добре с работата си и “разпилява имота” на господаря си. Ние не знаем дали тази клевета съдържа истината или не. По надолу в притчата Исус нарича този настойник “неверен” за последващите му действия, но засега знаем, че той може би е бил само разточителен. Тази клевета, обаче, определено повлиява на богаташа, който е собственик на имота и той решава да го уволни.

2 И той го повика и му рече:
Какво е това що слушам за тебе?
Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

От думите на господаря можем да разберем, че той е предубеден и вече е взел решение. Независимо от резултата от ревизията, която смята да направи, той вече е решил да уволни този свой иконом. Интересно, че обвиненият не отговаря нищо – може би няма какво да каже в своя защита или пък господарят му въобще не му дава възможност да се защити.

В момента в който остава сам със себе си и може да обмисли добре ситуацията, неверният настойник стига до извода, че има само два избора:

3 Тогава настойникът си рече:
Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството?
Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

И двата избора обаче – и тежкия физически труд, и просията – са неприемливи за него. За копане е твърде слаб, а за просия – твърде горд. Цял живот е седял в офиса си и сега не му се хваща мотиката, а просията би била унизителна за него. И тогава изведнъж го осенява бляскава идея:

4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си,
когато бъда отстранен от настойничеството.

Този стих е много важен, защото показва, че неверния настойник мисли за бъдещето си. Неговата цел е да си осигури едно сигурно и добро бъдеще. Неговата цел е да бъде приет (дексонтай) в къщите на своите приятели, да бъде хранен и да получи нужните грижи след уволнението си. В ст.9, където е поуката от цялата притча се използва подобен израз – “да ви приемат във вечните жилища”.

5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

“Седни скоро, та пиши…” – усещате ли спешността в думите на настойника? Понеже всичко става тайно, работата трябва да се свърши бързо – докато вестта за уволнението на настойника все още не се е разпространила в публичното пространство.

Имайте предвид, че сто мери или вата (батос) масло са повече от 3600 литра, т.е. той опрощава на длъжника на господаря си не 1-2, а повече от 1800 литра зехтин.

7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито.
Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

Тук са опростени само 20 процента, но те съвсем не са малко. Сто мери или кора (корос) жито са повече от 50 кубични метра жито, т.е. той му опрощава повече от 10 кубични метра жито. Аз не зная колко килограма са това, но казвам тези мерки за да разберете, че тук става въпрос за сериозни аграрни бизнесмени, а не за дребни търговци.

В допълнение Исус тук дава само два примера, а неверният настойник сигурно е можел да отиде при много повече длъжници. В ст.5 се казва, че той “повика всеки от длъжниците на господаря си”, среща се с всеки поотделно – така, че те да не могат да обменят информация помежду си и всеки да си мисли, че настойникът прави услуга само на него.

Икономът не се опитва да открадне парите и да си ги скрие. За разлика от блудния син, който желае бащиното си наследство за да отиде в друга страна и да го изхарчи, той мисли за бъдещето. Опитва се да си спечели приятели измежду длъжниците на господаря си, докато все още има възможността да го направи. Надява се, че те ще му върнат “услугата” когато той изпадне в нужда. Имал е добра причина да вярва, че те ще го направят, понеже в онази култура връщането на добро е било задължително. Както казваме: “Аз на тебе, ти на мене.” Равностойната отплатата стои основата на реципрочната етика. В Лука 14:12 Исус каза на този, който Го беше поканил на гости:

12 Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Изненадата в притчата се състои в реакцията на господаря на неверния настойник. Ние бихме предположили, че когато разбере измамата, той ще се разгневи на настойника си, ще го напсува, ще го наругае и ще заведе дело срещу него. Но вместо това в ст.8 четем:

8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил;

Господарят на настойника го похвалва въпреки, че самият той е ощетен от действията на настойника си. За какво го похвалва той? Не за неговото нечестие, а за остроумието, благоразумието и прозорливостта му. Въпреки неверността си (адикиас), той е проницателен и предвидлив (фронимос). Именно това е похвалното в него. Поглежда към бъдещето, вижда какво ще се случи и предприема адекватни действия за да постигне най-добри резултати.

ПОУКИТЕ ОТ ПРИТЧАТА

Тук притчата завършва и започва коментара на Исус:

защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

Исус, както и господаря на настойника, не отрича неговата невярност. И въпреки това, той също го препоръчва за неговото остроумие. Може би тази притча ви звучи по такъв начин, като че ли Исус ни учи, че е по важно да бъдем умни, отколкото честни, но случаят не е такъв!

