НАШЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ — БЪДЕЩО И ТЕЛЕСНО

 1 Коринтяни 15:1-58

Главата в Божието Слово, която се занимава изключително с въпроса за възкресението на мъртвите е 1 Коринтяни 15 глава. От тази глава разбираме, че коринтяните са имали позиция, подобна на тази на Именей и Филет от 2 Тимотей 2:18. За тях ап. Павел заръчва на своя духовен син Тимотей:

16 А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие, 17 и учението на такива ще разяжда като гангрена; от които са Именей и Филет, 18 които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.

Забележете, че отклонилите се от истината Именей и Филет не отричат, че има възкресение, а твърдят, че то е вече станало. Може би те са смятали, че то е минало и духовно. Може би това тяхно разбиране се е базирало на прекалено акцентиране върху духовното възкресение. Например в Ефесяни 2:1-5 ап. Павел казва:

1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, 2 в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството; 3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите. 4 Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, 5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), 6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;

Може би Именей и Филет са смятали, че след като Бог ни е “съвъзкресил” и ни е турил да седим с Него в небесни места в Христос, то възкресението вече е станало. Следователно няма такова нещо като бъдещо телесно възкресение от мъртвите.

Изглежда, че някои от коринтяните биха се съгласили с тях. Явно, че и сред тях е имало такива, които са казвали: “Няма възкресение от мъртвите.” (ст.12). Но какво ли са имали в предвид с това? Едва ли, че въобще няма възкресение. По скоро, както можем да подразберем от тази глава и те, като Именей и Филет са смятали, че възкресението е само духовно и то е минало.

Така или иначе ние можем само да бъдем благодарни за грешката им, защото тя провокира ап. Павел да напише тази знаменателна глава в която той доказва, че възкресение, което ние очакваме не е само минало и духовно, а бъдещо и телесно. Така той укрепява вярата ни и ни мотивира да служим на Бога с кураж и увереност, като знаем, че “в Господа трудът ни не е напразно” (ст.58).

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТОС — ОБЩА ВЯРА НА АПОСТОЛИТЕ И НА ЦЪРКВАТА (ст.1-11)

Какво са имали в предвид коринтяните, когато са твърдели, че “няма възкресение от мъртвите”? Значи ли това, че те не са вярвали във възкресението на Христос? Очевидно, че не. Те са вярвали във възкресението на Христос. Именно затова ап. Павел започва именно от там — от това, което те са приемали. Когато ап. Павел идва между тях, той им проповядва разпнатия и възкръснал Христос. Коринтяните приемат това благовестие и остават в него. Така че, проблемът на коринтяните не е вярата в Христовото възкресение.

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, – освен ако сте напразно повярвали.

Забележете, че това е благовестието, което коринтяните са приели, и те продължават “да стоят” в него. Какво им е проповядвал ап. Павел? Апостолското благовестие — смъртта и възкресението на Господ Исус Христос.

3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; 4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

Христовото възкресение е изпълнение на някои старозаветни пророчества. Освен това то бе потвърдено от апостолите. Те бяха “предизбрани от Бога свидетели” на възкръсналия Христос (Деяния 10:41). Ето защо след възкресението си Той им се яви многократно.

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, 6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; 8 а най-после от всички яви се и на мене, като на един роден подир срока.

Самият ап. Павел също е апостол. Въпреки, че повярва в Господ след срещата си с Него по пътя за Дамаск и не е бил един от учениците, които Исус обучава по време на земното си служение, той е един от Христовите апостоли, понеже Исус специално му се явява и го изпраща да благовества на езичниците (1 Коринтяни 9:1-2; Деяния 22:14-15).

9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква, 10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, — не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене. 11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че, така проповядваме и те и аз, и вие така сте повярвали.

