НАЙ-ПРЕВЪЗХОДНИЯТ ПЪТ  

1 Коринтяни 13:1-13

1 Коринтяни 13 глава е наречена „химна на любовта“. Според един автор на име Харнак тази глава е „най-великото, най-силното, най-дълбокото нещо, което Павел някога е писал”.

За да разберем по-добре посланието на този „химн на любовта“ ние трябва да вземем в предвид това къде се намира и какъв е неговия  контекст. Той е между 12 и 14 глави на посланието, които и двете говорят за дарбите и тяхната употреба в църквата. Ако сравним 12, 13 и 14 глава със сандвич, бихме казали, че 12 и 14 глава са филиите на сандвича, а 13 глава е неговата плънка. Като плънката на сандвича, 13 глава е най-доброто от него. Но от друга страна ние не бихме могли да разберем добре 13 глава без помощта на главите, които я предхождат и следват.

Ап. Павел завършва предната, 12 глава, с думите:

31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един по-превъзходен път.

14 глава започва с думите:

1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

С други думи, ап Павел не желае да противопоставя любовта и духовните дарби. Наша е отговорността ние да копнеем за духовните дарби и да желаем те да се проявяват сред нас. Но, това, което трябва да контролира дарбите и тяхното проявление е именно любовта.

„Кой е този „превъзходен път”? Кое е нещото, което превъзхожда дарбите на Святия Дух? Това е пътя на любовта. Този път е превъзходен, поради три причини.

  1. Любовта е незаменима. Тя не може да бъде заменена с нищо друго.
  2. Любовта е недостижима. Ние не можем да имаме нещо по-добро от нея.
  3. Любовта е непреходна. Дарбите ще преминат, но любовта остава.

НЕЗАМЕНИМОСТТА НА ЛЮБОВТА (ст.1-3)

Любовта е незаменима. Под това ние разбираме, че тя не може да бъде компенсирана с нищо друго.

Първо, липсата на любов не може да бъде компенсирана с духовност. Дарбите не могат да заменят любовта.

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

През първи век на входа на повечето езически храмове имало по един голям гонг. Когато хората влизали да се покланят, те удряли гонга, за да събудят боговете, така че те да чуят техните молитви. Без любов езиците на са нищо друго, освен много шум за нищо – „шум от шума”. С други думи, според ап. Павел църква, която се моли на непознати езици, а не практикува любов не е нещо повече от едно езическо идолопоклонство.

Картината на „мед що звънти или кимвал що дрънка” създава представа за монотонност, за нещо, което изнервя и нещо, което е тъпо и изолирано. И звънтящият гонг и дрънкащия кимвал, издават само един и същи звук. Техният проблем е, че не могат да изсвирят мелодия или да създадат някаква музикална хармония. Те са метафора за индивидуализъм и ограниченост.

Второ, липсата на любов не може да бъде компенсирана със свръхестествени проявления.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И свещеникът и левитът от притчата за Добрия Самарянин имаха вяра, но…, техният проблем беше, че те нямаха любов. Липсата на любов обезсилва вярата. В Галатяни 5:6 ап. Павел казва:

6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.

За нас липсата на любов е един наистина огромен проблем. Защото лисата на любов обезсилва нашето свидетелство. Хората не се интересуват от това колко много разбираме Бога, докато не разберат доколко ние се интересуваме от тях.

Забележете, ако и поради Божието чудотворно действие в нас, ние да си мислим, че сме „нещо”, ако нямаме любов, ние сме „нищо”.

Трето, липсата на любов не може да бъде компенсирана с религиозни актове. Човеколюбието и мъченичеството са велики подвизи, но ако не са мотивирани от любов, са безполезни.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

В тези първи стихове на тази 13 глава ап. Павел ни описва един супер духовен човек. Този човек говори на човешки и ангелски езици. Той пророкува, ястава в събранието и казва: „Така казва Господ…“. Той знае „всички тайни“ – познава Библията перфектно – от кора до кора. Има всяко знание – за него няма тайни – той знае всичко. Има вяра, така че чудеса и знамения следват служението му. Има вяра не само на думи, но и на дела – раздава всичкия си имот за прехрана на сиромасите. Накрая, той дори става мъченик заради вярата си – предава тялото си на изгаряне. Но, ако няма любов, този супер духовен човек е нищо и от всичките му добри дела за него няма никаква полза. Нищо от всичко, което той има не може да компенсира или да замести любовта. Именно затова ние казваме, че според първата част на тази 13 глава, на този „химн на любовта“ любовта е незаменима. Духовните дарби, свръхестествената сила, мъченичеството и благотворителната дейност са религиозни дела, но без любов, те се обезстойностяват и от тях няма никаква полза.