КАК ИЗПОЛЗВАШ ПАРИТЕ СИ И МАТЕРИАЛНИТЕ СИ ПРИТЕЖАНИЯ?

9 И Аз ви казвам,
спечелете си приятели посредством неправедното богатство,
та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

Кое е “неправедното богатство”? Тук то не е богатство спечелено по нечестен начин. Исус не би ни казал да използваме пари, спечелени по нечестен начин, понеже това е грях. “Неправедното богатство” (мамона тес адикиас) са парите. “Мамон” е арамейската дума за пари (Матей 6:24; Лука 16:13). Парите могат да се нарекат “неправедни” поради това, че от една страна те често се използват за вършене на зло (в световен мащаб повечето от тях биват се въртят в нечестни бизнеси, трупане на оръжия, наркотици, алкохол, цигари, порнография и т.н.). От друга страна, може ли да се разчита на парите? Те са толкова несигурни (могат да бъдат откраднати, да девалвират, това в което са инвестирани да бъде пометено от природни бедствия… и т.н.).

Остроумието на неверния настойник се състои в това, че той поставя изграждането на добри взаимоотношения над парите. Ако имаш пари, те ще свършат, но ако имаш истински приятели, особено ако са вярващи – те са вечни, понеже имат вечен живот. Исус познаваше злата сила, която се крие в парите, но той учеше, че Божиите слуги трябва да ги използва за напредъка на Божието царство. Добре е те да бъдат инвестирани в печелене на приятели. Когато благодарение на нашата добрина и благословение към тях те приемат Исус, те ще придобият вечни жилища и когато ние отидем в небето, ще ни посрещнат с радост, благодарност и добри чувства.

Въпросът е загрижени ли сме да си осигурим бъдеще с Бога така, както неверния настойник беше загрижен да си осигури бъдеще в този свят? Идва ден, когато и ние като него ще трябва “да дадем сметка за настойничеството си”. Осъзнавайки това, е добре да предприемем определени действия, за да се приготвим за момента на нашето приемане в небето. Какви? Да си спечелим приятели с това, което имаме.

9 И Аз ви казвам,
спечелете си приятели посредством неправедното богатство,
та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

Тук не става въпрос за това, с парите си или с неправедното богатство да си “купим билет” за небето. Тази идея е напълно чужда на контекста. Ние не се спасяваме чрез добрите си дела. Но добрите ни дела биха могли да ни спечелят приятели, които да ни посрещнат с радост, когато влезем в Небесния Ерусалим.

Неверният настойник си е един мошеник, но това, на което той може да ни научи е:

  • да мислим за бъдещето си; Знаейки какво го очаква, той се предварително се подготвя за това.
  • да ценим взаимоотношенията повече от парите; Вместо да изхарчи парите на господаря си или да ги запази за себе си, неверния настойник ги инвестира в приятелства.

Спечелете си приятели? За какви приятели става тука въпрос? Исус ни подсказва отговора на този въпрос в притчата за Богаташа и Лазар (Лука 16:19-30), която следва притчата за неверния настойник. В тази притча богаташът е осъден на вечно мъчение в пъкъла поради това, че въпреки изобилието от “неправедно богатство”, което е имал, той е пропуснал да си спечели приятел, който да го “приеме” във вечното си жилище (Лука 16:19-20).

19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

Забележете, че този богаташ не се трогваше от състоянието на бедния Лазар. Веселеше се бляскаво в своето изобилие и дори и не помисляше да помогне на сиромаха. Един френски философ и теолог на име Jacques Maritain (1872-1973) в неговата книга “Свобода в модерният свят” пише следното:

“Хлябът, който е за мен е материален въпрос;
Хлябът, който е за моя ближен е духовен въпрос.”

Василий Велики (329-379), патриарх на източното монашество, и епископ на Кесария, е казал следното:

“Хлябът в бюфета ти принадлежи на гладния;
Палтото, висящо непотребно в гардероба ти принадлежи на онзи, който се нуждае от него;
Обувките, които гният в килера ти принадлежат на онзи, който няма обувки;
Парите, които си скътал принадлежат на бедния.”

ВЕРЕН ЛИ СИ В НАЙ-МАЛКОТО?

Това, което ни учи притчата за неверния настойник е, че от една страна ние трябва да използваме парите си като мислим за вечността, а от друга трябва да осъзнаваме опасността от злоупотребата с тях.