До тук ап. Павел установява базата на своя аргумент в защита на бъдещото телесно възкресение на вярващите. И той е, това, което коринтяните са приели, повярвали, и което продължава да бъде тяхно убеждение, а именно, че Христос не само умря за греховете ни и бе погребан, но и че той възкръсна на третия ден за нашето оправдание. Като подкрепа на факта на Неговото възкресение са не само старозаветните писания, а и свидетелските твърдения на апостолите които лично са общували с възкръсналия Христос. Възкресението на Христос е общата база, допирната точка между Павел и коринтяните. То е общото учение и на апостолите и на Църквата.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ — НЕ МИНАЛО, А БЪДЕЩО (ст.12-33)

Оттук нататък ап. Павел обръща посоката на доказателствата си. До тук той е установил факта, че Христовото възкресение стои в основата и на апостолското благовестие и на тяхната вяра. Отхвърлянето на бъдещо възкресение от мъртвите е в противоречие с Христовото възкресение. А отричането на Христовото възкресение отнема силата на евангелската проповед и смисъла на християнската вяра. Ако Христос не е възкръснал, това значи, че спасение от греховете ни за нас няма. Всички вярващи, които са починали, са погинали и понеже сме толкова крайно заблудени, то от всички човеци на този свят, ние сме най-много за съжаление. Тогава би трябвало да отхвърлим както авторитета на пророците, така и авторитета на апостолите. Защото те свидетелстват за възкресението на Христос. А, ако то не се е случило, това значи, че те са лъжесвидетели и измамници.

12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; 14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват; 16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен; 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. 19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

За един живеещ в двадесет и първи век християнин е много трудно да си представи как е възможно някой християнин да не вярва в едно бъдещо възкресение на вярващите. Но не трябва да забравяме, че ние сме достигнали до това свое убеждение чрез четенето на Новия Завет. А тези ранни християни от Коринт все още не са имали Нови завети. По онова време Новозаветните книги все още са се пишели. Фактически именно това послание до коринтяните е един от най-ранните новозаветни документи. Още повече, че ние знаем, че апостолите са поучавали новоповярвалите за възкресението на Христос, но не знаем до каква степен те са ги поучавали за бъдещото възкресение на вярващите. Очевидно този въпрос не е бил изчерпателно изясняван, защото и от по-ранното Първо послание до Солунците разбираме, че и солунците както и коринтяните не са разбирали много добре въпроса за бъдещото възкресение на вярващите (1 Солунци 4:13-18).

Освен това, въпреки, че по онова време сред някои среди на юдаизма вече е имало напълно развито учение за възкресението от мъртвите, такова учение не е имало в гръцкия свят. Някои гърци са вярвали във възкресението на душата, но не и във възкресение на тялото. Самата идея за възкресение на мъртво тяло за тях е била неприемлива. Те са гледали на тялото като на нещо лошо и зло и на смъртта като на средство чрез което се оттърваваме от телата си и заживяваме в по-висшия нематериален, духовен свят. Заслуга за едни такива представи са имали гръцките философи и особено Платон. Той е търсел смисъла на човешкото съществуване и се е опитал да открие и дефинира начина по който светът действа. Според него светът съществува на две нива — трансцедентният свят на вечното и неизменно битие и променливият свят на възникването, който не е нищо друго освен бледо отражение на действителността. Единият свят е светът на съвършенството и идеите, а другият е свят в който всички предмети са копия на идеите от първият свят. Този втори свят непрекъснато се променя. Например, ако погледнем една чаша. В материалният свят тази чаша може да се счупи, но в съзнанието ни тя си остава цяла. Според Платон, тъй като душата е вечна, тя принадлежи на светът на идеите и битието. Когато тя се всели в човека, тя му помага той да си спомня и да сравнява видимите неща от възникващия свят в който живеем с идеите на които те са копия (анамнезизис). Според гръцките философи истинският човек — това е душата. Тялото наподобява къща или кат дрехи в които човек живее. Всъщност тялото често е оприличавано на гробница или затвор за душата. Истинската съдба да на душата според гръцките философи е тя да бъде освободена от тялото. Но според Библията човек не е само душа. Той е създаден “кръгло в едно” (Йов 10:8).

Твърде възможно е за коринтяните бъдещо телесно възкресение на мъртвите да е било твърде материалистично за да бъде истина. Може би те са смятали възкресението за нещо духовно, което се случва на човека в мига в който той повярва. Може би са приемали, че понеже вече са умрели и възкръснали в Христос чрез вяра, то самата смърт е тази, която води до пълното осъществяване на тяхното възкресение. Тя означава край на тялото, така че духът на човека да може да се върне при Бога завинаги. Така за тях възкресението е било минало и духовно, а не бъдещо и телесно. Ето защо, някои от тях са твърдели, че “няма възкресение от мъртвите”. Но ап. Павел ги връща към действителността. Възкресението на Христос не е било духовно, а телесно. Следователно и нашето възкресение ще бъде телесно.