Любовта е единственото нещо, което се брои. Без любов нищо не ни се брои, нищо не ни се зачита, защото любовта е единственото, което остойностява всичките ни останали действия и постъпки. Ако направиш нещо от любов, то ти се брои като добро дело пред Бога. Ако направиш нещо без любов – то не ти се брои, не се зачита.

Затова, нека прегледаме живота си, нека изпитаме себе си. Нека да се замислим за себе си и за постъпките си. Подплатени ли са с любов нашите действия? От любов ли са мотивирани добрите ни дела или от лични ползи и собствени интереси? Защото, ако е от второто, то ние сме за окайване. Единственото, което остойностява всичките ни действия и постъпки е любовта.

НЕДОСТИЖИМОСТТА НА ЛЮБОВТА (ст.4-7)

Една от опасностите, когато слушаме проповед за любовта е това, че „любовта” е популярна тема. Поради това ние сме склонни да не слушаме внимателно за нея. Казваме си: „Аз това си го знам!”, и така пропускаме съществени неща, които Бог желае ние да вложим в сърцето си. Но, нека да се съсредоточим и да чуем със сърцето си какво Святият Дух чрез ап. Павел има да ни каже за любовта.

Първо, каква е любовта, какъв е нейния характер?

4 Любовта дълго търпи и е милостива;

  1. Любовта „дълго търпи”.

Това означава, че любовта упражнява вътрешен и външен контрол над себе си в трудни обстоятелства. Тя демонстрира търпение независимо от трудностите. Ние често сме нетърпеливи един към друг. Не можем да се траем. Но, ако казваме, че сме християни, то би следвало и да се държим като такива. Ако имаме любов, то тя ще ни направи търпеливи един към друг. Любовта ще ни помогне да се понасяме, да се претърпяваме. Ще ни направи великодушни към слабостите на другите.

  1. Любовта е „показва милост“.

Любовта е не само „милостива”, тя е „любезна“. Да бъдеш любезен, означава да направиш нещо добро на някого, за да му покажеш добрите си чувства към него. Да бъдеш любезен към някого означава не само да го понасяш, но да го поздравиш, да му се усмихнеш.

Аз затова казвам, че любовта е недостижима. Защото, когато се огледаме в тази глава, ние се намираме недостатъчни. Ние се виждаме под стандарта, който Бог желае ние да достигнем.

Но, това не трябва да ни накара да се примирим. Напротив, трябва да се покаем, да се променим и да се преобразим. Да продължаваме да се преобразяваме докато достигнем Божия стандарт за любов. Да търпим дълго, да бъдем любезни, любящи и мили.

Второ, какво не прави любовта?

Първо, по отношение на себе си:

любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето,

Тук ап. Павел описва любовта като използва отрицания. Като използва отрицания, ап. Павел ни показва, че истинската любов разпознава и признава съществуването на егоизма и неговите последствия, но тя категорично отхвърля неговите проявления и ги променя от зло към добро. Всички тези реалности са обичайни за хората. За нас е обичайно да завиждаме, да се превъзнесем малко над другите – да признаем, че те са нещо, но ние сме малко над тях. Да правим това, което си искаме. Това е човешко, нали? Но любовта взема всичко това, и тя го променя. Тя прави така, че дори когато е под натиск или когато я провокират, тя не допуска егоизма да вземе власт над нея. Тя „не завижда; не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи и не търси своето“. Това е пътя на любовта и това са стъпките, в които трябва да вървим, ако искаме да бъдем истински последователи на Христос.

Тази глава всъщност описва характера на Христос. И, ако ние искаме да бъдем негови последователи, то трябва да бъдем като Него. А това означава да имаме любов. Когато Христос говори за любов, той има в предвид именно тази любов.