10 Верният в най-малкото и в многото е верен,

“Най-малкото” (пистос ен елаксисто) е най-висшата сравнителна степен на малко: малко, по-малко, най-малко. Колко малко е “най-малкото”? Най-малкото е толкова малко, че няма по-малко от него. В парично измерение това е една стотинка. Онзи, който е верен и до стотинка, той е верен и в многото пари и в служението си към Бога.

Това е една от максимите на Исус. Ние я виждаме на практика в бизнес-взаимоотношенията. Този, който се окаже верен в най-дребните задачи и отговорности бива повишен. Това е стълбата по която хората се изкачват до върха на йерархията.

И обратно, онзи, който прахосва големи суми е започнал с малки.

а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

Неверният настойник не е верен в малкото и затова господарят му го освобождава от отговорността му.

В тази секция в която Исус говори за верността Той казва нещо, което като че ли изглежда изненадващо. Свързва нашето отношение към материалните неща с духовния ни живот. Според него има връзка между двете. Начинът по който уреждаме живота си във физическия свят, в който боравим с пари, сметки, данъци, банки и т.н. е свързван с начинът по който се отнасяме към небесните реалности.

11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

Ако не сме верни по отношение на парите, които са временни, Бог едва ли ще ни повери съкровища, които са вечни. Финансовите злоупотреби са една от примките на Сатана. Затова трябва да бъдем особено внимателни по отношение на парите и какво правим с онова, което ни е поверено.

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

Колко е важно да разбираме какво значи да бъдеш “настойник”. Това, което е най-важно за настойника е, че той не е собственик. На него му е поверена отговорността за собствеността на някой друг. В този свят ние не сме собственици, а настойници. Земните финансови средства са ни поверени временно от Собственика на всичко. Те Му принадлежат и могат да бъдат изтеглени всеки момент. Видели ли сте когато някой си отива от този свят да взема нещо със себе си? Не. Защо? Защото то не е негово. Това, което е наше е скрито в сърцето ни и в небето. То е у Бога.

НА КОГО СЛУЖИШ?

Исус завършва своя коментар на притчата за неверния настойник като насочва вниманието към сърцето.

13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

Исус каза подобни думи и в Матей 6:24-34

24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона. 25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

Забележете връзката между 24 и 25 ст. В предния стих Исус говори за слугуване на мамона. И ние бихме си помислили, че тук става дума за сребролюбие и, че това предупреждение е към богатите, но в следващия стих той казва: “Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.” Кой се безпокой за тези неща – богатия или бедния? Този, който има пари или този, който няма? Безпокойството е начин да се слугува на парите. Търсенето на начин да печелим може да ни отдели от църквата, от семейството, и дори от Бога.

26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? 27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

Можеш ли нещо да промениш с притеснението си?

28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; 29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. 30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

Забележете, че Исус нарича онези, които се притесняват “маловерци”. Безпокойството е израз на неверие. Затова трябва да спрем да го правим!

31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

Разбира се тук не става въпрос за това да се отпуснем и да престанем да работим. На друго място в Новия Завет се казва: “Ако не иска някой да работи, той нито да яде.” (2 Коринтяни 3:10). Тук става въпрос за приоритети. Кое е на първо място в живота ни и кое на второ.

33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

Материалното като един мощен магнит има тенденция да ни отделя от Бога. В безпокойство за утрешния ден или за бизнеса си, ние слагаме печеленето на пари над времето ни с Бога. Така преставаме да Му служим и започваме да служим на мамона. Но трябва да решим кой от двамата е по-добрия господар? На кого искаме да служим? Не може и на двамата. Не можем да бъдем обърнати едновременно наляво и надясно, не може да се движим едновременно на изток и на запад.

Значи ли това, че трябва да останем без пари? Не, Исус не казва, че ние не можем да имаме пари. Самият Той, докато беше на земята боравеше с пари, имаше каса и касиер. Но Той казва, че ние не можем да им служим. Въпросът е, ние ли имаме парите си, или парите ни имат нас. Не трябва да оставяме парите да ни контролират, ние трябва ги контролираме. Иначе сме изгубени! Как парите могат да останат наш слуга вместо да ни бъдат господар? Като ги изразходваме мъдро и щедро, вярно и с поглед към бъдещето.

Остроумен ли си по отношение на средствата, които понастоящем са ти поверени като техен настойник? Използваш ли ги за да си спечелиш приятели, които да те приемат във вечните жилища, когато дойде края на материалните богатства? Помни думите на Исус (Лука 16:9):

9 И Аз ви казвам,
спечелете си приятели посредством неправедното богатство,
та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.