След разпятието и смъртта си възкръсналият Господ е бил видян от апостолите на живо, в тяло, с телесни, а не с духовни очи. И това се е случило след като той е бил “погребан” (ст.4). Погребението е нещо, което се случва с тялото на човека след смъртта му и то подчертава както материалността и реалността на неговата смърт, така и материалността и реалността на Неговото възкресение. След като възкръсна Исус се яви на учениците си (Лука 24:36-43)

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок]. 43 И взе та яде пред тях.

Забележете, че този текст изрично подчертава факта, че Исус не е само дух, но той има тяло, което има “меса и кости” и тяло, което може да приема храна.

20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. 21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

Христос е “първият плод”. Първият плод е гаранция за жътвата. Какъвто е “първият плод”, такива ще бъдат и останалите. За Павел възкресението от мъртвите е част от събитията на последното време. Фактът, че Христовото възкресение е станало означава, че бъдещето вече е започнало да се сбъдва. Това, което Бог е започнал с Христос, ще го довърши чрез вярващите. Така както Той е бил възкресен, така и всички онези, които са починали с вяра в Него ще бъдат възкресени. Метафората за първият плод е особено сполучлив избор за представянето на времето, в което се намираме по Божия часовник. Първите плодове вече са пожънати, но жътвата все още не е окончателно прибрана. Възкресението на Христос е вече факт, но нашето възкресение е все още в бъдещето.

22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

Както чрез грехът на Адам нещо е било отключено и пуснато в действие, а именно грехът и смъртта, така в Христос нещо друго е беше отключено и пуснато в действие, а именно правдата и животът. Поради Адам ние и до днес продължаваме да жънем грях и смърт, но точно толкова сигурно е, че онези който са в Христос пък при Неговото пришествие ще пожънат възкресение и вечен живот.

Нещо повече, чрез възкресението на Христос, Бог задейства една широко мащабна операция, в чийто финал всички в този свят му се покоряват, за да бъде Той “все во все”.

24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. 25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. 26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, 27 защото Бог “е покорил всичко под нозете Му”. А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко), 28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

Ако не се надяваме на едно бъдещо възкресение, то всичко, което правим би било суетно. Тогава по-добре да се наслаждаваме на светските удоволствия доколкото можем и въобще да не мислим за Бога и за живота след смъртта.

29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях? 30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час? 31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам. 32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват “нека ядем и пием, защото утре ще умрем”.

Апостол Павел завършва тази първа част от своето поучение с призива:

33 Не се мамете. “Лошите другари покварят добрите нрави”. 34 Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.

С тези свои думи той категоризира идеята за минало възкресение като лъжеучение. Лъжеучение, което би могло да произведе само един занижен морал и отдалечаване от Бога.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ — НЕ ДУХОВНО, А ТЕЛЕСНО (ст.34-49)

До тук ап. Павел вече е доказал твърдението си, че нашето възкресение все още не е станало. То все още е предстоящо, бъдещо събитие. Остава обаче въпросът за естеството на възкресенското тяло. Ап. Павел вече е загатнал какво ще бъде то. Какъвто е първият плод, такива ще бъдат и останалите (ст.20). Тук той довършва аргумента си като влиза във въображаем спор със своите опоненти. В този свой спор той се придвижва от познатото към непознатото. Познатото е това, че сеидбата е край, а начало, и че всяко семе произвежда плод според вида си. Непознатото е, че смъртта не е край, а начало на нов живот и че стволът и плодът на разстнението са различни по вид от семето, но всички те заедно — семе, ствол и плод — представляват същото разстение.

35 Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат? 36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

За ап. Павел смъртта не е край, а сеитба. Сеитбата не е края на семето, а началото на неговият нов живот. Човек не сее снопове. Сноповете израстват в следствие на смъртта на семената. Ти не посяваш това, което ще бъде, но това, което ще бъде идва в резултат на смъртта на това, което е. Подобно нещо каза и Исус в Йоан 12:23-26:

23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

Не само, че сеитбата не е край, а начало на живот, но и семето е различно по форма от стеблото и плодът на разтението.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго; 38 но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

Независимо, че “тялото” на разстението е различно по форма от семето от което е израснало, все пак то принадлежи на семето си. То е същото растение. По същият начин е и с възкресенските тела. Сегашните ни, физически тела са като семена. Бъдещите ни, възкресенски тела са като покълнали разстения, но тленното и нетленното тяло принадлежи на един и същи човек.