  1. Любовта не завижда.

В нея няма завист и огорчение. Тя не храни лоши чувства към никого. Не се дразни от успехите на другите. Не се ядосва заради това, че някой друг има нещо повече от нас. Напротив, тя се радва когато другите успяват.

  1. Любовта не се превъзнася.

Любовта не се хвали прекомерно много със себе си. Не се има за голяма работа.

  1. Любовта не се гордее.

Любовта не е арогантна, не се смята за нещо повече от другите. Не се стреми да спечели признание. Тя търси Божието удобрение.

  1. Любовта не безобразничи.

Тя не се държи безсрамно. Не прави неща, които са невъзпитани и просташки.

  1. Любовта не търси своето.

Тя не настоява да стане на нейната на всяка цена, нито пък си търси правата. Както е казал някой: „Любовта започва там, където нуждата на другия стане по-важна от моята собствена нужда.”. Ето защо аз казвам, че любовта е недостижима. Защото като че ли ние въобще не сме започнали да обичаме. Ние казваме: „Другите са ни мили, ама ние сме си по-мили.“. Ако искаме да имаме любов, ние трябва да отхвърлим светския начин на мислене и наистина да поставим другите над себе си.

Второ, по отношение на другите. Тук ап. Павел продължава като ни дава характеристиките на любовта по отношение на другите.

не се раздразнява, не държи сметка за зло,

  1. Любовта не се раздразнява.

Любовта не е кибритлийка. Не се пали лесно. Ако избухваме бързо, значи ни липсва любов.

  1. Любовта не държи сметка за зло.

Някои хора имат големи черни бележници в които отбелязват на другите големи черни точки. Любовта не си води бележки за злините, които са й сторили. Бързо търси помирение и забравя обидите.

Едно от най-жалките неща, които мога да се видят е християнин, който си води списък с начините по които другите са го онеправдали. Простителността на любовта изтрива всякакви такива „сметки”.

Бог „не държи бележка за времената на невежеството” в които сме живели в неверие и грях (Деяния 17:30):

30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

По човешки любовта е недостижима и ние имаме нужда от Святия Дух, който да ни промени и да ни направи наистина да имаме любов във себе си.

Трето, какво прави любовта? До тук видяхме какво любовта не прави. Нека сега да видим какво прави тя. Любовта, за която говори ап. Павел е любов, която може да бъде почувствана, но преди всичко тя е любов, която действа, която прави нещо за другите.

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

  1. Любовта не се радва на неправдата.

Любовта не е както казват шопите: „Я не сакам на мене да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле!” Тази поговорка разбира се съдържа голяма доза самоирония, но тя осмива именно едно такова нисше поведение при което човек злорадства заради несправедливото страдание на другите или затова, че някой се е провалил.

  1. Любовта се радва заедно с истината.

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Забележете, тук ап. Павел четири пъти повтаря една и съща дума – „всичко” в ст.7.

  1. Любовта премълчава всичко.

Тя задържа огорчението вън от сърцето по същия начин по който лодката не допуска морската вода да нахлуе във вътрешността й и по същия начин по който покривът не допуска дъждът да вали в къщата.

А ние какво казваме? „Трая си, трая си, ама накрая ще му го рекна…“

  1. Любовта хваща вяра на всичко.

Това не означава, че любовта е наивна, но че тя вярва най-доброто за другите, докато не бъде убедена в обратното.

  1. Любовта се надява на всичко.

Любовта е оптимистка. Вместо да е изпълнена с негативизъм и критикарство, Любовта е винаги положително настроена и очаква най-доброто в другите.

  1. Любовта търпи всичко.

Любовта издържа всичко, продължава да понася независимо от трудностите и страданията.

Какво съвършено описание на любовта. Какво съвършено описание на характера на Исус Христос, нашия Господ. Това е любовта, която Христос има към нас. Бог ни обича точно по този начин. Това е нещо наистина окуражително. Ако заменим думата любов с името Исус в тези стихове, ние ще получим едно чудесно описание на това какъв е Христос.

4 Исус дълго търпи и е милостив; Исус не завижда; Исус не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Това е вярно за нашия Господ, но като негови последователи, то би трябвало да бъде вярно и за нас. Бихте ли се опитали сега се да кажете тези стихове, като на мястото на любовта поставите собственото си име.

4 ………….. дълго търпи и е милостив; ………….. не завижда; ………….. не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Какво ще кажете – когато казахме това за себе си, вярно ли е? Не е лесно, нали? Любовта е толкова висша, че тя не би могла да бъде достигната по друг начин освен чрез промяна в резултат на действието на Святия Дух в нас.

„В тази църква няма любов…”… Чували ли сте тези думи? И кой е виновен, за това, че „в тази църква няма любов”? Пастирът ли е виновен? Да, и той е виновен, ама не е само той виновен. Другите ли са виновни? Да, виновни са, ама не само те са виновни. Тогава, кой е виновен? Всички сме виновни. Всеки един от нас.

„В тази църква няма любов…”… Няма. А може ли да има? Да, може! Как? Когато всеки един от нас се покае за егоизма си и се помоли за прошка и се изпълни със Святия Дух. Когато този, който се гордее и се перчи и се превъзнася над другите се смири. Когато този, който се дразни от изявата на другите се овладее и започне да „дълго търпи”. Когато този, който гони ким прости и престане „да държи сметка за зло”. Когато престанем да се радваме на неправдата и започнем да се радваме „заедно с истината”. Когато всички престанем да мислим за своето си, а започнем да мислим за другите. Когато всеки един от нас се изпълни с Христовата любов, тогава и в нашата църква ще има любов. Но, нека да не си прехвърляме отговорността за липса на любов един на друг като волейболна топка, а да се смирим и да се покаем всеки един лично пред Бога. И Господ да ни благослови да ни направи истински Негови последователи и истинска Христова църква!

Защо любовта е най-превъзходния път? Защото тя не може да бъде заменена или компенсирана с нищо друго, защото тя е безценна, защото тя осмисля всичко, което правим.

Освен това, любовта е най-превъзходния път, защото тя е недостижима. Тя е най-висшето нещо, което съществува и единствения начин на бъде достигната е със силата на Святия Дух.

И накрая, любовта е най-превъзходния път, защото тя е непреходна.

НЕПРЕХОДНОСТТА НА ЛЮБОВТА (ст.8-13)

Една друга опасност, когато слушаме за любовта е представата, която този свят ни изгражда за любовта. Светът ни кара да бъркаме влюбването с любовта. Филмите и песните прославят романтичната любов. Но, проблемът с романтичната любов е, че тя много бързо увяхва и угасва. Тя е емоция, чувство, което зависи от обстоятелствата. Но, романтичната любов не е Божията любов. Влюбването е нещо временно, а любовта е вечна. Страстта е временна. В Библията се говори за един човек, който беше толкова много влюбен, че се поболя от влюбване. Спомняте ли си как се казваше този човек? Амнон. Той беше царски син, един от синовете на цар Давид. Той толкова обичаше Тамар, че се престори на болен и я изнасили. И какво стана веднага след това? След като я беше изнасилил според Закона той трябваш да я вземе за жена. Но, какво направи той? Намрази я. Казва се, че любовта с която я намрази беше по-силна от любовта с която я беше залюбил (2 Царе 13:15). Защо стана така? Защото това не беше любов, а плътска страст, романтична любов. Това е, което светът казва, че е любов. И когато тази любов престане, какво да правим тогава? Нищо, казва светът – просто се влюбваш отново, просто сменяш обекта на „любовта си“. След това, трета, четвърта и така нататък – цял живот „любов“…

Но не за такава „любов“ се говори тук. В ст.8 се казва, че „любовта никога не отпада”.

8 Любовта никога не отпада;

Любовта никога не отпада. Тя е за сега и за винаги (ст.8). Защо? Защото за разлика от влюбването и романтичната любов, истинската любов се корени не в емоциите, а във волята. Истинската любов не е условна, а безусловна. Тя не обича, защото се чувства така, а обича, защото така е решила и нищо не може да промени решението й. Любовта за която се говори в тази глава на гръцки е „агапе”. Тази дума не се е използвала много в древния свят и това я е направило удобна за християните като дума за любов, противоположна на „ерос”. Така че, „любовта”, за която става дума тук не е романтика, не е еротика, а е една по-висша, божествена, неегоистична, вечна любов.