39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

Всяко тяло е направено от Бог за да отговаря на целите за които е създадено. Птиците имат тела, удобни за летене. Рибите имат тела, удобни за плуване. Така и тленните ни тела са направени за живот в този свят, а възкресенските ни тела са направени за живот във вечността.

40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните. 41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка. 42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; 43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

Както семето се различава от растнението, така и смъртното тяло се различава от безсмъртното.

45 Така е и писано: Първият човек Адам “стана жива душа”, а последният Адам стана животворящ дух. 46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. 47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. 48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

Христос е последният Адам и Вторият човек. Онези, които са поварвали в Него и са Го приели ще станат такъв, какъвто е той. Така както Той се преобрази и чрез възкресението си получи небесно тяло, така и ние при Неговото пришествие ще получим небесни тела.

49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

Как сме се облекли “в образа на пръстния човек”? Някой помни ли как се е родил на този свят? Всеки от нас преди да започне да живее на този свят, е живял около девет месеца в утробата на майка си. Там се е хранел, там е ходил до тоалетна, там е плувал в околоплодната течност. В един момент, обаче, по някакви тайни закони на живота сме излезли от утробите на майките си, вдишнели сме кислород, изплакали сме и сме започнали да живеем в друга среда. Сега живеем в тази среда. Ще дойде ден, обаче, когато ще напуснем този свят. Това, обаче няма да е края, защото най-напред като безтелесни духове ще изчакаме Божието време в Христовото присъствие, а след това в Денят на Неговото пришествие “ще се събудим”, и като се погледнем, ще видим, че сме с нови тела. Тела, които не боледуват, тела, които не стареят, тела, които не умират, тела като това на Исус. Какви точно ще бъдат те — ние не знаем. Но знаем, че ще бъдат възкресенски тела — от същото естество като това на Исус. Това казва и ап. Йоан (1 Йоаново 3:2).

2 Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.

И така, нашето възкресение не е минало. То ни очаква в бъдещето. Освен това, то не е само духовно. То е телесно. Това, че е телесно, обаче, не означава, че възкресенското тяло има същата природа като смъртното. То е различно по форма, но все още продължава да си принадлежи на същия човек.

О СМЪРТЕ, ГДЕ ТИ Е ПОБЕДАТА? (ст.50-58)

Ап. Павел завършва своето поучение за възкресението от мъртвите с един величествен и победен пасаж, който звучи като химн.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. 51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, 52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. 53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

Тук ап. Павел говори за грабването на църквата, което ще се случи “при последната тръба” (1 Солунци 4:13-18).

13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. 14 Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. 15 Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. 16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; 17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. 18 И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.

По времето когато е писал това посланията към Солунците и към Коринтяните, той е вярвал, че Христос ще се върне преди неговата смърт. Това е мечтата на всеки вярващ. Исус да дойде и да го вземе преди смъртта му, така че да не му се наложи да преминава “през долината на смъртта”.

Трябва също да отбележа, че когато ап. Павел говори за “тайна”, той няма в предвид информация, която е достъпна само за определен брой посветени лица. “Тайна” е учение, което не ни е било разкрито до този момент, но е било дадено като откровение на апостолите за да бъде споделено с цялата църква. В 1 Коринтяни 4:2 ап. Павел казва:

1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

Учението за грабването на църквата не е нещо казана “под секрет”. То е учение на църквата. По един или друг начин при пришествието на Христос ние ще възкръснем. Тогава нашият триумф ще бъде неописуем!

54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната биде смъртта победоносно”. 55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото? 56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; 57 но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

Ап. Павел завършва главата като ни връща от бъдещето в настоящето.

58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е на празно.

Да, нашето бъдеще е славно, но докато дойде то, ние ще трябва да бъдем изпитани, ще трябва да бъдем усъвършенствани, ще трябва да служим на Бога и да издържаме трудности и несгоди. Всичко това, обаче не е напразно, понеже е в името на повече възкресени хора.