Дарбите са временни, любовта е вечна.

другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Пророчествата ще престанат. Пророчествата ще престанат, но любовта ще остане! Езиците ще престанат. Езиците ще престанат, но любовта ще остане! Знанието ще престане. Знанието ще престане, но любовта ще остане! Дарбите са частични са несъвършени, любовта е съвършена.

9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

„Когато дойде съвършеното”… Кога ще бъде това и за кое „съвършено” става въпрос в този стих? Според някой това е християнската зрялост, според други това е завършването на Новия Завет. Но, в светлината на ст. 12, където се говори за „тогава” – за „тогава, когато ние ще видим Бога и ще познаем всичко в пълнота” – в светлината на този стих „идването на съвършеното” би могло да се отнася единствено за момента на Христовото пришествие и нашето възкресение – момента в който ще се преобразим и ще влезем в Божията слава.

Забележете двете сравнения, които апостолът описва в тези стихове. Първо, любовта е толкова по-превъзходна от дарбите, колкото зрелостта е по-превъзходна от детинщината. Зрелостта обезсмисля незрелите постъпки и конфликти.

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Когато споменава „говорене”, „чувстване” и „разсъждаване” в този стих, ап. Павел намеква за езиците, пророкуването и знанието. Но, тук още веднъж ви напомням, че в тази глава апостолът не осъжда тези велики дарби. Той просто подчертава, че колкото и велики да са те, любовта е над тях и е съществена за тяхното благодатно проявление.

Любовта и дарбите не трябва да бъдат противопоставяни. В тези стихове ап. Павел не казва, че любовта е зряла, а дарбите незрели. Едно такова твърдение би противоречало на всичко, казана от него в предходната и в следващата глави. Просто дарбите са ценни за сега, за времето в което живеем. Във вечността те няма да бъдат необходими. За разлика от тях любовта е необходима не само сега, но ще ни бъде необходима и във вечността. Тя е все-валидна – важи и за сега, важи и във вечността.

И второ, сравнението на реалността и отражението. Любовта превъзхожда дарбите, толкова, колкото реалността превъзхожда отражението и колкото пълното е по-превъзходно от частичното.

12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

Огледалата по онова време са се правели от полиран метал и отражението, което са показвали е било доста замъглено и неточно в сравнение с непосредствения поглед.

Ст. 12 ни напомня за Числа 12 гл., където Мариам и Аарон говориха против Мойсей и казаха: „Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас?”. Но, Господ ги чу, и той ги привика и Той постави един „двоен стандарт” – един за обикновените си пророци, и един за главния си пророк (Числа 12:5-9).

5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха. 6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. 7 Но слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом; 8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея? 9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

Думата „неясно” в 1 Коринтяни 13:12 всъщност означава „загадъчно”, „енигматично”. Виждате ли, дарбите често са неясни и загадъчни, но любовта е ясна и реална.

Любовта е най-превъзходния път, понеже тя е по-голяма и от най-големите.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Вярата ще стане виждане. Надеждата ще стане изпълнение. Но, любовта ще си остане любов.

И така, любовта е най-висшата християнска ценност. Тя е основния белег за зрялост. Тя, а не свръхестествените проявления е главния критерий духовност. Именно по нея би трябвало да се разпознаваме според думите на нашия Господ Исус Христос (Йоан 13:34-35):

34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

Ако се огледаме като църква тази сутрин като огледало в Божието Слово, и ако бъдем честни, ние ще трябва да си признаем, че нямаме любов помежду си. Може би имаме някакви наченки на любов, но сме твърде далеч от Божия стандарт на безусловна любов. А без любов, ние сме „нищо”, без любов, нямаме полза от нищо, без любов… ние сме станали „мед що звънти” и „кимвал, що дрънка”.

Затова, нека искрено и с цяло сърце да се покаем и да се молим Бог да ни промени и да излее любовта Си в сърцата ни.

Нека Бог да ни помогне! Нека Бог да ни промени и да ни даде посрещайки Рождество, да го направим с една нова, „агапе” любов, която да сгрее сърцата ни и да зарадва нашия Господ Исус Христос!